Страстта ни превръща в неин пленник

В практиката си често чувам хората да казват: “В депресия съм!”, “Толкова му се разгневих, че ми идеше да го убия!”, “Така се ядосах, че ми трябваха часове да се успокоя!”... След тези споделяния следва плахото питане: “Аз нормален ли съм?”.
Този въпрос ми подсказа да ви разкажа за емоционалния ни свят, защото, когато опознаем емоциите си, е по-малка вероятността да преувеличаваме състоянията си, или да ги “заобикаляме”. Когато знаем какво ни е, ще ни е по-лесно да преминем през него. Затова днес ви разказвам за емоциите.

Форма на емоциите
Емоционалните преживявания могат да протичат във форма на афекти, емоции, чувства, страсти, настроения и стрес.
Афектите са краткотрайни и бурни избухвания, които завладяват човека изцяло. В това състояние човекът губи контрол върху себе си. Афектите са свързани с резки изменения в значими ситуации. Те се отразяват на възможността на съзнанието ни да овладее действията ни. Много често в състояние на афект съзнанието ни става нерефлексивно - то е погълнато от афекта и от породилата го ситуация и човек не извършва ефективно действие.

Емоциите са значително по-продължителни (по времетраене) и могат да бъдат свързани както с реални, така и с въображаеми ситуации и събития. За разлика от афекта, който се появява след възникването на определено събитие, емоцията може да го предхожда. Емоцията, която изживяваме, ни дава и информация за значението на ситуацията за мен. Тя може да се прояви и като подбудител за дадена постъпка.
Чувствата са по-устойчиви (в сравнение с емоциите) преживявания и имат изразена предметна насоченост. Те са конкретни и разкриват човека с неговите пристрастия, позиции, желания. Отразяват насочеността на човека, жизнените му перспективи и са форма на изразяване на неговите потребности. Чувствата могат да бъдат различни - чувство за добро, красиво, истина.

Страстите са още по-устойчиви (от чувствата) форми на преживявания и обхващат цялостно човека. Страстите откриват въвлечеността ни в различните дейности. Те разкриват смисловата значимост на дейностите за съзнанието. Страстите са завладяващи и ни тласкат към преследването на целите, които сме си поставили. Страстта може да ни доведе до страдание, защото този, който изпитва страст се превръща в неин пленник. Страстта може да бъде разрушителна или съзидателна, да погуби човек или да го издигне до величие. Великите неща са съпътствани с велики страсти.

Настроението е най-продължителното преживяване, разкриващо отношението на човека към ситуациите и събитията. Настроението обагря целия ни живот. То може да бъде весело или тъжно, да протече като радост или тъга, без да открива на съзнанието ни истинската причина, която го поражда.

Стресът е неспецифичният отговор на човешкия организъм (на всяко изискване, поставено пред него), който му помага да се справи с възникналата трудност.
Всяко събитие, нарушаващо обичайния ход на живота ни, може да бъде причина за стреса, който преживяваме. Но, за да възникне стрес у нас, е необходимо външните събития да се отнесат към вътрешния ни свят, към очакванията, които имаме, към оценките ни за евентуални негативни последици.



Съществуват различни фактори, допринасящи за стреса: 
загуба на смисъл на това, което правим; натиск на времето; нереалистични очаквания; напрежение, създадено от различни конфликти; финансови проблеми; ниска самооценка; разстроени връзки; изградена идентичност върху ненадеждна основа.

Според психолозите причини за стреса са: проблеми в интимното общуване; средата, в която човек живее; перфекционизъм - той създава несигурност в собствената ни ценност и в оценката, която другите ни дават; непоносимост към себе си и другите; ригидност; избухливост и гняв; загуба на чувство за хумор и желание за живот; прекалено силно изразен стремеж към съревнование и постижения; загуба на самоуважение.
Сигнали за стрес: трудности при вземане на различни решения; фантазии, които разкриват стремежа всичко случващо се да е отминало; засилена употреба на алкохол, цигари, успокоителни; преобладаващи негативни мисли, озлобеност, омраза, насилие; засилени притеснения относно определена област от живота, враждебност; параноидни идеи и недоверие към близки, приятели, познати; забравяне на срещи, дати, обещания; усещане за малоценност.

Какво прави човек, когато е под стрес? 
Използва различни конструктивни или неконструктивни стратегии, за да се справи.

Най-честата стратегия за справяне, която използваме, се нарича: “Бий се или бягай!”. Ето с какво се характеризира тя. Когато в някоя ситуация от живота си се чувстваме застрашени (има опасност да загубим нещо значимо),  веднага преценяваме, имаме ли сили да се преборим, за да запазим това нещо в живота си, да защитим себе си и позицията си, да се отстоим, да “победим”. И ако решим, че имаме - атакуваме. Когато обаче смятаме, че нямаме сили и ресурс да “спечелим”, тогава бягаме. 

Поведението от типа “бий се или бягай” се характеризира още и с: загуба на самооценка - имаме вътрешни съмнения, породени от това, което мислим за себе си, изпълнени сме с нереалистични очаквания и всички свои постижения оценяваме през очакванията си. Сравняваме се с другите, но в негативен план. Изпитваме чувство за вина от непостигнатото. Агресивността ни е силна, изразена е в желанието ни да доминираме над другите, да печелим, понеже всеки неуспех ни създава притеснение и разочарование. Като че ли не ни стига това, ами в нас има една свободно плуваща враждебност - при всяка фрустрация изпитваме гняв, неспособни сме да обичаме, да приемаме обич, а това от своя страна води до загуба на близост във връзките. Саморазрушаваме се. Не на последно място имаме усещането, че сме притиснати от времето - все нямаме време, все бързаме и никога не ни стига, за да постигнем целите си. 

В състояние на стрес губим устоите и яснотата си и не  разбираме какво можем и какво не можем да контролираме. Оценяваме събитията като твърде специфични, или твърде заплашващи. Разделили сме се с ясното си виждане, преценка, разграничаване.

С това си поведение си създаваме непрекъсната напрегнатост, ефективността на извършеното от нас е незадоволителна, отношенията ни с другите са заплашени (и реално се влошават). Не виждаме на какво да се радваме, не забелязваме и не ценим хората, събитията, случките, които имаме в живота си, много от ценностите ни се оказват ограбени.

Защо да отделим време да опознаем емоциите си? 
За всеки отговорът е различен, моят е - за си дадем шанс да живеем пълноценно живота си, без да драматизираме излишно, залитайки в крайност, и без да “заобикаляме”, когато е нужна честност със себе си. Консултацията с психолог със сигурност ни помага да открием емоцията, която изживяваме, както и насоки как да излезем от нея.
В следващата статия ще ви разкажа за видовете емоции - страх, гняв, вина, емпатия, срам, смущение, самота, депресия, отвращение, презрение, любопитство и радост.

Борянка БОРИСОВА, психолог