Обричаме се на самота, за да си спестим болката от отхвърлянето

Обричаме се на самота, за да си спестим болката от отхвърлянето
Често чувам хората да казват, че са в депресия или да твърдят категорично, че животът им няма смисъл и посока. Точно тази често чувана убеденост ме подтикна да ви разказвам за съдържанието на емоциите. Целта ми е да ви насърча да не се самонатиквате в състояния, в които може би не сте или не сте в степен, в която си мислите. Защото може да смятаме, че сме в депресия, а всъщност да ни е тъжно. И ако не сме свикнали да позволяваме на емоцията да излиза, тогава задържаме тъгата, тя остава в нас и ни боли. Възможно е да твърдим, че сме в депресия, а истината да е, че не сме свързани със себе си, че не чуваме нуждите си, не познаваме ресурсите си, не намираме време да правим това, което обичаме, или нямаме смелост да покажем любовта си на значимите за нас хора. Вероятно е да сме приели чужди вярвания за свои, да имаме мисли за себе си, с които си пречим и поради това да се чувстваме несмислени.

Да се запознаем с депресията
Когато съм в депресия, за мен нещата, които до вчера съм правил, загубват смисъл. Това, което доскоро ми е създавало вълнения, сега предизвиква скука. Всяко действие изисква от мен големи усилия. Всекидневието се превръща в мъчение поради насилието, което трябва да си самоналожа, за да извърша най-обикновени неща.
Депресията е повече от лошо настроение. Тя е невъзможност да изпитам удоволствие. За мен животът вече е пуст и безрадостен. На мястото на радостта са се настанили тъгата, мъката, отчаянието, гневът, вината и потиснатостта. Депресията е съпътствана от страх, тревожност и силна уязвимост. Засилват се чувствата на вина, срам, тъга, завист и ревност към другите. Депресията включва страх, печал, гняв, отвращение и презрение към себе си и другите. Чувствата, които съставят враждебността - гневът, отвращението и презрението, са носочени навътре - към самия мен.

Депресията засяга мисленето
Още от детството се научаваме да мислим негативно за себе си и света, в който живеем. С течение на времето тези мисли и вярвания започват да управляват нашите чувства и действия. И така, когато постоянно си повтарям, че съм неудачник, че не ми върви, че съм жалък, че от мен нищо не става, то идва и времето, в което започвам да вярвам в това, което казвам за себе си. И ставам това, което мисля, че съм. Тези негативни вярвания за живота, другите и мен могат да останат непроявени (неосъществени, неслучени). Но, ако в живота ми се случат значими негативни събития, тези мисли ще се върнат в съзнанието ми и ще ми помогнат да се отдам на депресията подобаващо.

Да натиснем паузата тук
Негативните мисли за себе си, за света и за собственото бъдеще се отключват при значими загуби и силно разочарование. Преживените загуби ни спомнят усещането ни за собствената ни нищожност, събуждат страховете ни от отхвърляне, обида, провал, липса на контрол... Виждаме живота само като пропадане и затъване, от което няма измъкване. Тъмнината и пленничеството са образите на депресията, а събитията виждаме във възможно най-трагична светлина.

Депресията засяга поведението
Когато е в депресия, човек иска да се оттегли от живота, да се скрие. Всичко предизвиква мъчение. Извършваните действия са съпроводени с изтощителни усилия. Желанието за отбягване на другите става неимоверно. 

Депресията обхваща тялото
Сънят изчезва, губи се интересът към удоволствията на тялото. Умората трайно се е настанила в него и е взела за другар отпадналостта.

Депресията засяга самооценката
Аз съм безполезен, виновен, нищожен...

От какво се появява депресията?
Няма еднозначен отговор, причините са разнообразни, ще изброя някои от тях:
Различни загуби. Такива, свързани с мен - младост, здраве, щастие, дейност (чрез която съм се самоосъществявал). Такива, свързани със значимите други хора - раздяла, смърт. Заучена безпомощност. Ниска самооценка. Болезнени спомени. Отхвърляне, изоставяне, причинена жестокост. Неуспехи. Ирационални мисли за себе си и за живота. Биологични.
Какво да направим? Да потърсим психолог, психотерапевт. Когато сме в блато, не можем да се измъкнем сами.

Депресия и самота
Депресията е свързана със самотата, но тя не е депресия.

Самотата 
Когато се чувстваме самотни, сме изправени пред пустотата и безсмислеността на своето съществуване. Самотата е самоизбрано състояние. В нея аз съм в безкрайна тъмнина, в която откривам нищото, което е вътре в мен. 



Самотата е противоречива. Аз се стремя към другия, искам да се слея с него, да преживея близост и любов, искам да съм отворен към него, но...  В мен се борят желанието за заедност с желанието да избягам. Да се отдалеча, защото в присъствието на другия в мен отново се събужда страхът да не бъда отново изоставен, болката от преживяно в миналото отхвърляне, безпокойството, че не мога да изградя трайни отношения. Копнея за другия, но в същото време зная, той може да ме нарани, да ми причини болка и страдание. И танцувайки танца на тези страхове, не излизам от бездната на моята сигурност и защитеност (на моята самота), обричам се на страдание, но си спестявам болката от отхвърлянето. Страдам в самотата, но се страхувам да я напусна, защото отвъд нея е несигурното, онова, което може да ми причини нова болка. 

Самотата поражда страх, но и страхът (да опитам отново) поражда самота. Да “прекрача” ми пречи вярването за обреченост и безнадеждност, както и очакването за повторение на “провала”.

Иска ми се да отбележа, че самотният човек изпитва несигурност в себе си, безпокои се да избира,  страхува се от свободата, а това може да доведе до безпорядъчно въвличане в живота на другите (приятели, близки), за да избяга от самотата.

Тя съдържа различни противоречиви чувства: безпомощност, безнадеждност, усещане за абсолютна нищожност. Емоционалната й динамика е сложна - самосъжаление, захвърленост, ранимост, тъга, опустошеност, самоунищожение, скука, примиреност, гняв. Когато се страхуваме, че може да бъдем сами и да останем сами, изпитваме гняв. Накъде ще го насочим? Посоките са две - или навътре към себе си, или навън към другите.

Когато го насочим към себе си, протестираме срещу самотата си. Когато го отправим към другите, той достига до враждебност и обвинение към тях, и по този начин аз снемам от себе си отговорността за “собствената си зла участ”.

Неадаптивните мисли
Съзнанието на самотния човек е изпълнено с мисли, започващи от “Никой не иска да е с мен”, “Не мога да се доверя на никого”, “Винаги ще ме отхвърлят”, “Никой не ме харесва” и свършващи с “Винаги ще бъда сам”.
След мислите са действията
Самотният човек е затворен, изпитва трудности при създаване на връзки, задоволява се с повърхностни такива, трудно му е да споделя чувствата си.

Отчуждението
Самотният човек е отчужден от другите. И от себе си. Понеже се чувства необичан от никого, нечакан от никого, не искан от никого, той обръща гръб на своите таланти, знания, възможности и умения, и... завършва с гордост и презрение.

За да не погубим ценността, която имаме за себе си и за света, е добре да си подарим възможността професионалист да се погрижи за нас и отново да ни помогне да се свържем с безценното в нас и с живота.
Ако точно в този момент от живота си съм сам, това не означава, че съм захвърлен в безнадеждността. Може да е дошло времето да опозная себе си, да се чуя, да се осъществя, да позволя някой да се погрижи за мен.

Борянка БОРИСОВА, психолог

Коментари