Липсата на майчина грижа пречи в развитието на детето

Стилът на привързване, с който сме отгледани, се отразява в партньорските ни отношения

Липсата на майчина грижа пречи в развитието на детето
Днес ще ви разкажа за теорията на привързаността, развита от Джон Боулби, английски психоаналитик и психиатър (Bowlby, 1969, 1973, 1980). За мен информацията по темата е значима в няколко посоки - себепознание, родителство, поведение в интимната партньорска връзка.  

Според Боулби детето развива силни емоционални връзки с човека, който се грижи за него през първата година от животa му. Тези връзки са от изключително значение за неговото нормално социално и емоционално развитие, както и за благополучието му. 

Привързаността е част от взаимосвързаните поведенчески системи на човека (другите такива са: опознаване, грижа, свързване и сексуално общуване). Стилът на привързване, който сме създали с човека, който се е грижил за нас в детството ни, се отразява на начина, по който функционираме в интимната си връзка като възрастни. Както ще видим по-нататък, несигурността в личността и ригидните ни афективни реакции като възрастни, водят до неадаптивно възприятие на партньора и ситуацията. Възприятията, очакванията и поведението ни в романтичните връзки, свръхангажираността ни със собствената ни потребност от сигурност и автономност, са предпоставки или пречки към постигане на удовлетвореност в интимните ни отношения. 

Какво е привързаност?
Привързаността е връзка между двама души, единият от които е уязвим (бебето), а другият е по-силен и знаещ (майката или човекът, който полага грижи за него). Според Боулби: “бебето и малкото дете трябва да преживяват топлина, интимност и продължителна връзка с майката (или основно грижещата се за него фигура), в която и двамата да намират удовлетворение и наслаждение”.

Привързаността се развива чрез начина на взаимодействие, който възниква около грижите на майката за бебето през първата година от неговия живот. 

Детето има потребност да преживява близост, топлина и постоянна връзка с майката (с човека, полагащ последователни грижи за него), за да може да се развие нормално. Според Боулби липсата на майчина грижа пречи на развитието на детето, тъй като се осуетява удовлетворяването на неговите базисни потребности. Тази първична потребност се развива, за да се осигури закрилата и оцеляването на малкото. Боулби смята, че преживяното с човека, който полага грижите, определя благополучието и приспособяването на детето в света.

Поведенческа система на привързаността 
Основно предположение в теорията на привързаността е, че новороденото (поради своята безпомощност) не би могло да оцелее без грижата и закрилата на възрастен. Така в детето се изграждат поведения, които имат за цел да поддържат близост с човека, който се грижи за него (усмихва се, гука, гушка се, плаче). Системата на привързаността е вътрешна програма на човека и има адаптивна ценност. Тя обезпечава поддържането на близък контакт с майката и изследването на света от една безопасна позиция. Всяко реално или привидно препятствие пред поддържането на близост преминава в състояние на тревожност, която на свой ред активира поведенията на привързаност. Задачата на поведенията на привързаност е да възстановят близостта в такава степен, че детето да изпитва чувство на сигурност, безопасност и любов. 

Стилове на привързаност 
Най-широко използваната класификация, разглежда привързаността в четири категории: сигурна, тревожно-избягваща, тревожно-амбивалентна и дезорганизирана. 

Децата със сигурна привързаност проявяват дистрес, когато майката излиза, търсят нещо, което да ги успокои до завръщането й, а в нейно присъствие изследват свободно средата около себе си. Във взаимоотношенията майка - дете, тя е откликваща и чувствителна към сигналите за внимание, идващи от страна на детето. 

Тук посланията на майката към детето са следните: “Ти си достоен да получиш грижа. Знам кога си тревожен и уплашен. Уверена съм, че знам какво да правя (по отношение на теб). Грижа ме е за твоята безопасност и сигурност, ще се опитам да те предпазя и в бъдеще, дори да не съм толкова успешна, колкото бих искала. Радваме се да сме заедно”. 

Преживяванията на детето съответно са: “Аз съм достоен да получа грижа. Мога винаги да ти казвам, когато съм тревожен или изплашен (тоест, гневът на детето е разрешен, майката може да го посрещне и приеме). Ти си бърза в отговора си към мен (откликваш бързо на нуждите ми). Аз мога да регулирам потребностите си. Радваме се да сме заедно.”

Какво се случва при тревожно-избягващия стил на привързаност? Вкъщи молбите за подкрепа и внимание, особено за близък телесен контакт на детето са системно възпрепятствани и отклонявани от майката. Детето не проявява дистрес при раздялата, избягва контакт с непознатия и насочва вниманието си към играчките. 

В този случай посланията на майката към детето са: “Заслужаваш базова сигурност, която да ти осигури здраве и безопасност. Бих искала да бъдеш силен и независим. Не се чувствам комфортно с преживяването на близост, страх и гняв. Основавам грижата за теб на социални правила, както и на професионалисти, които да ме съветват как да се грижа за теб и да си взаимодействаме. Аз съм добър “учител” и нашето най-хубаво време е свързано с учене и изследване”.

Преживяванията на детето: “Аз не съм достоен за внимание и грижа. Не искам да бъдем прекалено близки. Аз съм тревожен, но не мога да ти го покажа, защото искаш от мен да бъда силен и независим. Това да ме държиш настрана, ме прави гневен. Ще трябва да остана до теб за мое собствено добро, но трябва да те избягвам и игнорирам, когато съм гневен. Отклонявам нуждите от свързаност с теб за сметка на изследването”.

При тревожно-амбивалентна привързаност майките са непостоянни спрямо сигналите на детето, невинаги на разположение, интрузивни са или са свръхафективни. В непозната ситуация типичното тревожно-амбивалентно дете е “прилепено” за майка си преди раздялата и крайно разтревожено, когато майката напуска пространството; детето търси контакт, гневно е (до завръщането на майката) и е трудно да бъде успокоено в нейно отсъствие, не се впуска да изследва средата. 

Посланията на майката тук звучат така: “Аз не съм убедена и не знам какво се опитваш да ми кажеш, не знам от какво имаш нужда. Да стоиш до мен е достатъчно, за да те държа в безопасност. Объркана съм и съм тревожна през повечето време, когато полагам грижи за теб. Затова, когато мога да изместя вниманието си от грижите си за теб, се чувствам облекчена. Връзката ни е топла, наслаждавам й се най-много, когато сме в близост”.

Преживяванията на детето: “Не съм сигурен дали съм достоен да получа грижа. Объркваш ме. Бих искал да бъдем близки, но не мога да предскажа кога ще ми позволиш. Притеснен съм, но и съм много щастлив, когато сме близки. Трябва да преувелича това, което преживявам, за да го забележиш. Твоята непредсказуемост и това, че не отговаряш на сигналите ми, ме ядосва. Не ти харесва, когато ти казвам, че съм гневен. Твърде тревожен съм, за да се ангажирам с изследване, защото се чувствам несигурен, когато съм далеч от теб”.

Четвъртата - дезорганизираната привързаност, се характеризира с липса на стратегия за управление на тревожността и се проявява като смесица от амбивалентни и избягващи поведения. Тук създаването на близост с фигурата, полагаща грижа, е блокирано или нарушено. Системата на привързаност е нерегулирана. 

“Не мога да поискам или получа защитата, грижата и комфорта, от които се нуждая”. Детето хронично преживява абдикацията на майката от грижа за него, а тя е безпомощна и неспособна да я осигури. Детето е уплашено или нещастно, преживява дистрес, чувства се само, незащитено, изоставено и оставено да се грижи само за себе си.

Посланията на майката: “Аз съм уплашена, извън контрол и безпомощна. Ти си “въплъщение на дявола”. Разгневена съм. Поведението ти е наказателно и контролиращо. Ще се боря, за да те контролирам. Ти си ангелът, който ще ме спаси. Ти си перфектен и ме правиш толкова щастлива”. Тук следва обръщане на ролите по отношение на грижата. Детето се грижи за майката.

Преживяванията на детето: “Щом ме изоставяш, явно не съм достоен за грижа. Плаши ме това да съм толкова незащитен от единствения човек в света, който може да ме спаси. Действията ми са страхливи и плахи. Аз съм безпомощен и извън контрол. Ти си извън контрол и това ме ужасява. Трябва да се защитавам сам, тъй като ти не го правиш. Трябва да се грижа за теб, за да не изчезнеш”.

Темата не свършва с края на статията. В следващата ще ви разкажа какво се случва през юношеството и как стилът на привързване, с който сме отгледани, се отразява в партньорските ни отношения.

Ако сте разпознали стила си на привързване в някой, различен от сигурния, глътката въздух и надеждата за вас ще дойдат от това, че стилът на привързване може да бъде отработен чрез собствената ни рефлексия над оперативните ни модели в добра терапевтична връзка или чрез преживяване на “корективен” опит в нова връзка. Така може да развием сигурност в себе си, пълноценна връзка с партньора си и да преживеем удовлетвореност в интимните си отношения.  

Борянка БОРИСОВА, психолог

Коментари