Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
0°C
Времето Видин
3°C
Времето Сандански
-5°C
Времето Плевен
-0°C
Времето Пловдив
5°C
Времето Русе
5°C
Времето Сливен
-1°C
Времето Шумен
1°C
Времето Хасково
0°C
Времето Варна
4°C
Времето Бургас
6°C

Как привързаността от детството влияе на отношенията с партньора

Хората със силна тревожност се осланят прекалено много на другите
Прочитания: 1281  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Преживяното с човека, полагал грижи за нас в ранното детство - майката, бащата, друг значим близък, определя благополучието и приспособяването ни в света. Системата ни на привързаност към този човек се отразява на начина, по който общуваме и взаимодействаме с другите и с интимния си партньор. Изследванията по темата показват, че качеството ни на привързаност към майката (или основно грижещата се за нас фигура) в детството се отразява и влияе в умерена степен в социалните и личните ни взаимодействия. В живота на всеки от нас има личности, събития, взаимоотношения и дейности, които ни провокират или подпомагат да променим или затвърдим стила си на привързване. 

Поведенческата система, която създава близката емоционална връзка родител - дете и дава чувство за сигурност, е същата структура, чрез която създаваме интимните си партньорства през зрелостта. Това, което прави майката желана за детето, е подобно на това, което търсим като възрастни в романтичните си взаимоотношения - удовлетворени потребности от близост; чувство за сигурност, когато другият е наблизо; сигнали за близост, отзивчивост, наличие на телесен контакт; преживяване на чувство за несигурност, когато значимият друг не е на разположение за нас.

Юношата търси автономност, идентичност, независимост и така се отдалечава от родителите си. През този жизнен етап фигурата на привързаност се променя - юношата търси доверие и опора вече в своите връстници, а не в родителите си. Този пренос и смяна на фигурата на привързаност е важен и труден процес - тук юношата или утвърждава моделите на поведение от детството, или ги трансформира в контекста на новите социални предизвикателства. В този период се случват и първите романтични преживявания. Много важно е да отбележим, че през юношеството се развива собственият индивидуален стил на привързване. Преживяното с родителите е опитът, който формира вътрешните оперативни модели на юношата - за себе си, за собствената си ценност, за достъпността и сигурността на значимите други, а също вярванията и очакванията за хората и света.

Какво са вътрешни оперативни модели?
Те се пораждат от ранния ни опит с фигурите на привързаност (майка, баща, хората, полагали грижи за нас) и са база за формиране на нагласи, убеждения, вярвания и очаквания за създаване и интерпретация на близките взаимоотношения.  Вътрешните оперативни модели отразяват възприемането и разбирането ни за това, доколко сме приемани, харесвани и обичани от другите, доколко можем да разчитаме на подкрепата им в ситуация на заплаха, за да се чувстваме сигурни и в безопасност. 

Сигурност, тревожност и избягване
Хората, които възприемат и преживяват фигурата на привързаност като достъпна, чувствителна и отзивчива, развиват положителен модел на другите. Те очакват от значимите други, че ще бъдат на разположение при нужда и ще им окажат подкрепа по време на стресови събития или затруднения. Положителният модел за себе си е свързан с убеждението: “Аз съм харесван и достоен за любов и подкрепа”. Положителните модели за себе си и другите отразяват сигурната привързаност, а негативните  модели за себе си и другите са свързани с несигурна привързаност. Системата на убеждения и нагласи към собствения Аз и самооценката, частично се определят от степента, в която са удовлетворени потребностите ни от грижа, сигурност и топлина. И ако не са, реагираме с тревожност или избягване в близките взаимоотношения.

Реагираме с тревожност, когато се безпокоим или съмняваме, че значимият друг (нашият партньор) няма способност и готовност да посрещне базисните ни потребности (от сигурност, грижа, взаимност, любов). Изпитваме преувеличени страхове от оценката на другите, стратегиите ни за справяне с дистреса са хиперактивирани, а потребността ни от близост е прекомерна. 

Когато реагираме с избягване, усещаме дискомфорт от близките взаимоотношения, отричаме потребността от значими други и го правим, за да се справим със заплахата (като заплаха виждаме значимия за нас човек) за своята сигурност и автономия. 

Убеждения, нагласи и очаквания за себе си и другите
Спомените, свързани с привързаността, отразяват и начина, по който възприемаме света. 

Хората със сигурна привързаност вярват, че на другите може да се разчита и че ще получат подкрепа при необходимост.

Избягващите възприемат другите като неотзивчиви, неодобрителни и отхвърлящи. 

Хората със силна тревожност разбират, че са достойни и ценни единствено чрез одобрението, което получават от другите и само когато са обградени с достатъчно любов и внимание и са получили достатъчно доказателства за това.  

Цели и потребности, свързани с привързаността
Целта на системата на привързаност е да осигури чувство за сигурност.

За хората със силна тревожност е от изключително значение усещането за близост, подкрепа и любов. Ниското им самочувствие и страхът от отхвърляне ги мотивират да търсят нереалистично високи нива на интимност, емоционална свързаност и подкрепа от страна на другите.

Силно избягващите са по-склонни да поддържат емоционална дистанция от другите заради специфичната им цел да бъдат сами, независими и необвързани.

Хората със сигурна привързаност са балансирани  в своите цели.  Стремежът им от интимност и потребността от близост се съчетава с добри социални умения и здрава лична автономия.
Планове и поведенчески стратегии за постигане на целите на системата на привързаността

Хората със сигурна привързаност използват разнообразни и пластични стратегии.

Избягващите използват дистанциращи и отричащи (деактивиращи) стратегии, за да успеят да намалят възприеманата заплаха от близките взаимоотношения и вероятността да изпаднат в междуличностна зависимост.

Хората със силна тревожност се осланят прекалено много на другите, но когато техните потребности от привързаност не са удовлетворени, могат да станат гневни и агресивни.

Борянка БОРИСОВА, психолог



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA