Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
-2°C
Времето Видин
3°C
Времето Сандански
-5°C
Времето Плевен
-0°C
Времето Пловдив
2°C
Времето Русе
5°C
Времето Сливен
-1°C
Времето Шумен
1°C
Времето Хасково
0°C
Времето Варна
2°C
Времето Бургас
6°C

Какво правят мъжете и жените, когато ревнуват?

Ревността е свързана с търсене на емоционална близост и копнеж за сигурност
Прочитания: 1047  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Не е нужно да ви казвам, че ревността е болезнено и мъчително преживяване. Познавате го. Изразходва голяма част от нашата енергия, всмуква ни и вместо да съграждаме - рушим, вместо да вървим заедно с любимия човек - унищожаваме това, което ни свързва.

Аз имам разбиране, че за да можем да преминем през една житейска ситуация и да излезем от нея, е нужно да познаем случващото ни се и да държим живо желанието си да направим още една крачка напред в живота си, т.е. да продължим.


И така, какво е ревността, кога ревнуваме, защо и как го правим? 

Ревността се ражда с подозрението, че обичаният от мен предпочита друг. Доверието и отдадеността ми към него се заменят с безпокойство и несигурност. В мен започва да живее мисълта: “Аз не съм незаменим” - сънят си отива, в ума ми се раждат нескончаеми подозрения, сърцето ми се разкъсва от мъка, съзидателната ми дейност се замества с дебнене, въображението вихри болезнени предположения, а отношението ми към любимия се изпълва с ненавист. За него ситуацията също става неприятна - животът му се превръща в кошмар, в него се събуждат страхът, гневът и несигурността.

Ревността е свързана с търсене на емоционална близост и копнеж за сигурност, тя е емоционална или сексуална, и има две страни: светла - издава загриженост, любов, стремеж за запазване на интимните отношения и тъмна - подтиква към отмъщение, низост, насилие, разрушаване на интимната връзка.

Ревността е свързана със страх и тревожностт, идващи от несигурността кого ще предпочете и избере партньорът, страх от изоставяне, тъга от възможната загуба на отношенията и не на последно място гняв като отговор на отправеното предизвикателство.

Причини, пораждащи ревността
Несигурност, ниска самооценка, самообвинения, чувство за малоценност, усещане за незначимост. Вярване, че любимият/та е единственият ми източник на щастие. Нагласа, че възможностите ми за реализиране са ограничени. 

Част от последствията
Разрушено доверие, загубена вяра в другия. Преживяване, че съм предаден и отхвърлен. Различия по отношение на сексуалната свобода.

Емоционално изживяване на ревността
Ревността е противоречива (едва ли ви казвам нещо, което не знаете). В нея се обединяват любовта и грижата с безпокойството, огорчението с омразата. Ревността създава несигурност, изпълва с ненавист и подтиква към отмъщение. Тя е основана на усещането за притежание на другия и че то е заплашено. 
Когато сме изпълнени с ревност, изпитваме възбуда, дистрес, страх, гняв, тревожност, самота, чувстваме се объркани, наранени, усещаме заплаха, несигурност. Чувстваме се безпомощни и потиснати, отхвърлени и нежелани. Изпитваме омраза, злоба, искаме да отмъщаваме. Като че ли не ни стигат тези преживявания, ами в коктейла на ревността “за разкош” добавяме сексуална възбуда, любов, гордост и вина. 

Когато ревнуваме, ние сме “раздвоени” към другия - от една страна, изпитваме гордост, вярност, топлина, любов, а от друга омраза, тъга и желание да го нараним (болезнено и дълбоко). 

Поведение и ревност
Как постъпваме, когато ревнуваме, зависи от:
• самооценката - ако изпитвам несигурност, ще използвам индиректни поведения за справяне - ще мълча, ще се затворя в себе си и ще “изключа” директните поведения - противопоставяне, пренебрегване и отдалечаване.
• локусът на контрола - ако вярвам, че всичко е външно обусловено, реакцията ми към ставащото ще е пасивна. Ако вярвам, че аз съм отговорна за ставащото - ще използвам директни и конфронтиращи стратегии.



Как отговаря другият на изпитваната от мен ревност? 
Репертоарът е богат. Партньорът ни може да изрази негативните си чувства - да плаче и показва болката, която изживява. Може да се опита да ме разбере и да търси конструктивно решение. Възможно е да стане агресивен, да ме обвинява, да ми се надсмива и да ме превърне в обект на сарказма му. Или да се отдръпне, мълчи и да се затвори в себе си. 

Със сигурност сексът не е дейността, която ни събира. Сексът се избягва. Партньорът ми може и да отрича преживяваното от мен - не желае да обсъжда темата и се прави, че не забелязва изблиците ми на ревност. В някои двойки се стига до насилие и заплахи, грубо отношение и физически удари. 

Има хора, които правят “изрази на притежание” - целуват партньора си, прегръщат го и подчертават своята заедност. Партньорът ми може и да осмива моята ревност, да не показва съпричастност към нея и напълно я дискредитира. Може обаче и да ми заяви, че ще прекъсне връзката ни. 

Може да ми налага ограничения - да не ми позволява да стигна до съперника. А може и да ме ”компенсира”, като полага усилия да прави добро впечатление, подарява ми цветя и подаръци, грижи се за своята физическа привлекателност. Но може и да ме манипулира, като предизвиква в мен вина, питайки ме как мога да го обвинявам?! И не на последно място - разрушаване на вещи и разговори със съперника.

В ситуация на ревност реакциите на мъжете и жените са различни.

Реакциите на мъжете:
Когато съмненията са насочени към тях, те демонстрират показност - пръскат пари, правят подаръци, купуват и поднасят цветя. Умело играят на криеница - скриват и ограничават достъпа на партньорката си до съперницата. Отстъпват, подчиняват се, дават обещания за промяна на отношенията, безропотно задоволяват желанията на партньорката си. Когато обаче, те ревнуват партньорката си, проявяват враждебност и отправят заплахи срещу съперника. Дори могат да стигнат до насилие, насочено и към партньора, и към съперника.

Реакциите на жените:
Подобряване на външността. Жените влизат в професионална актьорска игра по флиртуване, за да предизвикат ревност у партньора. Целта е да разколебаят увереността му в своята вярност. 

Това, което различава мъжете от жените при опита да се справят с ревността е, че мъжете се насочват към предпазване и ограничаване на партньора, докато жените - към подобряване на външния изглед и демонстриране на сексуална вярност.

Жените реагират на заплахата с опит да защитят съществуващата връзка, защото смятат, че ще им е трудно да изградят друга. При мъжете ревността е свързана със “самооценъчна зависимост” - със степента, в която самолюбието им е засегнато от оценката на другия. 

Всяка връзка е изложена на заплаха. Но сериозността на заплахата може да бъде различна. Заплахата ще бъде силна, ако съперникът притежава по-голям чар. Как тогава ревнуващият ще реагира на заплахата? 

Мъжете ще се ядосат, ще отправят заплахи срещу съперника, ще са поласкани от това, че съперникът е уловил очарованието на партньорката, ще се почувстват предизвикани, въодушевени и наранени.

Жените ще се отдръпнат, ще накарат своя партньор да повярва, че всичко това им е безразлично, и ще се опитат да променят своята привлекателност и очарование.

Ако заплахата се засили, мъжете ще започнат да се отдават на емоционални и сексуални изкушения, докато жените биха проявили по-малка решителност за впускане в друга връзка. Мъжете са по-склонни да изоставят съществуващата връзка и да преодолеят нараняването (нанесено на самолюбието), като се уверят в своето очарование, започвайки нова връзка.

Жените като че ли са по-склонни да запазят съществуващата връзка и не се стремят към нова.

Борянка БОРИСОВА, психолог



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA