Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
-2°C
Времето Видин
3°C
Времето Сандански
-5°C
Времето Плевен
-0°C
Времето Пловдив
2°C
Времето Русе
5°C
Времето Сливен
-1°C
Времето Шумен
1°C
Времето Хасково
0°C
Времето Варна
2°C
Времето Бургас
6°C

Споделянето намалява тревогата

Прочитания: 718  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Изчервяване, сърцебиене, изпотяване. Тремор на крайниците, стомашни спазми, напрегнатост на мускулатурата. Трудно заспиване, кратък и неспокоен сън. Враждебност, приповдигнатост, злоба, веселост. Недопускане на неприемливи факти в съзнанието. Търсене на приемливо обяснение. Цигари, алкохол, спортуване, секс и пазаруване в повече... Егоцентризъм, фиксирано внимание предимно върху себе си, пренебрегване на другите. Това са все прояви на тревожност, което означава, че тревожността е едно от честите психически състояния на съвременния човек.

Умерената тревога има адаптираща функция, защото подготвя организма да посрещне евентуални опасности. В ниски стойности тя е полезна - стимулира необходими за психиката защити.
Когато тревогата се преживява като продължително напрегнато очакване и страх от неизвестността, като болезнена реакция спрямо обичайни или незначителни дразнители, когато човек е изцяло обладан от тревожни мисли, силно уплашен, уязвим и безпомощен, тогава тревожността пречи на живота, а не го пази. 

Как човек реагира на тревожността? 
Всеки по различен начин и в зависимост от типа нервна дейност, характер, минал опит. Но най-вече с намаляване на активността и отдаване на болезнените преживявания. Когато се отдадем на тревогата, тя се генерализира и активира още повече ситуации и дразнители. Тревожността става привичен начин на реагиране дори и към такива фактори и събития, които не ни засягат пряко. Превръща се в устойчива характеристика, в черта на характера, доминира в психичния ни живот. Собствените опити за справяне с нея са неуспешни, както и тези на приятели, роднини и близки.

Тревожност и страх
Страхът като емоция присъства в тревогата, но за разлика от нея той има обект - лице, предмет, ситуация. Страхът има съхраняваща индивида функция. Човек без никакъв страх е уязвим. Става дума за нормалния страх от реални опасности, а не за този от въображаеми заплахи. 

В стремежа си да се освободи от постоянната, мъчителна и болезнена тревога, човек я влага в нещо конкретно - изпит, изследване, конкретна болка в тялото или взаимоотношение. Защото това, което е видимо и определено, може да бъде контролирано или избегнато.

Кога говорим за тревожна нагласа? Когато житейските ситуации се сменят, страховете се сменят,  а тревожността си остава, дори се увеличава. Например: “Свърших парите, притеснено ми е как ще се справя... Взех заплата, дадоха и бонуси - ами, сега, ако ме оберат?”. Тревожният човек сам търси поводи да се безпокои. Поводите за тревогата се сменят, след отпадането на един страх идва друг. Тревожният човек във всяка ситуация вижда първо и единствено заплахата, негативното, възможната несполука или страданието. Настоящето го плаши, търси спасение в миналото и бъдещето, не присъства тук и сега, отнася се избирателно към фактите и прогнозите. Дори в благоприятни ситуации задава въпроса: “Какво ли щеше да стане, ако...?” и отделя от времето и енергията си в тази фантазия. Бъдещето за човека с тревожна нагласа изглежда така: “Ще остарея, ще погрознея, ще се разболея, ще остана сам, беден, безпомощен, изнемогващ, няма да мога да се грижа за себе си”.

Помагат ли медикаментите?
Намаляват остротата на тревожното състояние, но не променят психическите структури, механизми, вярвания, нагласи и поведения, стоящи в основата на тревожността. Професионалната консултация и психотерапия могат да доведат до промяна на когнитивните схеми, несъзнаваните импулси, ценностните нагласи и социалния опит.

Тревогите се предизвикват в социалните ситуации. Когато човек не изпитва конкретен реален страх, а преживява нереално усещане за опасност, тогава говорим за социална тревожност. Умерената тревожност присъства в емоционалния живот на всеки от нас и е признак на социализираност. От нея всеки от нас има полза - от една страна, ни стимулира, от друга - ни контролира. Представете си, че ви предстои говорене пред публика, интервю за работа, среща с непознат - тревогата е свързана с това как ще се представя, какво впечатление ще направя. Тя ни организира и помага за доброто представяне. Но когато тревогата е силна, ефектът е обратен - не се представяме добре, не показваме способностите си, знанието, опита, уменията, напротив - не можем да се концентрираме, объркани сме, неясни, отнесени, изчервяваме се, треперим, гласът пресеква. Тревожността пречи на себеизявата ни, не ни дава възможност да сме естествени, непринудени, автентични и спонтанни. Последиците - страх от общуване, дори избягване на всякакви социални ситуации.

Две основни теории за появата на тревожността
Психоаналитичната търси корените на появата на тревожността в ранното детство, отношенията с майката, стила на привързаност, начина на възпитание, наказанията, ограниченията, детските страхове.

За бихевиористите тревогата е свързана с непосредствени външни стимули и техните последствия. Тук се търсят и анализират случки, факти и отношения, конкретни житейски ситуации, които биха могли да провокират тревога. Според бихевиористите поведението се закрепва от последиците и те трябва да се отчитат.

Казано в едно изречение, човек може да бъде тревожен както поради вътрешните си конфликти, така и поради влиянието на стимулите от средата и особеностите в социалното си учене.
Написах всичко дотук заради следващото изречение. 

Тревожността е противоестествено състояние
Човек не може вечно да бъде тревожен и затова несъзнателно прибягва до защитни, заместващи дейности - пушене, пиене, плач, спортуване, секс, пазаруване. Те могат да я редуцират за кратко, но не освобождават човек от мъчителното преживяване. Това става в пространството на консултацията, защото психологът (консултантът, терапевтът) създава среда на защитеност, отделя време да изгради доверие с клиента, преодолява съпротивите и дава възможност на човека да разкаже за своята тревога. Разказването намалява нейната дезорганизираща сила и помага да се възприеме като управляем проблем. Неизказаната тревога е безгранична. 

Съпротивите са естествени. Дължат се на неудобство от саморазкриване и на страха от сблъсък с действителността. Проявяват се като затвореност, многословие, престорена веселост, провокативни въпроси, бързо сближаване и демонстриране на близост. 

Защо да работим с психолог за преодоляване на тревожността?
За да се освободим от заучените модели на безпомощност, съзерцателното отношение към живота, да го живеем в неговата реалност и да му се наслаждаваме.

Борянка БОРИСОВА, психолог



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA