Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
-2°C
Времето Видин
3°C
Времето Сандански
-5°C
Времето Плевен
-0°C
Времето Пловдив
2°C
Времето Русе
5°C
Времето Сливен
-1°C
Времето Шумен
1°C
Времето Хасково
0°C
Времето Варна
2°C
Времето Бургас
6°C

Как да го кажа така, че да ме чуят

l Когато заявяваме желанията си, често го правим през гнева
Прочитания: 1648  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Искам да ме оставиш на мира! Искам да си коректен! Искам да ме уважаваш! Искам да зачиташ личното ми пространство и граници! Искам да ме разбираш! Искам да ме подкрепяш! Искам да не ме подценяваш! Искам да не ме игнорираш! Искам да зачиташ чувствата ми! Искам да ме уважаваш! Искам яснота! Искам сигурност! Искам свобода! Искам равнопоставеност! Дори само като четем тези изречения, се напрягаме и изнервяме. А опитайте да си представите какво изпитва, чувства, преживява човекът, към когото са насочени! 

Представяте ли си натиска, под който го поставяме, като очакваме от него не само да ни чуе и разбере, ами и да изпълни това, което искаме от него. Задаваме ли си въпроса: “Това негова работа ли е?”. Когато сме неудовлетворени и искаме от другия, сме изискващи, речево активни, но реално сме пасивни, настъпателни, очакващи, недоволни, раздразнителни. Когато искаме, сме насочили погледа си навън и сме предали отговорността за себе на другия. 

Как да използваме тази болезнена ситуация в наша полза? 
Преди да отговоря на въпроса, ще опиша защо ситуацията е болезнена и за искащия. Защото той преживява невъзможност да удовлетвори потребността си сам, напълно съзнава, че не може да я удовлетвори без другия човек, изпитва гняв, разочарование и недоволство. Загубил е устоите си и вътрешния си баланс. Умът му е “на каша”. Може да се чувства пренебрегнат, незачетен, невидян, нечут. Когато сме в такава ситуация, можем да опишем чувствата си и да се върнем на тях в по-късен етап, за да анализираме нещата и размишляваме. Това може да ни помогне да открием нуждата си.

Ако си отделим време, седнем и запишем исканията си, ще прозрем: когато искаме, сме в позицията на детето. Тогава имаме очакването, че другият е длъжен да задоволи желанията ни безусловно. Дори отиваме и по-далеч - смятаме, че сме в правото да получим от него това, което желаем. Само че нямаме това право. 

Когато вече сме пораснали, не сме деца, а възрастни хора, не можем да искаме и изискваме от другия човек. Това, което можем, е да споделим с него от какво имаме нужда. Дали той ще чуе нуждата ни и ще я удовлетвори? Това, което следва, може и да ви ядоса. Другият не е длъжен да изпълнява желанията ни. Но той може да чуе, да се съобрази и ако има възможност - да удовлетвори нуждата ни. “Наша работа” е да си изясним от какво имаме нужда и да споделим това със значимия за нас човек. Да заявим нуждата си с любов към себе си и към другия. 

И така, пред нас е големият въпрос: “От какво имам нужда?”.
Труден въпрос. Отговорът невинаги идва веднага. Защо? Понякога, защото не осъзнаваме истинската си потребност. Друг път, защото сме преживели много откази, отхвърляния, незачитане. Трети път, защото вярваме, че ако разкрием нуждата си, ще ни приемат за слаби и уязвими.

В болезнена ситуация на отказ, за да открием отговора на въпроса “От какво имам нужда?” е нужно да се вгледаме в потребността си. Представете си, че искате нова кола - забележима, красива, стилна. Но не можете да си я купите. И се ядосвате, злословите, мрънкате. Искате колата от родители, партньор, лотария, Вселена... Наистина ли имате нужда от луксозното возило? Какво ще кажете да поизследвате нуждата си с внимание? Възможно ли е да искате да ви видят, да забележат, че  съществувате? Защото функцията на колата е да ни придвижи от едно място на друго, да ни даде комфорт и сигурност, да опази живота ни. Процесът на пътуването не предполага другите да надникват в колата, за да видят кой е в нея. Насърчавам ви да бъдете смели изследователи. 

Давам още два примера. “Искам да ме разбираш и да правиш за мен така, както аз правя за теб!”. Зад това искане прозира нуждата от взаимност, съпричастност, заедност и емпатия.

“Искам да ме уважаваш!” означава, че имам нужда от признание...

Как говорим?
Когато заявяваме желанията си, по-често го правим през гнева: “На мене ми писна да не се прибираш вкъщи!”; през укора и критиката: “Все другите са по-добри от мен!”; през отчаянието: “Искам да ми помогнеш, защото няма изход, няма начин!”; през безсилието: “Не мога повече!”; през тревогата: “Как ще се справя сега?”; през болката: “Толкова ме боли, че те няма”; през страха: “Не мога да остана тук, ще ме нападнат!”. 
Как всъщност можем да дешифрираме тези изречения през нуждата: “На мене ми писна да не се прибираш вкъщи!” - “Имам нужда да прекарваме повече време заедно”.

“Все другите са по-добри от мен!” - “Имам нужда от добра дума и похвала.”

“Искам да ми помогнеш, защото няма изход, няма начин!” - “Имам нужда от подкрепа, от партньор, имам нужда да чуя твоята гледна точка, защото от моята не виждам изхода. Имам нужда да бъдеш до мен, докато намеря решение.”

“Не мога повече!” - “Имам нужда от подкрепа, от почивка, от партньор.”

“Толкова ме боли, че те няма” - “Имам нужда да те виждам и да си общуваме.”

“Искам да ме обичаш!” - “Имам нужда от топлина, прегръдки, свързване, заедност...”

“Не мога да остана тук, ще ме нападнат!” - “Имам нужда от сигурност.”

Как се крием от посланието “Аз имам нужда от...”? Чрез защитния механизъм на бягството и дистанцията. “Ще се справя сам!”, “Няма да завися от никого!”, “Ти не ме интересуваш!”. Но ние, човешките същества, имаме нужда от общуване, взаимност, отношения, интимност (да се свързваме), общност, социум. Как тогава да задоволим нуждите си, които зависят от друг човек? Не можем да накараме някой да откликне на нуждата ни, не можем да го принудим да го направи. Единственото, което можем да направим, е да я заявим и да помним, че от върбата не можем да наберем череши, тоест, че не всеки човек има ресурса да удовлетвори нуждата ни.
Е. Маслоу казва, че няма как потребностите ни да бъдат задоволени от дърветата. Те могат да бъдат задоволени само в междуличностните отношения. Само в тях можем да задоволим потребността си от безопасност, сигурност, любов. Само в тях можем да чувстваме, че принадлежим, че сме ценни и стойностни. Удовлетворената нужда от уважение, защита, любов на едно човешко същество идва от друго човешко същество. Това си даряваме в приятелските и партньорските отношения, както и във взаимоотношенията родител - деца. Удовлетворената нужда от уважение, любов, сигурност, закрила е онзи вид задоволяване, което търсим в човешките взаимоотношения. В добрите човешки взаимоотношения откриваме, че да обичаш и да бъдеш обичан е голямо удоволствие. Когато кажем на важния за нас човек каква е нуждата ни, той ще ни чуе.

Борянка БОРИСОВА, психолог
 



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA