Д-р Борислав Борисов: Качеството на лечение се подобри с новите полимерни стентове!

Тяхното основно предимство е, че след 3 години напълно се резорбират и изчезват

Д-р Борислав Борисов: Качеството на лечение се подобри с новите полимерни стентове!
Д-р Борислав Борисов е роден в Стара Загора. Завършва медицина през 1985 г. във ВМИ-Пловдив. Има две специалности - “Вътрешни болести” и “Кардиология”. Д-р Борисов е един от утвърдените специалисти по инвазивна кардиология. Практикува коронарни интервенции на сърце, на периферни съдове, на мозъчни и по-специално на каротидни артерии, на съдове на долни крайници и др. Освен това той е специалист и в областта на постоянната кардиостимулация и в използването на сложни устройства, като кардиовертери, дефибрилатори, системи за ресинхронизираща терапия. 

- Д-р Борисов, какво е новото в лечението на коронарни стеснения?
- При лечението на коронарни стеснения се прилагат най-съвременни полимерни стентове. Тяхното основно предимство е, че след 3 години стентовете напълно се резорбират и изчезват. Проходимостта на лекуваната артерия не само, че се запазва след “стопяването” на стента, но просветът й дори се увеличава, защото липсата на стент позволява на артерията да продължи да нараства.

- Казахте, че след като стентът се разтвори, артерията продължава да нараства. Това означава ли, че тя ще се възстанови и няма да има нужда от поставянето на нов стент?
- Това означава, че тя е оздравяла - функционалността й се възстановява напълно. Такава е всъщност и целта на това лечение.

- От какъв материал са изработени новите стентове?
- Новият вид стентове са изработени от специфичен полимер - полилактат. Поставен в артерията, за 3 години полимерът се разгражда до млечна киселина и се резорбира от организма на пациента. Конвенционалните стентове са метални, най-често са изработени от хром-кобалт или платина-хром. Те остават в организма завинаги, което в някои отношения носи негативи. Най-доброто, което може да се случи с един стент, е той да си свърши работата и след това да изчезне. 

- Кои пациенти са подходящи за “изчезващите” стентове?
- Новите стентове могат да се прилагат при всички пациенти, при които анатомията на артериите позволява това - тоест, преди да сме направили коронарографията не можем да кажем кой пациент е подходящ и кой не. Но очаквам в доста голяма част от случаите, които се лекуват в инвазивния кардиологичен сектор на болницата, новите резорбиращи се стентове да бъдат прилагани.

- Има ли противопоказания за поставянето им? 
- Тези стентове са “по-нежни”, изработени са от полилактати. И от тази гледна точка не са съвсем подходящи, когато има много калций по артериите, когато при подготовката за имплантация самата артерия не може да се отвори добре. Има ограничения и когато има разклонения на артерията. Обикновено такива тежко променени артерии са най-вече при по-възрастни хора, а при по-младите този вид стент е по-подходящ.

- При по-възрастните хора тогава слагате друг вид стент ли?
- Да, за тях по-подходящ е медикаменто-излъчващ стент, за 

да се намали рискът от повторно стеснение на артерията 

Освен това, страната на стента, която гледа към артерията, е покрита с антитела за прогенераторни ендотелни клетки.

- Какво означава това?
- Това значи, че той захваща тези ендотелни клетки (това са клетки, които се трансформират в ендотел) в циркулацията и те остават закрепени в център. И вече от тях се развива нормален ендотел в самия център. В рамките само на 1 месец с този вид стентове отново имаме напълно здрав сегмент на артерията на мястото на поставянето му.

Това ограничава значително риска от появата на нови стеснения, от запушване на стента и дава много други предимства за пациентите.

- Наскоро проведохте лечение на аритмия за първи път в болница извън столицата. Как се чувства сега вашият пациент?
- Свръхмодерната американска апаратура ни позволява да лекуваме безкръвно аритмии. Наистина такава операция се извършва за първи път извън столицата. Приложихме електрофизиологично неутрализиране на живото-застрашаваща сърдечна аритмия. Апаратурата ни позволява по безкръвен път да достигнем до увредения участък в сърдечния мускул, който предизвиква аритмията и буквално да го изгорим с пускане на радиофреквентна енергия. До мястото на аритмията се достига по венозен път чрез прецизно въвеждане на специални катетри през вените на долните крайници на пациента. Първият ни пациент е 76-годишен мъж от Казанлъшко, страдащ от години от сърдечна аритмия, лекувана безрезултатно с медикаменти. След операцията аритмията е премахната окончателно, а пациентът се възстанови бързо и сърцето му вече работи много добре. Самата интервенция беше извършена от моите колеги кардиолози - д-р Михаил Протич и д-р Милко Стоянов.

- Как лекувахте досега аритмиите?
- Досега тези аритмии се лекуваха единствено медикаментозно, което не винаги даваше резултат. 

Съществуват доброкачествени аритмии, както и злокачествени, 

които са животозастрашаващи. Има и аритмии, които могат да бъдат определени като междинни - те са неблагоприятни в дългосрочен план и водят до влошаване състоянието на пациентите, до многократни визити до спешните центрове за медицинска помощ и често до хоспитализация. Наличието на тази апаратура вече ни позволява да лекуваме окончателно сърдечните аритмии в почти 100% от случаите.

- България държи незавидното първо място по смъртност от инфаркт на миокарда. Ще помогнат ли новите методики на лечение за овладяването на рисковите сърдечни заболявания?
- Инвазивната кардиология позволява много точно диагностициране на проблемите на сърцето и на заболяванията на съдовете на сърцето, на аортата и на периферните артерии, на кръвоснабдяващи крайниците и на мозъка. Инвазивната методика позволява проблемите не само да бъдат диагностицирани, но и лекувани успешно с интервенционални и оперативни методи.

Благодарение на инвазивната кардиология през последните години отчитаме значително намаляване на смъртността от остър миокарден инфаркт, нестабилна стенокардия и други рискови заболявания на сърцето. Ако смъртността преди е била от порядъка на 18-20%, сега тя е намалена неколкократно и е от порядъка на 3-4%, до голяма степен благодарение именно на инвазивните методи на лечение. 


Милена ВАСИЛЕВА

Коментари