Д-р Цветелина Спиридонова: Хирурзите са застрашени oт заразяване с хепатит и СПИН!
Работим в постоянен риск от инфекции и под висок психологически стрес
Д-р Цветелина Спиридонова завършва медицина през 2000 г. и специализира една година във Франция. От 2007 г. е хирург-ординатор в Клиниката по хирургия в Университетска болница “Царица Йоанна” - ИСУЛ, а също и секретар на Българското хирургично дружество. След завършилия наскоро ХIV Национален конгрес по хирургия (23-26 октомври) в София д-р Спиридонова сподели какви са проблемите на гилдията.
- Д-р Спиридонова, какво е да работиш днес като хирург в България?
- За мен най-хубавата лекарска специалност е хирургията. Прекрасно е усещането да можеш да помагаш на хората. Но да бъдеш хирург в България днес е предизвикателство. Защото си изправен пред трудни условия и липса на уважение в обществото, въпреки твоите усилия и желание да направиш максималното за здравето на болния. Аз съм дъщеря на лекари и мога да твърдя, че някога уважението към лекаря беше изключително. Днес работим в условия на крайно недоверие, омраза и тенденциозно настройване на хората срещу лекарите.
Финансовата част е последното, което ни вълнува. Свикнахме, че няма да имаме финансиране, че взимаме все по-ниски заплати, че нощните ни дежурства са по 1 лев на час. Но когато срещу нас стоят зле настроени и невярващи хора, е безкрайно трудно.
Неслучайно все по-малко студенти искат да специализират хирургия и все по-малко искат изобщо да останат в България. След десетина години може да се окаже, че ще останем само сто хирурзи и ще оперираме цяла България. Пациентите ще са принудени да търсят помощ в чужбина и да плащат невероятни суми за операции, които на практика са рутинни за нас. Не защото българските хирурзи не могат, а защото няма да има кой да изпълни дори рутинните операции. Това е ужасно. Едно е да се лекуваш в собствената си държава, когато си здравноосигурен, друго е да плащаш огромни суми за средна и малка хирургия в чужбина.
- Има ли реален риск от заразяване на хирурзите с предавани по кръвен път болести по време на операция?
- Като хирурзи сме длъжни да оказваме безусловна помощ на всеки пациент, особено при спешност. За обществото остава скрито, че ние работим при изключително висока опасност от трансмисивни инфекции. Голям е рискът от заразяване със СПИН, с хепатит В и напоследък от хепатит С. Последната инфекция се оказа трудно контролируема в световен план. По данни на Световната здравна организация през 2009 г. носители на вируса на хепатит С са 170 милиона души, а през 2014 г. те са вече 185 милиона. За пет години имаме още 15 милиона новозаразени от хепатит С. Това е риск, който остава скрит за нашите пациенти, но реален за всички хирургични екипи.
Рискът е от инциденти на контакт на кръвта или лигавица на персонала с кръв или физиологични продукти на пациента. Вероятността от заразяване зависи както от вирулентността на вируса - за хепатит С тя е 3% при директен контакт на кръв с кръв на пациента. За сравнение при СПИН рискът от заразяване е около 100 пъти по-нисък, защото вирулентността е 0,03%.
- Каква е превенцията в случай на такива инциденти?
- Във всички операционни блокове в Западна Европа има протоколи за
незабавно действие след убождане с игла
в операционния блок. Те стоят на видно място така, че всеки хирург най-късно на втората минута след убождане с игла, била в контакт с кръвта на пациент от високорискова група, да започне изпълняването на мерките в протокола и да се предотврати навлизането на вируса в кръвта му. Протоколите са съвсем елементарни като действие, но решаващи, когато се извършат в спешен порядък. Подобен протокол - утвърден и разписан навсякъде в България, все още нямаме. Той би трябвало да се одобри от Министерството на здравеопазването. Както ние имаме изисквания за акредитация, за хигиенните норми в операционните блокове, така трябва да има и изисквания по отношение превенцията на операционните екипи. Когато ме назначаваха на работа във Франция, моят трудов договор беше разписан чак когато показах, че ми е направена ваксина против хепатит В и че имам достатъчно антитела, за да мога да вляза в операционен блок. Ако случайно възникне инцидент на убождане и аз се разболея от хепатит В, това се води трудова злополука и болничното заведение трябва да поеме всички мои разходи по лечението. Французите са преценили, че превенцията излиза много по-евтино и е по-хуманна, отколкото лечението, и това е разписано със закон.
- Колко български хирурзи са заразени с хепатит С?
- На практика нямаме редовен задължителен скрининг всяка година. Колегите от грижа за себе си правят съответните изследвания. Но те се извършват в различни лаборатории и не се реферират в общ център. Ако се установи, че някой колега е носител на вируса, започва дълга епопея - къде да бъде насочен, кой да поеме наблюдението и кой ще извърши лечението, индикиран ли е за такова лечение, или трябва да изчака. На тези въпроси трябва да намерим конкретни отговори, за да може колегите да са спокойни.
На всеки от нас може да се случи
и затова трябва да работим наистина в защитени условия.
Затова ще изискаме да се въведе задължителен годишен скрининг на целия персонал в операционните блокове. При това да бъде финансиран от държавата, а не за сметка на хирурзите, сестрите и санитарите. Ще обсъдим и въпроса за скрининг на високорисковите пациенти, които могат да бъдат носители на подобни трансмисивни инфекции. Абсурдно е да изискваме масов скрининг. СЗО е определила високорискови групи, на които би следвало да се направят планови серологични изследвания.
- Каква е статистиката за заразени хирурзи в чужбина?
- Успях да открия само проучване в САЩ, според което до 2019 г. около 165 000 от хирурзите ще починат от цироза на черния дроб вследствие инфекция от хепатит С.
За да бъдат покрити тези разходи, ще бъдат изразходвани 2,7 милиарда долара. В България нямаме никакви проучвания в тази област, но е ясно, че превенцията ще излезе много по-евтино на здравеопазването ни, отколкото лечението. Лечението на възникнала инфекция на хепатит С е от най-скъпите в съвременната медицина. Наскоро ми се наложи да направя запитване колко би струвало лечението на неосигурен пациент във Франция. Сумата е около 100 000 евро.
- Могат ли лекарите, които влязоха в политиката, да въведат правила и закони, които да мотивират колегите им да работят и да не се притесняват за своята безопасност?
- Изключително доволна съм, че в политиката влизат все повече представители на нашата гилдия, защото за да си добър лекар, трябва да си добър човек. Лекарите, макар и от различни политически партии, ми вдъхват надежда, че ще защитават принципи, които стоят над политиката - интереса на пациентите и на лекарите. Така ние ще можем спокойно да лекуваме и да даваме максимума за своя пациент. Не политиците правят здравеопазването. То е функция на обикновения лекар. Когато той е осигурен, спокоен, работи в максимално добри условия, неговите пациенти гарантирано ще бъдат добре.
- Какви са впечатленията ви от завършилия наскоро национален конгрес по хирургия?
- Това беше форум на много високо европейско ниво. Показахме, че иновативните техники се прилагат в българската хирургия, въпреки всичко вървят успешно и следват ритъма на Европа и САЩ. Все още има млади, ентусиазирани хирурзи, които вярват, че оставайки в България, ще допринесат за това нашите пациенти да са спокойни, че има кой да им окаже висококачествена помощ. Ние сме индивидуалисти, но хирургията е екипна работа и затова нашата общност се обединява, за да каже: да, ние сме тук, работим, силни сме и имаме волята. Но искаме и за нас да се грижи някой и да обърне внимание на факта, че работим в постоянен риск от трансмисивни инфекции на фона на много висок психологически стрес.
Мара КАЛЧЕВА
- Д-р Спиридонова, какво е да работиш днес като хирург в България?
- За мен най-хубавата лекарска специалност е хирургията. Прекрасно е усещането да можеш да помагаш на хората. Но да бъдеш хирург в България днес е предизвикателство. Защото си изправен пред трудни условия и липса на уважение в обществото, въпреки твоите усилия и желание да направиш максималното за здравето на болния. Аз съм дъщеря на лекари и мога да твърдя, че някога уважението към лекаря беше изключително. Днес работим в условия на крайно недоверие, омраза и тенденциозно настройване на хората срещу лекарите.
Финансовата част е последното, което ни вълнува. Свикнахме, че няма да имаме финансиране, че взимаме все по-ниски заплати, че нощните ни дежурства са по 1 лев на час. Но когато срещу нас стоят зле настроени и невярващи хора, е безкрайно трудно.
Неслучайно все по-малко студенти искат да специализират хирургия и все по-малко искат изобщо да останат в България. След десетина години може да се окаже, че ще останем само сто хирурзи и ще оперираме цяла България. Пациентите ще са принудени да търсят помощ в чужбина и да плащат невероятни суми за операции, които на практика са рутинни за нас. Не защото българските хирурзи не могат, а защото няма да има кой да изпълни дори рутинните операции. Това е ужасно. Едно е да се лекуваш в собствената си държава, когато си здравноосигурен, друго е да плащаш огромни суми за средна и малка хирургия в чужбина.
- Има ли реален риск от заразяване на хирурзите с предавани по кръвен път болести по време на операция?
- Като хирурзи сме длъжни да оказваме безусловна помощ на всеки пациент, особено при спешност. За обществото остава скрито, че ние работим при изключително висока опасност от трансмисивни инфекции. Голям е рискът от заразяване със СПИН, с хепатит В и напоследък от хепатит С. Последната инфекция се оказа трудно контролируема в световен план. По данни на Световната здравна организация през 2009 г. носители на вируса на хепатит С са 170 милиона души, а през 2014 г. те са вече 185 милиона. За пет години имаме още 15 милиона новозаразени от хепатит С. Това е риск, който остава скрит за нашите пациенти, но реален за всички хирургични екипи.
Рискът е от инциденти на контакт на кръвта или лигавица на персонала с кръв или физиологични продукти на пациента. Вероятността от заразяване зависи както от вирулентността на вируса - за хепатит С тя е 3% при директен контакт на кръв с кръв на пациента. За сравнение при СПИН рискът от заразяване е около 100 пъти по-нисък, защото вирулентността е 0,03%.
- Каква е превенцията в случай на такива инциденти?
- Във всички операционни блокове в Западна Европа има протоколи за
незабавно действие след убождане с игла
в операционния блок. Те стоят на видно място така, че всеки хирург най-късно на втората минута след убождане с игла, била в контакт с кръвта на пациент от високорискова група, да започне изпълняването на мерките в протокола и да се предотврати навлизането на вируса в кръвта му. Протоколите са съвсем елементарни като действие, но решаващи, когато се извършат в спешен порядък. Подобен протокол - утвърден и разписан навсякъде в България, все още нямаме. Той би трябвало да се одобри от Министерството на здравеопазването. Както ние имаме изисквания за акредитация, за хигиенните норми в операционните блокове, така трябва да има и изисквания по отношение превенцията на операционните екипи. Когато ме назначаваха на работа във Франция, моят трудов договор беше разписан чак когато показах, че ми е направена ваксина против хепатит В и че имам достатъчно антитела, за да мога да вляза в операционен блок. Ако случайно възникне инцидент на убождане и аз се разболея от хепатит В, това се води трудова злополука и болничното заведение трябва да поеме всички мои разходи по лечението. Французите са преценили, че превенцията излиза много по-евтино и е по-хуманна, отколкото лечението, и това е разписано със закон.
- Колко български хирурзи са заразени с хепатит С?
- На практика нямаме редовен задължителен скрининг всяка година. Колегите от грижа за себе си правят съответните изследвания. Но те се извършват в различни лаборатории и не се реферират в общ център. Ако се установи, че някой колега е носител на вируса, започва дълга епопея - къде да бъде насочен, кой да поеме наблюдението и кой ще извърши лечението, индикиран ли е за такова лечение, или трябва да изчака. На тези въпроси трябва да намерим конкретни отговори, за да може колегите да са спокойни.
На всеки от нас може да се случи
и затова трябва да работим наистина в защитени условия.
Затова ще изискаме да се въведе задължителен годишен скрининг на целия персонал в операционните блокове. При това да бъде финансиран от държавата, а не за сметка на хирурзите, сестрите и санитарите. Ще обсъдим и въпроса за скрининг на високорисковите пациенти, които могат да бъдат носители на подобни трансмисивни инфекции. Абсурдно е да изискваме масов скрининг. СЗО е определила високорискови групи, на които би следвало да се направят планови серологични изследвания.
- Каква е статистиката за заразени хирурзи в чужбина?
- Успях да открия само проучване в САЩ, според което до 2019 г. около 165 000 от хирурзите ще починат от цироза на черния дроб вследствие инфекция от хепатит С.
За да бъдат покрити тези разходи, ще бъдат изразходвани 2,7 милиарда долара. В България нямаме никакви проучвания в тази област, но е ясно, че превенцията ще излезе много по-евтино на здравеопазването ни, отколкото лечението. Лечението на възникнала инфекция на хепатит С е от най-скъпите в съвременната медицина. Наскоро ми се наложи да направя запитване колко би струвало лечението на неосигурен пациент във Франция. Сумата е около 100 000 евро.
- Могат ли лекарите, които влязоха в политиката, да въведат правила и закони, които да мотивират колегите им да работят и да не се притесняват за своята безопасност?
- Изключително доволна съм, че в политиката влизат все повече представители на нашата гилдия, защото за да си добър лекар, трябва да си добър човек. Лекарите, макар и от различни политически партии, ми вдъхват надежда, че ще защитават принципи, които стоят над политиката - интереса на пациентите и на лекарите. Така ние ще можем спокойно да лекуваме и да даваме максимума за своя пациент. Не политиците правят здравеопазването. То е функция на обикновения лекар. Когато той е осигурен, спокоен, работи в максимално добри условия, неговите пациенти гарантирано ще бъдат добре.
- Какви са впечатленията ви от завършилия наскоро национален конгрес по хирургия?
- Това беше форум на много високо европейско ниво. Показахме, че иновативните техники се прилагат в българската хирургия, въпреки всичко вървят успешно и следват ритъма на Европа и САЩ. Все още има млади, ентусиазирани хирурзи, които вярват, че оставайки в България, ще допринесат за това нашите пациенти да са спокойни, че има кой да им окаже висококачествена помощ. Ние сме индивидуалисти, но хирургията е екипна работа и затова нашата общност се обединява, за да каже: да, ние сме тук, работим, силни сме и имаме волята. Но искаме и за нас да се грижи някой и да обърне внимание на факта, че работим в постоянен риск от трансмисивни инфекции на фона на много висок психологически стрес.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари