Д-р Ферхад Ахмед: Влязох в студената вода, не съм плувец, но спасих човека!

Той беше нахапан от стършели, с тежка алергия, нямаше време да се чака

Д-р Ферхад Ахмед: Влязох в студената вода, не съм плувец, но спасих човека!
Погълнати от ежедневните си проблеми, много често не обръщаме внимание какви достойни за уважение хора има около нас. За медиците от “Спешна помощ” се сещаме само тогава, когато сме в беда. До деня, в който ни се налага да се срещнем лице в лице с такъв лекар и той, пренебрегвайки собствената си безопасност и поставяйки на риск здравето си, ни се притичва на помощ - без уговорки, без губене на време и излишни съмнения. Такава е и историята на “доктора с лодката”, както наричат д-р Ферхад Ахмед от “Спешна помощ” в Кърджали, който нагази в ледените води на язовир “Студен кладенец”, за да спаси човешки живот. И дори не му минало през ума, че не може да плува. За проявеното себеотрицание д-р Ферхад Ахмед е награден от директора на ЦСМП-Кърджали, д-р Атанас Митков, с поздравителен адрес и парична награда.

На 21 септември в 21.27 часа д-р Ахмед е извикан по спешност, за да окаже помощ на пациент, ужилен от стършел, чието състояние рязко се влошава. Достъпът до болния е затруднен поради липсата на път до мястото, където се намира - на срещуположния бряг на язовир “Студен кладенец”. На помощ на медиците от “Спешна помощ” веднага идва и екип на Пожарната служба. Осигурена е лодка, с която лекарят стига до пациента.

- Д-р Ахмед, това самоотвержено отношение лекар-пациент не се среща често - вие сте престояли в студената вода повече от час, когато сте спасявали алергичен пациент, ужилен от стършели. Имахте ли някакви колебания в този момент как да постъпите?
- Това се случва много по-често, отколкото си мислите. Проблемът в този случай беше, че нивото на водата в язовира се беше покачило, затова се наложи да се влиза във водата. Нямаше как по друг начин да се качим, а след това и да слезем от лодката. А когато пациентът е в такова състояние, няма време да се чака.

- Пациентът е бил в критично състояние, така ли?
- Да, след като са се обаждали 4-5 пъти. Няма друг начин - дори нямаш време да мислиш в такъв момент, трябва да действаш.

- Не сте имали съмнение дали да го направите или не?
- Не може да имаш подобно съмнение, защото ти си единственият, който може да помогне на човек в беда. А преди да видиш пациента, не

можеш да прецениш дали състоянието му е спешно или не.

- Защото имате и много лъжливи повиквания - това не е тайна...
- Не е до лъжливите повиквания, просто хората не са в състояние да преценят доколко спешно им е състоянието.

- Пациентът ви алергичен шок ли беше получил от ужилванията?
- Не беше в шок - имаше тежка алергия. Но при ужилване от стършел не се знае какво ще стане - след два часа човек може да изпадне и в шок. Ние предотвратихме развитието на това по-опасно състояние при пациента.

- Случвало ли ви се е и друг път, пренебрегвайки собствената си безопасност, поставяйки дори здравето си на риск, да помагате на пациент, изпаднал в беда?
- Често казано, постоянно сме така. Не само аз, а всички колеги от “Спешна помощ”. Тръгваш посред нощ и не знаеш на какво ще попаднеш - по най-бързия начин трябва да си до пациента. Това ни е задължението. Например, имахме случай преди две-три години, когато пак работихме със съдействието на Гражданска защита. Карахме една баба с инсулт. Наложи се да използваме високопроходими машини, за да стигнем до нея. Нашата линейка е почти бойна кола, но и с нея не можахме да преминем. Налага се да ходим и на такива места.

И пациентите ни са трудни,

защото не са компетентни - те не са и длъжни да бъдат такива, разбира се. Например, имаме повикване на адрес. Казват, че човекът е в безсъзнание. Отиваме на място - пациентът си говори, движи се, но близките продължават да твърдят, че е в безсъзнание, защото не знаят какво е значението на думата. Разговарям с пациента, а близките до мен твърдят, че е в безсъзнание... Не знаят хората, не са виновни...

- А проявявали ли са към вас агресия?
- Ставали сме обект и на агресия - и аз, и моите колеги. Когато ни извикат на отдалечен адрес, например, в с. Коньово, с. Сестринско - и да летиш, не можеш да стигнеш навреме, за по-малко от половин час. Ако пациентът е тежък случай, няма как да обясниш на близките, които в момента са в шок, че ни трябва време да пристигнем...

- Имали сте случаи, в които не сте успявали да стигнете навреме и са умирали хора?
- Да, за съжаление... Случвало се е и да отидем късно и човекът вече да е починал.

- В тази връзка вашите колеги се шегуват, че сте голям “карък” - “преследват ви самоубийци и трупове”. Всички знаят, че когато вие сте дежурен, няма да се размине без смърт. Шега или истина е това?
- Не е точно така, но често се случва по време на моите дежурства да има повиквания за самоубийство или починали хора. В интерес на истината, така е - падам си малко карък. По-тежките случаи все по време на моите дежурства се случват. Разбира се, и другите колеги имат тежки случаи...

- Стават ли много самоубийства във вашия район? Кой ви беше последният случай със самоубиец?
- Не бих казал, че са много. Последният случай беше преди година и половина - убийство и самоубийство. Момчето убива приятелката си и след това се самоубива. Нашата работа е такава - отиваме и на тежки катастрофи, с много пострадали хора... До с. Глухар имаше такава катастрофа преди година. Успяхме тогава да спасим двама човека, единият беше загинал на място. Такава ни е работата...

Ние сме свикнали с напрежението

Но при мен малко повече са случаите на самоубийци и трупове.

- Вие от колко години сте в “Спешна помощ”?
- От 4 години. След като завърших медицина в Пловдив, започнах работа тук и продължавам и до днес. Дори започнах, преди да съм получил официално дипломата си, а с уверение, че съм се дипломирал.

- Ако се върнете назад четири години, отново ли ще постъпите в “Спешна помощ” на работа?
- Да, пак бих постъпил да работя в “Спешна помощ”. Аз обичам работата си, макар че малко или много изоставаш от колегите, заради начина, по който е устроена здравната ни система - тя е изхабена отвсякъде. Искаш да специализираш - не можеш. Много е трудно да уредиш живота си както искаш и започваш да търсиш други варианти.

- За какъв друг вариант се замисляте?
- Вече работя и допълнително като лекар в Психиатрията на половин щат. Няма как - имам малко дете и трябва да издържам семейството си. Съпругата ми също е лекар, но сега е в майчинство. Дори специализира “Спешна медицина”. Баща ми също работи в “Спешна помощ”, но в Турция. Кара линейка, а заплатата му е два пъти по-голяма от тази на съпругата ми и на мен, взети заедно. Затова се налага да работя и допълнително - опитваме се да оцелеем...

- За това че рискувахте здравето си, за да спасите пациент, управителят на “Спешна помощ” ви е връчил награда за проявена смелост и самоотверженост.
- Честно казано, аз не виждам защо точно за този случай получих награда - имали сме и много по-тежки. Като признание не бих акцентирал на наградата, макар че е хубаво да получиш такова уважение. Имам предвид друго - нашият труд заслужава ли да бъде причислен към трета категория? Категорията на чистача е като моята категория?! Това нормално ли е? Когато тръгвам с линейката, аз не знам къде отивам и на кого ще попадна - на пияни хора, на цигани... Професията ни е свързана с ежедневен риск и отговорност - спасяваме човешки животи...

А за държавата ни работата на чистача и на лекаря от “Спешна помощ” са на едно и също ниво! Това е абсурдно и някой трябва най-накрая да помисли трезво и да премахне това явно подценяване на професията ни. Заплати няма, поне категорията на труда ни да се промени.

Това ще ни донесе поне малко удовлетворение. А иначе, да, получих награда, това е хубаво нещо! Никой не може да ме задължи да нагазя в студената вода, защото дори и не знам да плувам... Дадоха ми спасителна жилетка и повече не му мислих - нямаше време за това. Такава ми е работата...


Милена ВАСИЛЕВА

Коментари