Доц. д-р Пламен Попиванов: 3 милиона българи страдат от висок холестерол!
Фамилната хиперхолестеролемия е сериозно заболяване
Това твърди доц. д-р Пламен Попиванов, д.м. - ендокринолог, началник на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания в Университетска болница “Александровска”. Предлагаме ви много интересен разговор по темата за ролята на високия холестерол в организма.
- Д-р Попиванов, впечатлих се от едно ваше изявление, в което споделяте, че, цитирам ви: “Диагнозата фамилна хиперхолестеролемия не съществува за българските здравни власти”. Защо е така?
- Всичко опира до Наредба №38 на МЗ, в която са включени болестите, за които Здравната каса заплаща. Но тези болести се определят реално от експертите на МЗ. В случая с реимбурсиране лечението на високия холестерол се получава парадокс. От Касата, позовавайки се на епидемиологията в това отношение, отговарят - от висок холестерол страдат 2-3 милиона души в България, не можем да плащаме реимбурсиране и затова заплащаме 25 на сто само за усложненията от високия холестерол, т.е. за инфаркти, инсулти и прочее. Позовават се на факта, че при тях съществува риск от втори, трети инфаркт и той е много по-висок. И това е правилно. Те обаче не отчитат факта, че заболяването фамилна хиперхолестеролемия също е много, много рисково.
- Разбрах ви. Фамилната хиперхолестеролемия не е възприета като високорисково заболяване. Обяснете защо е толкова висок медицинският риск в този случай.
- Медицински риск в случая с хиперхолестеролемията е човекът да получи инфаркт. Някой ще каже - че кой плаща за лечение на профилактика на риск? Да, но това не е профилактика, това е лечение. Ще дам пример с диабета, където убиват усложненията, а не високата кръвна захар. Да, тя пречи на човека, но в момента, в който я установим, ние го лекуваме. Същото е и с високия холестерол.
Когато високият холестерол не е резултат от начина на живот - неправилно хранене, по-мазни храни и т.н., а е в резултат на някакво сериозно заболяване, каквото е фамилната хиперхолестеролемия, то тогава сме длъжни да алармираме. Ние като общество сме заинтересовани, защото това е болест, тя е включена в международната класификация на болестите. Забележете, нека това се запомни - лекувайки тази болест, в смисъл, сваляйки нивото на високия холестерол, както при диабет сваляме кръвната захар, ние намаляваме петкратно риска този човек да умре от инфаркт, инсулт и т.н.
С други думи - включването на медикаменти в нашата Наредба №38 има медицински основания, има медицинска и фармакологична логика. Аз съм убеден, че когато започнем да лекуваме тези болни, само след две-три години рязко ще спаднат инфарктите и инсултите при тях. Което, от друга страна, ще означава, че средствата за лечение ще бъдат многократно възвърнати. Ето затова лекарствата за висок холестерол трябва да бъдат включени в този списък. За съжаление
досега не се е намерило медицинско лоби,
което да защити тази идея. Ще дам пример с френската система на реимбурсация. Там за всички, на които холестеролът е малко по-висок, се изплащат 25 на сто от стойността на медикаментите. Обаче за тези, които страдат от фамилна хиперхолестеролемия, те се реимбурсират на 100%. Точно толкова, колкото и за всички останали с много висок риск - инфаркт, инсулт и прочее, свързани с повишения холестерол - 100%. Аз предполагам, че експертите от МЗ имат някакви съображения от гледна точка на състоянието на Здравната каса. Но по принцип реимбурсирането на пациентите с най-висок риск - това е кауза, която несъмнено в целия цивилизован свят се налага и ще се наложи и у нас.
- Т.е. вие вярвате, че рано или късно тази кауза, както се изразихте, ще се възприеме и в България.
- Това несъмнено ще стане, проблемът е кога - дали скоро или след някоя и друга година. На мен ми се струва, че осъзнавайки размаха на проблема, особено ако това бъде подкрепено и от медиите, това ще се случи. Ние, експертите, се събираме, обсъждаме и толкова. Но когато се огласи в медиите, тогава се случват нещата. Още повече че съвсем не е скъпо такова начинание. Горе-долу генеричният максимум, който ще реимбурсира Касата, е 8 лв. месечно, не са много пари. Но пък тези средства година след година ще се възвръщат, аз вече споменах. Има многобройни клинични проучвания, според които понижаването на холестерола дори само с един ммол/л, след две години води до значително намаляване броя на инфарктите, инсултите и прочее. На особено рисковите пациенти понижаваме холестерола с два-три-четири ммол/л и така ще получим резултати. От тази гледна точка не се съмнявам, че МЗ ще реагира адекватно и ще включи в Наредба №38 проблема с фамилната хиперхолестеролемия. Ще намалеят и стентиранията, ще намалеят и клиничните пътеки в кардиологията. И най-важното, разбира се - тези млади и наглед здрави хора ще си гледат семействата, ще ходят на работа. Т.е. за кратко време ще има един изключителен ефект.
Всъщност с първия си въпрос вие ме цитирахте, но истината е, че
здравните власти не са осъзнали тази истина
Ако някой им беше предложил да се реимбурсират тези медикаменти, може би щяха да го направят. Това е нужно - да се систематизира, да се формира, да се предложи. Вижте, нека пак не откриваме топлата вода. Вече два пъти споменах, че това го има по целия цивилизован свят, просто трябва да го направим като тях - както го правят французите или холандците, или американците. Сега е дошло време и за фамилната хиперхолестеролемия - да осъзнаем, да премислим, да търсим пари. В крайна сметка ще се осъзнае, че тези пари непременно ще бъдат възвърнати многократно. Просто такова предложение все още не е било осъзнато от нашата администрация, за да бъде направено и решено.
- Да поговорим и за самото заболяване. Каква е честотата?
- Относително малко са диагностицираните болни. Тези, които са в големите градове с университетски центрове, имат такъв шанс. Тези, които живеят някъде в периферията на държавата, нямат шанс и не знаят за своето състояние. Оттук следва, че няма как едномоментно да диагностицираме голяма група пациенти и да ги лекуваме едновременно. Но си имаме клинични критерии. Не наши - те са определени от СЗО, има американски, холандски критерии, по които можем да диагностицираме пациентите. А когато диагностицираме такъв пациент, това означава, че при него съществува сто пъти по-голяма вероятност от сърдечносъдова смърт. И, което е по-лошо - той е млад човек, който работи. Това заболяване покосява млади хора - между 35-45 години. Те получават инфаркти, инсулти, не могат да гледат семействата си, инвалидизират се, обществото трябва да се грижи за тях. Докато тези 8 лв., които Касата ще им отпуска месечно за генерични статини, ще намалят вероятността от сърдечносъдова смърт от 100 на 20 пъти. Това пак е страшно, никак не е малко, но все пак е нещо.
Яна БОЯДЖИЕВА
- Д-р Попиванов, впечатлих се от едно ваше изявление, в което споделяте, че, цитирам ви: “Диагнозата фамилна хиперхолестеролемия не съществува за българските здравни власти”. Защо е така?
- Всичко опира до Наредба №38 на МЗ, в която са включени болестите, за които Здравната каса заплаща. Но тези болести се определят реално от експертите на МЗ. В случая с реимбурсиране лечението на високия холестерол се получава парадокс. От Касата, позовавайки се на епидемиологията в това отношение, отговарят - от висок холестерол страдат 2-3 милиона души в България, не можем да плащаме реимбурсиране и затова заплащаме 25 на сто само за усложненията от високия холестерол, т.е. за инфаркти, инсулти и прочее. Позовават се на факта, че при тях съществува риск от втори, трети инфаркт и той е много по-висок. И това е правилно. Те обаче не отчитат факта, че заболяването фамилна хиперхолестеролемия също е много, много рисково.
- Разбрах ви. Фамилната хиперхолестеролемия не е възприета като високорисково заболяване. Обяснете защо е толкова висок медицинският риск в този случай.
- Медицински риск в случая с хиперхолестеролемията е човекът да получи инфаркт. Някой ще каже - че кой плаща за лечение на профилактика на риск? Да, но това не е профилактика, това е лечение. Ще дам пример с диабета, където убиват усложненията, а не високата кръвна захар. Да, тя пречи на човека, но в момента, в който я установим, ние го лекуваме. Същото е и с високия холестерол.
Когато високият холестерол не е резултат от начина на живот - неправилно хранене, по-мазни храни и т.н., а е в резултат на някакво сериозно заболяване, каквото е фамилната хиперхолестеролемия, то тогава сме длъжни да алармираме. Ние като общество сме заинтересовани, защото това е болест, тя е включена в международната класификация на болестите. Забележете, нека това се запомни - лекувайки тази болест, в смисъл, сваляйки нивото на високия холестерол, както при диабет сваляме кръвната захар, ние намаляваме петкратно риска този човек да умре от инфаркт, инсулт и т.н.
С други думи - включването на медикаменти в нашата Наредба №38 има медицински основания, има медицинска и фармакологична логика. Аз съм убеден, че когато започнем да лекуваме тези болни, само след две-три години рязко ще спаднат инфарктите и инсултите при тях. Което, от друга страна, ще означава, че средствата за лечение ще бъдат многократно възвърнати. Ето затова лекарствата за висок холестерол трябва да бъдат включени в този списък. За съжаление
досега не се е намерило медицинско лоби,
което да защити тази идея. Ще дам пример с френската система на реимбурсация. Там за всички, на които холестеролът е малко по-висок, се изплащат 25 на сто от стойността на медикаментите. Обаче за тези, които страдат от фамилна хиперхолестеролемия, те се реимбурсират на 100%. Точно толкова, колкото и за всички останали с много висок риск - инфаркт, инсулт и прочее, свързани с повишения холестерол - 100%. Аз предполагам, че експертите от МЗ имат някакви съображения от гледна точка на състоянието на Здравната каса. Но по принцип реимбурсирането на пациентите с най-висок риск - това е кауза, която несъмнено в целия цивилизован свят се налага и ще се наложи и у нас.
- Т.е. вие вярвате, че рано или късно тази кауза, както се изразихте, ще се възприеме и в България.
- Това несъмнено ще стане, проблемът е кога - дали скоро или след някоя и друга година. На мен ми се струва, че осъзнавайки размаха на проблема, особено ако това бъде подкрепено и от медиите, това ще се случи. Ние, експертите, се събираме, обсъждаме и толкова. Но когато се огласи в медиите, тогава се случват нещата. Още повече че съвсем не е скъпо такова начинание. Горе-долу генеричният максимум, който ще реимбурсира Касата, е 8 лв. месечно, не са много пари. Но пък тези средства година след година ще се възвръщат, аз вече споменах. Има многобройни клинични проучвания, според които понижаването на холестерола дори само с един ммол/л, след две години води до значително намаляване броя на инфарктите, инсултите и прочее. На особено рисковите пациенти понижаваме холестерола с два-три-четири ммол/л и така ще получим резултати. От тази гледна точка не се съмнявам, че МЗ ще реагира адекватно и ще включи в Наредба №38 проблема с фамилната хиперхолестеролемия. Ще намалеят и стентиранията, ще намалеят и клиничните пътеки в кардиологията. И най-важното, разбира се - тези млади и наглед здрави хора ще си гледат семействата, ще ходят на работа. Т.е. за кратко време ще има един изключителен ефект.
Всъщност с първия си въпрос вие ме цитирахте, но истината е, че
здравните власти не са осъзнали тази истина
Ако някой им беше предложил да се реимбурсират тези медикаменти, може би щяха да го направят. Това е нужно - да се систематизира, да се формира, да се предложи. Вижте, нека пак не откриваме топлата вода. Вече два пъти споменах, че това го има по целия цивилизован свят, просто трябва да го направим като тях - както го правят французите или холандците, или американците. Сега е дошло време и за фамилната хиперхолестеролемия - да осъзнаем, да премислим, да търсим пари. В крайна сметка ще се осъзнае, че тези пари непременно ще бъдат възвърнати многократно. Просто такова предложение все още не е било осъзнато от нашата администрация, за да бъде направено и решено.
- Да поговорим и за самото заболяване. Каква е честотата?
- Относително малко са диагностицираните болни. Тези, които са в големите градове с университетски центрове, имат такъв шанс. Тези, които живеят някъде в периферията на държавата, нямат шанс и не знаят за своето състояние. Оттук следва, че няма как едномоментно да диагностицираме голяма група пациенти и да ги лекуваме едновременно. Но си имаме клинични критерии. Не наши - те са определени от СЗО, има американски, холандски критерии, по които можем да диагностицираме пациентите. А когато диагностицираме такъв пациент, това означава, че при него съществува сто пъти по-голяма вероятност от сърдечносъдова смърт. И, което е по-лошо - той е млад човек, който работи. Това заболяване покосява млади хора - между 35-45 години. Те получават инфаркти, инсулти, не могат да гледат семействата си, инвалидизират се, обществото трябва да се грижи за тях. Докато тези 8 лв., които Касата ще им отпуска месечно за генерични статини, ще намалят вероятността от сърдечносъдова смърт от 100 на 20 пъти. Това пак е страшно, никак не е малко, но все пак е нещо.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари