Проф. Моше Инбар: Скалпелът е част от успешното лечение на рак на гърдата!
Смъртността от този вид тумори се понижи с 30% за 20 години
Днес пълната мастектомия - премахване на гърдата - се прави много рядко. Лекарите онколози полагат всички усилия да съхранят не само живота, но и женствеността на жената... Още като студент, преди около 40 години, проф. Моше Инбар от Израел има щастието да премине стаж и квалификации в Лондон и в щата Хюстън. Така той успява да изучи методиките, с помощта на които най-прогресивната на Запад медицина се опитва да спаси гърдите на болните от рак жени. Днес професорът вече може да съпостави тогавашните лечебни методи със сегашните. Днес, по молба на читателите на в. “Доктор”, предлагаме интервю с този световноизвестен медик, шеф на Департамента по онкология в най-големия в Тел Авив държавен медицински център “Ихилов”.
- Проф. Инбар, твърдите, че ракът на гърдата е много различен от другите видове рак. Защо?
- Ракът на млечната жлеза толкова много се различава от останалите онкологични заболявания, че от моя гледна точка е абсолютно безсмислено да се опитваме да типизираме различните случаи на различните стадии, изкуствено да прикачваме всеки от тях към една или друга група, фигурираща в медицинската статистика. Защото във всеки конкретен случай - в зависимост от възрастта и състоянието на болната, от големината на тумора, от реакцията на жената към едни или други препарати, включително новите, се назначава строго индивидуално лечение. И ако за една пациентка ще бъде достатъчна неголяма операция, подкрепена от лъчетерапия, то за друга на същата възраст и със същия размер на тумора се налага да се извърши мастектомия в съчетание с радиотерапия и химиотерапия. А на трета ние назначаваме в началото химиотерапия и чак тогава я изпращаме при хирурзите... Колкото пациентки - толкова и варианти на комплексно лечение има. Съгласно статистиката на Запад, включително и в Израел, всяка осма-девета жена заболява от рак на млечната жлеза. Такава беше статистиката и преди 20 години. За сметка на това, в сравнение с тези «праисторически» от гледна точка на медицината времена, смъртността от рак на гърдата се понижи с цели 30%.
- Вие с какво обяснявате този пробив?
- Две са причините за това. Първата е ранната диагностика. Втората - прогресивните комплексни лечебни методи.
- Случвало ли ви се е да връщате от “оня свят” болни от рак на млечната жлеза?
- Случвало ми се е - и то неведнъж. Именно в това се заключава нашата задача. Обикновено това става в случаите, когато поначало на жената са поставили неправилна диагноза. Например лекарят е шашнал своята пациентка, съобщавайки й, че са й тръгнали метастази, въпреки че нищо подобно не се е случило. В моята практика съм имал немалко случаи, когато ми се е налагало да оправям грешките на другите онколози. Не е възможно изцяло да се излекува болна от рак на гърдата жена, която вече действително има и метастази, но можем да удължим живота й с цели 10-15 години, като при това й обезпечим високо качество на живот. Това ни се удава в много от случаите.
Основното е никога да не наричате това медицинско чудо. Аз знам, че вие, журналистите, обичате да преувеличавате нещата. За нас, лекарите, положителният резултат в днешно време е рутината. Има, разбира се, отделни случаи, опровергаващи всички предишни представи за рака на млечната жлеза, но е недопустимо върху тях да градим теории за “чудодейно излекуване”. По-скоро става дума за висок професионализъм и
отговорност на лекуващите лекари,
за тяхната способност да се доберат до самата същност на дълбоко индивидуално ниво, да вземат под внимание всички фактори на болестта и симптомите при конкретната пациентка, а след това да претеглят всички “за” и “против” и най-накрая да й назначат уникалното лечение.
- Приемате ли за знак на съдбата болната жена да попадне при същински талантлив лекар, на който се удава да подбере най-ефективния за даден болен лечебен метод?
- Не, категорично не! Никакви знаци на съдбата! Основният фактор на успеха е опитът, опитът и още веднъж опитът на лекуващия лекар и целия медицински персонал. Ще опитам да обясня това свое мнение с конкретен пример. Преди осем години в нашето отделение постъпи жена, на която лекуващите преди нас лекари й бяха поставили диагноза - метастази по цялото тяло. И на всичкото отгоре организмът й беше невъзприемчив към Херцептина. Докараха жената при нас в полунощ. Аз вече се канех да си тръгвам, но бях толкова потресен от сложността на този случай, че останах в отделението и се задълбочих в историята на нейната болест. И представяте ли си на какво попадам - оперирали я по съвсем друг повод, оперирали й крака. А я лекували с Херцептин, който, както се оказа, тя не може да приема...
- Как завърши тази история?
- Тази моя пациентка е жива, въпреки че вече осем години се води раково болна! Но означава ли това, че ние сме постигнали главоломен успех? Смятам, че не. Просто историята на болестта не трябва да се прелиства, а е нужно внимателно, вглъбено да се чете. И то всичко да се чете, а не само тези страници, които касаят описанието на тумора и метастазите. Ефективността на лечението зависи от правилната оценка на лекаря относно реакцията на организма на даден болен към един или друг лечебен метод. Известно е например, че - в разрез с данните от лабораторните изследвания, само 6 от 10 болни от рак на млечната жлеза реагират положително на лечението с хормонални средства. Това означава, че останалите 4 жени
трябва да ги лекуваме с други методи
Въобще единственият вид раков тумор, който реагира стопроцентово на приетото в такива случаи лечение, е ракът на тестисите при мъжете. И ако вие лекувате мъж, но неговият организъм не реагира на приетото в цял свят лечение, означава само едно - този мъж не е болен от рак на тестисите, била е допусната грешка при диагностиката.
- Много ли болни, на които “съдбата” е обърнала гръб и при поставяне на диагнозата е била допусната грешка, са преминали през вашето отделение?
- За съжаление прекалено много. Но едно е, ако такава жена е дошла на лечение в Израел от Русия или от всяка друга страна, където има недостиг на съвременна медицинска техника или нови препарати, и съвсем друго, ако тя идва в Тел Авив от Париж или Ню Йорк. Уж там не се оплакват от дефицит на диагностична апаратура, в повечето клиники използват нова техника...
- Значи от високоразвитите западни страни идват да се лекуват в Израел само благодарение на безукорната репутация на вашите специалисти? Доколкото ми е известно, в много медицински заведения в Русия изпращат на операция жени дори с тумор от един сантиметър...
- Това съвсем не означава недостиг на медицинска техника, а по-скоро господстващите сред руските специалисти подходи - вероятно те все още смятат, че скалпелът е най-вярното средство за избавяне от рак на млечната жлеза.
- А как се отнасят към оперативната намеса в Израел?
- Ние смятаме, че скалпелът е само част от успешното лечение. При това в различните израелски болници подходите за лечение на рака на млечната жлеза са различни. В някои - подобно на Русия и редица други страни - също както преди се стремят колкото може по-скоро да проведат мастектомия, защото това бил най-надеждният способ да се удължи животът на пациентката. Но ако жената попадне на опитен лекар онколог, той най-вероятно ще положи всички усилия да й спаси живота, както и да не превърне гърдата й в “уродлива плът”. Затова ще й предложи и алтернативните методи на лечение - химиотерапия, радиотерапия, хормонални средства. И само ако болестта е стигнала прекалено далече, на такава пациентка по-скоро ще й изрежат само част от млечната жлеза.
Яна БОЯДЖИЕВА
- Проф. Инбар, твърдите, че ракът на гърдата е много различен от другите видове рак. Защо?
- Ракът на млечната жлеза толкова много се различава от останалите онкологични заболявания, че от моя гледна точка е абсолютно безсмислено да се опитваме да типизираме различните случаи на различните стадии, изкуствено да прикачваме всеки от тях към една или друга група, фигурираща в медицинската статистика. Защото във всеки конкретен случай - в зависимост от възрастта и състоянието на болната, от големината на тумора, от реакцията на жената към едни или други препарати, включително новите, се назначава строго индивидуално лечение. И ако за една пациентка ще бъде достатъчна неголяма операция, подкрепена от лъчетерапия, то за друга на същата възраст и със същия размер на тумора се налага да се извърши мастектомия в съчетание с радиотерапия и химиотерапия. А на трета ние назначаваме в началото химиотерапия и чак тогава я изпращаме при хирурзите... Колкото пациентки - толкова и варианти на комплексно лечение има. Съгласно статистиката на Запад, включително и в Израел, всяка осма-девета жена заболява от рак на млечната жлеза. Такава беше статистиката и преди 20 години. За сметка на това, в сравнение с тези «праисторически» от гледна точка на медицината времена, смъртността от рак на гърдата се понижи с цели 30%.
- Вие с какво обяснявате този пробив?
- Две са причините за това. Първата е ранната диагностика. Втората - прогресивните комплексни лечебни методи.
- Случвало ли ви се е да връщате от “оня свят” болни от рак на млечната жлеза?
- Случвало ми се е - и то неведнъж. Именно в това се заключава нашата задача. Обикновено това става в случаите, когато поначало на жената са поставили неправилна диагноза. Например лекарят е шашнал своята пациентка, съобщавайки й, че са й тръгнали метастази, въпреки че нищо подобно не се е случило. В моята практика съм имал немалко случаи, когато ми се е налагало да оправям грешките на другите онколози. Не е възможно изцяло да се излекува болна от рак на гърдата жена, която вече действително има и метастази, но можем да удължим живота й с цели 10-15 години, като при това й обезпечим високо качество на живот. Това ни се удава в много от случаите.
Основното е никога да не наричате това медицинско чудо. Аз знам, че вие, журналистите, обичате да преувеличавате нещата. За нас, лекарите, положителният резултат в днешно време е рутината. Има, разбира се, отделни случаи, опровергаващи всички предишни представи за рака на млечната жлеза, но е недопустимо върху тях да градим теории за “чудодейно излекуване”. По-скоро става дума за висок професионализъм и
отговорност на лекуващите лекари,
за тяхната способност да се доберат до самата същност на дълбоко индивидуално ниво, да вземат под внимание всички фактори на болестта и симптомите при конкретната пациентка, а след това да претеглят всички “за” и “против” и най-накрая да й назначат уникалното лечение.
- Приемате ли за знак на съдбата болната жена да попадне при същински талантлив лекар, на който се удава да подбере най-ефективния за даден болен лечебен метод?
- Не, категорично не! Никакви знаци на съдбата! Основният фактор на успеха е опитът, опитът и още веднъж опитът на лекуващия лекар и целия медицински персонал. Ще опитам да обясня това свое мнение с конкретен пример. Преди осем години в нашето отделение постъпи жена, на която лекуващите преди нас лекари й бяха поставили диагноза - метастази по цялото тяло. И на всичкото отгоре организмът й беше невъзприемчив към Херцептина. Докараха жената при нас в полунощ. Аз вече се канех да си тръгвам, но бях толкова потресен от сложността на този случай, че останах в отделението и се задълбочих в историята на нейната болест. И представяте ли си на какво попадам - оперирали я по съвсем друг повод, оперирали й крака. А я лекували с Херцептин, който, както се оказа, тя не може да приема...
- Как завърши тази история?
- Тази моя пациентка е жива, въпреки че вече осем години се води раково болна! Но означава ли това, че ние сме постигнали главоломен успех? Смятам, че не. Просто историята на болестта не трябва да се прелиства, а е нужно внимателно, вглъбено да се чете. И то всичко да се чете, а не само тези страници, които касаят описанието на тумора и метастазите. Ефективността на лечението зависи от правилната оценка на лекаря относно реакцията на организма на даден болен към един или друг лечебен метод. Известно е например, че - в разрез с данните от лабораторните изследвания, само 6 от 10 болни от рак на млечната жлеза реагират положително на лечението с хормонални средства. Това означава, че останалите 4 жени
трябва да ги лекуваме с други методи
Въобще единственият вид раков тумор, който реагира стопроцентово на приетото в такива случаи лечение, е ракът на тестисите при мъжете. И ако вие лекувате мъж, но неговият организъм не реагира на приетото в цял свят лечение, означава само едно - този мъж не е болен от рак на тестисите, била е допусната грешка при диагностиката.
- Много ли болни, на които “съдбата” е обърнала гръб и при поставяне на диагнозата е била допусната грешка, са преминали през вашето отделение?
- За съжаление прекалено много. Но едно е, ако такава жена е дошла на лечение в Израел от Русия или от всяка друга страна, където има недостиг на съвременна медицинска техника или нови препарати, и съвсем друго, ако тя идва в Тел Авив от Париж или Ню Йорк. Уж там не се оплакват от дефицит на диагностична апаратура, в повечето клиники използват нова техника...
- Значи от високоразвитите западни страни идват да се лекуват в Израел само благодарение на безукорната репутация на вашите специалисти? Доколкото ми е известно, в много медицински заведения в Русия изпращат на операция жени дори с тумор от един сантиметър...
- Това съвсем не означава недостиг на медицинска техника, а по-скоро господстващите сред руските специалисти подходи - вероятно те все още смятат, че скалпелът е най-вярното средство за избавяне от рак на млечната жлеза.
- А как се отнасят към оперативната намеса в Израел?
- Ние смятаме, че скалпелът е само част от успешното лечение. При това в различните израелски болници подходите за лечение на рака на млечната жлеза са различни. В някои - подобно на Русия и редица други страни - също както преди се стремят колкото може по-скоро да проведат мастектомия, защото това бил най-надеждният способ да се удължи животът на пациентката. Но ако жената попадне на опитен лекар онколог, той най-вероятно ще положи всички усилия да й спаси живота, както и да не превърне гърдата й в “уродлива плът”. Затова ще й предложи и алтернативните методи на лечение - химиотерапия, радиотерапия, хормонални средства. И само ако болестта е стигнала прекалено далече, на такава пациентка по-скоро ще й изрежат само част от млечната жлеза.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари