Пролетната умора не е болест

Тя се проявява с вегетативни и психични реакции на тялото към настъпващите промени в околната среда

Пролетната умора не е болест

На пръв поглед е странно: когато пролетта настъпи, вместо организмът на човек да е “събуден за живот”, хората започват да се чувстват отпаднали и уморени. Това особено се усеща в дните, когато непостоянното пролетно време напомня за отиващата си зима. Най-често срещаното обяснение е недостигът на витамини. Но все повече стават специалистите, които смятат, че недостигът на витамини и въобще витамините не оказват влияние на това състояние на организма. Според тях истинската причина за пролетната умора се крие... във въздуха.

“Тъй като пролетната умора не е болест, то към момента няма лечение за това състояние. Прилагането на някои прийоми може да подпомогне периода на изтощение да протече по-бързо и леко. Хранителните навици като консумация на повече плодове и зеленчуци, вода, добавяне на витамини са от съществено значение. Съществуват и т.нар. адаптогени, например пчелно млечице, женшен и джинджифил, за които се смята, че подпомагат по-лесното преминаване от един сезон в друг. 

Продължителното време на открито и осветено могат да подпомогнат процеса, а физическите упражнения, водни процедури и масажи - да стабилизират стойностите на артериалното налягане и общото състояние на организма”, коментира за в. “Доктор” клиничният психолог Дора Георгиева.

- Г-жо Георгиева, защо страдаме от пролетна умора?

- Пролетната умора засяга 50% от хората и е една от най-честите причини за физическото неразположение през този период. Спи ни се, чувстваме се непрестанно уморени, не можем да се концентрираме, раздразнителни и скептични сме. Все едно сме препили предната вечер и не може да се отървем от махмурлука. Имате ли подобни симптоми, то вероятно сте жертва на пролетната умора, която е изключително характерна за периода март-април.

Съществуват различни обяснения за пролетното чувство на умора. Най-общо то се обяснява с вегетативни и психични реакции на тялото към настъпващите промени в околната среда - главно затоплянето на времето и увеличената осветеност, свързани с по-голямата продължителност на деня. Тези външни фактори от своя страна водят до промени в секрецията на някои хормони, адаптиране на имунната система, променен начин на хранене и др.

- Може ли да се обърка с депресията?

- Пролетната умора е само временно психично състояние, а не заболяване, докато депресията е по-дълготрайна. По-точно би било да се каже, че има вид депресия, при която се наблюдава сезонност, т.е. склонност за появя на депресивни симптоми в преходните сезони, които за нашата географска ширина са пролетта и есента. Причините за появата на депресивни симптоми през пролетта не се различават принципно от тези за проява на депресията изобщо - наследствеността, личността на човека и вътрешния му свят, социалната среда - професионална, семейна, приятелски кръг и др.  Освен това, изследователите в областта все още не са установили категорично какво поражда депресивните симптоми точно в тези сезони.  Важното е навреме да се усетим, че имаме проблем, и да се насочим към специалист.

- При какъв тип хора най-често се проявява?

- Хората, които по-често имат прояви на пролетна умора, са по-възрастните, жените, особено бременните, хипертоници и хипотоници, както и хората с ниска физическа активност

Пролетната умора не е болест, но може да съпътства различни заболявания, проявяващи се с подобни оплаквания, например хипофункция на щитовидната жлеза. Кожата също е променена в началото на пролетта - често е повехнала, понякога зачервена и едемна, което намалява естествените й защитни механизми. Това я прави по-чувствителна към химични вещества и по-проницаема за инфекциозни причинители. Но в същото това време зад този коварен синдром може да се крият тежки заболявания - хронична инфекция, сърдечни заболявания, болести на кръвоносните съдове, хормонален дисбаланс, новообразувания.

- Можем ли да я избегнем?

- Чрез храненето си ние можем да подкрепим имунната си система и възстановителните процеси след прекараните през зимата инфекции. Известно е, че храненето съществено повлиява имунитета, като значение имат както недохранването, хранителните дефицити и поднорменото тегло, така и прекомерният хранителен прием, нездравословният модел на хранене свръхтеглото и затлъстяването. Недохранването, ниският прием на енергия и белтък потискат имунните функции. Имунитетът се нарушава от много ниско калоричните диети, които се прилагат за отслабване. Това се свързва и с недостатъчния прием на витамини и минерали с такива диети. Нарушения в имунните функции се наблюдават и при висок прием на енергия и мазнини, при затлъстяване. 

Дефицитът на витамините А, Е, С и В6, както и на минералите цинк, селен и желязо нарушават имунитета и устойчивостта на организма ни към всички заболявания, свързани с него. Тези витамини и минерали играят специална роля в имунните реакции, за образуването и активността на имунните клетки. Неблагоприятно е и действието на големите количества захар, тъй като те може да бъдат причина за образуване на вещества, които стимулират възпалителните процеси.

- Питат ли ви пациентите за диета, с която да преминат през това състояние?

- Плодовете, зеленчуците, рибата, пилешкото, пуешкото, млечните продукти, ядките, богатите на фибри храни и бобовите растения са добри съюзници в борбата срещу пролетната умора, затова трябва да присъстват в менюто ни всеки ден.

Ежедневното меню трябва да включва повече плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба и млечни продукти, така че организмът да получава необходимото количество витамини и минерали. Закуската не трябва да се пропуска, за обяд се препоръчват зеленчукова супа, риба или пилешко със задушени зеленчуци и салати, а за вечеря трябва да се консумират пресни зеленчуци, гъби, както и супи от сезонни зеленчуци. Плодовете са добра закуска, както и ядките или чаша кисело мляко. Кафето е добре да се замени с билкови чайове.

 

Сок от моркови и червено цвекло борят състоянието

Десет минути преди обяд и вечеря и 2 часа след ядене да се изпива по 1 чашка от 75 г - за деца наполовина - отварка от по 100 г бъз, листа от бреза, коприва и трънка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено ври 5 мин. Като изстине, се прецежда. Пие се подсладено с мед и лимон по вкус.

Природосъобразна безмесна храна с повече пресни пролетни зеленчуци - коприва, лапад, киселец, спанак, зелен лук, зелен чесън, магданоз и други зелени листа. Суровите салати от маруля, зелен лук, млад спанак и радика, а също така прясното сирене или киселото мляко със зелен чесън са превъзходна храна, която премахва пролетната умора.

След ядене да се изпива по 1 чашка от 50 г от сока на моркови, червено цвекло и ябълки по равни части.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да се пие запарка от шипки. 30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се изсипват върху 600 мл вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа. Пие се подсладено с мед и лимон на вкус.

Люба МОМЧИЛОВА

Коментари