Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
9°C
Времето Видин
11°C
Времето Сандански
5°C
Времето Плевен
8°C
Времето Пловдив
12°C
Времето Русе
11°C
Времето Сливен
5°C
Времето Шумен
6°C
Времето Хасково
12°C
Времето Варна
11°C
Времето Бургас
12°C

Цеци тренира баскетбол в инвалидната количка (ВИДЕО)

Удивителна история за волята на едно дете с тежка малоформация, което е по-различно от другите
Прочитания: 772  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

Удивителна история за волята на едно момче, което е по-различно от другите, но по никакъв начин не го показва.

Един от служителите на голяма фирма има нелек живот. Когато се ражда детето му чува думите - от него нищо няма да стане и по-добре го оставете в институция. Къде е той 12 години по-късно и какво значи обичта на една майка и на един баща - това става ясно от репортажа на Нова тв.

За Атанас Йорданов и семейството му борбата е всеки ден. Очите на Цеци обаче сияят, когато насочи поглед към баскетболния кош или е на скамейката със своето второ семейство - така нарича съотборниците си. 

Когато се ражда, родителите чуват от лекарите, че няма да може да ходи, да говори и да се развива нормално. Те обаче отказват да оставят детето си в дом, въпреки че чуват такива съвети и до днес. Причината - момчето се ражда с тежка малоформация. Освен че се ражда буквално инвалид, седем дни по-късно развива и хидроцефалия. Днес е с клапа в главата и е претърпял множество операции. 

Новият живот на Цеци започва през 2011 година на баскетболното игрище на стадион „Васил Левски”. Довежда го майка му, която отказва да приеме, че детето й ще остане неподвижно. Треньорът е изумен, защото до този момент толкова малко дете не играло в отбора. 

Днес от неподвижния Цеци няма и следа. Не просто може да говори, а е един от най-добрите защитници на игрището, опровергавайки всички очаквания на медиците. Може да се похвали дори с медали. 

Даниела и Йордан тръпнат, докато Цеци е на игрището. Страхуват се, че може да се нарани, но знаят, че това е начинът той да живее нормално. Те благодарят на Бог за всеки един ден с него. 

 



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA