Да отгледаме успешни деца
Идеята за пълно реализиране се пречупва през стиловете на родителско възпитание
Темата за успеха е една от актуалните за съвремието ни. В ролята си на родители мнозина от нас искат да видят децата си успешни и реализирани. Как да стане това, на какво да ги научим, за да се справят самостоятелно и да бъдат удовлетворени в различните аспекти на живота?
Темата поражда следните въпроси: Какво е успех? Какъв е стилът ми на възпитание? Какви са моите ценности? Как общувам с детето си? Как балансирам между кариера, личен живот и семейство? Как се справям с различните си социални роли? Покривам ли думите и действията си? Успешен ли съм? Щастлив ли съм?
Стиловете на родителско поведение са четири, ето ги накратко. От характеристиката им може да разпознаете “губите ли курса”.
При либералния стил отношенията между деца и родители са сърдечни, нивото на контрол от страна на родителите е ниско, няма ясни правила и граници, на децата всичко е позволено, те вземат решенията сами. Родителите не налагат ограничения и санкции.
Този родителски стил дава свобода, но не дефинира граници. Родителят не регулира детето, а то не може да се саморегулира и това се отразява на поведението му в група и взаимоотношенията с другите деца. Резултатите при либералния стил могат да бъдат различни - деца, които са глезени и склонни към непослушание и агресия, и хлапета, неадекватни и импулсивни към другите. Някои деца могат да станат активни и творчески личности. Либералните родители не предлагат на децата си модели на поведение и ясна ориентация в живота. В резултат децата се оказват неподготвени за разочарованията, ограниченията и отговорностите. Могат да развият егоизъм, егоцентризъм, да изпитват страх и неувереност.
Родителите с авторитарен стил налагат ясни, строги правила, а при неспазването им има ограничения и санкции. Решенията се вземат от родителите. Този стил се характеризира с високо ниво на контрол от тяхна страна. Те приучват детето към послушание, задължително изпълнение на изискванията,
без право на собствено мнение
и самостоятелност. Дисциплината се “насажда”, използва се наказание. Тук родителят е авторитарна, дистанцирана фигура, липсва спонтанното, свободно общуване, детето не усеща близост да споделя, в повечето случаи очаква да бъде порицано, осъдено, критикувано. Такива деца са послушни, затворени, плахи, стеснителни, непретенциозни, боязливи, раздразнителни, без представа за собствената стойност и значимост. Те се подчиняват лесно, изпълняват каквото им се нареди, зависими са или възпроизвеждат същия агресивен стил на поведение. Резултатите от авторитарния родителски стил са или увеличаване на съпротивата, или увеличаване на зависимостта.
Демократичният (или авторитетен) стил на възпитание се характеризира с контрол от страна на родителите, пълноценно общуване между тях и децата.
Правилата на поведение се определят чрез дискусия, а решенията се вземат заедно. Тук родителската “власт” се изразява в грижи и напътствия към децата. Родителите признават и поощряват растящата автономия, отговорността, самостоятелността и “правото на глас” на децата. Родителят създава пространство на доверие, дава сигурност, общува с детето си от позицията на възрастен, умее да регулира афектите му. Самият родител спазва правила. Има покритие между думи и действия от негова страна, а това дава ясно послание на детето. Атмосферата на взаимно доверие, уважение и любов в семейството формира просоциално поведение и готовност за самостоятелен живот. Децата са адаптирани, уверени в себе си, с развит самоконтрол и реална самооценка.
Индиферентният (хаотичен) стил на възпитание се характеризира с непоследователно поведение от страна на родителя, той смесва поведения от гореизброените стилове, без да дава ясно послание на детето. Резултатите са ниска самооценка, нетърпимост и стрес, стремеж за харесване на всяка цена, противообществени прояви.
Желанието за успешност на децата е желание на родителя и за да не се налага самоцелно, е добре възрастният да е ориентиран в посока: отговорност към детето, зачитане на неговите потребности, реализиране на потенциала му. Идеята за успешност на децата се пречупва през стиловете на родителско възпитание. Демократичният стил е предпоставка за формиране на успешна личност, заради диалога, правото на избор и отчитането на индивидуалността на детето.
На какво да научим детето си, за да бъде успешен човек? На следните основни умения: за планиране, общуване, работа в екип, справяне с емоциите, формиране на нагласа за търсене на решения, умение за организиране на свободното време.
За да направите детето си успешно, е нужно вие да бъдете и да се чувствате такъв.
Споделете с детето си
какво и кой ви вдъхновява. Разкажете му за този човек, обяснете му с какво за вас той е такъв. Може заедно да гледате биографичен филм за него или да прочетете книга/статия, разказващи за неговия път към успеха. Ако имате контакт с такъв човек, може да запознаете детето си с него, за да види и докосне успеха, за да се мотивира и вдъхнови.
Умения за откриване на ресурс. Ако можем да погледнем на това, което имаме, като на възможности, а не като на ограничения, то тази нагласа вече е предпоставка за развитие.
Удовлетвореност. Човекът, който може да бъде доволен от това, което има, развива, постига, може да бъде успешен. Умението да изпитва радост от постигнатото увлича и стимулира към нови успехи и разширяване на дейността.
Умение за избор и отговорност. Успешният човек е такъв, който е избрал пътя си. Той осъзнава свободата и силата да заяви и отстои себе си и отговорността, произтичаща от това решение.
В ролята ни на родители е добре да водим, насочваме, информираме и регулираме децата си. Ако го направим с любов и грижа, ще ги мотивираме. Ако ги критикуваме, поучаваме, осъждаме, със сигурност ще ги дистанцираме, те няма да чуят посланията ни и ще ни игнорират.
Успешният човек е човек, в чийто живот има място за ценности, той живее с тях и ги прилага в различните аспекти от живота си. Ценностите са: отговорност към себе си, отговорност към по-слабия, толерантност, любов, равенство и свобода.
Уменията за успех включват и умения за справяне с емоциите. Силните емоции могат да обезсърчат детето и да “убият” действието. Необходимо е да научим детето какво да прави, когато изпитва тъга, страх, разочарование, и как да върне състоянието си на баланс и здрав оптимизъм. Разкажете на детето си, че вие също изпитвате тези емоции, но въпреки тях продължавате напред. Темата за емоциите е отделна, но общо взето, те могат да се отработят, като се назоват, изиграят, нарисуват или се измисли смешна история за тях, за да се разтовари напрежението и блокирането на действието, които предизвикват. Когато детето се справи с емоциите и предприема стъпка в желаната посока, осъзнава своята сила и разбира, че се справя. А успехът служи за пример и го мотивира да продължи напред.
Успешният човек умее да балансира и да види ценността на живота си. Той има добър контакт със себе си, умее да планира и действа. Има яснота за това, което иска да постигне, и което е постигнал. Той присъства тук и сега. Цени себе си, дейността си, интересите и хобито си. Уважава семейството си - биологичното и това, което създава. Умее да се забавлява и почива. Огражда се с кръг от приятели, които го вдъхновяват, развиват, разбират, обогатяват. Успешният човек цени времето си. Той насочва мисленето и вниманието си в посока възможности. Търси отговор на въпроса как да го направя? Ориентиран е към решения. Умее да се смее. Вярва в себе си. Търси баланса си. Разбира смисъла на благодарността. Знае, че успехът се гради всеки ден, а това означава, че самият той продължава да учи и да се развива. Успешният човек е щастлив.
В заключение ще ви подаря “въпроса на успешния човек” - всяка вечер се питайте: “Доволен/Доволна ли съм от себе си днес?”.
Как да мотивираме хлапето?
Мотивацията се изгражда постепенно от ранна възраст. За целта е добре детето да бъде поощрявано, да му се дава обратна връзка за талантите, които родителят (други хора от обкръжението) открива у него, както и за уменията, които детето развива. Не сравнявайте детето със себе си и собствения си успех. Нивото на вашето развитие може да е непосилно за детето и то да се откаже, преди да е започнало.
Важно е да развиете у детето си умение за планиране на задачите и удовлетворение при изпълнението им. Това означава да подпомогнете детето си да начертае стъпките за постигането на целта, да ги тренирате заедно, ако това е необходимо, да го поощрите и подкрепите и след изпълнението да го похвалите. Успехът увлича. За собствено ползване помнете, че разликата между мечтателя и успешния човек е в едно-единствено нещо и то се нарича действие. Успешният човек планира своите действия, създава стратегия, след което я изпълнява.
Борянка Борисова, психолог
Темата поражда следните въпроси: Какво е успех? Какъв е стилът ми на възпитание? Какви са моите ценности? Как общувам с детето си? Как балансирам между кариера, личен живот и семейство? Как се справям с различните си социални роли? Покривам ли думите и действията си? Успешен ли съм? Щастлив ли съм?
Стиловете на родителско поведение са четири, ето ги накратко. От характеристиката им може да разпознаете “губите ли курса”.
При либералния стил отношенията между деца и родители са сърдечни, нивото на контрол от страна на родителите е ниско, няма ясни правила и граници, на децата всичко е позволено, те вземат решенията сами. Родителите не налагат ограничения и санкции.
Този родителски стил дава свобода, но не дефинира граници. Родителят не регулира детето, а то не може да се саморегулира и това се отразява на поведението му в група и взаимоотношенията с другите деца. Резултатите при либералния стил могат да бъдат различни - деца, които са глезени и склонни към непослушание и агресия, и хлапета, неадекватни и импулсивни към другите. Някои деца могат да станат активни и творчески личности. Либералните родители не предлагат на децата си модели на поведение и ясна ориентация в живота. В резултат децата се оказват неподготвени за разочарованията, ограниченията и отговорностите. Могат да развият егоизъм, егоцентризъм, да изпитват страх и неувереност.
Родителите с авторитарен стил налагат ясни, строги правила, а при неспазването им има ограничения и санкции. Решенията се вземат от родителите. Този стил се характеризира с високо ниво на контрол от тяхна страна. Те приучват детето към послушание, задължително изпълнение на изискванията,
без право на собствено мнение
и самостоятелност. Дисциплината се “насажда”, използва се наказание. Тук родителят е авторитарна, дистанцирана фигура, липсва спонтанното, свободно общуване, детето не усеща близост да споделя, в повечето случаи очаква да бъде порицано, осъдено, критикувано. Такива деца са послушни, затворени, плахи, стеснителни, непретенциозни, боязливи, раздразнителни, без представа за собствената стойност и значимост. Те се подчиняват лесно, изпълняват каквото им се нареди, зависими са или възпроизвеждат същия агресивен стил на поведение. Резултатите от авторитарния родителски стил са или увеличаване на съпротивата, или увеличаване на зависимостта.
Демократичният (или авторитетен) стил на възпитание се характеризира с контрол от страна на родителите, пълноценно общуване между тях и децата.
Правилата на поведение се определят чрез дискусия, а решенията се вземат заедно. Тук родителската “власт” се изразява в грижи и напътствия към децата. Родителите признават и поощряват растящата автономия, отговорността, самостоятелността и “правото на глас” на децата. Родителят създава пространство на доверие, дава сигурност, общува с детето си от позицията на възрастен, умее да регулира афектите му. Самият родител спазва правила. Има покритие между думи и действия от негова страна, а това дава ясно послание на детето. Атмосферата на взаимно доверие, уважение и любов в семейството формира просоциално поведение и готовност за самостоятелен живот. Децата са адаптирани, уверени в себе си, с развит самоконтрол и реална самооценка.
Индиферентният (хаотичен) стил на възпитание се характеризира с непоследователно поведение от страна на родителя, той смесва поведения от гореизброените стилове, без да дава ясно послание на детето. Резултатите са ниска самооценка, нетърпимост и стрес, стремеж за харесване на всяка цена, противообществени прояви.
Желанието за успешност на децата е желание на родителя и за да не се налага самоцелно, е добре възрастният да е ориентиран в посока: отговорност към детето, зачитане на неговите потребности, реализиране на потенциала му. Идеята за успешност на децата се пречупва през стиловете на родителско възпитание. Демократичният стил е предпоставка за формиране на успешна личност, заради диалога, правото на избор и отчитането на индивидуалността на детето.
На какво да научим детето си, за да бъде успешен човек? На следните основни умения: за планиране, общуване, работа в екип, справяне с емоциите, формиране на нагласа за търсене на решения, умение за организиране на свободното време.
За да направите детето си успешно, е нужно вие да бъдете и да се чувствате такъв.
Споделете с детето си
какво и кой ви вдъхновява. Разкажете му за този човек, обяснете му с какво за вас той е такъв. Може заедно да гледате биографичен филм за него или да прочетете книга/статия, разказващи за неговия път към успеха. Ако имате контакт с такъв човек, може да запознаете детето си с него, за да види и докосне успеха, за да се мотивира и вдъхнови.
Умения за откриване на ресурс. Ако можем да погледнем на това, което имаме, като на възможности, а не като на ограничения, то тази нагласа вече е предпоставка за развитие.
Удовлетвореност. Човекът, който може да бъде доволен от това, което има, развива, постига, може да бъде успешен. Умението да изпитва радост от постигнатото увлича и стимулира към нови успехи и разширяване на дейността.
Умение за избор и отговорност. Успешният човек е такъв, който е избрал пътя си. Той осъзнава свободата и силата да заяви и отстои себе си и отговорността, произтичаща от това решение.
В ролята ни на родители е добре да водим, насочваме, информираме и регулираме децата си. Ако го направим с любов и грижа, ще ги мотивираме. Ако ги критикуваме, поучаваме, осъждаме, със сигурност ще ги дистанцираме, те няма да чуят посланията ни и ще ни игнорират.
Успешният човек е човек, в чийто живот има място за ценности, той живее с тях и ги прилага в различните аспекти от живота си. Ценностите са: отговорност към себе си, отговорност към по-слабия, толерантност, любов, равенство и свобода.
Уменията за успех включват и умения за справяне с емоциите. Силните емоции могат да обезсърчат детето и да “убият” действието. Необходимо е да научим детето какво да прави, когато изпитва тъга, страх, разочарование, и как да върне състоянието си на баланс и здрав оптимизъм. Разкажете на детето си, че вие също изпитвате тези емоции, но въпреки тях продължавате напред. Темата за емоциите е отделна, но общо взето, те могат да се отработят, като се назоват, изиграят, нарисуват или се измисли смешна история за тях, за да се разтовари напрежението и блокирането на действието, които предизвикват. Когато детето се справи с емоциите и предприема стъпка в желаната посока, осъзнава своята сила и разбира, че се справя. А успехът служи за пример и го мотивира да продължи напред.
Успешният човек умее да балансира и да види ценността на живота си. Той има добър контакт със себе си, умее да планира и действа. Има яснота за това, което иска да постигне, и което е постигнал. Той присъства тук и сега. Цени себе си, дейността си, интересите и хобито си. Уважава семейството си - биологичното и това, което създава. Умее да се забавлява и почива. Огражда се с кръг от приятели, които го вдъхновяват, развиват, разбират, обогатяват. Успешният човек цени времето си. Той насочва мисленето и вниманието си в посока възможности. Търси отговор на въпроса как да го направя? Ориентиран е към решения. Умее да се смее. Вярва в себе си. Търси баланса си. Разбира смисъла на благодарността. Знае, че успехът се гради всеки ден, а това означава, че самият той продължава да учи и да се развива. Успешният човек е щастлив.
В заключение ще ви подаря “въпроса на успешния човек” - всяка вечер се питайте: “Доволен/Доволна ли съм от себе си днес?”.
Как да мотивираме хлапето?
Мотивацията се изгражда постепенно от ранна възраст. За целта е добре детето да бъде поощрявано, да му се дава обратна връзка за талантите, които родителят (други хора от обкръжението) открива у него, както и за уменията, които детето развива. Не сравнявайте детето със себе си и собствения си успех. Нивото на вашето развитие може да е непосилно за детето и то да се откаже, преди да е започнало.
Важно е да развиете у детето си умение за планиране на задачите и удовлетворение при изпълнението им. Това означава да подпомогнете детето си да начертае стъпките за постигането на целта, да ги тренирате заедно, ако това е необходимо, да го поощрите и подкрепите и след изпълнението да го похвалите. Успехът увлича. За собствено ползване помнете, че разликата между мечтателя и успешния човек е в едно-единствено нещо и то се нарича действие. Успешният човек планира своите действия, създава стратегия, след което я изпълнява.
Борянка Борисова, психолог
;void(0);){kind=link}
Коментари