Кои са най-често срещаните проблеми в юношеска възраст в днешно време? Какви опасности дебнат подрастващите? Какво трябва да знаят родителите, за да предпазят децата си от провокациите, които неизбежно ги заобикалят? Отговор на тези и още въпроси търсим от д-р Петър Вълков - доктор по клинична психология, главен асистент по психология в Педагогическия факултет на Тракийския университет 0 гр. Стара Загора. Д-р Вълков е член на Дружеството на психолозите в България и член на Българска християнска медицинска асоциация. Научните му интереси са в областите: стрес и психосоматична медицина; психологически аспекти на междуличностната комуникация; семейно консултиране и фамилна терапия; когнитивно-поведенческа психотерапия; пневмопсихосоматика.

- Д-р Вълков, кои са най-често срещаните проблеми, с които родителите на юношите се обръщат за професионална помощ?
- Няколко проблема съпровождат развитието през юношеската възраст. Ще започна с анорексия невроза. Анорексията е трагично разстройство на храненето, при което младите хора се подлагат на истински глад заради натраплив страх от напълняване. Анорексиците имат изключително изкривен телесен образ, т.нар. дисморфофобия. Около един процент от младите момичета в юношеска възраст в САЩ и Западна Европа страдат от нея. В 90% от случаите са момичета, 5% - момчета, и 5 на сто - момчета с хомо-бисексуална ориентация, които не се чувстват комфортно със силен, мускулест външен вид. За съжаление, около 5 до 18% от анорексиците умират от това разстройство. 

- С какви физически симптоми се проявява анорексията?
► На първо място, между 25 и 50% загуба на телесна маса.
►  Не настъпва менархе или менструацията спира.
► Бледа, жълтеникава кожа.
► Чупливи, обезцветени нокти.
► Фини тъмни косми по цялото тяло (“лагуни”). По този начин тялото се опитва да компенсира липсата на мастна тъкан, за да предпази организма от студ.
► Крайна чувствителност към студено.
► Промени в мозъка и кондицията (влошена памет и концентрация, объркване, забавен мисловен процес).

- Какви са причините, какво провокира възникването на това тежко психично разстройство?
- Психологията на семействата с анорексици се изразява в следното. Родителското поведение разкрива проблеми, свързани с автономията на юношите. Често майките на тези момичета имат големи очаквания за външния вид, постиженията и социалното приемане. В същото време те са и свръхпредпазващи и контролиращи, т.е. свръхпротективни в отношенията си с дъщерите си. Бащите обикновено са емоционално далечни (отсъстващи). Но вместо да се бунтуват, анорексичните момичета го правят индиректно, като яростно преследват съвършенството в постиженията, почтеното поведение и слабото тяло (пак там).

- В какво се изразява лечението на анорексията? Стига ли се до пълно възстановяване?
- Лечението е трудно, защото анорексиците обикновено отричат проблема. Често се налага хоспитализация, медикаментозно лечение, семейна терапия. За съжаление, по-малко от 50% се възстановяват напълно.

- Д-р Вълков, много хора сякаш не правят разлика между анорексията и булимията. Толкова сериозен ли е проблемът и с булимията и какво е характерното за това заболяване?
- Булимия невроза е също толкова сериозен проблем за тази възраст. Изразява се в разстройство на храненето, при което младите хора (предимно момичета, но и хомо- бисексуални момчета) се ангажират в много строги диети и прекомерни физически упражнения, придружени от моменти на преяждане, често следвани от преднамерено повръщане и прочистване с очистителни медикаменти. От честото повръщане се разрушава емайлът на зъбите. Засегнати са 2-3% от момичетата в юношеска възраст. Булимиците също са свръхтревожни по отношение на напълняването.

- А по какви признаци може да се разпознае това състояние? Какво предполага поставянето на сигурна диагноза?
- За поставяне на сигурна диагноза е необходимо до едно да са изпълнени следните условия:

1. Повтарящи се епизоди на преяждане с големи количества храна за кратко време.

2. Предотвратяване ефекта на погълнатата храна върху теглото посредством едно или няколко от следните средства: самопредизвикано повръщане; злоупотреба с лаксативи; периоди на гладуване; приемане на лекарства за потискане на апетита; приемане на диуретици или екстремни физически натоварвания.

3. Болестен страх от напълняване. Пациентът сам си определя нормативно тегло доста под това, което може да се приеме за оптимално или здравословно.

4. Състоянието не отговаря на критериите за анорексия невроза, т.е. телесното тегло може да варира, но остава в нормални граници (BMI 20-25) и не се наблюдава спиране на менструацията. 

- И при булимията ли основните причини се крият в семейството?
- Да, но има разлика в психологията на семействата с булимици в сравнение с тези на анорексиците. Пациентите с булимия често възприемат родителите си като неангажирани и емоционално далечни, а не толкова контролиращи, за разлика от анорексиците. Освен това, пак за разлика от анорексиците, булимиците изпитват депресия и вина заради анормалните хранителни навици.

- Това означава ли, че по-лесно се поддават на лечение?
- Да, булимия невроза се поддава по-лесно на лечение. То се изразява в групи за подкрепа, обучение по хранене, психотерапия и семейно консултиране.

- Кое друго състояние или поведение тревожи родителите, с какви още проблеми се обръщат към вас?
- Депресията е едно от най-често срещаните състояния при юношите. В случая тя се изразява в изпитване на тъга, фрустрация и безнадеждност. При депресивните пациенти се наблюдава триадата: дистамия, анхедония, астения. Придружаващите симптоми се отнасят до разстройство на съня, апетита, концентрацията. Около 15-20% от тийнейджърите са имали един или повече епизода на клинична депресия. Депресивните симптоми се увеличават рязко между 13-15-годишна възраст. Два пъти по-вероятно е момичетата в юношеска възраст да страдат от депресия в сравнение с момчетата. Разлика, която се поддържа през целия живот. 

- Какви фактори са свързани с депресията в тийнейджърска възраст?
- Няколко фактора провокират депресията в тази възраст:

► Фамилна обремененост.
► Негативен образ на тялото.
► Ниска популярност сред връстниците.
► Провал в нещо, слаб успех в училището.
► Развод на родителите.
► Край на близко приятелство или романтична връзка.

А дълбоката депресия може да доведе до мисли за самоубийство.



- Какви мерки могат да се приемат като защитни фактори срещу юношеската депресия?
- Ще изброя основните защитни фактори:

► Реалистична, адекватна самооценка.
► Добри отношения с родителите и връстниците, които играят ролята на буфер срещу дистреса.
► Включване на юношата в дейност, при която той да поема отговорност за някой друг. Това ще му помогне да установи приоритети и гъвкаво да реагира на кризите.
► Не на последно място са духовните фактори като вяра, надежда, любов.

- Д-р Вълков, споменахте, че тежката депресия може да доведе до мисли за самоубийство, но в какво всъщност се изразява суицидът като състояние и поведение? Какво може да провокира едно 15-годишно дете да посегне на живота си?
- Суицидът представлява съзнателно и предумишлено прекъсване на собствения живот. Детето, тийнейджърът, може да направи опит за суицид, за да избегне интензивна и хронична емоционална болка. Да накаже себе си или другите, да се “събере” с починал любим, да докаже своята привързаност. И не на последно място, да избяга от усещането, че е „бреме” за другите, както и да спечели тяхното внимание. Самоубийство е всяко поведение, което търси и намира решение на екзистенциален проблем чрез посегателство върху собствения живот. Самоубийството е един от четирите начина да се предизвика смърт (за разлика от стотиците причини за смъртта). Другите три са естественият, злополуката и убийството. Шнайдман предлага допълнителна класификация, според която всяка смърт се причислява към един от следните три вида: преднамерена, частично преднамерена (в която човек играе частична, латентна, скрита или безсъзнателна роля в ускоряване на смъртта), или преднамерена. 

- Каква е тенденцията в днешно време по отношение на самоубийствата при юношите? 
- Процентът на самоубийствата расте през жизнения цикъл от детството към старостта, но се увеличава рязко през юношеството. Днес самоубийството е трета водеща причина за смърт (след ПТП и убийствата) сред младежите в САЩ.

- Можете ли да посочите кои или по-точно какви фактори са свързани с юношеското самоубийство?
- Въпреки по-високия процент на депресиите при момичетата, броят на момчетата, които се самоубиват, надвишава този на момичетата в съотношение 4 или 5 към 1. Момичетата правят повече неуспешни опити (парасуицид), използвайки методи, от които е по-вероятно да бъдат съживени (например сънотворни или други медикаменти), докато момчетата посягат най-вече към оръжия. 
Освен депресията има и други фактори, провокиращи суицида сред юношите:

► Дълбока бедност (възприемане на бедността).
► Провал в училище.
► Употреба на психо-активни вещества (алкохол, марихуана, амфетамини и др.).
► Хомо- и бисексуална ориентация (3 пъти по-често, отколкото останалите). 
► Връстници или роднини със суицид.

- Остана да ви попитам как може да се предотврати този краен акт, какви сигнали указват към суицидни наклонности? Каква терапия може да се приложи?
- Изключително важно е навреме да се идентифицират предупредителните сигнали за самоубийство:

► Усилия да подредят личните си дела - изглаждане на проблемни взаимоотношения, раздаване на ценни притежания.
► Вербални насоки - сбогуване с членове на семейството и приятели, директни или индиректни споменавания за самоубийство от рода на: “Не е редно да се притеснявам за тези проблеми още дълго”, “Ще ми се да бях мъртъв”.
► Тъга, безнадеждност, в смисъл “Вече не ми пука”.
► Крайна умора, липса на енергия, скука.
► Липса на желание за общуване с другите, отдръпване от приятелите.
► Лесно се фрустрира.
► Емоционални изблици - пристъпи на плач или смях, приливи на енергия. 
► Неспособност за концентрация, разсеяност.
► Намаляване на оценките, отсъствия от училище, проблеми с дисциплината.
► Пренебрегване на личния външен вид.
► Промяна на съня - загуба на съня или прекомерна сънливост.
► Промяна на апетита - консумиране на повече или по-малко от обикновено.
► Соматични оплаквания - болки в корема, в гърба, както и главоболие.

Затова е много важно при съмнение за риск от самоубийство близките да потърсят незабавно помощ от специалист.

- Д-р Вълков, няма как да пропусна да ви попитам за още един много голям проблем сред тийнейджърите. Става въпрос за наркотиците. Кака е причината точно тази възрастова група да е най-рискова в това отношение?
- В периода на юношеството и ранната младост подрастващите експериментират с много неща, проявяват интерес към открития и приключения. Това е възрастта на търсещия ум, на жадния стремеж за познания 
Типичен е повишеният интерес на подрастващите към всичко, което попада в полето на техните сетива, особено към новото и необичайното, в това число към наркотиците. Те могат да експериментират с дрога - първоначално, за да проверят ефекта от “прехваленото” вещество. За съжаление, някои тийнейджъри продължават и след това да ги приемат ситуационно, т.е. при определен повод или ситуация: на събиране с приятели, преди изпит и т.н. Първоначалният ефект от дрогата е изпитване на еуфория, щастие, спокойствие. Или обратното - прилив на сили, възбуда. Това кара юношата да търси поводи да приеме отново веществото (да се напие или да се надруса). Той иска отново да изпита приятните ефекти от дрогата, да се почувства добре. А след като се формира зависимост към веществото - да избегне неприятните абстинентни симптоми, “глада” на организма за същото вещество, което е свикнал да получава. В юношеската възраст връстниците са единият от най-мощните фактори, оказващи силно влияние върху подрастващата личност. Св. Ап. Павел е казал преди около 2000 години в Библията: “Не се заблуждавайте. Лошите другари покварят добрите нрави”. 

Много тийнейджъри в този възрастов период стават зависими към наркотиците поради стремежа си към конформизъм и идентификация с някоя неформална група, чиято групова норма е употребата на наркотици.

Прекарване на време с връстници или приятели, които употребяват наркотици, е силен рисков фактор юношата да започне да ги приема. Негативното влияние на връстниците включва моделиране, насърчаване на употреба на психо-активни вещества, снабдяване с дрога. А това може сериозно да възпрепятства превантивната работа на учителите и родителите. Когато юноша започне да злоупотребява с психо-активни вещества, е нужна семейна и индивидуална психотерапия за адресиране на отрицателните взаимоотношения между детето и родителите, импулсивността, ниската самооценка, тревожността и депресията. 

Марихуаната  отключва шизофрения

Учениците, които използват психо-активни вещества, рискуват да развият пристрастяване, особено в случая на наркотиците - например хероин. Или по отношение на стимулантите, например кокаин. Особено висок е рискът от зависимост при употреба на крек, пико, марихуана и др. Педагозите и родителите трябва да знаят, че дори т.нар. легални дроги (алкохол, никотин и лекарства, отпускани с рецепта) могат да са силно пристрастяващи и опасни. Използването на някои психо-активни вещества, дори и в относително малки дози, може да предизвика необратимо увреждане на мозъчните клетки, участващи в учението и паметта. А употребата на марихуана може да отключи шизофрения при тези, които са предразположени към това психично разстройство.
“Личната ми практика и опитът на други български специалисти, работещи със зависими, също потвърждават връзката между употребата на марихуана и отключването на шизофрения. Това не е “мека”, “лека” и безобидна дрога, в което юношите са склонни да вярват и да се заблуждават”, обясни експертът. 

Признаци на наркоманията 

Общите индикатори на употребата на психо-активни вещества включват промени в поведението или представянето в училище; чести отсъствия или “болести”; отслабване; необичайно летаргично или активно поведение; участие в престъпни дейности; притежаване на принадлежности за употреба на такива вещества (спринцовки или следи и миризма на марихуана, тютюн или алкохол). 
Другите признаци за евентуална употреба на дрога включват още:

► Мирис на алкохол или на марихуана (дъха или тялото).
► Необясними промени в настроението и поведението.
► Негативизъм, кавгаджийство, параноидност или обърканост, деструктивност, тревожност.
► Бягства от училище.
► Свръхреагиране на критики.
► Бунтарство.
► Оскъдно споделяне или въобще липса на споделяне на лични проблеми с родителите.
► Прекалено уморен или хиперактивен.
► Драстично отслабване или напълняване.
►  Нещастен и депресиран.
► Изчезване на ценни вещи или пари, лъжи.
► Винаги има нужда от пари или има твърде големи суми.
► Запуснат външен вид.
► Негативно отношение към спорта или другите извънкласни дейности.

Подготви Яна БОЯДЖИЕВА