Можем да излъжем себе си, но... НА КАКВА ЦЕНА?!

Можем да излъжем себе си, но... НА КАКВА ЦЕНА?!
“Един човек си отиде от живота ми отдавна, а аз... Смятах, че съм отработила болката, приела ситуацията и искрено вярвах, че съм мотивирана да продължа напред, мислех, че съм искрена, когато казвам, че имам желание да живея живота си, такъв, какъвто го искам, но... Колкото и да ме е срам да призная, се улавям, че си представям как този човек по някакъв начин вижда успехите и постиженията ми, лъчезарния ми поглед, енергичната ми походка, блаженото ми състояние. Давам си сметка, че не съм излязла от това взаимоотношение и като че ли не искам да продължа живота си, докато... Докато не се почувствам възмездена, отмъстена или оценена!... Живея в един фантазен свят, и не тръгвам към реалността на своя живот...”. 

Да, това е едно осъзнато споделяне. То ми подсказа днес да ви разкажа за защитните механизми, чрез които опазваме себе си. Мислим си, че го правим, но дали в действителност е така?

Какво е Аз-концепция?
Всеки от нас се стреми към вътрешна цялост. Имаме идея за това, кои сме и какви сме. В психологията тази идея се нарича Аз-концепция. Различията в образите, които имаме за себе си, ни потикват да преодоляваме тези образи като се самоизменяме, самооправдаваме, самопреодоляваме, самоутвърждаваме в други области, самопроверяваме собствените си възгледи или се отчуждаваме от другите и себе си.
Когато се случи разрив в Аз-образите и самоуважението ни, това ни потиква да препотвърдим собствената си стойност - както пред другите, така и пред себе си. Самопотвърждаването разкрива чувствителността на личността ни към опитите на другите да отхвърлят Аз-концепциите ни. 

Самопотвърждаването се влияе от сигурността, с която аз поддържам стабилността на своя образ (представа ) за себе си. Тоест, ако съм уверена в себе си, мнението (негативното, различното от моето) на другите за мен няма да разклати устоите ми, няма да ме накара да се съмнявам в собствената си стойност и значимост. Но ако не съм уверена в себе си и самооценката ми е ниска - вероятността да им повярвам, че съм такава, каквато те твърдят, е голяма. И за да не разруша себе си, създавам защити, с които се пазя.

Чрез Аз-концепцията се стремим да запазим своята цялост, когато се появят различни заплахи. И я пазим от тях чрез различни защитни механизми.

Защитните механизми
Действията, които използваме, за да защитим своето достойнство и уважение, се наричат защитни механизми. Те са неосъзнати действия, насочени към запазване на самооценката и отстраняване на тревожността, породена от осъзнаването на вътрешни конфликти. Когато се почувстваме застрашени и заплашени от определени събития в живота си (конфликти с другите и/или конфликти със себе си), тогава “откъсваме” от съзнанието си определени съдържания и ги изпращаме там, където си мислим, че няма да ни занимават и притесняват - извън съзнанието.

Кои са защитните механизми?

Изтласкване
Изтласкването отдалечава от съзнанието ни всички нежелани подтици, стремежи, мисли, копнежи, фантазии, чувства, които предизвикват безпокойство. Изтласканото от съзнанието съдържание отива в подсъзнанието. Така се предпазваме от болезнените спомени. Изтласкването е неосъзнато действие, с което се опитваме да запазим себеуважението си.
Близко до изтласкването е потискането, което се изразява в съзнателно усилие да не мислим за неприятното събитие.
Изтласкването и потискането се опитват да отстранят причиняващото безпокойство съдържание по два начина - съзнателно и несъзнателно.
Но отстраняването чрез изтласкване, въпреки че цели да запази самоуважението ни, не отминава безследно. Изтласканото съдържание се стреми да се върне отново в съзнанието ни, а това създава напрежение в нас. За да “държим” изтласканото в подсъзнанието си, ни е нужна много енергия. И изразходваме  много от психическата си енергия  за това, (а можем да я употребим, за да реализираме своя значима цел). Когато изтласкаме това съдържание, което ни безпокои, ние всъщност откъсваме част от себе си и се лишаваме от голям процент от собствената си сила. И не осъществяваме желаното.
Ето един пример. Ако съм се надявала да срещна разбиране, но съм била отхвърлена и от това много ме е заболяло, аз ще изтласкам този спомен - няма да си спомням мястото на срещата, ще се опитам да забравя (и със сигурност ще го направя) името на човека, който ме е отхвърлил, съдържанието на разговорите ни. Така чрез изтласкването ще се освободя от страданието, че не съм била разбрана. Ще се направя, че съм забравила, но... Какво ще се случи в бъдеще? Страхът от неразбиране стои в подсъзнанието ми и ще ми създава трудности в общуването с другите. Ще имам очакване, че те също няма да  ме разберат. А това от своя страна може да доведе до дистанциране или затвореност.
За съжаление, за да запазим чувствителната си душа често използваме няколко защитни механизми - за по по-сигурно...

Бягство 
Когато изпитваме страх от отхвърляне, излагане, унижение, когато сме фрустрирани, може да избягаме. Бягството е защитен механизъм, при който се опитваме да избягаме от фрустриращата ни ситуация. И тук е добре да знаем, че понякога бягаме от ситуации, които мислим за застрашителни, а те всъщност не са.

Фантазиране 
Бягството от неприятните за нас ситуации може да бъде заменено с бягство в света на фантазиите. Ако съм преживяла разочарование или съм била отхвърлена, мога да си създам въображаем свят, в който съм ценна, обичана, приета и ми се възхищават. Фантазирането може да ме спаси от тревожността, сивотата и скуката на ежедневието, но и да ме отдели опасно от реалността.

Регресия
Това е връщане към по-ранни форми на поведение и мислене. Ако съм била неразбрана и отхвърлена и съм преживяла това много болезнено, може да започна да се държа по детски - да плача, да изпадам в истерия... Чрез регресията се връщам към начини на решаване на трудностите, които съм използвала в миналото. Обикновено това се случва в случаите, в които съм толкова разстроена, че не мога да се държа адекватно за възрастта, на която съм (т.е. като зрял човек).

Рационализация 
Тя е изопачаване на реалността, с която целя да запазя самоуважението си. Тук използвам псевдоразумни обяснения, за да оправдая постъпките си. Неуспехът обяснявам с външни причини.

Проекция
Това е приписване на моите собствени чувства на другия/те - аз съм враждебна и започвам да вярвам, че другият е враждебен към мен. Проекцията е свързана с чувство за вина. Вместо да призная слабостите си, аз ги приписвам на другите. Така си позволявам да обвиня него/нея/тях за своите собствени слабости.  Например, ако често кокетирам с мъжете, мога да проглуша ушите на всички около мен, че мъжете, които ме канят на среща, искат само да флиртуват с мен. Проекцията е отразяване на другите през моята нездрава част.
Когато изпитвам омраза към някого, аз твърдя, че той ме мрази, виждам в него една изтласкана част от себе си, чието съществуване не искам да призная. И още - приписвам собствените си неприемливи желания и емоции, от които искам да се освободя, на другия/те. Когато приписвам на някого престъпления и пороци, всъщност разказвам за собствените си желания и импулси.
В следващата статия ще ви разкажа за останалите защитни механизми - пренос, формиране на реакция, изолация, отменяне, отричане,    насочване срещу себе си, насочване срещу другия, компенсация, сублимация, дисоцииране. Интересно е, нали?

Борянка БОРИСОВА, психолог
 

Коментари