Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
32°C
Времето Видин
27°C
Времето Сандански
27°C
Времето Плевен
30°C
Времето Пловдив
32°C
Времето Русе
30°C
Времето Сливен
28°C
Времето Шумен
25°C
Времето Хасково
32°C
Времето Варна
24°C
Времето Бургас
25°C

Мързелът става смъртна присъда

Дори 15 минути разходка или каране на колело намаляват риска от ранна гибел с 14%
Прочитания: 969  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
© Shutterstock

„Златните ръце” на кинезитерапевта д-р Димитър Маникатов са помогнали на много хора. Името му става известно не само у нас, но и в Германия, Норвегия и Белгия, където чете лекции по темата. Той е сред малкото специалисти у нас, които предлагат рехабилитация на деца с тежки увреждания, хора с гръбначни увреждания прохождат, известни спортисти се подлагат на различни манипулации, а бременните получават адекватна грижа. Докторът по кинезитерапия и физикална терапия е сред малкото лекари у нас и неведнъж безплатно е поемал лечението на изоставени деца с тежки малформации. Работил е и в дом „Майка и дете“,  а отскоро учи на опита си млади кинезитерапевти в Португалия,  Испания и Германия по престижната програма „Еразмус“.

„Поговорката „Мързелът не мори, а мъчи” не е вярна. Поради липса на движение човек не само трупа излишни килограми, а и умира по-рано. За над пет на сто от хората с наднормено тегло леността става смъртна присъда. Към 10% от общо 57 милиона смъртни случая се дължат на липсата на физическа активност и движение”, казва специалистът.


- Работили сте в дом „Майка и дете”, д-р Маникатов. Трудно ли ви беше там?
- Да помагам на деца с проблеми започнах още след като завърших медицина. Ръцете ми не са вълшебни, човек трябва да има добри познания по това, което работи. Трябва да знаем какво правим с пациентите, как се чувстват, за да коригираме бързо посоката на оздравяването им. Лично аз, докато работех в дома, полагах големи грижи за децата, както го правеше и целият медицински персонал. Проблемът при тях е, че са изоставени по една или друга причина. Дали ще има край това изоставяне, е въпрос на държавна политика.

- Сега работите и с деца с церебрална парализа. Успявате ли да обучите и родителите им, за да правят вкъщи допълнителна рехабилитация?
- Опитваме се, като за целта заедно с родителите създадохме фондация. Тя поема голяма част от разходите за работа с тези деца. Работим по европейски проекти, един от тях е създаването на сайт, в който ще обучаваме родителите онлайн каква трябва да е грижата за децата им извън залите по кинезитерапия и рехабилитация.

В момента се опитваме да реализираме друг проект – за създаването на социални мероприятия. В тях деца и хора с увреждания и техните семейства ще могат да реализират някаква трудова дейност. Такива центрове за социално подпомагане практически могат да се организират във всяко населено място. В Банско има много добър център за деца и хора с увреждания и са отворени към тази идея. В Македония има такива центрове, оттам идва и добрата практика, която ще усвоим. Проучваме нормативната уредба в Благоевград, там ни помагат от общината.

- Държавата ни интересува ли се от хората с увреждания според вас?
- Лошото е, че ресурсите, които се отделят за тези хора, се губят някъде по пътищата. Просто не стигат до тях. Според мен това и тук е проблемът. Не можем да кажем, че държавата ни не се грижи, не се усвояват възможни европейски проекти. В момента 6 държави работим по възможността младежи с по-леки увреждания да могат да бъдат назначавани в предприятия, за да имат някакви финанси.

- От какво страда българинът? Обездвижени ли сме?
- Едно време българинът имаше градинка и по някакъв начин се раздвижваше. Сега

младите българи се опитват да ходят във фитнеса

където да се натоварят максимално за час-два, а през останалите 8 часа да седят на столовете в офисите с предпоставка за възникване на дискова херния.

Няма здравна двигателна политика у нас. Няма никаква профилактика за раздвижване, за борба със затлъстяването. Някои смятат, че един масаж и 1-2 физикални процедури ще свършат работа и хората няма да получат увреждания. Не е така – по-добре е наш колега да ви покаже какви упражнения можете да правите в офиса, за да раздвижите мускулите си. 

Тревожното е, че болестта на затлъстяването и обездвижването се разпространява и сред все повече млади хора. Липсата на физическа активност при хората с наднормено тегло е причина за 6% от случаите на коронарни сърдечни болести, за седем на сто от заболелите от хепатит и за 10% от раковите заболявания на гърдите и дебелите черва. А активността на тялото може да се поддържа много лесно - дори само четвърт час разходка или каране на велосипед може да намалят рисковете от преждевременна смърт с 14%! Нямаме никаква профилактика в България.

- Болката в ставите кара много хора да ги „сменят” – тежки операции, възрастни хора. Това наистина ли трябва да се случва, може ли да бъде избегнато?
- Бихме могли да помогнем, ако дегенерацията на ставата и ставния хрущял е в начален стадий. Много ми е болно, когато трябва да изпратя пациент при травматолог или хирург, но ако е за смяна на ставата, трябва да се направи. Проблемът е правилното хранене – ако приемаме продукти с наличие на истински калций, тези дегенеративни процеси няма да са толкова изострени и много често срещани. Ние ядем продукти с палмово масло и различни консерванти, затова рушенето на ставите е толкова често и фатално. Нашите баби и дядовци са работили по полето тежък физически труд, но ставите им са били запазени. А ние, младите, на по 50-60 години вече сме ги сменили.

- Освен с храната, с какво друго можем да опазим ставите си?
- Ставният хрущял е като гъбата – като я стиснеш, излиза водата навън, а като я пуснеш, всмуква водата навътре. Това е и механизмът на ставния хрущял – 

колкото повече се движат ставите, 

толкова по-дълго се запазват здрави. Храна и движение, за да имаме здрави стави.

- Лечебният масаж – винаги ли е полезен?
- Само когато имате нужда от него, е полезен. Сам по себе си той е драстичен, малко по-болезнен. Винаги има реакция от организма след такъв масаж – най-малкото мускулна треска се усеща. Добре е да се прави релаксиращ масаж, но моето пожелание е да се спортува.

- С движение можем ли да снижим риска от преждевременна смърт?
- Историята и статистиката го доказват, че е така – човек, който се движи, живее по-дълго. От залежаването се провокират достатъчно болести, които ни съкращат живота. Японците казват, че човек започва да старее откъм стъпалата. 

- Колко е важна кинезитерапията за човешкото здраве?
- Кинезитерапията е перфектна наука, макар че ни направиха „физикални тераписти”. Ние работим основно и само в двигателни дейности и физикални методи – слънце, въздух, вода.

Пациентите трябва да имат право на избор.

- Разкажете за случаи, когато сте се намесили и помогнали. Много спортисти ви търсят за помощ...
- Спортистите са една част, но имам интересен случай на млада жена в Благоевград. С множествена склероза е, махна патериците, в момента е с един малък бастун. Очаква да види абитуриентския бал на сина си на крак, а беше в инвалидна количка, след това с патерици, не можеше да се придвижи сама дори и за малко. За три месеца постигнахме този уникален резултат с нея, личният й лекар дори не повярва, преди да я види изправена.

Успешно помагаме и при тежки инсулти, на хора, претърпели травми, при катастрофи. В момента работим с мъж от Гоце Делчев, 4 години е бил на легло. Сега за по-малко от година стъпи на краката си, с патерици се движи, излиза сам навън. Кинезитерапията помага на много хора.



150 мин движение седмично стигат да сме здрави

Редовните разходки и физическата активност намаляват с близо една трета рисковете от смърт. Световната здравна организация препоръчва на хората да отделят за разходки и други видове лек спорт поне по 150 мин седмично. Онзи, който е стигнал 70-те години и никога не е пушил, няма диабет, не страда от наднормено тегло и високо кръвно и прави редовни разходки, има над 50% шанс да доживее до 90.


Люба МОМЧИЛОВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA