Д-р Антонио Душепеев: Спасихме 570-грамово бебе

Най-малката героиня на бургаската болница се казва Екатерина Гогова, а нейната история звучи като истинска приказна одисея - зачената ин витро, родена преждевременно, прекарала три месеца в Отделението по неонатология, сега расте като принцеса. Днес животът й е вън от опасност и тя ще се развива нормално като другите деца благодарение на общите усилия на лекари от три отделения на Университетската болница в Бургас.

Заради проблеми с бременността малката Катя идва на бял свят преждевременно в началото на осмия месец с тегло, много по-ниско от нормалното - едва 570 г. В деня на св. Екатерина бебето проплаква в ръцете на д-р Антонио Душепеев, началник на родилното отделение, а веднага след това е преведено в Отделението по неонатология, където за него в продължение на три месеца се грижат д-р Стилияна Томова и нейният екип.
“В началото Екатерина беше в кувьоз и не можеше да диша самостоятелно. Днес тя вече тежи близо 1800 грама, храни се с биберон и е усмихнато бебе, което обича да спи през деня и да плаче вечер”, споделя с усмивка началникът на неонатологията д-р Стилияна Томова.

“Цели 8 години водихме борба, за да я имаме. Бременността ми не беше никак лека, имах прокървявания почти всеки месец. Стигна се до забавяне на развитието на плода като размери. Но вече всички сме спокойни и щастливи, че я имаме”, разказва майката Ева Гогова.

“Беше доста дълъг лечебно и диагностичен процес, 3 месеца по-късно мислим, че сме успели окончателно”, заяви д-р Душепеев.

- Д-р Душепеев, как е бебето сега?
- Все още расте под грижите на д-р Томова, но и с невероятната любов на родителите си преодолява проблемите. Това е комплексен случай, при който, ако не беше майката Ева, едва ли щяхме да стигнем толкова далеч. Както каза и д-р Томова, това не е въпрос само на тегло, а на цялостна незрялост на организма - на белия дроб, сърдечно-съдова, храносмилателна система. Справянето с всеки проблем е направо предизвикателство.
Слава Богу, редки са такива случаи. Бяхме на границата на възможното тегло за оцеляване на бебето, но с помощта и на много други наши колеги успяхме да го спасим. Това е нашият денонощен труд към един нов живот - много безсънни нощи, много притеснения, но си заслужава да я видите тази малка красавица, която ще пълни с радост живота на родителите си.

- Колко бебета се родиха през 2016 г. в бургаската болница?
- 1713 бебета, като момченцата са със 100 повече от момиченцата. Това, което е ново при нас, е, че с около 2-3% намалява броят на оперативните раждания. 12 бебета се появиха след асистирана репродукция.

Всъщност от асистираната репродукция са с около 40% повече, 

защото не всички асистрирани репродукции се изчерпват с ин витро. Има и други техники, които също са доста успешни за забременяване.

- Непрестанно се изнасят стряскащи данни за демографската криза в България...
- Демографската криза е много сериозен и наистина стряскащ въпрос. Първо, защото в България от шест милиона в края на Втората световна война хората стават за 15 г. осем милиона. Осеммилионният българин е роден през 1962 г. Деветмилионният за малко да се роди в края на осемдесетте години. Този процес би трябвало да бъде детайлно анализиран - защо за толкова кратко време се е повишила много раждаемостта?! Ефектът е не само икономически, но и социален. В България трябва да свикнем с идеята, че ще има толкова хора, колкото може да издържи икономиката на страната.

Българското семейство много добре знае колко деца да има и кога да ги създаде, за да е добре основно за децата и донякъде и за родителите. Не зная дали е заложено в генетичната ни тъкан, или в народопсихологията ни, но това е така.

Не може да се избяга от икономическите процеси, които безспорно оказват влияние на решението на едно семейство да създаде дете. Често в България за демографска криза говорят онези, които нямат деца. Те по-скоро правят обществото свидетел на вътрешните им страхове и притеснения от това как им се е стекъл животът.

- Като че ли българките все по-трудно забременяват...
- Това е човешката природа - поради ред причини като професионална реализация, семейна обремененост, здравословни причини забременяването се отлага за по-добри според разбиранията на бъдещите майки времена. Доказано е обаче от науката още преди доста години, че

нормалните, физиологичните бременности са до 30-ата годишнина на жената

След това започват да се появяват най-различни проблеми - от инфекциозни, през хормонални до социални. Така че 30 години е добър период, в който всяка жена трябва да е започнала да осъществява репродуктивните си планове.

- Възможно ли е късното забременяване да е причина за раждането на многото недоносени деца у нас?
- Всяка година 15 млн. деца в света се раждат преждевременно. Половин милион от тях са в Европа, а 6000 - в България. Все още няма и единен регистър на недоносените деца, който да събира цялата им история и да улеснява лечението им във времето.
Данните от тази статистика показват, че недоносените бебета в страната вече надхвърлят 12%, като това е проблем за всяка система в здравеопазването.
В световен мащаб критерият е близо 10%, като у нас процентът е много над нормата. Недоносеността е огромен проблем, който не е от вчера, и въпреки глобалната борба с него в много по-богати и стабилни икономически сили от България процентът стои на 10%. Перспектива за решаването на този проблем винаги има, но в нея трябва да вземат участие както държавните институции, така и заинтересованите във влизащия процент хора. Основният проблем според мен в България да продължава да расте процентът на раждане на недоносени бебета е непосещаемостта на консултанти по време на самата бременност, както и несвоевременното лекуване на инфекциите, настъпващи по време на бременността - не толкова по-високата възраст на забременелите.
С развитието на неонатологията в последните години все повече недоносени деца оцеляват. Недоносеността обаче не е нещо, което свършва с изписването на бебетата, защото те имат нужда от много допълнителни изследвания и много активно проследяване в доста дълъг период от време след изписването на зрение, на неврологично развитие, на кардиологичен статус, нужда от рехабилитация и др.

Люба МОМЧИЛОВА