Мамят ни с етикети „био“ и „еко“

За първи път представители на държавата, браншови организации и лекари се обединиха срещу измамите с храни. Това се случи на дискусионна среща “Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя“, организиран от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС). Форумът се проведе в конгресния център на Международен панаир Пловдив преди седмица. Дискусията беше подкрепена от министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков,  омбудсмана на Република България г-жа Мая Манолова, директора на Българската агенция за безопасност на храните д-р Дамян Илиев, председателя на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов, представители на браншовите съюзи, лекари и експерти.

Проф. Йордан Гогов, експерт по храните, даде конкретни примери за измамите, на които всеки ден са подложени българските потребители: фалшив многозърнест и ръжен хляб, “смилянски” боб от Китай, магданоз “от градините на баба“, произведен в Етиопия.

Според д-р Любомир Кулински от Българската агенция по безопасност на храните, в настоящия закон за храните липсва адекватна наказателна санкция за нарушителите в сферата на измамите с храни. Това е предвидено да се случи в проектозакона за храните, който мина само на първо четене в предишното Народно събрание.

Участниците подчертаха колко е важен за тях новият Закон за храните, в чийто център е заложено здравето на потребителя.

На българското законодателство му трябва адекватна нормативна база, чрез която да се приложи цялата тежест на европейското законодателство в сферата на измамите с храни. Около това се обединиха всички в дискусията и набелязаха мерките, които трябва да предприемат производителите и регулаторните органи, за да се научат потребителите да забелязват измамите с храни. Основните измами са (1) умишлени пропуски в съдържанието на етикетите и наличието на заблуждаващо съдържание; (2) необосновани претенции за здравословен ефект и (3) фалшиви етикети “био” и “еко”.

Министърът на земеделието и храните проф. Христо Бозуков призна, че в България още няма ясна нормативна база за степенуване на деянията като измама, подвеждане, заблуда на потребителите,  както и санкции за невярна информация на етикета. Според него правен вакуум има и на ниво Европейски съюз. В изготвения нов проект на Закон за храните обаче за пръв път е разписано какво е измама с храна и е предвидена глоба за нарушителите. 


Боб от Китай се представя за родопски

От браншовите организации на производителите на хляб, млеко- и месопреработвателите, пивоварите и преработвателите на плодове и зеленчуци, подкрепени от Българския червен кръст и Българската хранителна банка, се обърнаха към министър Бозуков с настояване да влязат бързо в сила промените в Закона за ДДС, които 

освобождават от данък дарените храни с изтичащ срок на годност.

На дискусията омбудсманът Мая Манолова се обяви за спешна промяна в законодателството, което урежда контрола на храните. Според нея в момента Законът за храните е трудноразбираем за редовите граждани. Изисква се специална подготовка плюс юридическо образование, за да бъдат разбрани текстовете, които се отнасят за състава на храните и тяхното етикиране, защото всички те препращат към няколко европейски регламента. “Излиза, че потребителят трябва да има пред себе си наръч от европейските регламенти, за да се увери какви са изискванията към етикирането и състава на храните”, обясни г-жа Манолова. Тя наблегна и на несъответствието между размера на глобите в сега действащия закон и оборота на нарушителите. 

Емил Георгиев от Федерацията за защита на потребителите посочи, че липсва достатъчно контрол и това създава условия за развитие на сивия сектор. Той даде за пример съдържанието на нишесте в много млечни продукти и месни консерви, за което потребителите изобщо не подозират.

Според Мариана Кукушева - председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, българският пазар на храни се развива под мотото 

“Няма изписан алерген - няма проблем“ 

Тя даде за пример широко дискутираната тема за глутена в хлебните и тестени изделия. Според нея обаче глутен има не само в пшеницата, а и в много други земеделски култури като овес, ечемик, лимец, включително и в готови храни, но глутенът не е обявен на етикетите. 

Доц. д-р Даниела Попова - началник на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика към болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”, обясни, че твърде много се спекулира с темата за глутена в хляба: “Хората с доказана алергия към тази съставка са сравнително малко. Останалите не трябва да се лишават от прием на качествени зърнени изделия и продукти”. Тя изтъкна и друга важна тема, която касае сектора: появата на

псевдомедицински специалисти и диетолози, които наложиха мода на “здравословно хранене” без глутен 

“Покрай тях много чужди храни като чия и киноа навлязоха на пазара, а същевременно ние имаме български продукти и организмът ни е пригоден да възприема именно тях”, бе категорична доц. Попова. 
За измами с храни съобщиха Атанас Урджанов - председател на Асоциацията на месопреработвателите в България и Димитър Маджаров - председател на Сдружение “Традиционни сурово-сушени месни продукти”. Според тях контролът трябва да бъде засилен, потребителят информиран, а изборът на храна винаги е индивидуален.

На рафтовете в магазините храните се преопаковат и се представят за био. Продуктът се представя със заблуждаваща информация като “произведен в екологичен район”, или “при отглеждането му е приложен екологичен метод”. Според Регламент 834 биопродукти са само тези, получени от сертифицирано биопроизводство, напомни проф. Йордан Гогов.


Проф. Христо Бозуков, Марияна Кукушева и Мая Манолова откриват дискусията за измамите с храни

Някои храни - лютеница, майонеза, колбаси - имат обозначение “подходящи за деца“. Но съдържанието им е еднакво с това на други опаковки, без тази претенция. От Комисията за защита на потребителите обмислят дали да не сезират това като нелоялна търговска практика и заблуждаваща информация, съобщи Димитър Маргаритов от КЗП. Той припомни успехите на проведените от комисията кампании срещу нелоялни търговски практики, например срещу имитиращите продукти, представяни за сирене. Но в нормативната уредба трябва да се предвиди 

имитиращите и истинските продукти 

да имат различни места в магазините. Друг проблем са производните на оцета със заблуждаваща информация върху етикетите, заради която на много хора е съсипана зимнината.  Сред най-проблемните продукти по отношение на заблуждаващата информация се оказва водата. “На пазара има тотално подвеждаща информация за минерални и трапезни води, твърди Таня Стоименова от Съюза на безалкохолната промишленост в България. Малките деца и възрастните системно са заблуждавани. А минералните води не са безобидни за всеки. Не всички води могат всеки ден да се приемат от малки деца. Това може да се отрази зле върху здравето им.”

В края на дискусията организаторите обявиха, че поставят началото на поредица от форуми, на които браншови организаци, лекари, контролни органи и експерти да дискутират по набелязаните болезнени теми за обществото ни и заедно да променят ситуацията в България.

Мара КАЛЧЕВА