Сали Пачолок: 1,8 млн. българи са с дефицит на витамин В12
Погрешно получават тежки диагнози - от аутизъм до множествена склероза
Сали Пачолок работи над 30 години като медицинска сестра в Спешна помощ в Минесота, обслужвайки линейка. Световна известност й носи книгата “А дали не е витамин В12”, на която е съавтор заедно със съпруга си д-р Джефри Стюарт - специалист по спешна медицина. До проучването на дефицита на В12 семейството стига заради проблем на самата Сали Пачолок. Авторите на книгата “А дали не е витамин В12” гостуваха в България и изнесоха публични лекции пред медици и масова аудитория. Ето какво сподели Сали Пачолок.
- Г-жо Пачолок, какво ви провокира да се занимавате с дефицита на витамин В12?
- Моят личен проблем. Винаги се чувствах отпаднала, всички вируси ме хващаха, а изследването на кръвта ми показваше повишен брой червени кръвни телца. Но лекарите ми казваха да не се притеснявам, защото нямам анемия. Докато си четях учебниците за медицинска сестра, стигнах до извода, че симптомите ми говорят за дефицит или на витамин В12, или на В9. Когато се изследвах, наистина се установи дефицит на В12. Хематологът изобщо не вярваше, защото съм много млада. Но след допълнителни изследвания установи автоимунна пернициозна анемия, поради която не мога да усвоявам В12 от храната. Оттогава си слагам ежеседмични ижекции с В12, за да контролирам заболяването.
Започнах да говоря за този дефицит с голяма страст, защото в спешното, където работех, идваха много пациенти със симптоми за дефицит на В12, а лекарите изобщо не го изследваха. В цялата медицинска общност продължава да се неглижира този проблем. А той може да се получи при хора от всякакви възрасти и не само при такива с вегетарианска диета. Дефицитът може да е от прием на различни медикаменти - например се получава от инжектирането на инсулин, или от медикаментите за болест на Крон. За много заболявания се приемат инхибитори, които спират производството на стомашна киселина. А без нея не може да се усвоява В12. След лечение с антибиотици настъпва цялостно нарушаване на нашата вътрешна миклофлора, което се отразява на лошото усвояване на В12. Причина може да бъдат също различни генетични мутации, но това са по-редки случаи като моя.
- Какви грешни диагнози се поставят при дефицит на В12?
- Ето няколко действителни случая: 40-годишен репортер изгубва способността си да пише, пада при опити за ходене и често е толкова объркан, че жена му се съмнява за болест на Алцхаймер. Нормално 8-месечно бебе постепенно спира да говори и да реагира на родителите си, а след време дори не може да седи самостоятелно.
Двадесетгодишна жена изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство. 69-годишна жена с проблеми с равновесието пада и получава фрактура на таза. 38-годишна жена е прикована към инвалидна количка след операция за стомашен байпас. 86-годишен мъж при внезапен пристъп на умопомрачение убива жена си. 54-годишна жена страда от параноични налудности и агресивни изблици в съчетание със симптоми, диагностицирани от лекаря й като множествена склероза. Четиригодишно момченце е диагностицирано с аутизъм.
73-годишен мъж пада често, което лекарите обясняват с напредналата възраст и вероятни микроинсулти. Млада жена не може да зачене. Дядо за по-малко от година се превръща от здрав мъж, тичащ сутрин за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция.
Общото между всички тях е, че са се сдобили с множество неверни, често безнадеждни диагнози: проблеми в развитието, аутизъм, множествена склероза, психоза, сенилна деменция, преходни исхемични атаки, депресия, диабетна невропатия. В действителност всички те страдат от едно и също болестно състояние - дефицит на витамин B12.
- Какви са мащабите на този дефицит? Често ли се среща?
- Дефицитът на витамин B12 е епидемия, водеща до повече вреди за здравето от полиомиелита. Но може да бъде предотвратена с елементарен скрининг и лечение с инжекционна форма на В12.
Всеки пациент, чиято стойност на В12 е под 200 пикограма на милилитър, има тежък дефицит. Но симптоми на дефицит се проявяват и между 200 и 300 пикограма на милилитър. Така че реалният брой на засегнатите от дефицит на В12 е 25% от населението, което означава, че при българите това са 1,8 милиона души.
- Какви са последиците от този дефицит?
- В12 има изключително значение за нервната система. Нелекуваният дефицит причинява: психични функционални нарушения, периферна невропатия, дегенерация на гръбначния мозък, демиелинизация на гръбначния мозък, мозъчна атрофия.
Първоначално се засяга миелиновият слой. При липса на лечение се уврежда целият неврон.
Освен това от дефицита на В12 настъпват неврологични увреждания
и симптоми на множествена склероза, деменция, смущения в зрението, проблеми с равновесието и походката, слабост на крайниците, мускулни спазми, потреперване, отслабване на рефлексите. Дефицитът на B12 има и невропсихиатрични признаци и симптоми: депресия, раздразнителност, тревожност, поведенчески промени, дезориентация, деменция, натрапливости, параноя, халюцинации, агресивно поведение, мисли за самоубийство и за убийство.
Дефицитът на В12 води и до увреждане на кръвоносните съдове. Механизмът е следният: протеинът хомоцистеин се превръща в истински белтък с помощта на В12. Но при липсата му хомоцистеинът е блокиран и количеството хомоцистеин се увеличава. Всъщност токсично високите нива на хомоцистеина се превръщат в ключов фактор за образуването на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове. А запушването на съдовете може да доведе до инфаркт или до инсулт.
- Какви са симптомите за дефицит на В12 при децата?
- При малките деца най-честият симптом е изоставане в развитието или в движението. Те стават апатични, отпуснати, бледи. Може да имат тикове, тремор. Всяко дете, за което се подозира, че има аутизъм, трябва да се изследва за дефицит на В12. Не е задължително да го има, но просто ще отхвърлите една от причините за нарушенията в развитието. Но ако детето се остави дълго време с недостиг на В12, в нервната му система и мозъка настъпват необратими увреждания.
Не трябва да чакаме децата да станат инвалиди
Всичко това трябва да бъде предотвратено с прием на В12. Впрочем и много бременни имат недостиг на В12. На тях им се дава обикновено В9 - фолиева киселина, но тя само замаскира дефицита на В12. В крайна сметка се ражда дете с този дефицит.
- Какви са изследванията, чрез които се установява нивото на В12?
- Прави се измерване на витамин В12 в серума на кръвта. Често се използва заедно с други маркери за дефицит на В12 (метилмалонова киселина (MMК), хомоцистеин и отскоро холотранскобаламин). Тези маркери показват дефицит на В12 най-вече при пациенти със серумен В12 в сивата зона (200 - 450 pg/ml). Смятаме, че прагът на нормата трябва да бъде повишен от 200 pg/ml поне на 450 pg/ml, тъй като дефицитите започват да се проявяват в гръбначномозъчната течност под 550 pg/ml. Затова нормалните нива на серумен В12 следва да бъдат над 550 pg/ml. За здравето на мозъка и нервната система и за превенция на заболявания при хора в по-напреднала възраст, серумните нива трябва да се поддържат около и над 1000 pg/ml.
Често виждаме пациенти с клинични признаци на дефицит на В12, които не се изследват. Други не се лекуват, защото резултатите им попадат в сивата зона. Тази грешка води до отложена диагноза и повишен риск от увреждане.
- Битува мнение, че предозирането на В12 има канцерогенен ефект. Вярно ли е това?
- Преди няколко десетилетия фармацевтичната индустрия разпространи умело сред медицинската общност “научната новост“, че витамин В12 е канцерогенен. Независимо от очевидния абсурд на твърдението, лекарите от всички специалности започнаха да избягват приложението му. Мълвата обхвана цялото общество и въпреки липсата на каквито и да е научни доказателства и клинични потвърждения, все още много хора се страхуват да приемат В12, а в онкологичните отделения лекарите продължават да съветват пациентите си да го избягват.
А истината е, че при дефицит на В12 може да се стигне до рак. Категорично е доказана връзката между рака на гърдата и недоимъка на В12. Учените от института “Джон Хопкинс“ са измерили В12 в кръвни проби от здрави жени, дарили кръв, и са ги сравнили с резултатите на 195 жени, които са развили рак на гърдата. Така са установили, че при жените след менопауза с дефицит на В12 рискът от рак на гърдата е два до четири пъти по-висок.
Мара КАЛЧЕВА
- Г-жо Пачолок, какво ви провокира да се занимавате с дефицита на витамин В12?
- Моят личен проблем. Винаги се чувствах отпаднала, всички вируси ме хващаха, а изследването на кръвта ми показваше повишен брой червени кръвни телца. Но лекарите ми казваха да не се притеснявам, защото нямам анемия. Докато си четях учебниците за медицинска сестра, стигнах до извода, че симптомите ми говорят за дефицит или на витамин В12, или на В9. Когато се изследвах, наистина се установи дефицит на В12. Хематологът изобщо не вярваше, защото съм много млада. Но след допълнителни изследвания установи автоимунна пернициозна анемия, поради която не мога да усвоявам В12 от храната. Оттогава си слагам ежеседмични ижекции с В12, за да контролирам заболяването.
Започнах да говоря за този дефицит с голяма страст, защото в спешното, където работех, идваха много пациенти със симптоми за дефицит на В12, а лекарите изобщо не го изследваха. В цялата медицинска общност продължава да се неглижира този проблем. А той може да се получи при хора от всякакви възрасти и не само при такива с вегетарианска диета. Дефицитът може да е от прием на различни медикаменти - например се получава от инжектирането на инсулин, или от медикаментите за болест на Крон. За много заболявания се приемат инхибитори, които спират производството на стомашна киселина. А без нея не може да се усвоява В12. След лечение с антибиотици настъпва цялостно нарушаване на нашата вътрешна миклофлора, което се отразява на лошото усвояване на В12. Причина може да бъдат също различни генетични мутации, но това са по-редки случаи като моя.
- Какви грешни диагнози се поставят при дефицит на В12?
- Ето няколко действителни случая: 40-годишен репортер изгубва способността си да пише, пада при опити за ходене и често е толкова объркан, че жена му се съмнява за болест на Алцхаймер. Нормално 8-месечно бебе постепенно спира да говори и да реагира на родителите си, а след време дори не може да седи самостоятелно.
Двадесетгодишна жена изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство. 69-годишна жена с проблеми с равновесието пада и получава фрактура на таза. 38-годишна жена е прикована към инвалидна количка след операция за стомашен байпас. 86-годишен мъж при внезапен пристъп на умопомрачение убива жена си. 54-годишна жена страда от параноични налудности и агресивни изблици в съчетание със симптоми, диагностицирани от лекаря й като множествена склероза. Четиригодишно момченце е диагностицирано с аутизъм.
73-годишен мъж пада често, което лекарите обясняват с напредналата възраст и вероятни микроинсулти. Млада жена не може да зачене. Дядо за по-малко от година се превръща от здрав мъж, тичащ сутрин за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция.
Общото между всички тях е, че са се сдобили с множество неверни, често безнадеждни диагнози: проблеми в развитието, аутизъм, множествена склероза, психоза, сенилна деменция, преходни исхемични атаки, депресия, диабетна невропатия. В действителност всички те страдат от едно и също болестно състояние - дефицит на витамин B12.
- Какви са мащабите на този дефицит? Често ли се среща?
- Дефицитът на витамин B12 е епидемия, водеща до повече вреди за здравето от полиомиелита. Но може да бъде предотвратена с елементарен скрининг и лечение с инжекционна форма на В12.
Всеки пациент, чиято стойност на В12 е под 200 пикограма на милилитър, има тежък дефицит. Но симптоми на дефицит се проявяват и между 200 и 300 пикограма на милилитър. Така че реалният брой на засегнатите от дефицит на В12 е 25% от населението, което означава, че при българите това са 1,8 милиона души.
- Какви са последиците от този дефицит?
- В12 има изключително значение за нервната система. Нелекуваният дефицит причинява: психични функционални нарушения, периферна невропатия, дегенерация на гръбначния мозък, демиелинизация на гръбначния мозък, мозъчна атрофия.
Първоначално се засяга миелиновият слой. При липса на лечение се уврежда целият неврон.
Освен това от дефицита на В12 настъпват неврологични увреждания
и симптоми на множествена склероза, деменция, смущения в зрението, проблеми с равновесието и походката, слабост на крайниците, мускулни спазми, потреперване, отслабване на рефлексите. Дефицитът на B12 има и невропсихиатрични признаци и симптоми: депресия, раздразнителност, тревожност, поведенчески промени, дезориентация, деменция, натрапливости, параноя, халюцинации, агресивно поведение, мисли за самоубийство и за убийство.
Дефицитът на В12 води и до увреждане на кръвоносните съдове. Механизмът е следният: протеинът хомоцистеин се превръща в истински белтък с помощта на В12. Но при липсата му хомоцистеинът е блокиран и количеството хомоцистеин се увеличава. Всъщност токсично високите нива на хомоцистеина се превръщат в ключов фактор за образуването на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове. А запушването на съдовете може да доведе до инфаркт или до инсулт.
- Какви са симптомите за дефицит на В12 при децата?
- При малките деца най-честият симптом е изоставане в развитието или в движението. Те стават апатични, отпуснати, бледи. Може да имат тикове, тремор. Всяко дете, за което се подозира, че има аутизъм, трябва да се изследва за дефицит на В12. Не е задължително да го има, но просто ще отхвърлите една от причините за нарушенията в развитието. Но ако детето се остави дълго време с недостиг на В12, в нервната му система и мозъка настъпват необратими увреждания.
Не трябва да чакаме децата да станат инвалиди
Всичко това трябва да бъде предотвратено с прием на В12. Впрочем и много бременни имат недостиг на В12. На тях им се дава обикновено В9 - фолиева киселина, но тя само замаскира дефицита на В12. В крайна сметка се ражда дете с този дефицит.
- Какви са изследванията, чрез които се установява нивото на В12?
- Прави се измерване на витамин В12 в серума на кръвта. Често се използва заедно с други маркери за дефицит на В12 (метилмалонова киселина (MMК), хомоцистеин и отскоро холотранскобаламин). Тези маркери показват дефицит на В12 най-вече при пациенти със серумен В12 в сивата зона (200 - 450 pg/ml). Смятаме, че прагът на нормата трябва да бъде повишен от 200 pg/ml поне на 450 pg/ml, тъй като дефицитите започват да се проявяват в гръбначномозъчната течност под 550 pg/ml. Затова нормалните нива на серумен В12 следва да бъдат над 550 pg/ml. За здравето на мозъка и нервната система и за превенция на заболявания при хора в по-напреднала възраст, серумните нива трябва да се поддържат около и над 1000 pg/ml.
Често виждаме пациенти с клинични признаци на дефицит на В12, които не се изследват. Други не се лекуват, защото резултатите им попадат в сивата зона. Тази грешка води до отложена диагноза и повишен риск от увреждане.
- Битува мнение, че предозирането на В12 има канцерогенен ефект. Вярно ли е това?
- Преди няколко десетилетия фармацевтичната индустрия разпространи умело сред медицинската общност “научната новост“, че витамин В12 е канцерогенен. Независимо от очевидния абсурд на твърдението, лекарите от всички специалности започнаха да избягват приложението му. Мълвата обхвана цялото общество и въпреки липсата на каквито и да е научни доказателства и клинични потвърждения, все още много хора се страхуват да приемат В12, а в онкологичните отделения лекарите продължават да съветват пациентите си да го избягват.
А истината е, че при дефицит на В12 може да се стигне до рак. Категорично е доказана връзката между рака на гърдата и недоимъка на В12. Учените от института “Джон Хопкинс“ са измерили В12 в кръвни проби от здрави жени, дарили кръв, и са ги сравнили с резултатите на 195 жени, които са развили рак на гърдата. Така са установили, че при жените след менопауза с дефицит на В12 рискът от рак на гърдата е два до четири пъти по-висок.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари