Д-р Миглена Томова: Диабетът увеличава опасността за инфаркт

Увеличават ли се пациентите с диабет към днешна дата, как да разберем дали сме в риск и до какви усложнения води болестта разговаряме с д-р Миглена Томова - ендокринолог в отделениeто по вътрешни болести в Университетската болница в Стара Загора. Секторът е с второ ниво на компетентност, а на година през него минават около 360 души.

Д-р Миглена Томова завършва медицина в МУ- Варна през 1984 г. Има две специалности - вътрешни болести и ендокринология и вече 30 години лекарски стаж. 

- Д-р Томова, какви са най-честите проблеми, с които идват хората при вас?
- Най-честите случаи са незадоволителният контрол на гликемията, декомпенсираното състояние на въглехидратната обмяна, прояви на диабетни усложнения, необходимост от промяна на лечението. При спешните състояния това са хора с новооткрит захарен диабет, остри диабетни усложнения, често на фона на някакви остри придружаващи заболявания.

- Увеличават ли се случаите на захарен диабет?
- Да, когато започнах работа като лекар, 5% от населението на България страдаше от захарен диабет тип 2, а в момента боледуват 9%. Това са доказаните диабетици, а 3-ма от 10 човека не знаят, че имат диабет и не провеждат лечение. Отделно 8.8% са с нарушен глюкозен толеранс - състояние, което може да доведе до развитие на захарен диабет. За тези 30 години може да са каже, че случаите са нараснали почти двойно. При захарен диабет тип 1 няма промяна - той се среща при около 5 до 10% от диабетно болните и не се увеличава с годините.

- Защо нараства броят на болните с диабет тип 2?
- Основните фактори за това са промененият начин на живот: обездвижване, наднормено тегло и затлъстяване, увеличен прием на храни с високо съдържание на калории, въглехидрати и мазнини, хроничен стрес. Допълнителни фактори са фамилността, увеличената продължителност на живота - понякога диабетът се изявява и след 75 години.

- Постоянно казваме, че липсата на движение е много голям проблем за здравето. Колко е двигателният минимум на ден?
- За хората, които са здрави и искат да бъдат в добра форма, минимумът е 10 000 крачки за 24 часа, това е около 5 километра на ден. За хората с диабет нещата са по-различни. Те зависят от това колко са увредени пациентите, дали могат самостоятелно да се движат. Изискването за човек с диабет, за да бъде добре, е минимум пет дни в седмицата 
да прави разходка от 30 минути с умерено бързо темпо, а не да разглежда само витрините например.


©Shutterstock

- Какви са симптомите, по които човек може да усети, че нещо с него не е наред?
- При първи тип диабет симптомите са по-силно проявени и диагнозата се поставя бързо - има изразена жажда, обилно уриниране, голяма загуба на тегло. При втори тип захарен диабет обаче симптомите са неясно изразени, не предизвикват тревога у пациента и късно се търси лекарска помощ. Поради това при някои от хората с новооткрит диабет вече има развитие на диабетни усложнения. Много характерен признак в началото е силната отпадналост, намалената работоспособност, хората се чувстват изтощени, тъй като тялото не усвоява добре глюкозата и не получава достатъчно енергия. Други симптоми са засиленият апетит, покачване или загуба на тегло без видима причина. Освен това пациентите може да имат изтръпване по долните крайници, възпаление на венците, разклащане на зъбите, сърбеж по тялото, възпаление в половата област, трудно заздравяващи ранички, импотентност. Често обаче отклонението в кръвната захар се установява случайно при преглед по друг повод или постъпване в болница за заболяване: инфаркт на миокарда, инсулт, хирургичен проблем.

- Колко често трябва човек да си мери кръвната захар, за да е спокоен, че всичко е наред?
- Пациентите, които нямат рискови фактори, трябва да правят редовните годишни профилактични прегледи. Пациентите, които са в рисковата група, могат да правят проверка и два пъти годишно и по преценка на личния лекар да проведат консултация със специалист. Сред тях са хората над 45-годишна възраст, със заседнал начин на живот, с наднормено тегло и затлъстяване - с индекс на телесна маса над 30. Тези, които имат преки родственици със захарен диабет, жени с отклонение в кръвната захар по време на бременността, както и тези, които са родили деца над 4 килограма. Други 
рискови групи са пациенти, провеждали лечение с кортикостероидни и антипсихотични препарати, жени с поликистозни яйчници, пациенти с атеросклеротично съдово заболяване, нарушения в липидната обмяна.

- Каква е нормалната кръвна захар?
- За нормална кръвна захар на гладно се считат стойностите от 3.5 до 5.5 mmol/l, при кръвна захар от 6.00 до 6.9 имаме нарушена глюкоза на гладно, а при захар над 7 mmol./l може да подозираме, че има развитие на диабет. При случайно измерена кръвна захар над 11.1 mmol/l приемаме, че има голяма вероятност за диабет. В интервала между 6.0 и 6.9 на гладно е добре да се направи обременяване с глюкоза. Това е диагностичен тест, който доказва дали човек има или няма диабет. При него се изпиват 75 грама глюкоза на прах, разтворена в чаша вода, и се прави изследване на захарта на нулевата и на 120-ата минута. Ако кръвната захар е под 7.8 mmol/lна 120 - няма диабет, ако е между 7.8 и 11.1 - имаме нарушен глюкозен толеранс, а над 11.1 mmol/l - диабет. Другият маркер, който навлезе масово през последните години, е измерването на гликиран хемоглобин. Смята се, че при стойност над 6.5% - имаме захарен диабет.

- Има ли заболявания, които може да отключат захарния диабет?
- Да, това са заболявания, при които имаме повишена функция на щитовидната жлеза, синдромът на Кушинг, при който се отделят повече хормони от надбъбречната жлеза. Поликистозните яйчници също водят до инсулинова резистентност, както и метаболитният синдром. Той включва затлъстяване, голяма коремна обиколка, високо кръвно налягане, повишена пикочна киселина, нарушена мастна обмяна. Хирургичните заболявания, при които имаме операция на панкреаса, както и хроничното възпаление на този орган също могат да доведат до диабет.

- До какви поражения води диабетът?
- Проблемът е, че заболяването е хронично-прогресиращо и при недобър контрол води до развитие на усложнения. Острите настъпват при тежка декомпенсация или обострени придружаващи заболявания. Големият проблем са хроничните усложнения на диабета, като те са две основни групи - микро- и макроангиопатия - засягане на малките и на големите кръвоносни съдове. На практика може да бъде засегнат всеки орган в тялото на човека. Нарушената обмяна води до отделяне на много допълнителни продукти на обмяната, свободни радикали. Това са разградни продукти, които тялото не може добре да отстрани и се натрупват в ендотела на кръвоносните съдове, а това води до атеросклероза. Основните усложнения са засягане на ретината на окото, нарушена чувствителност на крайниците, увреждане на бъбреците с развитие на бъбречна недостатъчност, засягане на големите кръвоносни съдове, което повишава риска от инфаркт, инсулт и ампутация на крайници. На практика захарен диабет тип 2 е сърдечносъдово заболяване.


©Shutterstock

- Защо се стига дотам, след като има толкова много лекарства?
- Защото в ранните стадии на заболяването пациентите нямат сериозни оплаквания и симптоми. Тъй като не изпитват болка и тежък дискомфорт, не всички правят редовни изследвания и затова дълго време лечението не се променя. Има инерция да не се актуализира лечението, заради което пациентът остава дълго време на една и съща терапия, но в субкомпенсирано състояние, а това води до появата на усложнения. 

Понякога са загубени години с недобър контрол, понякога пациентите не са обучени как да променят начина на живот. Тогава трудно надграждаме лечението и не постигаме добър контрол. Често пациентите смятат, че щом приемат лекарства или инсулин, всичко е наред, но редовният контрол, храненето и начинът на живот са много важни. Вече има и нови групи медикаменти, които могат да се прилагат преди инсулина. Проблемът е, че се изпускат тези ранни фази на болестта.

- Каква е диетата, която трябва да спазват диабетиците?
- Най-добре е тя да бъде индивидуална, в зависимост от това дали пациентът трябва да намали килограми, дали е мъж или жена, дали работи физическа работа или е обездвижен. Няма универсална диета, а препоръки за здравословно хранене. Препоръчва се да включват повече зеленчуци, чисто месо без мазнини, млечни продукти с невисока масленост, варива, богати на фибри, избягването на бързи въглехидрати и наситени мазнини. Големият проблем е затлъстяването при диабетиците. Те се обездвижват, защото се изморяват лесно, имат болки по ставите и контролът на заболяването се влошава.

Милена ВАСИЛЕВА

---

©Shutterstock

Изкуственият панкреас ще е достъпен след две години

Екип от учени от университета в Кеймбридж продължава работата си по разработването на изкуствен панкреас. Той може да помогне на хората с диабет напълно да забравят за редовните проверки на кръвната захар и болезнените инсулинови инжекции. Засега учените казват, че в клиничната практика това устройство ще може да се използва след около две години.

Устройството е предназначено за хора с диабет тип 1. Той ще може самостоятелно да определя нивото на кръвната захар и да въведе необходимата доза инсулин в организма. Известно е, че количеството на въвеждания инсулин зависи от физическата активност, дневния хранителен режим и много други фактори. Сега диабетици трябва редовно да проверяват нивата на кръвната си захар, за да знаят каква доза инсулин да си инжектират, за да предотвратят развитието на хипогликемия или хипергликемия.

В момента тези устройства вече се изпитват на първите доброволци и те са напълно удовлетворени от резултатите. Изкуственият панкреас им дава известна свобода.
Досега на хората с диабет също се предлага и трансплантация на бета-клетки или на цял панкреас. Такива операции подобряват общото състояние на диабетиците, но те постоянно трябва да приемат имуносупресори за предотвратяване на отхвърляне на органа. Учените твърдят, че при използването на изкуствения панкреас тези лекарства не са необходими, тъй като намесата не е толкова мащабна.

 

---