Приемът на статини може да доведе до амнезия

В това уверява д-р Дуейн Грейвлан, д.м.н., учен-изследовател в областта на аерокосмическата медицина, авиационен лекар във ВВС на САЩ и астронавт от НАСA, като споделя опита от своите изследвания. 

“Само преди няколко години аз, както и повечето лекари в САЩ, смятах повишеното ниво на холестерол в кръвта за огромен проблем пред общественото здравеопазване. Аз четях лекции във военните клубове и пред моите пациенти, които понякога се отнасяха скептично към моите думи за вредните свойства на продукти като пълномаслено мляко, яйца и краве масло. Принудих и семейството си да откажем яйцата, да ядем маргарин и да пием обезмаслено мляко, получено от сухо мляко. До такава степен се бях съсредоточил в това да понижавам високото съдържание на холестерол в кръвта, че изписвах хиляди рецепти на пациенти с всичко достъпно по това време, което би могло да понижи този холестерол. Затова когато при медицински прегледи в Космическия център “Джонсън” през 2000 година лекарите от НАСА ми предписаха статина липитрол (безафибрат) за понижаване нивото на холестерола, аз веднага се съгласих. Но когато след шест седмици ми се случи първото проявление на т.нар. транзиторна глобална амнезия заподозрях, че това е реакция на моя организъм по отношение на лекарството. Според лекарите обаче статините не са виновни за това. Въпреки това аз спрях да го приемам и започнах да събирам информация по въпроса. Лекарите на НАСА настояваха да започна наново да го приемам и аз се съгласих, като намалих дозата. Но след осем седмици получих втора атака на същата тази транзиторна глобална амнезия. Бях сигурен, че това се дължи на статина безафибрат”. 

Транзиторната глобална амнезия е внезапна, за няколко секунди пълна неспособност да сформираш нови спомени. Такова състояние обикновено е свързано с ретроградна загуба на памет за събитията, случили се няколко месеца, години или десетилетия във вашето минало. 

“Моят първи епизод на амнезия продължи 6 часа с ретроградна загуба на паметта за събитията, случили се в последните 10 години от моя живот. - продължава своя разказ д-р Грейвлан. - Аз не познавах моята втора жена, а бяхме заедно вече 6 години, не познавах новия си дом. Дойдох на себе си в реанимацията, слушах какво ми разказва жена ми и бях напълно поразен. Като семеен лекар с 23-годишен стаж първото, за което се сетих, беше статинът безафибрат, който приемах, но неврологът отхвърли възможността това да е причина за амнезията. През следващите 12 месеца всички лекари и фармацевти ми казваха същото. Следващата година амнезията ми продължи 12 часа, през които бях 13-годишен ученик с пълно възпроизвеждане на събитията в конкретен ден, касаещи заниманията, учителите, книгите, съучениците и т.н. И тогава започнах да си водя записки за всичко това на собствения си уеб-сайт. Скоро открих още 30 подобни случая на транзиторна глобална амнезия, свързани с използването на статини. През 2004  г. д-р Вагстаф и негови колеги от Дюкския университет съобщиха, че са проучили данни от Управлението по контрола на продукти и лекарства в САЩ за страничните ефекти от приема на лекарства и са открили 60 случая на амнезия, свързани с приема на статини. През 2006 г. сам проучих още данни и открих повече от 600 такива случая, а през 2011 г. открих вече около 2000 случая на транзиторна ретроградна амнезия, свързани с приема само на един статин - същият този безафибрат (липитрол”). 

Тогава ми стана ясно, че всички статини могат да предизвикат тези тревожни усложнения. Според мои приблизителни оценки случаите на амнезия от всичките шест вида статини, използвани в днешно време, са около 6000. Преди една година Управлението по контрол на продукти и лекарства обяви, че статините могат да предизвикат някои незначителни проблеми с паметта, които изчезват, ако се намали дозата. Но аз не виждам в тези отчети нито дума за амнезията.” 

Най-точният показател за заболеваемост от такива сериозни когнитивни нарушения като транзиторната глобална амнезия и тежка повторна загуба на паметта, може да бъде получен от клиничното изпитване на същия този препарат, изпълнено от производителя - фармацевтичната компания “Пфайзър” преди началото на продажбата на този статин. В това изследване те дават различни дози липитрол на 2500 доброволци. След като ги наблюдавали една година, те открили 11 случая на тежки когнитивни нарушения. Според компанията-производител в днешно време само аторвастин приемат 35 милиона човека по света. От това става ясно защо казвам, че е налице епидемия от транзиторна глобална амнезия, предизвикана от статини. Смятам, че всеки човек трябва да научи, че приемът на каквито и да е статини може да доведе до такава тежка амнезия или друго нарушение на когнитивните функции.  

 

Диуретици понижават риска от счупвания

Високото кръвно налягане и слабите кости са две сериозни опасности за възрастните хора. Ново изследване показва как група препарати е в състояние да защити старите хора и от двете опасности. Анализи на резултати от изследвания на хиляда пациенти потвърждават, че назначаваните при хипертензия тиазидни диуретици помагат да се съхрани калцият в застаряващия организъм и така да се намали рискът от счупвания на костите. Тези неочаквани изводи са публикувани в най-популярното американско медицинско списание. 
“Добре известно е, че терапията с тиазидни диуретици намалява отделянето на калция с урината до 50%, а тази тенденция може да забави загубата на костна маса и да защити от счупвания”,  пояснява д-р Керълайн Месер, ендокринолог от болницата “Ленъкс-Хил”. 

В изследването са включени 22 хиляди американци, чиято средна възраст била над 70 години, като наблюдението над тях продължило средно 5 години. Учените открили, че онези участници в изследването, които редовно приемали тиазидни диуретици, с 21% по-рядко попадали в болницата със счупени таз и бедрена шийка. “Нашите резултати позволяват уверено да препоръчваме тиазидни диуретици за артериална хипертенция при възрастните пациенти с повишен риск от счупвания”, обобщава д-р Барзилай. Но д-р Месер, независим експерт, отбелязва и нещо друго: тиазидните диуретици са препарати от първа линия, но далеч не са подходящи за всички хипертоници. Тя напомня за необходимостта от индивидуален подход към всеки случай, отчитайки потенциалните рискове. В частност при лечение с тиазидни диуретици е възможно да се развие т.нар. хипонатриемия.

---