Д-р Светлана Дудук: Злоупотребата с лекарства уврежда паметта
Болестта на Алцхаймер с ранно начало протича много тежко
Д-р Светлана Дудук е завеждащ на Катедрата по психология и педагогика в Държавния медицински университет в Гродно (Беларус). Разговаряме с д-р Дудук за проблемите с паметта при по-възрастните хора, както и методите за превенция и диагностика.
- Д-р Дудук, приема се, че старостта неминуемо настъпва с “букет” от болести и лоша памет. Така че можем ли да определим самата старост като заболяване?
- Старостта не е болест, стареенето е нормален процес, който е характерен за всички живи същества, за всяка тъкан на живия организъм. Процесът на стареене във всяка тъкан на човешкото тяло се осъществява по различни начини и започва в различно време. Например инволюцията на тимусната жлеза започва на възраст 18 години. Процесът на стареене на главния мозък е много индивидуален и не може да се определи конкретна възраст, в която започва. Има обособени две понятия: стареене и старост. Стареенето е биологичен процес, а старостта е неизбежен последващ възрастов период. Световната здравна организация въвежда класификация на възрастта при по-възрастните хора: 60-74 години - възрастни хора, 75-90 години - стари, 90-годишни и по-възрастни - столетници.
- Възрастта ли е причина за отслабване на паметта и загуба на вниманието?
- Не възрастта е причината за отслабването на паметта и загуба на вниманието, а промените, настъпващи в организма, често пряко свързани с възрастта и с процеса на стареене. Мозъкът е орган на висшата нервна дейност. Нервната тъкан претърпява промени с възрастта и именно те са причина за психични разстройства, включително на паметта и вниманието. В зависимост от това в коя област от мозъка протичат промените: смърт на невроните, атрофични промени, влошаване на кръвоснабдяването - в клиничната картина ще има едни или други психични разстройства.
- Какво причинява увреждане на паметта в напреднала възраст? Влияят ли емоционалните и психичните разстройства на загубата на памет?
- Казахме, че увреждането на паметта, както и други психични разстройства са в резултат от промени в човешкия мозък. Ако се спрем по-детайлно, то увреждането на паметта може да бъде причинено от фактори, които са обединени в две големи групи - това са истинските причини за загуба на паметта и фалшиви причини, когато симптомите са сходни с увреждане на паметта. Истинските причини включват атрофични промени в мозъка, особено в хипокампуса - мениджърът на дългосрочната памет. Хипокампусът има двойна структура, която се намира в медиалните времеви зони на двете полукълба на мозъка, отговорни за съхраняване на информацията. В паметта протичат четири процеса: запомняне, съхранение, възпроизвеждане и забравяне на информацията. Всички тези процеси се контролират от хипокампуса.
Когато е налице
намаление на броя на невроните
в тази структура, това води до нарушена памет, предизвиквайки забравяне. Да се определи в коя част на мозъка са възникнали атрофични промени и какви нарушения в нервната система и разстройства в психичното здраве са се появили при даден човек, е възможно с помощта на ядрено-магнитен резонанс. Към лъжливите причини за нарушения на паметта се отнасят психологичните и емоционалните разстройства.
При фалшивите причини няма увреждане на паметта. Днес се провеждат много изследвания по темата за депресията в старческа възраст като причина за увреждане на паметта. Ако човек страда от депресия, умерена или тежка, симптомите могат да наподобяват или да се маскират като увреждане на паметта. Например човек е в депресия, той е пасивен и не инициативен, и по време на теста на въпроса “Колко е две плюс две?“, казва, че не знае отговора.
Истинската причина за такъв отговор не е невежество или загуба на паметта и неспособност да възпроизведе добре позната информация, а просто нежелание да отговори на въпроса. В този случай може да се направи погрешно заключение, че пациентът наистина има нарушена памет. Депресията и появата на значими за човека ситуации (например смърт на близък роднина) може значително да повлияе на общата картина на психичното състояние и в частност на човешката памет. Това е т.нар. стрес-индуцирано увреждане на паметта.
- Какво друго освен по-горе споменатото може да повлияе върху нарушенията на паметта и е често срещано явление?
- Алкохолната зависимост също води до увреждане на паметта поради това, че алкохолът убива мозъчните клетки - невроните. За съжаление, при по-възрастните хора, които живеят сами, увреждане на паметта на фона на алкохолна зависимост е често срещан проблем днес. Злоупотребата с лекарства за лечение на системни заболявания може също да причини увреждане на паметта - в този случай причината е в страничните ефекти на лекарствата. Днес този проблем е много актуален, тъй като е достатъчно широк асортиментът от лекарствени продукти, продавани без рецепта, както и хората, които се самолекуват. Когато
човек пие една шепа хапчета,
без да се консултира с лекаря си за целесъобразността от такова лечение, много е вероятно взаимодействието между лекарствата да причини увреждане на паметта.
- Как могат да се предотвратят нарушенията във вниманието и паметта в напреднала възраст?
- Има много гледни точки, написани са книги и дисертации на тема превенция на нарушенията в паметта. С доказана ефективност са тренирането на паметта и интелектуалната дейност. Интелектуалните способности може да се развиват с четене, участия в разговори и дискусии, решаване на кръстословици и гатанки, игра на дама и шах, и т.н.
- Как се диагностицират днес проблемите с паметта?
- В клиничната практика основен метод за диагностика е анамнезата - събиране на информация за развитието на нарушенията, причините за тях, условията за живот на човека. Лекарите-психиатри имат специфични диагностични методи, сред които е и популярната и широко използвана скала на Фолщайн или съкратената скала за оценка на психичното състояние - MMSE.
Това е прост и ефективен метод за бързо оценяване на психичното състояние на човек. Според броя на точките, получени в резултат на теста, лекарят може да прецени степента на проблемите с паметта на пациента. Прилага се и методът за “изграждане на крива на паметта“: на човека се показват няколко думи на картинки и го молят да ги запомни, а по-късно - да ги възпроизведе. Що се отнася до най-съвременните методи на диагностика, то това е магнитно-резонансната томография (MРТ). Въз основа на резултатите от ядрено-магнитния резонанс може да се определи точно къде са локализирани промените в мозъка.
- Кои от заболяванията, най-разпространени сред по-възрастните хора, са свързани с нарушения в паметта?
- Сред психиатричните разстройства водещо място заема деменцията - група от заболявания, свързани с нарушения на човешката памет и с други когнитивни функции. Деменцията може да бъде различна: посттравматична, съдова и др. С увреждането на паметта в напреднала възраст са свързани два вида от най-известните и популярни форми на деменция - съдова и болест на Алцхаймер. Деменцията се диагностицира при 5-8% от възрастните хора, при това с увеличаване на възрастта на всеки 10 години
честотата на деменцията се удвоява.
Според статистиката през 2000 г. са диагностицирани около 20 милиона пациенти с деменция в света. Прогнозите са, че през 2020 г. броят им може да нарасне до 41 милиона, а през 2040 г. - до 81 млн. Проблемът с диагностиката на деменциите при възрастни хора е най-спешен, което е свързано с по-високата честота на заболяването и значителните икономически разходи за лечението и грижите на хората, най-често пожизнено настанени в специализирани заведения.
- Колко често на възрастните хора се поставя диагнозата болест на Алцхаймер?
- В Европа и САЩ диагнозата болест на Алцхаймер се поставя много по-често, отколкото съдова деменция, а при нас положението е напълно противоположно. Разпространени са смесените деменции, когато пациентът страда и от болестта на Алцхаймер, и от съдова деменция. Ако погрешно се поставя диагнозата съдова деменция, то и лечението съответно не е оптималното за конкретния пациент. Независимо от факта, че клиничните критерии за деменция в старческа възраст са добре проучени и представени в международните класификации, въпросът за ранната клинична диагноза и за диференциалната диагноза на деменцията към днешна дата остават все така актуални.
За съжаление, все по-често виждаме пациенти с диагноза “деменция при болестта на Алцхаймер“. Класифицират се два типа на болестта на Алцхаймер: с ранно (симптомите се проявяват преди навършване на 65 години) и късно (симптомите се появяват след 65 години) начало. Заболяването с ранно начало протича много тежко. В моята клинична практика съм имала и пациент на възраст под 50 години, така че не можем да кажем, че болестта на Алцхаймер е характерна изключително за по-възрастните хора.
Милена ВАСИЛЕВА
- Д-р Дудук, приема се, че старостта неминуемо настъпва с “букет” от болести и лоша памет. Така че можем ли да определим самата старост като заболяване?- Старостта не е болест, стареенето е нормален процес, който е характерен за всички живи същества, за всяка тъкан на живия организъм. Процесът на стареене във всяка тъкан на човешкото тяло се осъществява по различни начини и започва в различно време. Например инволюцията на тимусната жлеза започва на възраст 18 години. Процесът на стареене на главния мозък е много индивидуален и не може да се определи конкретна възраст, в която започва. Има обособени две понятия: стареене и старост. Стареенето е биологичен процес, а старостта е неизбежен последващ възрастов период. Световната здравна организация въвежда класификация на възрастта при по-възрастните хора: 60-74 години - възрастни хора, 75-90 години - стари, 90-годишни и по-възрастни - столетници.
- Възрастта ли е причина за отслабване на паметта и загуба на вниманието?
- Не възрастта е причината за отслабването на паметта и загуба на вниманието, а промените, настъпващи в организма, често пряко свързани с възрастта и с процеса на стареене. Мозъкът е орган на висшата нервна дейност. Нервната тъкан претърпява промени с възрастта и именно те са причина за психични разстройства, включително на паметта и вниманието. В зависимост от това в коя област от мозъка протичат промените: смърт на невроните, атрофични промени, влошаване на кръвоснабдяването - в клиничната картина ще има едни или други психични разстройства.
- Какво причинява увреждане на паметта в напреднала възраст? Влияят ли емоционалните и психичните разстройства на загубата на памет?
- Казахме, че увреждането на паметта, както и други психични разстройства са в резултат от промени в човешкия мозък. Ако се спрем по-детайлно, то увреждането на паметта може да бъде причинено от фактори, които са обединени в две големи групи - това са истинските причини за загуба на паметта и фалшиви причини, когато симптомите са сходни с увреждане на паметта. Истинските причини включват атрофични промени в мозъка, особено в хипокампуса - мениджърът на дългосрочната памет. Хипокампусът има двойна структура, която се намира в медиалните времеви зони на двете полукълба на мозъка, отговорни за съхраняване на информацията. В паметта протичат четири процеса: запомняне, съхранение, възпроизвеждане и забравяне на информацията. Всички тези процеси се контролират от хипокампуса.
Когато е налице
намаление на броя на невроните
в тази структура, това води до нарушена памет, предизвиквайки забравяне. Да се определи в коя част на мозъка са възникнали атрофични промени и какви нарушения в нервната система и разстройства в психичното здраве са се появили при даден човек, е възможно с помощта на ядрено-магнитен резонанс. Към лъжливите причини за нарушения на паметта се отнасят психологичните и емоционалните разстройства.
При фалшивите причини няма увреждане на паметта. Днес се провеждат много изследвания по темата за депресията в старческа възраст като причина за увреждане на паметта. Ако човек страда от депресия, умерена или тежка, симптомите могат да наподобяват или да се маскират като увреждане на паметта. Например човек е в депресия, той е пасивен и не инициативен, и по време на теста на въпроса “Колко е две плюс две?“, казва, че не знае отговора.
Истинската причина за такъв отговор не е невежество или загуба на паметта и неспособност да възпроизведе добре позната информация, а просто нежелание да отговори на въпроса. В този случай може да се направи погрешно заключение, че пациентът наистина има нарушена памет. Депресията и появата на значими за човека ситуации (например смърт на близък роднина) може значително да повлияе на общата картина на психичното състояние и в частност на човешката памет. Това е т.нар. стрес-индуцирано увреждане на паметта.
- Какво друго освен по-горе споменатото може да повлияе върху нарушенията на паметта и е често срещано явление?
- Алкохолната зависимост също води до увреждане на паметта поради това, че алкохолът убива мозъчните клетки - невроните. За съжаление, при по-възрастните хора, които живеят сами, увреждане на паметта на фона на алкохолна зависимост е често срещан проблем днес. Злоупотребата с лекарства за лечение на системни заболявания може също да причини увреждане на паметта - в този случай причината е в страничните ефекти на лекарствата. Днес този проблем е много актуален, тъй като е достатъчно широк асортиментът от лекарствени продукти, продавани без рецепта, както и хората, които се самолекуват. Когато
човек пие една шепа хапчета,
без да се консултира с лекаря си за целесъобразността от такова лечение, много е вероятно взаимодействието между лекарствата да причини увреждане на паметта.
- Как могат да се предотвратят нарушенията във вниманието и паметта в напреднала възраст?
- Има много гледни точки, написани са книги и дисертации на тема превенция на нарушенията в паметта. С доказана ефективност са тренирането на паметта и интелектуалната дейност. Интелектуалните способности може да се развиват с четене, участия в разговори и дискусии, решаване на кръстословици и гатанки, игра на дама и шах, и т.н.
- Как се диагностицират днес проблемите с паметта?
- В клиничната практика основен метод за диагностика е анамнезата - събиране на информация за развитието на нарушенията, причините за тях, условията за живот на човека. Лекарите-психиатри имат специфични диагностични методи, сред които е и популярната и широко използвана скала на Фолщайн или съкратената скала за оценка на психичното състояние - MMSE.
Това е прост и ефективен метод за бързо оценяване на психичното състояние на човек. Според броя на точките, получени в резултат на теста, лекарят може да прецени степента на проблемите с паметта на пациента. Прилага се и методът за “изграждане на крива на паметта“: на човека се показват няколко думи на картинки и го молят да ги запомни, а по-късно - да ги възпроизведе. Що се отнася до най-съвременните методи на диагностика, то това е магнитно-резонансната томография (MРТ). Въз основа на резултатите от ядрено-магнитния резонанс може да се определи точно къде са локализирани промените в мозъка.
- Кои от заболяванията, най-разпространени сред по-възрастните хора, са свързани с нарушения в паметта?
- Сред психиатричните разстройства водещо място заема деменцията - група от заболявания, свързани с нарушения на човешката памет и с други когнитивни функции. Деменцията може да бъде различна: посттравматична, съдова и др. С увреждането на паметта в напреднала възраст са свързани два вида от най-известните и популярни форми на деменция - съдова и болест на Алцхаймер. Деменцията се диагностицира при 5-8% от възрастните хора, при това с увеличаване на възрастта на всеки 10 години
честотата на деменцията се удвоява.
Според статистиката през 2000 г. са диагностицирани около 20 милиона пациенти с деменция в света. Прогнозите са, че през 2020 г. броят им може да нарасне до 41 милиона, а през 2040 г. - до 81 млн. Проблемът с диагностиката на деменциите при възрастни хора е най-спешен, което е свързано с по-високата честота на заболяването и значителните икономически разходи за лечението и грижите на хората, най-често пожизнено настанени в специализирани заведения.
- Колко често на възрастните хора се поставя диагнозата болест на Алцхаймер?
- В Европа и САЩ диагнозата болест на Алцхаймер се поставя много по-често, отколкото съдова деменция, а при нас положението е напълно противоположно. Разпространени са смесените деменции, когато пациентът страда и от болестта на Алцхаймер, и от съдова деменция. Ако погрешно се поставя диагнозата съдова деменция, то и лечението съответно не е оптималното за конкретния пациент. Независимо от факта, че клиничните критерии за деменция в старческа възраст са добре проучени и представени в международните класификации, въпросът за ранната клинична диагноза и за диференциалната диагноза на деменцията към днешна дата остават все така актуални.
За съжаление, все по-често виждаме пациенти с диагноза “деменция при болестта на Алцхаймер“. Класифицират се два типа на болестта на Алцхаймер: с ранно (симптомите се проявяват преди навършване на 65 години) и късно (симптомите се появяват след 65 години) начало. Заболяването с ранно начало протича много тежко. В моята клинична практика съм имала и пациент на възраст под 50 години, така че не можем да кажем, че болестта на Алцхаймер е характерна изключително за по-възрастните хора.
На каква възраст най-често възникват проблемите?
Ако говорим за нормално стареене - закономерно протичащ естествен биологичен процес, - първите реални проблеми с паметта започват да се проявяват на възраст 60-65 години. Като правило при появата на първите проблеми с паметта човек продължава да се справя добре с ежедневните си задачи благодарение на натрупаната по-рано информация и навика. Клинично значимите нарушения на паметта са свързани с проблеми с адаптацията, когато може да се види, че човек престава да се справя с обичайните си домакински задължения (готвене, пазаруване, плащане на комунални услуги и др.).
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари