Болестта на Алцхаймер – „диабет на мозъка“
Тя е най-честата форма на деменция
Според статистиката това невро-дегенеративно заболяване засяга 11% от хората над 65-годишна възраст и 32% от тези над 85 години (една трета!). Общият брой на пациентите с Алцхаймер в световен мащаб е около 44 милиона души. В България със статистиката нещата са по-сложни - просто няма точна информация за българите, покосени от тази болест.
По-голямата част от случаите на болестта на Алцхаймер се приписват на естествените възрастови промени (склероза, маразми, “старчески капризи” и т.н.) и според някои оценки около 90% от случаите у нас не са диагностицирани.
Алцхаймер не е просто фатално заболяване (средната продължителност на живота след диагностициране на първите симптоми е 7-8 години), но също така и едно от най-скъпите болести на обществото, стоварващо тежко финансово бреме върху здравеопазването на различните страни. В САЩ преките разходи за грижи към болните от Алцхаймер пациенти през 2016 г. възлизат на 214 милиарда долара. Но като се има предвид неформалната и неплатена грижа за болния от страна на роднините и близките хора, общият размер на щетите за икономиката може да бъде два пъти по-голям. Ако проблемът с болестта на Алцхаймер не се реши, то прогнозите по отношение на това заболяване са, че през 2050 г. ще струва на икономиката на САЩ 1,5 трилиона долара.
Защо Алцхаймер се нарича още “мозъчен диабет”?
Връзката между болестта на Алцхаймер с диабет тип 2, затлъстяване и други метаболитни нарушения многократно се потвърждава от многобройните изследвания. Затова болестта на Алцхаймер дори понякога се нарича “мозъчен диабет”. Въпреки това естеството и причините за тази връзка предизвикват много спорове и не са напълно изяснени, тъй като заболяването се проявява и при излишък, и при недостиг на инсулин в организма.
Каква е връзката между диабета и Алцхаймер?
Проф. Мелиса Шилинг от университета в Ню Йорк провежда подробен, интегриран анализ на изследванията за връзката на диабета с болестта на Алцхаймер, за да “разгадае” противоречивите доказателства за ролята на инсулина. Резултатите от изследването й наскоро бяха публикувани в списанието “Journal of Alzheimer’s Decease”.
Според Mелиса Шилинг ключова роля в предотвратяването и в появата на болестта на Алцхаймер играе специален инсулино-разграждащ ензим IDE. Основната функция на този ензим е регулирането на нивата на инсулин в организма, тъй като IDE е в състояние да премахне “излишния” инсулин. Въпреки това същият ензим може да разгражда и молекулите на бета-амилоида - специфичен протеин, от който се състоят плаките в мозъка, засегнати от болестта на Алцхаймер.
Всъщност, този ензим е естествена защита на мозъка от вредните вещества, които водят до заболяване, а това означава, че и всякакви дисфункции, свързани с този ензим, може значително да увеличат риска от болестта на Алцхаймер.
Така при хроничен недостиг на инсулин (например при липса на адекватно лечение на диабет тип 1), организмът произвежда недостатъчна IDE, което може да доведе до натрупване в мозъка на амилоид-бета и други вредни протеини.
Но диабет тип 1 е сравнително по-рядко срещана форма на диабета и при липса на лечение (т.е. инсулинови инжекции), пациентите имат малък шанс да доживеят до възрастта, в която се развива деменция. Много по-често е обратната ситуация - т.нар хиперинсулинемия, т.е. по-голямото производство на инсулин от организма.
Увеличеното производство на инсулин води до увеличаване и нивата на IDE, но в определен момент излишъкът на инсулин става толкова голям, че надхвърля възможностите на IDE да го потиска. И тъй като “борбата” с инсулина е основна функция на IDE, то на практика почти цялото количество от произведения в организма ензим се изразходва за тази задача. Останалото количество на IDE в организма не е достатъчно да защити мозъка от бета амилоида, което означава, че рискът от Алцхаймер се повишава рязко.
Инсулинът - при едни е лекарство, при други - влошава състоянието
Правилното разбиране за връзката между инсулина, IDE и болестта на Алцхаймер помага да се разбере защо при някои пациенти допълнителното въвеждане на инсулин отвън може да бъде ефективно лекарство, а при други - напротив, ще доведе само до сериозно влошаване на състоянието. Но най-важното е, че разбирането на тези механизми дава възможност за значително намаляване на риска от възникване на заболяването.
Своевременното лечение на хиперинсулинемия ще ни предпази от болестта на Алцхаймер
“Ако можем да разпространим тази информация и повече хора да започнат да се изследват за хиперинсулинемия и да я лекуват навреме, това ще доведе до значително намаляване на честотата на болестта на Алцхаймер и другите усложнения, свързани с диабета - казва проф. Шилинг. - Всеки трябва да се изследва - колкото се може по-рано и по-често, за предпочитане е изследването да е под формата на HbA1S (анализ на гликирания хемоглобин), което не изисква предварително гладуване. Първо трябва да се изследват пациенти с признаци на деменция - някои проучвания показват, че лечение на хиперинсулинемията може да забави или дори да обърне хода на болестта на Алцхаймер.”
Масовото изследване на хората за признаци на инсулинова резистентност е наистина много сериозна, но и обещаваща задача, тъй като ще ни позволи да открием още в ранните етапи признаците на приближаващия се диабет и да се постави диагноза на тези пациенти, които дори не знаят, че страдат от сериозно заболяване. Много често заболяването може да протича дълго време без симптоми и не е възможно да се открие без съответните изследвания.
Според Центъра по контрол и превенция на заболяванията (CDC) на САЩ от диабет страда 9% от населението или 29 милиона души. От тях 8 милиона души (28% от всички пациенти) не са диагностицирани. Освен това повече от 86 милиона души страдат от инсулинова резистентност, което е причина за хиперинсулинемия.
В България от диабет и преддиабет са засегнати около една четвърт от населението, но половината от пациентите със захарен диабет дори не подозират за диагнозата си. В същото време самата процедура по тестването е много проста и евтина, и изследванията могат да бъдат направени почти във всяка областна клиника.
По отношение на борбата с инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията, както и за предотвратяването на тези патологии, нещата са доста прости. В повечето случаи ключът към успеха е в промяната на хранителния режим и сериозно ограничаване приема на храна, способстваща по-голямото производство на инсулин - т.е. на въглехидратите. Както става ясно от последните проучвания, отказът от сладки и нишестени храни ще ви помогне не само да запазите добрата си фигура, но и здравия си разсъдък в напреднала възраст.
Милена ВАСИЛЕВА
По-голямата част от случаите на болестта на Алцхаймер се приписват на естествените възрастови промени (склероза, маразми, “старчески капризи” и т.н.) и според някои оценки около 90% от случаите у нас не са диагностицирани.
Алцхаймер не е просто фатално заболяване (средната продължителност на живота след диагностициране на първите симптоми е 7-8 години), но също така и едно от най-скъпите болести на обществото, стоварващо тежко финансово бреме върху здравеопазването на различните страни. В САЩ преките разходи за грижи към болните от Алцхаймер пациенти през 2016 г. възлизат на 214 милиарда долара. Но като се има предвид неформалната и неплатена грижа за болния от страна на роднините и близките хора, общият размер на щетите за икономиката може да бъде два пъти по-голям. Ако проблемът с болестта на Алцхаймер не се реши, то прогнозите по отношение на това заболяване са, че през 2050 г. ще струва на икономиката на САЩ 1,5 трилиона долара.
Защо Алцхаймер се нарича още “мозъчен диабет”?
Връзката между болестта на Алцхаймер с диабет тип 2, затлъстяване и други метаболитни нарушения многократно се потвърждава от многобройните изследвания. Затова болестта на Алцхаймер дори понякога се нарича “мозъчен диабет”. Въпреки това естеството и причините за тази връзка предизвикват много спорове и не са напълно изяснени, тъй като заболяването се проявява и при излишък, и при недостиг на инсулин в организма.
Каква е връзката между диабета и Алцхаймер?
Проф. Мелиса Шилинг от университета в Ню Йорк провежда подробен, интегриран анализ на изследванията за връзката на диабета с болестта на Алцхаймер, за да “разгадае” противоречивите доказателства за ролята на инсулина. Резултатите от изследването й наскоро бяха публикувани в списанието “Journal of Alzheimer’s Decease”.
Според Mелиса Шилинг ключова роля в предотвратяването и в появата на болестта на Алцхаймер играе специален инсулино-разграждащ ензим IDE. Основната функция на този ензим е регулирането на нивата на инсулин в организма, тъй като IDE е в състояние да премахне “излишния” инсулин. Въпреки това същият ензим може да разгражда и молекулите на бета-амилоида - специфичен протеин, от който се състоят плаките в мозъка, засегнати от болестта на Алцхаймер. Всъщност, този ензим е естествена защита на мозъка от вредните вещества, които водят до заболяване, а това означава, че и всякакви дисфункции, свързани с този ензим, може значително да увеличат риска от болестта на Алцхаймер.
Така при хроничен недостиг на инсулин (например при липса на адекватно лечение на диабет тип 1), организмът произвежда недостатъчна IDE, което може да доведе до натрупване в мозъка на амилоид-бета и други вредни протеини.
Но диабет тип 1 е сравнително по-рядко срещана форма на диабета и при липса на лечение (т.е. инсулинови инжекции), пациентите имат малък шанс да доживеят до възрастта, в която се развива деменция. Много по-често е обратната ситуация - т.нар хиперинсулинемия, т.е. по-голямото производство на инсулин от организма.
Увеличеното производство на инсулин води до увеличаване и нивата на IDE, но в определен момент излишъкът на инсулин става толкова голям, че надхвърля възможностите на IDE да го потиска. И тъй като “борбата” с инсулина е основна функция на IDE, то на практика почти цялото количество от произведения в организма ензим се изразходва за тази задача. Останалото количество на IDE в организма не е достатъчно да защити мозъка от бета амилоида, което означава, че рискът от Алцхаймер се повишава рязко.
Инсулинът - при едни е лекарство, при други - влошава състоянието
Правилното разбиране за връзката между инсулина, IDE и болестта на Алцхаймер помага да се разбере защо при някои пациенти допълнителното въвеждане на инсулин отвън може да бъде ефективно лекарство, а при други - напротив, ще доведе само до сериозно влошаване на състоянието. Но най-важното е, че разбирането на тези механизми дава възможност за значително намаляване на риска от възникване на заболяването.
Своевременното лечение на хиперинсулинемия ще ни предпази от болестта на Алцхаймер
“Ако можем да разпространим тази информация и повече хора да започнат да се изследват за хиперинсулинемия и да я лекуват навреме, това ще доведе до значително намаляване на честотата на болестта на Алцхаймер и другите усложнения, свързани с диабета - казва проф. Шилинг. - Всеки трябва да се изследва - колкото се може по-рано и по-често, за предпочитане е изследването да е под формата на HbA1S (анализ на гликирания хемоглобин), което не изисква предварително гладуване. Първо трябва да се изследват пациенти с признаци на деменция - някои проучвания показват, че лечение на хиперинсулинемията може да забави или дори да обърне хода на болестта на Алцхаймер.”
Масовото изследване на хората за признаци на инсулинова резистентност е наистина много сериозна, но и обещаваща задача, тъй като ще ни позволи да открием още в ранните етапи признаците на приближаващия се диабет и да се постави диагноза на тези пациенти, които дори не знаят, че страдат от сериозно заболяване. Много често заболяването може да протича дълго време без симптоми и не е възможно да се открие без съответните изследвания.
Според Центъра по контрол и превенция на заболяванията (CDC) на САЩ от диабет страда 9% от населението или 29 милиона души. От тях 8 милиона души (28% от всички пациенти) не са диагностицирани. Освен това повече от 86 милиона души страдат от инсулинова резистентност, което е причина за хиперинсулинемия.
В България от диабет и преддиабет са засегнати около една четвърт от населението, но половината от пациентите със захарен диабет дори не подозират за диагнозата си. В същото време самата процедура по тестването е много проста и евтина, и изследванията могат да бъдат направени почти във всяка областна клиника.
По отношение на борбата с инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията, както и за предотвратяването на тези патологии, нещата са доста прости. В повечето случаи ключът към успеха е в промяната на хранителния режим и сериозно ограничаване приема на храна, способстваща по-голямото производство на инсулин - т.е. на въглехидратите. Както става ясно от последните проучвания, отказът от сладки и нишестени храни ще ви помогне не само да запазите добрата си фигура, но и здравия си разсъдък в напреднала възраст.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари