Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
-7°C
Времето Видин
-12°C
Времето Сандански
-2°C
Времето Плевен
-5°C
Времето Пловдив
-4°C
Времето Русе
-4°C
Времето Сливен
-2°C
Времето Шумен
-5°C
Времето Хасково
-1°C
Времето Варна
1°C
Времето Бургас
1°C

Кюстендил – вечният град

Целебни минерални извори, благоприятен климат, плодородна земя – сякаш изваяни от божествен художник
Прочитания: 1349  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

Градът с античното име Пауталия и средновековното Велбъжд, градът със седемхилядна история на поселищен живот и двехилядна непрекъсната градска традиция, съществувал и оцелявал през вековете, унищожаван и пак възкръсвал от пепелта и руините, за да се превърне отново в бляскав и великолепен. През античността - областен административен център в римска провинция, през средновековието - център на деспотство, а през османския период - център на един от най-големите санджаци в рамките на Турската империя.
 
Селището се намира в най-западните части на България, в плодородната Кюстендилска долина. Разположен е в подножието на планината Осогово, по двата бряга на река Банска. 

Целебни минерални извори, благоприятен климат, плодородна земя, богати рудни находища, кръстопът на важни пътни артерии, природа, изваяна от божествения художник - всичко това е „вечният град” Кюстендил.

В миналото, известен като града на императорите, града на деспот Константин, града на хамамите, „които докарвали всякакви облаги за тялото”, града на Ильо войвода и Румена войвода, днес е познат като града на художниците, града под хълма Хисарлъка, овощната градина на България, „зеленият град” или „мястото, докоснато от боговете”.
 
Кюстендил е един от най-древните български градове
 
Привлечени от лековитите минерални извори през V-IV век пр.н.е. траките основават тук селище. През I в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт. Наричали го Пауталия. През IV в. е построена крепостта Хисарлъка. В грамота на византийския император Василий II от 1019 г. градът се споменава под името Велбъжд. Присъединен е към българската държава при царуването на Калоян. По-късно, през XVI в., е преименуван на Кюстендил на името на феодалния владетел Константин Драгаш.

В средата на XV в. турците започват да колонизират града. През Възраждането селището се разраства и развива много. Жителите му вземат активно участие в борбите за църковна независимост и национално освобождение. След Освобождението някои занаяти, свързани с турските пазари, западат.

Най-старата запазена средновековна черква в Кюстендил е „Св. Георги”. Намира се в югозападната част на града, в квартал Колуша, който е средновековното село Коласия. Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи датирането й може да се отнесе към края на Х - началото на ХI в. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През ХIХ в. чeрквата е разрушена от турците до основите на сводовете. През 1878-1880 г. е възстановена отново с помощта на родолюбиви българи.
 


Средновековните стенописи са редки паметници
 

носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а новите възрожденски стенописи разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност.

В централната част на града, в съседство с джамията „Ахмед бей”, в която се помещава археологическата експозиция на регионалния исторически музей, са римските терми - или както са ги наричали преди време - публична баня,  изградени през II-III в. Вероятно те са част от голям комплекс асклепион.

От познатите до момента римски терми на територията на България пауталийските са втори по големина след термите на Одесос - днeшна Варна. Сградата е правоъгълна план със застроена площ от 3000 кв.м. Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация - хипокауст - с колонки и аркадо - сводова система от коридори. Конструкцията е единствената известна досега в България. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни.

Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най-интересните паметници от римската епоха в българските земи. Те са един от символите на града.

Едно от най-емблематичните събития, които всяка година се провеждат в града, е празникът „Кюстендилска пролет” с избора на най-красивата девойка. В него са вплетени елементи от езически и християнски наслагвания със съвременни театрализирани форми.
 
Хисарлъка - боевата стража
 
Крепостта е изградена в края на IV - началото на V в. на най-високата равнинна част на едноименния хълм. Поправяна през VI в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в.

Крепостта има форма на неправилен многоъгълник. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път.

Крепостната стена в зависимост от терена има различни ширини. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите - 12 м.

Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка като една от най-значимите на територията на България.
 
Отбранителната Пиркова кула
 
Средновековната отбранителна кула в града, позната под името „Пиркова”, се намира в централната част на града, до римските терми. Названието „Пиркова” произхожда от гръцката дума „пиргос”, което означава кула. Точна датировка на тази кула не е направена. В научната литература тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърта на ХV в. Проф. Йордан Иванов в книгата си „Северна Македония” сравнява Пирковата кула с видинските отбранителни кули и предполага, че е от същия период.

Кулата има почти квадратна форма. Състои се от приземие и три етажа, от които третият се разделя в едната си половина на два полуетажа.

Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници и галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана.

Пирковата кула е свидетелство за архитектурната и строителната техника на укрепителната система на средновековния Велбъжд.
 
Културата в облеклото
 
Народните носии от Кюстендилско са богат извор за изследване на историята, творчески възможности и художествени вкусове на населението от този край. Наред с местното си разнообразие те показват и връзката си с традиционното българско облекло. В носиите е отразен и социалният белег, както и принадлежността към определена възраст и пол.

При мъжкия костюм след Освобождението белодрешното облекло постепенно се измества от чернодрешното. Най-ярката част от украсата на костюма са белите и черните кенари. Върху ризата и потурите се опасва тъмносин или червен вълнен пояс. Връхни дрехи са елекът, доломата и антерията. Женските носии са тип сая, сукман и градско възрожденско облекло.
 
В балнеосанаториума по програма на НОИ церят безплодие
 
Лекуването на безплодие при мъжете и жените привлича пациенти от цяла България в балнеосанаториума в Кюстендил. Успеваемостта е над 30%. Затова десетки двойки с репродуктивни проблеми се записват за преглед, наблюдение и лечение и по програмата на НОИ.

Процедурите облекчават и болести на опорно-двигателния апарат. Пациентите по субсидираната от НОИ програма доплащат по 15 лв. за храна и по 2 лв. на ден застраховка. Престоят е 10 дни.

75-градусовата минерална вода в кюстендилския балнеосанаториум прави чудеса при лечението на термични или химични изгаряния. Ефектът в изчистването на подобни рани е поразителен. Облекчават се и кожни проблеми - екземи, псориазис, невродермит, уртикария.
 
Люба Момчилова



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA