Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
-7°C
Времето Видин
-12°C
Времето Сандански
-2°C
Времето Плевен
-5°C
Времето Пловдив
-4°C
Времето Русе
-4°C
Времето Сливен
-2°C
Времето Шумен
-5°C
Времето Хасково
-1°C
Времето Варна
1°C
Времето Бургас
1°C

Вършец - здравницата на България

Първата минерална баня в селището е построена през 1868 г. от Мидхад паша
Прочитания: 1934  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
© Shutterstock

Селището е скътано в пазвите на северните гористи склонове на Стара планина по поречието на река Ботуня. Разположено е върху огромен гранитнодиоритен масив, съхраняващ неизчерпаемо количество топла минерална вода. Заобиколен от обширни ливади и овощни градини, самият курорт се разстила върху голям живописен лесопарк с борови насаждения и декоративна растителност.
 
И до днес няма достатъчно данни, които да доказват използването на Вършечките минерални бани в древността с лечебни цели. Според изследването на геолога проф. Лазар Ванков те съществуват от незапомнени времена, но няма писмени доказателства, от които да се съди, че същите са били използвани за лечебни цели през римско време. По разкази на възрастни хора при разкопки около баните към 1890 г. работници са намерили парче от оловен кюнец, а наблизо до главния извор, който е до моста закъм парка, стара зидария. По-късно, при извършване на големия каптаж на минералните извори, са намерени овъглени греди. За съжаление оловният кюнец е бил откраднат от селяните, които са правели от него оловни топчета за рибарските си мрежи. Овъглените греди са били поделени от работниците, които изработвали от тях рамки за снимки и картини.

Единствените останки от далечното минало - неми свидетели за правени опити да се приспособят изворите за използване, вече не съществуват. А те биха могли да ни разкрият доста неща за епохата, от която произхождат.
 
Тези именно предмети навеждат на мисълта, че изворите не са останали незабелязани от римляните, които са кръстосвали по този край в търсене на руди в местностите Плакалница, Озирвите, Горна и Долна Бели Речки, Вършец и наистина намирали рудни находища.

За съжаление няма точни данни и за това откога е станала известна лечебната сила на изворите. Единствено сведение от стари хора е разказът на местния жител Димитър Лучков. Същият през 1848 г. паднал от дърво и получил натъртвания, които го измъчвали дълго време. Макар че бил лекуван от известния за тогавашното време берковски лекар Наум евреина, повече от един месец той останал на легло. Събрали се старейшините и решили да изкопаят и изчистят топлия гьол и скришом, предимно нощем, да потапят болния. След 15-20 къпания той се привдигнал и започнал да ходи. Все пак селяните решили да не разгласяват случая, страхувайки се, че турците, ако научат, ще причинят нови тегоби на града. Затова изворът бил затрупан с пръст и камъни. Така изминали 10-12 години, докато през 1860 г. врачанският първенец Христо Савов, баща на Ботевия сподвижник Стефанаки Савов и дядо на Димитър Савов, страдащ от ревматизъм и движещ се с патерици, научил за излекуването. Той дошъл във Вършец, разпоредил да се изчисти изворът и започнал да се къпе в него. След 20-25 къпания Савов хвърлил патериците. От признателност за изцелението си той наградил щедро черквата и заповядал при извора да се постави икона и да се назначат двама старци да прибират лептата, която къпещите се ще дават. На тръгване Савов посъветвал старейшините да не крият извора, а да го почистят и пригодят за къпане, като позволят използванeто му от всички нуждаещи се независимо от вяра и народност.
 
След като си отишъл, Савов разгласил в турските вестници за лековития извор. От това време започнало използването му. Посетителите непрестанно се увеличавали. От 1864-1879 г. черквата давала баните под наем. Като пръв наемател се явил местният предприемач Илия Попов, който плащал на черквата наем по една кесия пари (500 гроша), за да подобри използването на баните. Попов издигнал над извора колиба, покрита с шума, която да запазва къпещите се от слънцето и от хорските погледи. Същият построил близо до банята и една друга колиба от шума, където продавал напитки и закуски.
 
Известността на баните започнала да расте. Мълвата за тях достигнала до Мидхад паша, валия на Дунавския вилает. Този много деятелен и надъхан с реформаторски дух турски държавник, роден в Ловеч, по това време направил значителни административни, благоустройствени и стопански подобрения. С комисия, в която влизали и лекари, през 1868 г. дошъл във Вършец, за да види и проучи изворите и евентуално да ги отчужди в полза на държавата. Вършечките старейшини измолили съдействието на берковските първенци и чорбаджии да се застъпят пред пашата да не отчуждава баните. Всички те настоявали, че изворите са черковни. Пашата обещал да ги остави на черквата, но настоял да се построи за извора прилична сграда, да се поддържа чистота и да се взема определена такса за къпане. Мидхад паша казал, че ще се интересува от баните и ще следи за тяхното развитие. През същата година обаче той бил извикан в Цариград, за да заеме друг пост, и след това стопанисването на баните продължило по същия примитивен начин. До 1878 г. баните представлявали блато, което селяните почиствали само през пролетта. Чак към края на 1879 г. за първи път било построено малко здание с три отделения без особени приспособления. Банската постройка била иззидана с три изсечени в ронливата скала басейни. През 1885 г. постройката е съборена и заменена с друга по-удобна.
 

История на селището

Археологически находки показват, че Вършечката котловина е била обиталище на първобитни хора, на траките, че е преживяла римската и византийската епоха, идването и отсядането на славяните, които дават и името на Вършец, както и времето на българските царства и две многовековни робства. Името на града се споменава в турски документ от 1576 г. Старото селище е било разположено на Луканица и постепенно е слизало към реката.
 
Останки от римски крепости се виждат при квартал „Заножене”. При изкопаване основите на римска баня са открити оловна тръба, малки керамични шестоъгълни плочки, римски монети.
 
Намерените останки от римски балнеологични съоръжения и предмети в града свидетелстват за използването на лековитите минерални води още от древността.
 

„Тинтява” - цветето на балнеологията

В балнеохотел „Тинтява” може да се почива 10 дни с карта от НОИ. И това е най-изгодната засега почивка. Не се плаща за спане и медицински процедури, дава се само по 27 лв. за храна. Нощувката на свободни начала е 25 лв. за вечер, а медицинските процедури се заплащат по указан ценоразпис. Квалификацията на медицинския персонал е на високо ниво, еднакво добре бихте се чувствали в тангентора, във фитнес залата, под ласкавите ръце на масажистите, при сръчните рехабилитаторки от електролечението. Дори ще ви останат сили да потанцувате вечер в ресторанта, където през деня ще се храните.
 
В известната като „База 3” някогашна почивна станция на трудещите се селяни е още по-евтино - само по 5 лева за храна.
Адресът на балнеохотела е Вършец 3540, ул. „Васил Левски” 16, тел: 09527/22-74 (рецепция). Начинът на резервация е чрез туристическите агенции на дружеството в страната или директно чрез заведението на посочения телефон.
 
В курорта се повлияват добре заболявания на централната нервна система - неврози, нервновегетативни нарушения; заболявания на опорно-двигателния апарат - артрозна болест, болест на Бехтерев, подагрозен артрит, ревматоиден артрит, тендовагинити, заболявания на периферната нервна система - радикулити, неврити, плексити, полиневрити.
 
Отдих и туризъмНай-близкото и лесно достъпно място е Водопадът - на около 3 км. Към местността Бялата вода водят 2 пътя - за пешеходци и асфалтиран. Местността Зелени дел, над кв. Заножене, е предпочитан за излет на палатка. Там ежегодно се провежда фолклорно надпяване. За любителите на планинския туризъм интерес представлява връх Тодорини кукли - една от най-високите точки в Стара планина. На 12 км на югозапад се намира Клисурският манастир.
 
 
Люба МОМЧИЛОВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA