Иван Пигарьов: През нощта мозъкът ни „разговаря” с органите

Иван Пигарьов е старши научен сътрудник в Института по проблемите с предаването на информация. Той се занимава с физиологията на съня. Работата му е известна в целия свят, а много от устройствата си прави сам у дома и в лабораторията.

Дълго време се смяташе, че мозъкът, като мускул в тялото, също се уморява и си почива през нощта. Но по-късни експерименти показват, че по време на сън той продължава да работи активно. Предположенията са следните: обработва информацията, натрупана през деня, решава емоционални проблеми.

Но има и друга революционна хипотеза - за нея разказва известният учен, изследовател в Института по проблемите с предаването на информацията към Руската академия на науките, Иван Пигарьов.

---

 
Г-н Пигарьов, с кого „общуват” сърцето и стомахът?
- Моята теория се приема в медицината, но се отхвърля от тези, които са професионално ангажирани с изучаването на съня - тя разбива всички основи. Нека обясня как стигнах до нея: изучавайки проблемите на съня и разнопосочните схващания, се замислих над факта, че много от животните спят толкова, колкото и човекът. Плъхът, например, дори повече. Но какъв вид информация преработва мозъкът му по време на сън? И какви нравствени и емоционални проблеми решават през нощта да речем патиците или лалугерите?

Съгласете се, трудно е да се отговори на тези въпроси. И ето още какво друго ме постави в задънена улица: във вътрешните органи има много рецептори, те постоянно събират информация - температура, киселинност, химически процеси. Къде отива всичко това – остава също една загадка. Та нали сигналите от очите се обработват от две-трети от кората на главния мозък, но например данните от стомаха сякаш не постъпват никъде. Освен това, сами по себе си говорят и резултатите от проведените досега опити: когато плъхове са били лишавани от сън, те са умирали, а аутопсията показвала, че няма промени в мозъка на гризачите, но са увредени много от вътрешните им органи.

Именно тези размисли и експерименти, провеждани години наред, ме доведоха до логичния извод: по време на сън мозъкът анализира съобщенията от вътрешните органи, оценява физическото състояние на организма и се самолекува.

- Как по-точно става това?
- Всяка вечер организмът ни сканира всички вътрешни органи и първо слага ред там, където помощта е най-спешна. След това, ако все още спите, следва втората фаза от задачите, третата...

Всъщност, фазата на съня е от голямо значение при реализирането на тези задачи. Основното взаимодействие на вътрешните органи с мозъчната кора се случва по време на бавния сън. А по време на бързия сън смятам, че мозъкът се занимава със себе си - защото той също е вътрешен орган, а не само контролен център.

Всъщност, има още много мистерии и предстоят нови открития. Жена ми, Марина, работи в Института за висшата нервна дейност и неврофизиология на Руската академия на науките. Тя също се занимава с проблемите на съня. Чрез своите експерименти с плъхове тя е идентифицирала определена закономерност: нарушенията в съня, непосредствено преди зачеването и по време на първата седмица от бременността, увеличават смъртността на потомството.

- Оказва се: колкото повече спиш - толкова по-добре?
- Необходимо е да се спи толкова, колкото искате. Сънят не е загуба на време, както се е смятало дълго време. Някои учени са достигнали дори и до точката на абсурда – опитват се да измислят хапче, което да ни позволи да не спим въобще. Сънят е най-важната част от нашия живот, по време на която мозъкът ни се занимава със сложни дейности. Може би още по-трудни, отколкото тези, с които е ангажиран, докато сте будни. И ако искаме да бъдем ефективни и здрави, се нуждаем от добър и спокоен сън. Без пречки, шум и неестествени дразнители.

- Т.е., будилникът е вреден?
- В интерес на истината - да, въпреки че е ясно, че е необходимо да се правят компромиси при съвременния начин на живот. Ако алармата е необходима, трябва поне да се опитаме да намалим вредата от нея: да не нагласяме да звъни с остри и силни сигнали, по-добре е да се използват естествени звуци от природата.

- А как стоят нещата при възрастните хора? С възрастта човек започва да спи по-малко. Нима организмът е започнал да оздравява?
- Мозъкът през целия живот трупа голям опит в работата с тялото ни, учи се. И може постепенно да започне да се справя с управлението на различните органи в тялото по-бързо. Оказва се, че здравите хора с възрастта започват да спят по-малко. Но, забележете, ако при възрастните хора се появи заболяване, продължителността на съня се увеличава.

- Можем ли да използваме съня за медицински цели?
- Правеха се такива опити. Но се оказа, че изкуственото потапяне в сън не е същото, както при естествения процес на заспиване. С други думи, дали заспивате сами или пиете хапчета за сън – това са две много различни неща и с различни резултати. Таблетката може да улесни заспиването, но тя няма да включи механизма за управление на вътрешните органи. Към момента знаем за най-малко пет блока на превключване на информационните потоци, които ни привеждат от будно състояние към сън.

Между другото, безсънието е голям проблем на съвременния човек. От безсъние по целия свят страдат огромен брой хора, а броят им нараства с всяка една изминала година. Разстройството на съня води до различни заболявания (язва на стомаха, например), но проблемът все още не се взема на сериозно.

- Вие самият придържате ли се към вашата теория?
- Аз спя около осем часа, събуждам се без будилник, по много точен режим. И се чувствам страхотно! Като цяло, смятам, че най-продуктивните години за човека са от 70 до 100 г.: натрупани са много знания и опит, а физиологично нищо не пречи да бъдеш в добра форма. Така че, надявам се, големите ми открития да предстоят!
 
 

Какво е сънливостта?

---

Сънливост и умора - това е сигнал, че в тялото ни (или по-точно, във вътрешните органи) са се натрупали определен брой „нерешени проблеми” и за обработването им се изисква включването на мощност от „централния процесор”. С други думи, трябва да превключим към режим на сън и да дадем възможност на мозъка да се справи с натрупалите се искания.

Ако не направим това своевременно, могат да започнат да възникват патологии. Спомнете си за бедните малки лабораторни плъхчета, които са умрели от болести на вътрешните органи. Ето обяснение на причините за заболяванията.

Любопитно е, че ако животното получи някакво странно патологично дразнене (например, лек токов удар върху повърхността на стомаха), то веднага заспива. Защо? За да може мозъкът да потърси причината, предизвикваща странните, объркващи съобщения за грешки, които достигат до мозъка чрез висцералните нерви, в отговор на приложеното въздействие.

Сега е разбираемо, защо когато боледуваме ни се спи повече. Така даваме повече време на мозъка да възстанови нарушените функции на организма.
 
Милена ВАСИЛЕВА