Проф. д-р Божидар Попов: Късната вечеря вреди на бъбреците и сърцето
60% от хората не приемат пресни зеленчуци и плодове
За малко хора правилното хранене е синоним на здраве. Доброто хранене иска мислене, време, инвестиция на отговорност и средства. За много хора това е по-маловажно от седенето на кафе пред блока и после ядене на замразен полуфабрикат, ни разяснява един от най-изтъкнатите експерти у нас по хранене и диететика проф. д-р Божидар Попов, председател на Българското научно дружество по хранене и диететика и ръководител на катедра “Медицинска екология и хранене” към Медицинския факултет в София.
“В една нормална държава децата ще си носят сандвичи от вкъщи. Няма да се налага Министерството на образованието да спира продажбата на чипс в училищните лавки. Но тази култура я няма.
Именно промяната в мисленето е най-важният, но и най-трудният етап от пътя към по-прецизното хранене. Заради културата и манталитета, както и по икономически причини хората трудно ще надмогнат навиците си, а ще продължават да се облъчват с рекламите на чипс и вафли”, коментира още проф. Попов.
- Проф. Попов, как се е променила културата на хранене на българина през последните години?
- Българинът постоянно се информира за новостите относно здравословното хранене и е запознат в детайли със свойствата и качествата на отделните групи продукти, но проблемът е, че не обича да спазва принципите на балансирания и полезен прием на храни.
За съжаление, при по-голямата част от сънародниците ни културата на хранене тревожно отсъства - особено по празниците. Типично за българската народопсихология, на всеки празник се зареждат тежки софри, от които не се мръдва от сутрин до вечер. Всяка година след коледните и новогодишните празници, след безкрайната върволица от последващи именни дни, болниците се пълнят с хора, чиито хронични проблеми са се обострили от дългото и системно преяждане и препиване.
Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите. Културата на хранене дори не включва всичко от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. Тя е много по-широко понятие, което касае манталитета и осъзнатия избор на всеки човек да живее така, че да не вреди на здравето си.
Българинът се храни все по-лошо. Близо милион и половина българи страдат от затлъстяване. Страната ни е на шесто място в Европа по брой затлъстели деца. Българите се хранят лошо и небалансирано, което е причина за високия ръст на сърдечно-съдови и ракови заболявания. Тази тенденция се засилва през последните 10 г. и е отразена в статистиката - спад на консумацията на месо, на кисело и на прясно мляко. Българинът рядко слага на трапезата си и риба. 60% от населението не приема пресни зеленчуци и плодове.
Българите консумират животински мазнини седем пъти повече, отколкото преди 50 г. Консумацията на алкохол се е повишила четири пъти, а на захар - пет пъти.
- Кой е най-големият мит по отношение на здравословното хранене?
- Най-големият мит е, че ни трябват много пари, за да се храним здравословно. По-важно обаче е човек да се храни според спецификата на своя метаболизъм. Затова няма универсална рецепта и диета за отслабване, защото всеки организъм е податлив по различен начин към свалянето и респективно трупането на килограми.
Другата сериозна заблуда е, че не бива да закусваме
Подчертавам дебело, че именно сутрешният прием на храна е от изключително значение, тъй като даваме нужното гориво на тялото ни, за да стартира денят, което ще се изразходва много по-лесно за разлика от обилната вечеря. Преди лягане организмът се подготвя за покой и сън и всъщност солидното похапване късно вечер, към което масово се придържаме, натоварва и уврежда бъбреците, черния дроб и сърцето.
Правете точно обратното на навика - засилете приема на повече продукти сутрин - между 500 и 700 калории, а вечер наблегнете на супите, киселото мляко, плодовете и зеленчуците. В нашата наука сме доказали, че организмът не бива да остава без храна над четири часа, така че разделяйте отделните похапвания през подобен времеви интервал.
- Често се говори за вредата от холестерола. Нивата му само от храната ли се променят, или е генетично обусловен?
- Холестеролът влиза в състава на много хормони, клетки, ензими и без него не може, така че да не го очерняме. Правени са опити с хора, на които не е даван холестерол, и нивата му са се покачвали в техните организми, защото тялото произвежда за собствени нужди. Нивата на холестерола в тялото варират много и са непостоянни. В тази връзка недобросъвестни специалисти забраняват приема на яйца. Те обаче са полезна храна, тъй като в жълтъка, в който се съдържа холестерол, има и много лецитин, който обезврежда вредното влияние на лошия холестерол. Възрастните хора спокойно могат да ядат по 3-4 яйца седмично.
- Привърженик сте на балансираното хранене. Има ли обаче суровина, която завинаги можем да изключим от своето меню?
- Ние, специалистите по хранене, казваме, че няма вредни храни, а вредни количества. И най-полезните продукти могат да ни навредят, ако ги консумираме непрестанно. Затова хапвайте, колкото се може, по-разнообразни суровини, но балансирано.
Два пъти седмично е напълно достатъчно да похапваме месни продукти от типа на всякаква скара или готвени ястия. Вече е категорично доказано, че
естият прием на червени меса увеличава риска от рак на дебелото черво
Яжте риба също поне 1-2 пъти в седмицата, но подбирайте предимно прясна и речна, за да избегнете нефтените замърсявания, характерни за морските и океански басейни.
Нека готвим с възможно най-малко мазнини, независимо от вида им. И олиото, и зехтинът са подходящи в салатен вид. Вече се предлагат кухненски съдове, чието покритие изисква оскъдна мазнина, за да приготвим дадено блюдо.
- Има ли полезен продукт, който като нация постоянно подценяваме?
- Международни данни показват, че България е на едно от последните места по прием на риба. Именно месото на тези морски и речни обитатели е богато на ненаситени омега-3 мастни киселини и е невероятно полезно за редица биохимични процеси, извършвани от органите и системите в тялото ни. Еталон за екологично чист продукт е балканската пъстърва, защото е любител на изключително бистри сладководни реки. Не пропускайте и 1-2 лъжички мед дневно, но не го разтваряйте в горещия чай, тъй като полезните му качества се губят при термична обработка.
Резултатите сочат, че това не е свързано със социално-икономическия статус на обществото, по-скоро проблемът е в културата на хранене и незнание от страна на родителите. Според последното проучване сред деца от 13 до18 г. 30.6% от децата в първи клас са с наднормено тегло, от които 17% със свръхтегло, а 13.6% със затлъстяване.
Задължително в борбата със затлъстяването трябва да влезе и профилактиката на двигателната активност. Необходимо е майките да са по-осведомени как да хранят, респективно отглеждат децата си. Масовото и безразборно предлагане на нездравословни храни и напитки не означава, че не можем сами да си създадем навика да избягваме застрашаващи здравето ни храни.
Люба МОМЧИЛОВА
“В една нормална държава децата ще си носят сандвичи от вкъщи. Няма да се налага Министерството на образованието да спира продажбата на чипс в училищните лавки. Но тази култура я няма.
Именно промяната в мисленето е най-важният, но и най-трудният етап от пътя към по-прецизното хранене. Заради културата и манталитета, както и по икономически причини хората трудно ще надмогнат навиците си, а ще продължават да се облъчват с рекламите на чипс и вафли”, коментира още проф. Попов.
- Проф. Попов, как се е променила културата на хранене на българина през последните години?
- Българинът постоянно се информира за новостите относно здравословното хранене и е запознат в детайли със свойствата и качествата на отделните групи продукти, но проблемът е, че не обича да спазва принципите на балансирания и полезен прием на храни.
За съжаление, при по-голямата част от сънародниците ни културата на хранене тревожно отсъства - особено по празниците. Типично за българската народопсихология, на всеки празник се зареждат тежки софри, от които не се мръдва от сутрин до вечер. Всяка година след коледните и новогодишните празници, след безкрайната върволица от последващи именни дни, болниците се пълнят с хора, чиито хронични проблеми са се обострили от дългото и системно преяждане и препиване.
Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите. Културата на хранене дори не включва всичко от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. Тя е много по-широко понятие, което касае манталитета и осъзнатия избор на всеки човек да живее така, че да не вреди на здравето си.
Българинът се храни все по-лошо. Близо милион и половина българи страдат от затлъстяване. Страната ни е на шесто място в Европа по брой затлъстели деца. Българите се хранят лошо и небалансирано, което е причина за високия ръст на сърдечно-съдови и ракови заболявания. Тази тенденция се засилва през последните 10 г. и е отразена в статистиката - спад на консумацията на месо, на кисело и на прясно мляко. Българинът рядко слага на трапезата си и риба. 60% от населението не приема пресни зеленчуци и плодове.
Българите консумират животински мазнини седем пъти повече, отколкото преди 50 г. Консумацията на алкохол се е повишила четири пъти, а на захар - пет пъти.
- Кой е най-големият мит по отношение на здравословното хранене?
- Най-големият мит е, че ни трябват много пари, за да се храним здравословно. По-важно обаче е човек да се храни според спецификата на своя метаболизъм. Затова няма универсална рецепта и диета за отслабване, защото всеки организъм е податлив по различен начин към свалянето и респективно трупането на килограми.
Другата сериозна заблуда е, че не бива да закусваме
Подчертавам дебело, че именно сутрешният прием на храна е от изключително значение, тъй като даваме нужното гориво на тялото ни, за да стартира денят, което ще се изразходва много по-лесно за разлика от обилната вечеря. Преди лягане организмът се подготвя за покой и сън и всъщност солидното похапване късно вечер, към което масово се придържаме, натоварва и уврежда бъбреците, черния дроб и сърцето.
Правете точно обратното на навика - засилете приема на повече продукти сутрин - между 500 и 700 калории, а вечер наблегнете на супите, киселото мляко, плодовете и зеленчуците. В нашата наука сме доказали, че организмът не бива да остава без храна над четири часа, така че разделяйте отделните похапвания през подобен времеви интервал.
- Често се говори за вредата от холестерола. Нивата му само от храната ли се променят, или е генетично обусловен?
- Холестеролът влиза в състава на много хормони, клетки, ензими и без него не може, така че да не го очерняме. Правени са опити с хора, на които не е даван холестерол, и нивата му са се покачвали в техните организми, защото тялото произвежда за собствени нужди. Нивата на холестерола в тялото варират много и са непостоянни. В тази връзка недобросъвестни специалисти забраняват приема на яйца. Те обаче са полезна храна, тъй като в жълтъка, в който се съдържа холестерол, има и много лецитин, който обезврежда вредното влияние на лошия холестерол. Възрастните хора спокойно могат да ядат по 3-4 яйца седмично.
- Привърженик сте на балансираното хранене. Има ли обаче суровина, която завинаги можем да изключим от своето меню?
- Ние, специалистите по хранене, казваме, че няма вредни храни, а вредни количества. И най-полезните продукти могат да ни навредят, ако ги консумираме непрестанно. Затова хапвайте, колкото се може, по-разнообразни суровини, но балансирано.
Два пъти седмично е напълно достатъчно да похапваме месни продукти от типа на всякаква скара или готвени ястия. Вече е категорично доказано, че
естият прием на червени меса увеличава риска от рак на дебелото черво
Яжте риба също поне 1-2 пъти в седмицата, но подбирайте предимно прясна и речна, за да избегнете нефтените замърсявания, характерни за морските и океански басейни.
Нека готвим с възможно най-малко мазнини, независимо от вида им. И олиото, и зехтинът са подходящи в салатен вид. Вече се предлагат кухненски съдове, чието покритие изисква оскъдна мазнина, за да приготвим дадено блюдо.
- Има ли полезен продукт, който като нация постоянно подценяваме?
- Международни данни показват, че България е на едно от последните места по прием на риба. Именно месото на тези морски и речни обитатели е богато на ненаситени омега-3 мастни киселини и е невероятно полезно за редица биохимични процеси, извършвани от органите и системите в тялото ни. Еталон за екологично чист продукт е балканската пъстърва, защото е любител на изключително бистри сладководни реки. Не пропускайте и 1-2 лъжички мед дневно, но не го разтваряйте в горещия чай, тъй като полезните му качества се губят при термична обработка.
Труден е пътят към добрата храна
Забравили, че храненето е ритуал, все по-често дъвчем баничката на работното си място, по улицата, в трамвая. “Загрижени” майки пъхат вафли, кроасани, снаксове и чипсове в чантите на децата си за училище. От проведено изследване сред деца от 0 до 5-годишна възраст е установено, че 10.8% от тях са с наднормено тегло, 8% - със свръхтегло, а 2.8% вече са затлъстели. Интересното е, че тази тенденция е най-силно проявена сред децата от българския етнос, а при турчетата и ромчетата, въпреки че я има, не е толкова силно изразена.Резултатите сочат, че това не е свързано със социално-икономическия статус на обществото, по-скоро проблемът е в културата на хранене и незнание от страна на родителите. Според последното проучване сред деца от 13 до18 г. 30.6% от децата в първи клас са с наднормено тегло, от които 17% със свръхтегло, а 13.6% със затлъстяване.
Задължително в борбата със затлъстяването трябва да влезе и профилактиката на двигателната активност. Необходимо е майките да са по-осведомени как да хранят, респективно отглеждат децата си. Масовото и безразборно предлагане на нездравословни храни и напитки не означава, че не можем сами да си създадем навика да избягваме застрашаващи здравето ни храни.
Люба МОМЧИЛОВА
Коментари
Ивайло Николов 12.05.2017 15:34
Кой въобще ви позволява да ги пишете тези измислици се чудя?