Живеем в свят, в който изкуственото преобладава. Онова, което консумираме обаче, дори когато спазваме здравословен хранителен режим, не винаги се оказва полезно за нас. Освен че ни бърка в джоба, често ни бърка и в здравето! Днес обръщаме специално внимание на любимия летен плод на всички – динята. Апетитната свежа чаровница е отличен избор за горещото време, но само в случаите, когато сте сигурни, че е автентична откъм качество.
Оказва се, че дори динята може да се „похвали” с менте. Това не бива да ви учудва, предвид възможността в днешно време да се подменят редица продукти, но със сигурност трябва да ви направи по-бдителни, когато пазарувате и избирате продуктите, които ще сложите след това на трапезата си.
Към момента най-голям процент на хора, които се оплакват от некачествени и откровено фалшиви дини, има в Югозападна България. Става дума за плодове, закупени основно от маркети и супермаркети, като цената на една диня там е 40 стотинки на килограм, а като произход е посочено село Тополница.
На някои зеленчукови борси също има недоволство. Оказва се, че дините са засадени на семка от тиква и са със същия вкус при узряването си. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече обсъжда предприемане на мерки за санкциониране на поведението на производителя. Оплакванията на купувачите са, че динята
обикновено е с бледорозов цвят и мирише силно на тиква
а понякога няма вкус на диня. В такива случаи имайте предвид, че е достатъчно да запазите касовата бележка, с която гарантирате за закупената диня. С нея ще получите обратно сумата, която сте дали, припомнят някои съвестни търговци.
Прави се с разсад на тиквена семка
Ако се чудите как точно се правят фалшивите дини, ето как: Прави се разсад с тиквена семка. След като поникне, коренчето от тиква се пикира. След като укрепне, се прави разрез. В него се слага семка от диня и така скоро се прехвърля на полето. Пипкав процес, но гарантира бърз растеж, бързо узряване и неболедуване на дините, разбира се, за сметка на вкус, аромат и цвят на динята.
Такива дини, както казахме, се предлагат на пазарите в Петрич и целия Югозапад, но и не само там. Същото положение се наблюдава и на зеленчуковата борса край село Кърналово, в близост до Петрич. Бъдете бдителни, където и да се намирате в България, когато купувате диня.
Можем ли да се доверим на жълтата диня?
Отвън тази диня изглежда като най-обикновена. Зелена с тъмни ивици. Отвътре обаче е яркожълта и има съвсем малко семки за разлика от червената. Този необикновен плод обаче се е появил в резултат на кръстосването на дива диня (която е жълта) с обикновена. Новият сорт се отглежда през лятото в Испания – там тези дини са кръгли. През зимата пък в Тайланд – овални. Впрочем, в Тайланд жълтата диня е на особена почит. Според местните поверия цвета й привлича парите
Но трябва да знаете, че въпреки че плодовата вътрешност на жълтата диня е нежна и сочна, тя не е така сладка, както тази на червената. Не на последно място - експериментите по производството на жълта диня започват отдавна. Например украинските селекционери работят от дълги години в тази посока. Те са използвали диня и тиква и се е получил плод, който е взел ароматът на динята, а по всички останали показатели прилича на тиквата. Този плод е най-добре да се използва за приготвянето на печена тиква.
Въпреки че сме в разгара на лятото и пазари, и магазини се изпълват с огромни купчини дини, мамещи с апетитния си вид, не купувайте, каквото ви падне. Ще ви дадем и една препоръка, която трудно ще изпълните, но все пак е добре да сте информирани, че най-подходящо е да се купува диня преди началото на август. Защото дори най-ранните сортове успяват да узреят естествено едва в края на юли. Всички дини, които виждате по пазарите, преди това са зелени, внос от по-топли страни или зреенето им е било „пришпорено” със солидно количество химикали.
Зрялата диня издава кънтящ звук, когато почукате кората и скърца дори при леко притискане.
Не купувайте сцепена или нарязана диня. Първо, защото плодът се състои предимно от вода и след нарушаване на целостта на кората за минути губи свежестта си. И второ, защото по този начин във вътрешността лесно проникват опасни бактерии.
Не се хвърляйте и на най-големите дини, които преобладават на пазара. Колосалният размер е сигурен признак, че тези екземпляри са получили прекалено много азотна тор и съответно съдържат повече нитрати. Твърде малките дини пък обичайно са недозрели. Най-добрият избор са плодовете със среден размер.
Знайте също така, че колкото по-малко е жълтеникавото петно на обратната страна на динята, толкова е по-зряла тя. И не купувайте никога диня от магистралата, защото дори и след отрязването си от бостана, плодът продължава да „диша” с кората си и попива токсините от въздуха.
Изсъхналата дръжка не винаги означава зрял плод
Същият ефект се получава, ако няколко дена преди откъсването на динята, „опашката” просто е била пристегната.
Добре е да сте наясно също, че нитратите в динята се разпределят неравномерно. Най-много са в кората и близост до нея и по-малко в сърцевината. Сигурен признак за високо съдържание на нитрати, например, е жълтият цвят на жилките, които прорязват червената сърцевина. Затова консумирайте само плодове с бели жилки.
Не е разумно да приготвяте сладко от корите на динята, подобно на нашите баби, защото за разлика от преди, при съвременното отглеждане на дините, именно в тях се натрупват най-много вредни вещества.
Внимавайте с огромните дини
Както ви казваме, трябва да внимавате с огромните дини. За съжаление, нашият климат не е чак толкова благоприятен за отглеждането на плодове с гигантски размери. Следователно, налице е висока степен на вероятност, че тези дини са подхранвани с изкуствени торове. Също така оглеждайте добре динята за жълти петна. Тази особеност е сигурен признак на зрелите плодове. Колкото по-жълто е петното, толкова по-вкусна и по-сладка е динята, която сте избрали.
Малцина знаят, но дините могат да бъдат разграничени и по полов признак. „Мъжките” са по-големи и по-продълговати, докато „женските” – по-малки и леко сплеснати.
“Момиченцата” обаче определено са по-сладки!
Хвърляйте по един поглед и на кората на динята, преди да я купите. Тя трябва да издава специфичен свеж аромат. Ако не мирише изобщо, това означава, че динята вероятно не се е отглеждала по естествен път.
Подготви Анелия ПОПОВА
Оказва се, че дори динята може да се „похвали” с менте. Това не бива да ви учудва, предвид възможността в днешно време да се подменят редица продукти, но със сигурност трябва да ви направи по-бдителни, когато пазарувате и избирате продуктите, които ще сложите след това на трапезата си.
Към момента най-голям процент на хора, които се оплакват от некачествени и откровено фалшиви дини, има в Югозападна България. Става дума за плодове, закупени основно от маркети и супермаркети, като цената на една диня там е 40 стотинки на килограм, а като произход е посочено село Тополница.
На някои зеленчукови борси също има недоволство. Оказва се, че дините са засадени на семка от тиква и са със същия вкус при узряването си. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече обсъжда предприемане на мерки за санкциониране на поведението на производителя. Оплакванията на купувачите са, че динята
обикновено е с бледорозов цвят и мирише силно на тиква
а понякога няма вкус на диня. В такива случаи имайте предвид, че е достатъчно да запазите касовата бележка, с която гарантирате за закупената диня. С нея ще получите обратно сумата, която сте дали, припомнят някои съвестни търговци.
Прави се с разсад на тиквена семка
Ако се чудите как точно се правят фалшивите дини, ето как: Прави се разсад с тиквена семка. След като поникне, коренчето от тиква се пикира. След като укрепне, се прави разрез. В него се слага семка от диня и така скоро се прехвърля на полето. Пипкав процес, но гарантира бърз растеж, бързо узряване и неболедуване на дините, разбира се, за сметка на вкус, аромат и цвят на динята.
Такива дини, както казахме, се предлагат на пазарите в Петрич и целия Югозапад, но и не само там. Същото положение се наблюдава и на зеленчуковата борса край село Кърналово, в близост до Петрич. Бъдете бдителни, където и да се намирате в България, когато купувате диня.
Можем ли да се доверим на жълтата диня?
Отвън тази диня изглежда като най-обикновена. Зелена с тъмни ивици. Отвътре обаче е яркожълта и има съвсем малко семки за разлика от червената. Този необикновен плод обаче се е появил в резултат на кръстосването на дива диня (която е жълта) с обикновена. Новият сорт се отглежда през лятото в Испания – там тези дини са кръгли. През зимата пък в Тайланд – овални. Впрочем, в Тайланд жълтата диня е на особена почит. Според местните поверия цвета й привлича парите
Но трябва да знаете, че въпреки че плодовата вътрешност на жълтата диня е нежна и сочна, тя не е така сладка, както тази на червената. Не на последно място - експериментите по производството на жълта диня започват отдавна. Например украинските селекционери работят от дълги години в тази посока. Те са използвали диня и тиква и се е получил плод, който е взел ароматът на динята, а по всички останали показатели прилича на тиквата. Този плод е най-добре да се използва за приготвянето на печена тиква.
Въпреки че сме в разгара на лятото и пазари, и магазини се изпълват с огромни купчини дини, мамещи с апетитния си вид, не купувайте, каквото ви падне. Ще ви дадем и една препоръка, която трудно ще изпълните, но все пак е добре да сте информирани, че най-подходящо е да се купува диня преди началото на август. Защото дори най-ранните сортове успяват да узреят естествено едва в края на юли. Всички дини, които виждате по пазарите, преди това са зелени, внос от по-топли страни или зреенето им е било „пришпорено” със солидно количество химикали.
Зрялата диня издава кънтящ звук, когато почукате кората и скърца дори при леко притискане.
Не купувайте сцепена или нарязана диня. Първо, защото плодът се състои предимно от вода и след нарушаване на целостта на кората за минути губи свежестта си. И второ, защото по този начин във вътрешността лесно проникват опасни бактерии.
Не се хвърляйте и на най-големите дини, които преобладават на пазара. Колосалният размер е сигурен признак, че тези екземпляри са получили прекалено много азотна тор и съответно съдържат повече нитрати. Твърде малките дини пък обичайно са недозрели. Най-добрият избор са плодовете със среден размер.
Знайте също така, че колкото по-малко е жълтеникавото петно на обратната страна на динята, толкова е по-зряла тя. И не купувайте никога диня от магистралата, защото дори и след отрязването си от бостана, плодът продължава да „диша” с кората си и попива токсините от въздуха.
Изсъхналата дръжка не винаги означава зрял плод
Същият ефект се получава, ако няколко дена преди откъсването на динята, „опашката” просто е била пристегната.
Добре е да сте наясно също, че нитратите в динята се разпределят неравномерно. Най-много са в кората и близост до нея и по-малко в сърцевината. Сигурен признак за високо съдържание на нитрати, например, е жълтият цвят на жилките, които прорязват червената сърцевина. Затова консумирайте само плодове с бели жилки.
Не е разумно да приготвяте сладко от корите на динята, подобно на нашите баби, защото за разлика от преди, при съвременното отглеждане на дините, именно в тях се натрупват най-много вредни вещества.
Внимавайте с огромните дини
Както ви казваме, трябва да внимавате с огромните дини. За съжаление, нашият климат не е чак толкова благоприятен за отглеждането на плодове с гигантски размери. Следователно, налице е висока степен на вероятност, че тези дини са подхранвани с изкуствени торове. Също така оглеждайте добре динята за жълти петна. Тази особеност е сигурен признак на зрелите плодове. Колкото по-жълто е петното, толкова по-вкусна и по-сладка е динята, която сте избрали.
Малцина знаят, но дините могат да бъдат разграничени и по полов признак. „Мъжките” са по-големи и по-продълговати, докато „женските” – по-малки и леко сплеснати.
“Момиченцата” обаче определено са по-сладки!
Хвърляйте по един поглед и на кората на динята, преди да я купите. Тя трябва да издава специфичен свеж аромат. Ако не мирише изобщо, това означава, че динята вероятно не се е отглеждала по естествен път.
Подготви Анелия ПОПОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари