Солта, която убива!

Разчитайте на естествените храни - плодове, зеленчуци, ядки и на диабетичните продукти

Солта, която убива!
Сред­ната употреба на гот­вар­с­ка сол в ев­ро­пейс­ки­те стра­ни, вкл. и в на­ша­та, е твър­де ви­со­ко - 10-12 гра­ма днев­но. Уме­ре­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не на  при­е­ма на  гот­вар­с­ка сол до 5-6 гра­ма днев­но (2000-2400 мг нат­рий) мо­же да до­ве­де до зна­чи­тел­но по­ни­жа­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не, осо­бе­но  при чув­с­т­ви­тел­ни­те към сол­та хи­пер­то­ни­ци. От дру­га стра­на, у нас при­е­мът на ка­лий, в срав­не­ние с  над­нор­ме­ния при­ем на нат­рий от гот­вар­с­ка­та сол, е по-ско­ро ни­сък. То­ва е неб­ла­гоп­ри­ят­но, тъй ка­то ка­ли­ят, ка­то ан­та­го­нист на  нат­рия, по­ни­жа­ва кръв­но­то на­ля­га­не.
 
Обратно на то­ва, про­миш­ле­но  про­из­ве­де­ни­те хра­ни­тел­ни  про­дук­ти, по­лу­го­то­ви­те и го­то­ви­те про­дук­ти съ­дър­жат ви­со­ки ко­ли­чес­т­ва гот­вар­с­ка сол. Съ­от­вет­но по-го­ля­ма­та част от  гот­вар­с­ка­та сол - 80% от сред­ния при­ем - се при­е­ма в “скри­та” фор­ма.

На пър­во мяс­то тя, се “крие” в мес­ни­те и в кол­ба­сар­с­ки­те из­де­лия, в си­ре­не­то, как­то и в хля­ба и в  пе­че­ни­те тес­те­ни из­де­лия.

То­ва нед­вус­мис­ле­но до­каз­ва, че до­ри хра­ни ка­то хля­бът, ко­и­то смя­та­ме за “ди­е­тич­ни” от­към сол, ни под­веж­дат.

- фи­лии пше­ни­чен хляб (по 45 г) съ­дър­жат 2,5 г гот­вар­с­ка сол;
- пар­че си­ре­не  ка­мем­бер (30% мас­ле­ност) в су­хо­то ве­щес­т­во (62,5 г) съ­дър­жа 1,5 г гот­вар­с­ка сол;
- ре­зе­на  ва­ре­на шун­ка (80 г) съ­дър­жа 2 г гот­вар­с­ка сол.

Са­мо то­зи при­мер е дос­та­тъ­чен да ви убе­ди, че без про­мя­на в на­чи­на на хра­не­не до­ри уме­ре­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не на  гот­вар­с­ка­та сол до пре­по­ръч­ва­ни­те 5-6 гра­ма днев­но е ис­тин­с­ки фо­кус. Сле­до­ва­тел­но, ни­що ня­ма да се по­лу­чи без ко­рен­на про­мя­на на до­се­гаш­ния, оче­вид­но пог­ре­шен на­чин на хра­не­не. Пра­вил­ни­ят път ми­на­ва през упот­ре­ба­та на ес­тес­т­ве­ни хра­ни и при­гот­ва­не­то им без сол.

ПРИ­МЕР:

- Бя­ло зе­ле - 13 мг нат­рий.
- Ки­се­ло зе­ле - 355 мг нат­рий (0,9 г гот­вар­с­ка сол).
- Гъ­би - 12 мг нат­рий
- Кон­сер­ви­ра­ни гъ­би - 319 мг нат­рий (0,8 г гот­вар­с­ка сол).
- Из­ва­ра - 35 мг нат­рий.
- Из­ва­ра с под­п­рав­ки - 390 мг нат­рий (1 г гот­вар­с­ка сол).
- Крех­ко свин­с­ко ме­со - 70 мг нат­рий.
- Пър­же­на свин­с­ка на­де­ни­ца - 520 мг нат­рий (1,3 гот­вар­с­ка сол).
- Ва­ре­на шун­ка - 965 мг нат­рий (2,5 г гот­вар­с­ка сол).
- Пу­ше­на шун­ка - 1400 мг нат­рий (3,5 г гот­вар­с­ка сол).

Спи­съ­кът със със­тав­ки­те вър­ху  опа­ков­ка­та на  хра­ни­тел­ни­те про­дук­ти мо­же да ви  по­мог­не и меж­ду  про­миш­ле­но про­из­ве­де­ни­те хра­ни­тел­ни про­дук­ти да от­к­ри­е­те та­ки­ва, в ко­и­то не е до­ба­ве­на сол. Ко­га­то е до­ба­ве­на сол, тя тряб­ва да бъ­де  по­со­че­на  ка­то със­тав­ка.

В ма­га­зи­ни­те за  здра­вос­лов­но хра­не­не ще на­ме­ри­те ди­е­тич­ни про­дук­ти, ко­и­то се обя­вя­ват ка­то “съв­сем бед­ни на нат­рий” (под 40 мг в 100 г), как­то и  хра­ни­тел­ни про­дук­ти “без до­бав­ка на гот­вар­с­ка сол”. Сред тях има и за­мес­ти­те­ли на  гот­вар­с­ка­та сол ка­то  ди­е­тич­на сол и ди­е­тич­ни под­п­рав­ки за по­ръс­ва­не, ко­и­то съ­дър­жат ка­лий, вмес­то нат­рий. До­ка­то оп­лак­ва­ни­я­та от  чис­ти­те ди­е­тич­ни со­ли са за гор­чив, ме­та­ли­чес­ки в­кус, ди­е­тич­ни­те под­п­рав­ки, ко­и­то съ­дър­жат и дру­ги със­тав­ки ка­то вку­со­под­сил­ва­те­ли, зе­лен­чу­ци, са с по-доб­ри вку­со­ви ка­чес­т­ва.
  
Спортът помага на хората с високо кръвно налягане

Най-ви­со­ки­те  по­кач­ва­ния на кръв­но­то на­ля­га­не се из­мер­ват, ко­га­то раз­хо­дът на си­ла е осо­бе­но ви­сок. В то­зи слу­чай ви­дът на на­то­вар­ва­не­то не иг­рае тол­ко­ва съ­щес­т­ве­на ро­ля, а по-ско­ро от зна­че­ние е  про­дъл­жи­тел­ност­та на на­то­вар­ва­не­то.

Ед­нок­рат­но­то мак­си­мал­но си­ло­во на­то­вар­ва­не или се­рия от ня­кол­ко пов­то­ре­ния с 90-95 на сто от мак­си­мал­на­та си­ла се раз­ли­ча­ват не­съ­щес­т­ве­но  по ре­ак­ци­я­та на кръв­но­то на­ля­га­не, ко­я­то по­раж­дат. Нап­ри­мер при по­доб­ни на­то­вар­ва­ния при кул­ту­рис­ти­те са из­ме­ре­ни стой­нос­ти на кръв­но­то на­ля­га­не до поч­ти 400 mmHg сис­то­лич­но и над 300 mmHg ди­ас­то­лич­но! За да се дос­тиг­нат по­доб­ни стой­нос­ти, как­то впрег­на­та­та мус­кул­на ма­са, та­ка и въобще мус­кул­на­та си­ла тряб­ва да са го­ле­ми. Но и обик­но­ве­ни­те хо­ра при си­ло­ви уп­раж­не­ния с учас­ти­е­то на го­ле­ми мус­кул­ни гру­пи мо­гат да дос­тиг­нат подобни стой­нос­ти на  сис­то­лич­но­то и на ди­ас­то­лич­но­то налягане. При пре­на­ся­не на те­жък ди­ван до чет­вър­тия етаж кръв­но­то на­ля­га­не мо­же да се по­ка­чи до по­доб­ни стой­нос­ти. До­ри ди­на­мич­ни­те на­то­вар­ва­ния при спор­то­ве­те за из­д­ръж­ли­вост мо­гат да  ста­нат  без­с­мис­ле­ни при ви­со­ки си­ло­ви  ком­по­нен­ти.
  
Ту­риз­мът в рав­ни­на­та е до­бър за хи­пер­то­ни­ци­те. Пла­нин­с­ки­ят ту­ри­зъм с го­ле­ми  ви­со­чин­ни раз­ли­ки в труд­ни те­ре­ни изис­к­ва свръх­п­ро­пор­ци­о­нал­но мно­го си­ла. Съ­що­то ва­жи за  ко­ло­ез­де­не­то в рав­ни­на­та и в пла­ни­на­та. При пла­нин­с­ко­то ка­те­ре­не си­ло­ви­ят ком­по­нент от­час­ти се уве­ли­ча­ва драс­тич­но в за­ви­си­мост от то­ва кол­ко е стръм­но и кол­ко  те­лес­но  тег­ло тряб­ва да се тран­с­пор­ти­ра на­го­ре. Не е под­хо­дя­що за хо­ра­та с ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не и гре­ба­не­то. То със си­гур­ност е спор­тът за из­д­ръж­ли­вост с най-го­лям си­лов  ком­по­нент.
 
ДИ­У­РЕ­ТИ­ЦИ­ТЕ СА НОЖ С ДВЕ ОС­Т­РИ­Е­ТА

Свик­на­ли сме да при­е­ма­ме уве­ли­че­на­та пи­коч­на ки­се­ли­на ка­то по­ка­за­тел за обилно хра­не­не - твър­де мно­го ме­со и жи­во­тин­с­ки маз­ни­ни, пи­кан­т­ни яс­тия с мно­го под­п­рав­ки, ал­ко­хол.  Но при хи­пер­то­ни­ци­те по­ви­ше­на­та пи­коч­на ки­се­ли­на се сре­ща чес­то, до­ри  при пра­вил­но хра­не­не.
В мно­го слу­чаи то­ва е след­с­т­вие от ме­ди­ка­мен­тоз­на те­ра­пия с ня­ка­къв ди­у­ре­тик (“обез­вод­ня­ва­щи хап­че­та”). За­то­ва за ди­у­ре­ти­ци­те се го­во­ри, че са нож с две ос­т­ри­е­та и с тях тряб­ва да се бо­ра­ви вни­ма­тел­но, предпазливо и след консултация с лекар.

А що се от­на­ся до пи­коч­на­та ки­се­ли­на в кръв­та, тя е опас­на - мо­же да пре­диз­ви­ка бо­лез­не­на по­даг­ра.
  
КРЪВ­НО­ТО НА­ЛЯ­ГА­НЕ СЕ КО­ЛЕ­БАЕ ФИ­ЗИ­О­ЛО­ГИЧ­НО

Про­ме­ня се през ця­ло­то де­но­но­щие. Кръв­но­то на­ля­га­не, как­то и сър­деч­на­та ра­бо­та, за­ви­си от по­ло­же­ни­е­то на тя­ло­то. При ра­бо­та и при фи­зи­чес­ки уси­лия на­ля­га­не­то се кач­ва за из­вес­т­но вре­ме и след то­ва спа­да. Кръв­но­то на­ля­га­не се ко­ле­бае и от със­то­я­ни­е­то на нер­в­на­та сис­те­ма, от съ­ня, от нах­ран­ва­не­то и др. Спо­ред спо­койс­т­ви­е­то, нап­ре­же­ни­е­то и тре­вож­ност­та, то е раз­лич­но. Раз­лич­но е кръв­но­то на­ля­га­не и спо­ред въз­раст­та. Де­те­то се  раж­да с  кръв­но на­ля­га­не 56-60 мм, след вто­рия ме­сец то се кач­ва на 80 мм. При же­ни­те кръв­но­то на­ля­га­не е по-нис­ко, от­кол­ко­то при мъ­же­те в съ­ща­та въз­раст. По-теж­ки­те  хо­ра имат по-ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не, по-де­бе­ли­те и  по-го­ле­ми­те - съ­що. След 60-го­диш­на  въз­раст кръв­но­то на­ля­га­не се кач­ва над нор­мал­ни­те  циф­ри.
  
КРЪВ­НО­ТО НА­ЛЯ­ГА­НЕ СЕ КО­ЛЕ­БАЕ ФИ­ЗИ­О­ЛО­ГИЧ­НО

Про­ме­ня се през ця­ло­то де­но­но­щие. Кръв­но­то на­ля­га­не, как­то и сър­деч­на­та ра­бо­та, за­ви­си от по­ло­же­ни­е­то на тя­ло­то. При ра­бо­та и при фи­зи­чес­ки уси­лия на­ля­га­не­то се кач­ва за из­вес­т­но вре­ме и след то­ва спа­да. Кръв­но­то на­ля­га­не се ко­ле­бае и от със­то­я­ни­е­то на нер­в­на­та сис­те­ма, от съ­ня, от нах­ран­ва­не­то и др. Спо­ред спо­койс­т­ви­е­то, нап­ре­же­ни­е­то и тре­вож­ност­та, то е раз­лич­но. Раз­лич­но е кръв­но­то на­ля­га­не и спо­ред въз­раст­та. Де­те­то се  раж­да с  кръв­но на­ля­га­не 56-60 мм, след вто­рия ме­сец то се кач­ва на 80 мм. При же­ни­те кръв­но­то на­ля­га­не е по-нис­ко, от­кол­ко­то при мъ­же­те в съ­ща­та въз­раст. По-теж­ки­те  хо­ра имат по-ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не, по-де­бе­ли­те и  по-го­ле­ми­те - съ­що. След 60-го­диш­на  въз­раст кръв­но­то на­ля­га­не се кач­ва над нор­мал­ни­те  циф­ри. 

Коментари