Проф. д-р Божидар Попов: Не се подлагайте на строги диети през зимата!

Храненето е в основата на доброто здраве и може да ни предпази на 50% от ракови заболявания

Проф. д-р Божидар Попов: Не се подлагайте на строги диети през зимата!
“Храненето е в основата на доброто здраве и то може да ни предпази на 50% от раковите заболявания. Нашата нация обаче не се храни правилно и в резултат на това боледува.

Смъртността у нас е 2 пъти по-висока от тази в Гърция, 3 пъти по-висока от Италия и 4 пъти повече от тази във Франция.

Злокачествените заболявания у нас също се увеличават. Данните за 2004 г. сочат, че смъртността от ракови болести е 14,3%. На всеки 5 души у нас трима умират от сърдечносъдови заболявания, а по един  - от рак на белия дроб и простатата при мъжете. В челото на тази класация при жените са онкологичните заболявания на гърдата и матката. 50% от раковите заболявания на гърдата и 70% от тези на дебелото черво е доказано, че могат да бъдат избегнати, ако храната съдържа някои важни за организма витамини и минерали”, категоричен е проф. д-р Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.

Проф. д-р Божидар Попов работи в областта на физиологията на храненето, завършил е две специалности - “Хранене и диететика” и “Превантивна медицина”. Председател е на Българското дружество по хранене и диететика. Член е на Управителния съвет на Съюза на българските медицински дружества, Европейската академия по хранене и Европейската федерация на специалистите по хранене. Занимава се с преподавателска дейност повече от 35 години, главно в областта на науката за храненето.
 
- Проф. Попов, каква е според вас основната причина за непълноценния и нездравословен начин на хранене на българина - навици, култура или финансови затруднения?
- Навиците и културата са на първо място. Не може човек да се оправдава с финансови и икономически причини. Здравословното хранене не изисква кой знае какви средства. Действително храните oт животински произход са по-скъпи. Но млякото и млечните изделия са сравнително евтин белтък, който е и най-добрият.

Въпросът действително засяга най-вече навиците. Вярно е, че статистиката показва, че с намалените покупателни възможности на българина спада и възможността да си позволява разнообразни храни, намалява се и консумацията на по-скъпите продукти, които, от друга страна, са много важни - като риба, морски дарове. Ако човек успее да си промени навиците в здравословна посока, той ще съумее да насочи и средствата си към избирането на здравословни храни.

Ако трябва да обобщя казаното дотук, бих посъветвал хората: хранете се пълноценно, подбирайте храната, приемайте я 4-5 пъти дневно и се движете повече!

- Препоръчително е да избягваме мазните храни, но допустими ли са малките количества?
- Нищо не трябва да изключваме от менюто. Винаги казвам, че няма вредни храни, има вредни количества. Не трябва да злоупотребяваме с храните, в това число и с мазнините. Но консумацията на богатите на калории храни следва да се редуцира силно.

Сладкишите, които съдържат много захар, сметана и мазнина, не са препоръчителни за консумация през летните месеци изобщо. Не ги препоръчвам и през студеното полугодие, защото натоварват организма с калории, а двигателната ни активност в този период на годината е намалена. Човек има нужда от сладки неща, но нека да се приемат такива, които съдържат само въглехидрати, без мазнини. Препоръчителни са плодовите сладкиши. Повече от 50% от структурата на този тип кексове могат да бъдат приготвени с плод.

Изборът на плод в натуралния му вариант е най-здравословен, полезен и правилен.

В плодовете също има захари

но те напълно се изгарят от организма. С тях внасяме важни минерали, витамини. Те трябва да присъстват всеки ден в менюто ни, но, подчертавам, заедно с достатъчно друга пълноценна, богата на белтъчини храна. И не спазвайте строги диети през студения период от годината!

- Споменахте, че храната е като лекарство...
- Храненето е в основата на доброто здраве и то може да ни предпази на 50% от ракови заболявания. Нашата нация обаче не се храни правилно и в резултат на това боледува.

По статистически данни смъртността от сърдечносъдови заболявания е 66% от всички заболявания. През 2004 г. този процент скача на 67,5. С други думи, всеки 7-и човек у нас умира от сърце. Смъртността у нас е 2 пъти по-висока от тази в Гърция, 3 пъти по-висока от Италия и 4 пъти повече от тази във Франция.
Злокачествените заболявания у нас също се увеличават. Данните за 2004 г. сочат, че смъртността от ракови болести е 14,3%. На всеки 5 души у нас трима умират от сърдечносъдови заболявания, а по един - от рак на белия дроб и простатата при мъжете.

В челото на тази класация при жените са онкологичните заболявания на гърдата и матката. 50% от раковите заболявания на гърдата и 70% от тези на дебелото черво е доказано, че могат да бъдат избегнати,

ако храната съдържа някои важни за организма витамини и минерали

- Постоянно се говори за прочистване на организма, но това не е ли доста крайна мярка?
- Тук опираме до генетичния код на даден човек. Всеки един от нас по различен начин разгражда съответните продукти. При едни постите се приемат много лесно, облекчено, въобще нямат никакви затруднения при преминаването от един режим в друг. Но някои хора, особено младите, много по-трудно могат да свикнат с една строго вегетарианска храна, и то за доста продължително време.

Най-болезнено е за “месоядните” -

свикналите да приемат всеки ден месо и месни продукти. Както споменах, зависи от гена на човека, но като че ли е повече заради привичките на отделен индивид.

- Важен ли е здравословният ни статус?
- Да, много е важно в какво здравословно състояние се намираме, когато решаваме да постим или предприемем драстична диета. Практически един здрав човек по-леко ще премине през хранителните предизвикателства, ако мога така да нарека постите, както и диетите, разбира се.

- Яйцата са една от преобладаващите храни на трапезата на българина. Споменахте, че са силна храна - по колко броя най-много могат да се консумират на ден и има ли значение начинът им на приготвяне?
- За възрастен човек седмично допускаме да се консумират по 3-4 броя, по Великден може и 5. В никакъв случай не трябва да се прекалява - например в един ден да се изяждат повече от 2-3 яйца. Те са богати на холестерол, на наситени мастни киселини - при хора, които имат проблеми с липидния статус, със сърдечносъдовата система, никак не е полезен приемът им.

Иначе яйцето е най-добре балансираният продукт по отношение на животинския белтък - в него се намира най-добрият белтък. Но за съжаление мазнините, холестеролът, които съдържа, не са от най-добрите и приемът им трябва да е ограничен при възрастни хора.

- Пържени или варени - кои да изберем?
- Разликата между тях по отношение на калориите е много голяма. Едно варено яйце, ако съдържа 60, едно пържено ще съдържа три пъти повече калории, тъй като приема от мазнината при пърженето. За препоръчване са варените яйца, които са и една добра закуска.
 


Люба МОМЧИЛОВА

Коментари