Д-р Милена Енчева: Белодробните заболявания се лекуват бързо, ако са открити навреме
Някои от тях влошават дълготрайно качеството на живот на човека и го превръщат в инвалид
В MyClinic ще ви срещнем с д-р Милена Енчева – специалист от Клиниката по пневмология и фтизиатрия към ВМА. През последните години д-р Енчева работи активно в областта на бронхологията и интервенционалната пулмология. Член е на Европейската респираторна асоциация, на Българското дружество по белодробни болести, на Европейската асоциация по бронхология и на редакционния съвет на списания „InSpiro”. Днес с д-р Милена Енчева ще обсъдим най-често срещаните заболявания в медицинската област пулмология, тяхното лечение и профилактика.
- Д-р Енчева, кои са най-често срещаните белодробни заболявания?
- Пулмологията е клон на медицинската наука, обхващащ профилактиката, диагностиката и лечението на белодробните болести. В нашата практика най-често се срещаме с пациенти, страдащи от обструктивни ХОББ и астма, от възпалителни – пневмонии и бронхиектазии, онкологични - белодробен карцином и съдови белодробни болести. Това са и най-значимите в социално отношение болести, защото са най-честата причина за хоспитализация. Изискват продължително лечение и квалифицирано клинично наблюдение. Някои от тях влошават дълготрайно качеството на живот на пациентите, водят до инвалидизация и нужда от подкрепа и помощ от страна на близките. Естествено, голямо социално значение имат и редица други белодробни болести, някои от които не са често срещани, но за засегнатите пациенти са със 100% честота. Те изискват не по-малко висококвалифицирани грижи и внимание. Такива са идиопатичните интерстициални пневмонии, белодробните васкулити и грануломатози, пулмоналната хипертония и др. Може би тук е мястото да спомена и пациентите със стеноза на трахеята в резултат на продължителна трахеална интубация в реанимационните отделения или след трахеотомия. Тази увреда на трахеята причинява прогресивно засилващ се задух и доскоро нeйното лечение беше предимно с доживотна трахеостома и рядко чрез оперативно премахване на стеснения участък. И двата лечебни метода са свързани с усложнения и най-вече с лошо качество на живот. От няколко години обаче в нашата клиника извършваме ендоскопско лечение на стенозите чрез поставяне на стент в областта на стеснения участък.
- Много ли са пациентите с такива проблеми?
-Това усложнение се получава при 5-20 на сто от интубираните пациенти. Но за пострадалите то може да доведе до животозастрашаващ задух.
- Може ли накратко да посочите основните характеристики на тези болести. По-точно това, което касае обикновения човек, като провокиращи фактори, причини, първоначални признаци, симптоми, профилактика. Какво непременно трябва да знаят нашите читатели в това отношение?
- Всяка белодробна болест, независимо от това колко често се среща, изисква специфична профилактика или скрининг, диагностика и лечение.
Профилактиката и скринингът са задължителни
най-вече при т.нар. високорискови групи. Това са пушачите, хора, работещи във вредна среда, такива с фамилна обремененост за значими белодробни болести и др. Методите и процедурите за профилактика и скрининг са добре известни на белодробните специалисти, но за съжаление недостатъчно познати на общопрактикуващите лекари.
- Много от нашите читатели се интересуват кои лечебни средства са най-ефикасни при белодробните заболявания?
- Обструктивните болести, като астма и ХОББ, се лекуват и поддържат предимно с инхалаторни препарати-кортикостероиди и с няколко различни видове бронходилатори. Възпалителните и инфекциозните болести се преодоляват с антибактериални средства, а белодробният карцином с химиотерапия и лъчелечение. Белодробният тромбоемболизъм се овладява с антикоагуланти и т.н.
- От какво зависи прогнозата за лечението на белодробните болести?
- Прогнозата на всяка болест зависи не само от нозологичната единица, но и от индивидуалната реакция на организма на всеки пациент. Прогнозата при белодробен карцином безспорно е най-неблагоприятната. Изключително рядко се отчита 5-годишна преживяемост на пациента. За съжаление съществуват болести, като ХОББ и група интерстициални болести, често с неясна генеза, които също са с недобра прогноза и независимо че не са онкологични, водят до развитие на дихателна недостатъчност, влошено качество на живот и дори до инвалидизация.
- Д-р Енчева, ще ми се да наблегнем на състоянието на дихателната недостатъчност. От какво най-често се предизвиква то? Как се овладява? Опасно ли е за живота това състояние? Какво се предприема? Всъщност това са въпроси на други наши читатели.
- Дихателната недостатъчност е състояние, при което се намалява нормалното насищане и налягане на кислорода в кръвта, а оттам и в жизненоважни тъкани и органи. В зависимост от това дали са засегнати нивото на въглеродния диоксид и/или рН - алкално-киселинното равновесие на кръвта, се различават
три степени на дихателна недостатъчност
Тя може да настъпи внезапно в резултат на заболявания с остро начало – астматичен пристъп. Може да възникнат и съдови белодробни болести, като белодробно кървене, гръдна травма и др. А може да се развие постепенно и в хода на хронични болести, като ХОББ, астма, бронхиектазии, интерстициални болести, както и при небелодробни заболявания – неврологични, засягащи дихателната мускулатура, централно-мозъчно обусловени, сърдечни и др. Развитието на дихателната недостатъчност винаги е сериозно и заплашващо живота състояние и задължително се лекува в болнични условия с подаване на чист кислород или чрез специални препарати, подаващи газова смес, които подпомагат дишането на пациента. Състоянието, довело до дихателна недостатъчност, също подлежи на лекарски контрол – често в отделенията за интензивни грижи.
- По какъв начин може да се предотврати острата дихателна недостатъчност?
- Самото развитие на остра дихателна недостатъчност става в рамките на минути до часове и в този смисъл е трудно да се предвиди преодоляването на това състояние. Но адекватното лечение на хроничните болестни състояния може да предотврати или отложи развитието на хроничната дихателна недостатъчност и нейното обостряне.
- Да поговорим и за онези състояния и заболявания, които по-рядко засягаме: например плеврални изливи. Какво ги предизвиква? Какви усещания и симптоми провокират у болния? Опасни ли са? Как се овладяват? Какво трябва да спазват страдащите?
- Плевралните изливи не са чак толкова редки явления, както се смята. Те са нарастване на нормално съществуващата течност между двете обвивки на белия дроб – париеталната и висцералната плевра. Нормалното количество плеврална течност е от 10 до 30 мл на литър и осигурява плавността на дихателните движения на белия дроб. При различни белодробни и небелодробни болести и състояния плевралната течност нараства и може да достигне до няколко литра. Най-честите причини за плеврален излив са белодробни – пневмонии, туберкулоза, белодробен карцином, белодробна тромбоемболия и др. Както и небелодробни, като сърдечна недостатъчност, бъбречни и чернодробни болести, намаляване нивото на белтъчните съставки в кръвта и др.
- Какво е усещането при такива изливи?
- Плевралните изливи предизвикват най-често задух и кашлица. При неголямо количество на излива двата плеврални листа се трият един в друг при дишане, което е свързано с изразена болка и досадна кашлица.
- А как може да се установи такова състояние?
- Установяването на плеврален излив става чрез образни изследвания – гръдна рентгенография и ехография. Причината се установява чрез плеврална пункция и лабораторно изследване на плевралната течност. Лечението е специфично и най-често зависи от болестта, която го предизвиква. За съжаление в около 25 до 50 на сто при изливите плевралната пункция не е достатъчна за установяване на диагнозата. В тези случаи се прибягва до по-инвазивни процедури – плевроскопия или видеоасистирана торакоскопска хирургия с плеврална биопсия.
Задължителни процедури:
• Всички хора с висок риск за обструктивни болести като: пушачи, работещи във вредна среда, пациенти с ХОББ и астма, трябва поне веднъж годишно да се насочват за функционално изследване на дишането.
• Според съвременните международни ръководства пушачите и хората с фамилна обремененост за белодробен карцином трябва да се насочват за нискодозова компютърна томография на гръден кош.
• Пациентите, които често боледуват от респираторни инфекции или са с потиснат имунитет, трябва да провеждат профилактика с противогрипни и антибактериални ваксини.
Това са само част от методите за профилактика и скрининг на белодробните болести. Трудно е да се обобщят характеристиките на отделните най-често срещани болести. Пациентите трябва да обръщат внимание и да се насочват към белодробен специалист при всеки новопоявил се симптом от страна на дихателната система. Всяка кашлица, продължаваща повече от 8 седмици, се нарича хронична и задължително изисква уточняване от специалист.
Симптомите, които подсказват за белодробен проблем:
• Задух при обичайни физически усилия.
• Пристъпен задух, който се появява особено нощем.
• Бодежи или стягане в гърдите.
• Хриптене.
• Отхрачване на кръв.
Това всъщност са симптомите, които алармират за белодробен проблем. Някои симптоми, като ежедневно повишение на температурата до 37,5 градуса, нощно изпотяване, локализирани болки в гръдния кош, понякога в рамо или гръбнак, промяна в апетита и намаляване на телесното тегло първоначално се свързват с белодробна болест. Ролята на пулмолога е да обобщи наличните симптоми, да насочи пациента към най-подходящите диагностични процедури и да избере необходимото лечение.
Какво може да причини белодробния емфизем
Белодробният емфизем и пневмофиброзата са две съвсем различни болести, макар че напоследък се обособява специфичен синдром на белодробен емфизем с белодробна фиброза. Белодробният емфизем е разрушаване и преобразуване на белодробния паренхим, което води до образуване на були. Това са пространства със „затворен въздух”. Последните могат да бъдат малки, на ограничени места или навсякъде в белодробния паренхим. Могат да се слеят и образува було, което да заеме половината от белия дроб. Белодробният емфизем може да съществува като отделно състояние, понякога вродено, но обичайно се разглежда като част от хроничната обструктивна белодробна болест в съчетание с хроничен бронхит. Белодробният емфизем се диагностицира освен по клинични симптоми, чрез функционално изследване на дишането и чрез торакална компютърна томография.
Между другото!
Лечението на емфизема е поддържащо чрез инхалаторни препарати - бронходилататори. При тежки форми на емфизем могат да се извършат бронхоскопска или хирургична редукция на белодробния обем. Пневмофиброзата е състояние, свързано с разрастване на съединителната тъкан, която заменя нормалния белодробен паренхим. Това води до намаляване на нормалната белодробна разтегливост, което от своя страна причинява намаляване на белодробния капацитет и промяна в газовия обмен. Клинично това се изявява с прогресиращ задух и чести инфекции на дихателните пътища, които допълнително увреждат белодробните функции и структура. Причините за развитие на белодробна фиброза са много:
• Инфекциозни и възпалителни болести.
• Работа в среда с инхалаторни вредности.
• Продължителен прием на някои лекарства, като антиаритмични, цитостатици и др.
• Автоимунни болести и др.
Има и голяма група от т.нар. идиопатични белодробни фибрози, а според съвременната номенклатура – идиопатични белодробни пневмонии, с неизвестна генеза. Лечението на тези белодробни фибрози най-често се провежда с кортикостероидни и цитостатични препарати, но в повечето случаи с недостатъчен дълготраен ефект. В процес на проучване са т.нар. биологични лекарства – моноклонални антитела към определени възпалителни биологично активни фактори, отговорни за развитието на белодробната фиброза. За съжаление прогнозата и при двете гореспоменати болестни състояния не е благоприятна. И двете болести водят до развитие на белодробна хипертония и дихателна недостатъчност в различен период от време и налагат приложение на дълготрайна домашна кислородотерапия. Някои от формите на белодробна фиброза имат летален изход до 5 години след поставяне на диагнозата.
Приемането на контрацептиви може ли да увреди белия дроб
Белодробната тромбоемболия е наличие на тромб в белодробните артерии. Тромбът може да се образува на място, но по-често мигрира от периферните венозни съдове към основните. Тежестта на заболяването зависи от процента на засегнатите съдове и оттам – от развитието на остро белодробно сърце и нестабилност на хемодинамиката, което значи развитие на десностранна сърдечна слабост и шок. Формите на развитие на остро белодробно сърце с нестабилна хемодинамика се изявяват и с остра дихателна недостатъчност. Те задължително изискват прием в интензивно отделение с реанимационни мероприятия. Това се прави едновременно с лечението за разграждане на образувалата се тромбоза в белодробните съдове. При наличие на тромбоза на белодробни артерии под 50% от общото съдово русло, пациентите страдат най-често от остър задух, кашлица и храчат кръв, но без хемодинамична нестабилност. Поради това диагнозата и лечението се провеждат в обикновен белодробен стационар. Лечението започва с хепарин, с който се постига разтваряне на тромбите и продължава с т.нар. антикоагуланти и антиагреганти. Те се приемат през устата под контрола на специалист – пулмолог, кардиолог или съдов хирург.
Внимание!
Причина за белодробна тромбоемболия могат да бъдат редица фактори:
• Вродени нарушения във факторите на кръвоснабдяването.
• Дълбока венозна тромбоза на долни крайници или други вени.
• Обездвижване най-често след ортопедични операции.
• Онкологични болести.
• Затлъстяване, прием на контрацептиви и средства за намаляване на телесното тегло.
Както и много други. За съжаление честотата на белодробните болести дори в световен мащаб нараства. Някои автори на проучванията в тази област предполагат, че освен гореспоменатите фактори, приемът на голямо количество и различни медикаменти от съвременния човек увеличава риска от развитие на тромбози. Не бива обаче да се подценява и повишената диагностична възможност на модерните методи за диагноза. Единственият начин за профилактика е познаването на рисковите фактори и обсъждане на белодробните проблеми като вероятна причина при симптоматичните пациенти.
Яна БОЯДЖИЕВА
- Д-р Енчева, кои са най-често срещаните белодробни заболявания?
- Пулмологията е клон на медицинската наука, обхващащ профилактиката, диагностиката и лечението на белодробните болести. В нашата практика най-често се срещаме с пациенти, страдащи от обструктивни ХОББ и астма, от възпалителни – пневмонии и бронхиектазии, онкологични - белодробен карцином и съдови белодробни болести. Това са и най-значимите в социално отношение болести, защото са най-честата причина за хоспитализация. Изискват продължително лечение и квалифицирано клинично наблюдение. Някои от тях влошават дълготрайно качеството на живот на пациентите, водят до инвалидизация и нужда от подкрепа и помощ от страна на близките. Естествено, голямо социално значение имат и редица други белодробни болести, някои от които не са често срещани, но за засегнатите пациенти са със 100% честота. Те изискват не по-малко висококвалифицирани грижи и внимание. Такива са идиопатичните интерстициални пневмонии, белодробните васкулити и грануломатози, пулмоналната хипертония и др. Може би тук е мястото да спомена и пациентите със стеноза на трахеята в резултат на продължителна трахеална интубация в реанимационните отделения или след трахеотомия. Тази увреда на трахеята причинява прогресивно засилващ се задух и доскоро нeйното лечение беше предимно с доживотна трахеостома и рядко чрез оперативно премахване на стеснения участък. И двата лечебни метода са свързани с усложнения и най-вече с лошо качество на живот. От няколко години обаче в нашата клиника извършваме ендоскопско лечение на стенозите чрез поставяне на стент в областта на стеснения участък.
- Много ли са пациентите с такива проблеми?
-Това усложнение се получава при 5-20 на сто от интубираните пациенти. Но за пострадалите то може да доведе до животозастрашаващ задух.
- Може ли накратко да посочите основните характеристики на тези болести. По-точно това, което касае обикновения човек, като провокиращи фактори, причини, първоначални признаци, симптоми, профилактика. Какво непременно трябва да знаят нашите читатели в това отношение?
- Всяка белодробна болест, независимо от това колко често се среща, изисква специфична профилактика или скрининг, диагностика и лечение.
Профилактиката и скринингът са задължителни
най-вече при т.нар. високорискови групи. Това са пушачите, хора, работещи във вредна среда, такива с фамилна обремененост за значими белодробни болести и др. Методите и процедурите за профилактика и скрининг са добре известни на белодробните специалисти, но за съжаление недостатъчно познати на общопрактикуващите лекари.
- Много от нашите читатели се интересуват кои лечебни средства са най-ефикасни при белодробните заболявания?
- Обструктивните болести, като астма и ХОББ, се лекуват и поддържат предимно с инхалаторни препарати-кортикостероиди и с няколко различни видове бронходилатори. Възпалителните и инфекциозните болести се преодоляват с антибактериални средства, а белодробният карцином с химиотерапия и лъчелечение. Белодробният тромбоемболизъм се овладява с антикоагуланти и т.н.
- От какво зависи прогнозата за лечението на белодробните болести?
- Прогнозата на всяка болест зависи не само от нозологичната единица, но и от индивидуалната реакция на организма на всеки пациент. Прогнозата при белодробен карцином безспорно е най-неблагоприятната. Изключително рядко се отчита 5-годишна преживяемост на пациента. За съжаление съществуват болести, като ХОББ и група интерстициални болести, често с неясна генеза, които също са с недобра прогноза и независимо че не са онкологични, водят до развитие на дихателна недостатъчност, влошено качество на живот и дори до инвалидизация.
- Д-р Енчева, ще ми се да наблегнем на състоянието на дихателната недостатъчност. От какво най-често се предизвиква то? Как се овладява? Опасно ли е за живота това състояние? Какво се предприема? Всъщност това са въпроси на други наши читатели.
- Дихателната недостатъчност е състояние, при което се намалява нормалното насищане и налягане на кислорода в кръвта, а оттам и в жизненоважни тъкани и органи. В зависимост от това дали са засегнати нивото на въглеродния диоксид и/или рН - алкално-киселинното равновесие на кръвта, се различават
три степени на дихателна недостатъчност
Тя може да настъпи внезапно в резултат на заболявания с остро начало – астматичен пристъп. Може да възникнат и съдови белодробни болести, като белодробно кървене, гръдна травма и др. А може да се развие постепенно и в хода на хронични болести, като ХОББ, астма, бронхиектазии, интерстициални болести, както и при небелодробни заболявания – неврологични, засягащи дихателната мускулатура, централно-мозъчно обусловени, сърдечни и др. Развитието на дихателната недостатъчност винаги е сериозно и заплашващо живота състояние и задължително се лекува в болнични условия с подаване на чист кислород или чрез специални препарати, подаващи газова смес, които подпомагат дишането на пациента. Състоянието, довело до дихателна недостатъчност, също подлежи на лекарски контрол – често в отделенията за интензивни грижи.
- По какъв начин може да се предотврати острата дихателна недостатъчност?
- Самото развитие на остра дихателна недостатъчност става в рамките на минути до часове и в този смисъл е трудно да се предвиди преодоляването на това състояние. Но адекватното лечение на хроничните болестни състояния може да предотврати или отложи развитието на хроничната дихателна недостатъчност и нейното обостряне.
- Да поговорим и за онези състояния и заболявания, които по-рядко засягаме: например плеврални изливи. Какво ги предизвиква? Какви усещания и симптоми провокират у болния? Опасни ли са? Как се овладяват? Какво трябва да спазват страдащите?
- Плевралните изливи не са чак толкова редки явления, както се смята. Те са нарастване на нормално съществуващата течност между двете обвивки на белия дроб – париеталната и висцералната плевра. Нормалното количество плеврална течност е от 10 до 30 мл на литър и осигурява плавността на дихателните движения на белия дроб. При различни белодробни и небелодробни болести и състояния плевралната течност нараства и може да достигне до няколко литра. Най-честите причини за плеврален излив са белодробни – пневмонии, туберкулоза, белодробен карцином, белодробна тромбоемболия и др. Както и небелодробни, като сърдечна недостатъчност, бъбречни и чернодробни болести, намаляване нивото на белтъчните съставки в кръвта и др.
- Какво е усещането при такива изливи?
- Плевралните изливи предизвикват най-често задух и кашлица. При неголямо количество на излива двата плеврални листа се трият един в друг при дишане, което е свързано с изразена болка и досадна кашлица.
- А как може да се установи такова състояние?
- Установяването на плеврален излив става чрез образни изследвания – гръдна рентгенография и ехография. Причината се установява чрез плеврална пункция и лабораторно изследване на плевралната течност. Лечението е специфично и най-често зависи от болестта, която го предизвиква. За съжаление в около 25 до 50 на сто при изливите плевралната пункция не е достатъчна за установяване на диагнозата. В тези случаи се прибягва до по-инвазивни процедури – плевроскопия или видеоасистирана торакоскопска хирургия с плеврална биопсия.
Задължителни процедури:
• Всички хора с висок риск за обструктивни болести като: пушачи, работещи във вредна среда, пациенти с ХОББ и астма, трябва поне веднъж годишно да се насочват за функционално изследване на дишането.
• Според съвременните международни ръководства пушачите и хората с фамилна обремененост за белодробен карцином трябва да се насочват за нискодозова компютърна томография на гръден кош.
• Пациентите, които често боледуват от респираторни инфекции или са с потиснат имунитет, трябва да провеждат профилактика с противогрипни и антибактериални ваксини.
Това са само част от методите за профилактика и скрининг на белодробните болести. Трудно е да се обобщят характеристиките на отделните най-често срещани болести. Пациентите трябва да обръщат внимание и да се насочват към белодробен специалист при всеки новопоявил се симптом от страна на дихателната система. Всяка кашлица, продължаваща повече от 8 седмици, се нарича хронична и задължително изисква уточняване от специалист.
Симптомите, които подсказват за белодробен проблем:
• Задух при обичайни физически усилия.
• Пристъпен задух, който се появява особено нощем.
• Бодежи или стягане в гърдите.
• Хриптене.
• Отхрачване на кръв.
Това всъщност са симптомите, които алармират за белодробен проблем. Някои симптоми, като ежедневно повишение на температурата до 37,5 градуса, нощно изпотяване, локализирани болки в гръдния кош, понякога в рамо или гръбнак, промяна в апетита и намаляване на телесното тегло първоначално се свързват с белодробна болест. Ролята на пулмолога е да обобщи наличните симптоми, да насочи пациента към най-подходящите диагностични процедури и да избере необходимото лечение.
Какво може да причини белодробния емфизем
Белодробният емфизем и пневмофиброзата са две съвсем различни болести, макар че напоследък се обособява специфичен синдром на белодробен емфизем с белодробна фиброза. Белодробният емфизем е разрушаване и преобразуване на белодробния паренхим, което води до образуване на були. Това са пространства със „затворен въздух”. Последните могат да бъдат малки, на ограничени места или навсякъде в белодробния паренхим. Могат да се слеят и образува було, което да заеме половината от белия дроб. Белодробният емфизем може да съществува като отделно състояние, понякога вродено, но обичайно се разглежда като част от хроничната обструктивна белодробна болест в съчетание с хроничен бронхит. Белодробният емфизем се диагностицира освен по клинични симптоми, чрез функционално изследване на дишането и чрез торакална компютърна томография.
Между другото!
Лечението на емфизема е поддържащо чрез инхалаторни препарати - бронходилататори. При тежки форми на емфизем могат да се извършат бронхоскопска или хирургична редукция на белодробния обем. Пневмофиброзата е състояние, свързано с разрастване на съединителната тъкан, която заменя нормалния белодробен паренхим. Това води до намаляване на нормалната белодробна разтегливост, което от своя страна причинява намаляване на белодробния капацитет и промяна в газовия обмен. Клинично това се изявява с прогресиращ задух и чести инфекции на дихателните пътища, които допълнително увреждат белодробните функции и структура. Причините за развитие на белодробна фиброза са много:
• Инфекциозни и възпалителни болести.
• Работа в среда с инхалаторни вредности.
• Продължителен прием на някои лекарства, като антиаритмични, цитостатици и др.
• Автоимунни болести и др.
Има и голяма група от т.нар. идиопатични белодробни фибрози, а според съвременната номенклатура – идиопатични белодробни пневмонии, с неизвестна генеза. Лечението на тези белодробни фибрози най-често се провежда с кортикостероидни и цитостатични препарати, но в повечето случаи с недостатъчен дълготраен ефект. В процес на проучване са т.нар. биологични лекарства – моноклонални антитела към определени възпалителни биологично активни фактори, отговорни за развитието на белодробната фиброза. За съжаление прогнозата и при двете гореспоменати болестни състояния не е благоприятна. И двете болести водят до развитие на белодробна хипертония и дихателна недостатъчност в различен период от време и налагат приложение на дълготрайна домашна кислородотерапия. Някои от формите на белодробна фиброза имат летален изход до 5 години след поставяне на диагнозата.
Приемането на контрацептиви може ли да увреди белия дроб
Белодробната тромбоемболия е наличие на тромб в белодробните артерии. Тромбът може да се образува на място, но по-често мигрира от периферните венозни съдове към основните. Тежестта на заболяването зависи от процента на засегнатите съдове и оттам – от развитието на остро белодробно сърце и нестабилност на хемодинамиката, което значи развитие на десностранна сърдечна слабост и шок. Формите на развитие на остро белодробно сърце с нестабилна хемодинамика се изявяват и с остра дихателна недостатъчност. Те задължително изискват прием в интензивно отделение с реанимационни мероприятия. Това се прави едновременно с лечението за разграждане на образувалата се тромбоза в белодробните съдове. При наличие на тромбоза на белодробни артерии под 50% от общото съдово русло, пациентите страдат най-често от остър задух, кашлица и храчат кръв, но без хемодинамична нестабилност. Поради това диагнозата и лечението се провеждат в обикновен белодробен стационар. Лечението започва с хепарин, с който се постига разтваряне на тромбите и продължава с т.нар. антикоагуланти и антиагреганти. Те се приемат през устата под контрола на специалист – пулмолог, кардиолог или съдов хирург.
Внимание!
Причина за белодробна тромбоемболия могат да бъдат редица фактори:
• Вродени нарушения във факторите на кръвоснабдяването.
• Дълбока венозна тромбоза на долни крайници или други вени.
• Обездвижване най-често след ортопедични операции.
• Онкологични болести.
• Затлъстяване, прием на контрацептиви и средства за намаляване на телесното тегло.
Както и много други. За съжаление честотата на белодробните болести дори в световен мащаб нараства. Някои автори на проучванията в тази област предполагат, че освен гореспоменатите фактори, приемът на голямо количество и различни медикаменти от съвременния човек увеличава риска от развитие на тромбози. Не бива обаче да се подценява и повишената диагностична възможност на модерните методи за диагноза. Единственият начин за профилактика е познаването на рисковите фактори и обсъждане на белодробните проблеми като вероятна причина при симптоматичните пациенти.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари