Доц. д-р Ралица Георгиева: Родените с тегло под 800 г често развиват ХОББ на недоносените!
Тя представлява много голям проблем, тъй като малките трудно отвикват от кислоро- долечението
В днешния брой на вестника ще акцентираме на постиженията в медицинската наука и практика, които позволяват овладяването и излекуването на някои тежки нарушения и заболявания при децата. Наши събеседници са двама специалисти - от неонатологията и от онкохематологията. На какво ниво е българската неонатология в днешно време ще ни разкаже доц. д-р Ралица Георгиева - републикански консултант по неонатология с много богат клиничен опит, включително с недоносени деца и с бронхопулмонална дисплазия. Тя е висококвалифициран педиатър в трасфонтанелната диагностика и проследяване.
- Доц. Георгиева, ще ми се да започнем нашия разговор с добрите новини, с хубавите неща, ако може така да се каже, в неонатологията. Със сигурност през последните години нещата са се променили към по-добро.
- В неонатологията наистина има изключително голямо развитие по отношение лечението на недоносените деца. А през последните 10 години то е особено интензивно. Основният акцент в този смисъл е изключителният напредък в интензивното лечение на недоносените деца, защото много често след раждането те имат тежка дихателна недостатъчност поради недостиг на т.нар. сърфактант. Това е абсолютно необходимо вещество за разгъването и нормалното функциониране на белите дробове след раждането. Съвременните методи на механична вентилация също имат изключително значение в този аспект, както и въобще комплексното интензивно лечение, което се провежда при недоносените деца. Затова казвам, че през последните 10 години може да се отбележи не само значителен напредък по отношение на лечението, но и значително повишаване на преживяемостта сред недоносените деца. Вече за голяма част и от тези бебета, които са родени с изключително ниско тегло - под 1000 грама. По-нататък, разбира се, тези деца подлежат на по-специфично и продължително наблюдение.
- Вие казахте за тежката дихателна недостатъчност, моля посочете кои са другите основни проблеми на недоносените бебенца? Особено що се отнася до по-рисковите?
- Основните проблеми могат да се разделят на два периода. Първият е непосредствено след раждането. Едното от тежките нарушения е дихателната недостатъчност поради незрелостта на белите дробове и дефицита на белодробен сърфактант. Вторият много голям проблем са неврологичните увреждания при недоносените деца. При тях, особено при тези с тегло под 1500 грама, значително по-често се наблюдават вътречерепните кръвоизливи. Те се случват най-често в т.нар. вентрикулна система и се наричат интравентрикуларни кръвоизливи. Значително по-чести са и исхемичните увреждания на бялото мозъчно вещество, което се обозначава с термина перивентрикуларна левкомалация. А вече в по-късна възраст, след първия месец, се установяват уврежданията на зрението. Това е отдавна известно и се обозначава с термина
ретинопатия на недоносените деца
При нея настъпват увреждания на съдовете на ретината, които при нелекуване или след късно диагностициране могат да доведат и до най-тежкото усложнение - слепота на тези деца.
- Какви са основните причини за ретинопатията при тези деца?
- От една страна, е незрелостта на ретината и нейната съдова система, а от друга страна - прилаганите методи на лечение и особено кислородната терапия. Имайте предвид, че тя е неизбежна при недоносените деца и трябва да бъде изключително прецизно дозирана, за да се избегнат тези усложнения.
- А кувьозите, особено старите, те какво влияние оказват?
- Много често в медиите и не само се тиражира твърдението колко вредни са кувьозите. Всъщност нещата стоят по по-различен начин. Това, което има значение, е кислородолечението. То може да се прилага или под формата на механична вентилация, или като приложение на кислородна терапия вътре в инкубатора. Разбира се, и той си има своето значение. Но все пак основният фактор за ретинопатия на недоносените е тяхната незрялост, особено на съдовете на ретината. Това, което най-вече предразполага към тези усложнения. Искам да изтъкна, че от много години за всички недоносени деца работи функционираща система за проследяване и първият очен офталмологичен преглед се извършва на 28-дневна възраст. След това наблюдението продължава през различни периоди от време по преценка на очните лекари. Особено важно е ретинопатията при недоносеното бебе да бъде навреме диагностицирана. За щастие сега съществуват много и различни ефективни методи за лечение - медикаментозно и с лазер. Така че много от засегнатите деца на практика могат да бъдат излекувани, като се постига крайната цел: да не се стигне до загуба на зрението.
- А успявате ли да овладеете и другите проблеми? Вече споменахте за неврологичните...
- Разбира се, освен очните
възникват и уврежданията на слуха
например, които са по-чести при недоносените деца. Затова голяма част от неонатологичните отделения в страната ни разполагат с апаратура, с която да се направи скрининг на слуха на новородените деца веднага след раждането. А сега благодарение на инициативата “Българската Коледа” още по-голям брой неонатологични отделения получиха такава апаратура. Затова смело можем да кажем, че вече се въвежда скрининг в страната за уврежданията на слуха при новородените деца.
Третият много важен проблем са неврологичните усложнения. Както вече споменах, в първата седмица от живота на новороденото често настъпват мозъчни увреждания - кръвоизливи и състояния от недостиг на кислород. А те по-късно могат да се проявят с физиологични усложнения - детска церебрална парализа, също изоставане в двигателното развитие, гърчове, хидроцефалия при някои деца. Всички тези физиологични проблеми трябва да бъдат проследявани от педиатри, от детски невролози и неврохирурзи, както и от специалисти по физиотерапия. Това се налага, тъй като е изключително важно да не се допуснат сериозни неврологични последици. А при децата, при които са констатирани лезии на централната нервна система, е нужно рано да се започне подходяща рехабилитация, за да не се стигне до тежки двигателни нарушения...
Друг много сериозен проблем са уврежданията на белия дроб, тъй като някои от децата са с много ниско тегло - говорим за тези под 1000 или под 800 грама. Те често развиват белодробни усложнения, т.нар. хронична белодробна болест на недоносените деца. Тя представлява много голям проблем, тъй като децата трудно отвикват от кислородолечението. Даже в някои случаи се налага детето да бъде изписано вкъщи с
домашно лечение с кислород
което представлява вече много голям проблем за родителите, за семейството и за адаптацията на самото дете у дома. Говорим за заболяване, което се нарича бронхопулмонална дисплазия, което също е усложнение от незрелостта на белия дроб, от прилаганата механична вентилация в ранния неонатален период. Влияние оказват и различни други фактори, най-често белодробни инфекции. Тези деца трябва да бъдат дълго време проследявани от специалисти по детски белодробни болести и да се прилага дългосрочно поддържащо лечение. Ясно се вижда, че в проследяването и лечението на усложненията при недоносените деца трябва да участва екип от специалисти в различни аспекти.
- Доц. Георгиева, няколко пъти споменахте за ранна диагностика. В тази връзка - съществуват ли нови диагностични методи?
- Разбира се - по отношение на централната нервна система и мозъчните увреждания вече във всички неонатологични отделения има ултразвукови апарати. Специалистите са квалифицирани, така че още първата седмица се прави ултразвуково изследване на мозъка на новороденото, което след това се проследява в динамика до края на първия месец. Всичко това е с цел преди изписването на детето ние да можем да кажем с голяма сигурност дали има поражения на мозъка и на централната нервна система. Има случаи, когато са необходими други диагностични техники - например компютърна томография и магнитно-ядрен резонанс. Но първото скринингово изследване е ултразвуковото изследване на мозъка, което се провежда в почти всички неонатологични отделения. Нова техника има и за диагностиката на очните увреждания - ретинопатията на недоносените деца.
Тя позволява образът на очното дъно да бъде заснет с дигитална техника, като след това може по електронен път да се изпраща за консултация с различни специалисти. Това също е изключително достижение на техниката и подпомага ранната диагностика. Специалните апарати за изследване на ретината са на разположение на всички университетски болници в страната.
Факт!
10% от новородените се раждат по-рано
През последните години недоносените деца са около 10% от всички живородени. Имаме около 60-65 хиляди раждания в страната за една година. Т.е. около 6000 от тях са недоносени. Но не всички от тях попадат в големия риск от всички опасни за новородените заболявания. В общата група на недоносените деца са всички онези, които са родени преди 37-ата гестационна седмица и са с тегло под 1500 грама. Но ако бебето се е родило между 2200 и 2400 грама, на практика има много, много по-малко нарушения в адаптацията и по-нисък риск от усложнения. Така че най-рисковите деца са около 3000 на година. Статистиката показва, че относителният дял на недоносените деца е стабилен и е в рамките на 10 - 11%. В някои региони, като в Сливен и в района, има по-висок процент на преждевременни раждания, което е свързано с това, че там има повече ромско население. Както и много родилки в тийнейджърска възраст - под 16 години, което също предразполага към преждевременно раждане. Но като цяло за страната не може да се каже, че има някаква съществена динамика или увеличаване броя на новородените недоносени деца.
Яна БОЯДЖИЕВА
- Доц. Георгиева, ще ми се да започнем нашия разговор с добрите новини, с хубавите неща, ако може така да се каже, в неонатологията. Със сигурност през последните години нещата са се променили към по-добро.
- В неонатологията наистина има изключително голямо развитие по отношение лечението на недоносените деца. А през последните 10 години то е особено интензивно. Основният акцент в този смисъл е изключителният напредък в интензивното лечение на недоносените деца, защото много често след раждането те имат тежка дихателна недостатъчност поради недостиг на т.нар. сърфактант. Това е абсолютно необходимо вещество за разгъването и нормалното функциониране на белите дробове след раждането. Съвременните методи на механична вентилация също имат изключително значение в този аспект, както и въобще комплексното интензивно лечение, което се провежда при недоносените деца. Затова казвам, че през последните 10 години може да се отбележи не само значителен напредък по отношение на лечението, но и значително повишаване на преживяемостта сред недоносените деца. Вече за голяма част и от тези бебета, които са родени с изключително ниско тегло - под 1000 грама. По-нататък, разбира се, тези деца подлежат на по-специфично и продължително наблюдение.
- Вие казахте за тежката дихателна недостатъчност, моля посочете кои са другите основни проблеми на недоносените бебенца? Особено що се отнася до по-рисковите?
- Основните проблеми могат да се разделят на два периода. Първият е непосредствено след раждането. Едното от тежките нарушения е дихателната недостатъчност поради незрелостта на белите дробове и дефицита на белодробен сърфактант. Вторият много голям проблем са неврологичните увреждания при недоносените деца. При тях, особено при тези с тегло под 1500 грама, значително по-често се наблюдават вътречерепните кръвоизливи. Те се случват най-често в т.нар. вентрикулна система и се наричат интравентрикуларни кръвоизливи. Значително по-чести са и исхемичните увреждания на бялото мозъчно вещество, което се обозначава с термина перивентрикуларна левкомалация. А вече в по-късна възраст, след първия месец, се установяват уврежданията на зрението. Това е отдавна известно и се обозначава с термина
ретинопатия на недоносените деца
При нея настъпват увреждания на съдовете на ретината, които при нелекуване или след късно диагностициране могат да доведат и до най-тежкото усложнение - слепота на тези деца.
- Какви са основните причини за ретинопатията при тези деца?
- От една страна, е незрелостта на ретината и нейната съдова система, а от друга страна - прилаганите методи на лечение и особено кислородната терапия. Имайте предвид, че тя е неизбежна при недоносените деца и трябва да бъде изключително прецизно дозирана, за да се избегнат тези усложнения.
- А кувьозите, особено старите, те какво влияние оказват?
- Много често в медиите и не само се тиражира твърдението колко вредни са кувьозите. Всъщност нещата стоят по по-различен начин. Това, което има значение, е кислородолечението. То може да се прилага или под формата на механична вентилация, или като приложение на кислородна терапия вътре в инкубатора. Разбира се, и той си има своето значение. Но все пак основният фактор за ретинопатия на недоносените е тяхната незрялост, особено на съдовете на ретината. Това, което най-вече предразполага към тези усложнения. Искам да изтъкна, че от много години за всички недоносени деца работи функционираща система за проследяване и първият очен офталмологичен преглед се извършва на 28-дневна възраст. След това наблюдението продължава през различни периоди от време по преценка на очните лекари. Особено важно е ретинопатията при недоносеното бебе да бъде навреме диагностицирана. За щастие сега съществуват много и различни ефективни методи за лечение - медикаментозно и с лазер. Така че много от засегнатите деца на практика могат да бъдат излекувани, като се постига крайната цел: да не се стигне до загуба на зрението.
- А успявате ли да овладеете и другите проблеми? Вече споменахте за неврологичните...
- Разбира се, освен очните
възникват и уврежданията на слуха
например, които са по-чести при недоносените деца. Затова голяма част от неонатологичните отделения в страната ни разполагат с апаратура, с която да се направи скрининг на слуха на новородените деца веднага след раждането. А сега благодарение на инициативата “Българската Коледа” още по-голям брой неонатологични отделения получиха такава апаратура. Затова смело можем да кажем, че вече се въвежда скрининг в страната за уврежданията на слуха при новородените деца.
Третият много важен проблем са неврологичните усложнения. Както вече споменах, в първата седмица от живота на новороденото често настъпват мозъчни увреждания - кръвоизливи и състояния от недостиг на кислород. А те по-късно могат да се проявят с физиологични усложнения - детска церебрална парализа, също изоставане в двигателното развитие, гърчове, хидроцефалия при някои деца. Всички тези физиологични проблеми трябва да бъдат проследявани от педиатри, от детски невролози и неврохирурзи, както и от специалисти по физиотерапия. Това се налага, тъй като е изключително важно да не се допуснат сериозни неврологични последици. А при децата, при които са констатирани лезии на централната нервна система, е нужно рано да се започне подходяща рехабилитация, за да не се стигне до тежки двигателни нарушения...
Друг много сериозен проблем са уврежданията на белия дроб, тъй като някои от децата са с много ниско тегло - говорим за тези под 1000 или под 800 грама. Те често развиват белодробни усложнения, т.нар. хронична белодробна болест на недоносените деца. Тя представлява много голям проблем, тъй като децата трудно отвикват от кислородолечението. Даже в някои случаи се налага детето да бъде изписано вкъщи с
домашно лечение с кислород
което представлява вече много голям проблем за родителите, за семейството и за адаптацията на самото дете у дома. Говорим за заболяване, което се нарича бронхопулмонална дисплазия, което също е усложнение от незрелостта на белия дроб, от прилаганата механична вентилация в ранния неонатален период. Влияние оказват и различни други фактори, най-често белодробни инфекции. Тези деца трябва да бъдат дълго време проследявани от специалисти по детски белодробни болести и да се прилага дългосрочно поддържащо лечение. Ясно се вижда, че в проследяването и лечението на усложненията при недоносените деца трябва да участва екип от специалисти в различни аспекти.
- Доц. Георгиева, няколко пъти споменахте за ранна диагностика. В тази връзка - съществуват ли нови диагностични методи?
- Разбира се - по отношение на централната нервна система и мозъчните увреждания вече във всички неонатологични отделения има ултразвукови апарати. Специалистите са квалифицирани, така че още първата седмица се прави ултразвуково изследване на мозъка на новороденото, което след това се проследява в динамика до края на първия месец. Всичко това е с цел преди изписването на детето ние да можем да кажем с голяма сигурност дали има поражения на мозъка и на централната нервна система. Има случаи, когато са необходими други диагностични техники - например компютърна томография и магнитно-ядрен резонанс. Но първото скринингово изследване е ултразвуковото изследване на мозъка, което се провежда в почти всички неонатологични отделения. Нова техника има и за диагностиката на очните увреждания - ретинопатията на недоносените деца.
Тя позволява образът на очното дъно да бъде заснет с дигитална техника, като след това може по електронен път да се изпраща за консултация с различни специалисти. Това също е изключително достижение на техниката и подпомага ранната диагностика. Специалните апарати за изследване на ретината са на разположение на всички университетски болници в страната.
Факт!
10% от новородените се раждат по-рано
През последните години недоносените деца са около 10% от всички живородени. Имаме около 60-65 хиляди раждания в страната за една година. Т.е. около 6000 от тях са недоносени. Но не всички от тях попадат в големия риск от всички опасни за новородените заболявания. В общата група на недоносените деца са всички онези, които са родени преди 37-ата гестационна седмица и са с тегло под 1500 грама. Но ако бебето се е родило между 2200 и 2400 грама, на практика има много, много по-малко нарушения в адаптацията и по-нисък риск от усложнения. Така че най-рисковите деца са около 3000 на година. Статистиката показва, че относителният дял на недоносените деца е стабилен и е в рамките на 10 - 11%. В някои региони, като в Сливен и в района, има по-висок процент на преждевременни раждания, което е свързано с това, че там има повече ромско население. Както и много родилки в тийнейджърска възраст - под 16 години, което също предразполага към преждевременно раждане. Но като цяло за страната не може да се каже, че има някаква съществена динамика или увеличаване броя на новородените недоносени деца.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари