Кирил Кандиларов: Телемедицината замества успешно някои прегледи

Кирил Кандиларов е биотехнолог, завършил е Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1999 г. заедно с брат си основават лаборатория “Кандиларов” с екип от шест души. В момента лабораториите са позиционирани в 15 града, с над 200 души персонал и с повече от 60 пункта за вземане на кръв. В последните години Кирил Кандиларов стартира и приложението за телемедицина “Хелтико”, което се оказа особено успешно и необходимо по време на епидемичната обстановка от COVID-19.

- Г-н Кандиларов, откога и как работи вашето приложение за телемедицина?

- През 2015 г. ми хрумна идеята да направя приложение за телемедицина. Със Стоян Дипчиков започнахме да разработваме идеята, дизайна и концепцията през 2016 г., в края на 2019 г. приложението “Хелтико” официално стартира сключването на договори със специалисти и заработи. Днес разполагаме и се доверяваме на 250 лекари и специалисти, които дават онлайн консултации на пациенти и се включват в безплатните уебинари по време на първата вълна на пандемията през пролетта на 2020 г.

“Хелтико” генерира идеята да служи на пациента - да пести време и пари, да е улеснен в търсенето и намирането на специалист, когато има нужда от второ мнение или консултация. Всички знаем, че за да получим второ мнение от специалист, това понякога е свързано и с пътуване в чужбина и куп разходи. “Хелтико” обаче спестява много време и разходи. А в условията на пандемията има много голям интерес от страна на пациентите - няма нужда да излизат от къщи, правят си консултациите по интернет. 

Чрез “Хелтико” консултациите са писмени или с видеовръзка. Пациентът първо избира специалиста, заплаща консултацията по интернет и изпраща медицинските си документи. Лекарят отговаря в рамките на пет работни дни. Когато консултацията е с видеовръзка и е онлайн, пациент и лекар се включват в определен ден и час, което може да се повтаря и обсъжданията да продължат многократно.

- Лекари с какви специалности дават консултации при вас?

- Почти всички специалности. Най-голям интерес има към диетолози, ендокринолози, дерматолози, алерголози, гастроентеролози, кардиолози, невролози. Има по-специален интерес за второ мнение към онколози в България или в чужбина, защото пациентите с онкологични заболявания задължително вземат и второ мнение за диагностиката и за терапията си. Работим със специалисти в Германия и в Южна Корея. 

- Какво се случва в сегашната епидемична обстановка в лабораториите?

- Тестовете за коронавируса, които правим, зависят от това кога човекът е имал контакт с болен от COVID-19 или има симптоми. Когато контактът е бил по-скоро, препоръчваме да се направи PCR-тест или антиген тест. И двата са много точни. Ако е минало повече време от контакта и от първите симптоми на заболяването, пациентите желаят да си направят тест за антитела.

Има случаи, когато обаче пациентите не се чувстват добре, имат симптоми на COVID-19 (загуба на обоняние, болки в мускулите, кашлица, висока температура), но са с отрицателен резултат на PCR-а и на антиген теста. Това се случва, защото вирусът е слязъл от носоглътката надолу към белия дроб. При тези пациенти заболяването може да се установи със скенер или с рентген на бял дроб.

PCR тестът хваща точно наличието на вируса от първия или втория ден след контакта. Наблюдаваме в последните две седмици засилване на интереса към тестовете Елайза за антитела - IgG и IgM.

Това означава, че повече хора вече са изкарали вируса и искат да проверят дали имат наличие на антитела. Факт е, че хората, които изкарват по-тежко инфекцията, имат повече антитела от тези, които преминават през COVID-19 по-леко или безсимптомно.

Кирил Кандиларов

- Как се променя клиничната картина при болните и при преболедувалите COVID-19?

- Нашият клиничен лекар д-р Кънчева споделя, че при наличие на възпалителни процеси в организма, включително на COVID-19, в кръвната картина С-реактивният протеин и всички други маркери на възпалението са увеличени: СУЕ, феритин, прокалцитонин, висок брой левкоцити. Препоръчва се и определяне на d-dimer, който е важен показател за тромбоза за по-тежки случаи.

- Какви мерки за безопасност спазвате в лабораториите за пациентите и за персонала?

- Само в определени часове и на конкретни места в нашите лаборатории се вземат проби за PCR тест и антиген тест. Целият персонал е облечен в специални защитни облекла. Правят се периодични дезинфекции на помещенията, както е по правилата. След всеки пациент всичко се дезинфекцира, за да запазим здравето и на пациента, и на персонала.

Как да се предотврати тромбозата след боледуване от коронавирус?

- Има ли пациенти, които се изследват за други заболявания, различни от COVID-19?

- Спрямо статистиката от миналата година по това време няма спад на пациентите, които са насочени от лекари да си пуснат други изследвания - профилактично или при заболяване. Понеже на отделни места вземаме проби за COVID-19, това не пречи на останалите пациенти и не ги застрашава. При нас пациентите са спокойни, че в тези пунктове се правят кръвни изследвания, които не са свързани с COVID-19 

Разделили сме пунктовете, така че в едни места взимаме само проби за антигени, PCR и другите тестове за COVID-19, а в различни от тях пунктове правим останалите изследвания. Всичко е въпрос на добра организация.

- Мнението ви за ваксините за COVID-19?

- Привърженик съм на ваксините. Това, което ме притеснява, е, че срокът за изпитанията беше кратък и че не са тествани на хора с хронични заболявания. Знае се, че тесването на ваксините става върху клинично здрави хора. Стана ясно и че деца до 18 години няма да бъдат ваксинирани. Схемите за предстоящото ваксиниране на населението в Германия и в Англия е по групи - първо здравните работници, които са на първа линия, и възрастните хора. Разбира се, ваксинирането не е задължително, а само на хора, които желаят. Сигурен съм, че ваксините може да допринесат за решаването на този глобален проблем, но още е рано за изводи.

Мара КАЛЧЕВА