Кои лекарства причиняват алергии?
Всеки десети пациент има повишена чувствителност към някои медикаменти
Наскоро ми се наложи да пия лекарства, предписани ми от лекар. Оказа се, че имам алергия към тях. Все още не мога да се възстановя от тежката алергична реакция и много се страхувам да не се повтори отново този ад. Затова реших да ви пиша с молба да публикувате повече информация за алергията към лекарства. Към кои лекарства най-често се развиват алергии?
Алергията към лекарства е сериозен проблем за съвременното ни здравеопазване. Според различни автори разпространението й достига до 10%. Това означава, че средно всеки десети пациент има сенсибилизация - повишена чувствителност, към някои лекарства. Потенциално всяко лекарство може да се превърне в алерген за даден човек. Най-често се развиват алергии към някои антибиотици - особено към пеницилин, сулфонамиди, аналгетици, местни анестетици. Тези лекарства обикновено са лесно достъпни в аптеките без рецепта и може би именно с това е свързан големият брой регистрирани случаи на алергия към тях.
Освен това, алергия, колкото и странно да ви прозвучи, може да се развие дори към противоалергични препарати. Алергенът може да бъде както основно активно вещество, така и други компоненти в лекарството - стабилизатори, пълнители и т.н. Ето защо някои хора проявяват непоносимост към конкретна фармацевтична компания, но спокойно понасят препарат на друга фирма, със същата активна съставка.
Алергична реакция към лекарствен препарат може да се развие както непосредствено след приемането му, така и след известно време. Проявите на алергията варират от сърбеж по кожата до анафилактичен шок. Всичко зависи от вида на препарата, индивидуалните особености на организма, както и начина на приложението му - най-опасни в това отношения са венозните инжекции и инфузии. Освен това, не са редки и случаите на алергии към имунни препарати - ваксини, серуми, кръвни компоненти.
Истинските алергични реакции се развиват обикновено при повторното попадане на алергена в организма. Затова е практически невъзможно предварително да предвидите наличието на алергия към дадено лекарство. Въпреки това, ако някога сте имали подобни нежелани реакции, задължително запомнете названието на “виновните” лекарства и не забравяйте да ги съобщите на лекуващия си лекар. Не ви препоръчваме да разчитате на паметта си, тя много често ни подвежда, особено когато решението трябва да се вземе бързо.
Най-добре е да носите със себе си листче или карта с имената на лекарствата, към които проявявате непоносимост.
Апропо!
Като правило, когато става въпрос за инжектиране на нови лекарства, на пациента се препоръчва известно време да остане в лечебното заведение, за да не се пропусне началото на евентуална алергична реакция. При въвеждането на серум и някои други имунни препарати се прилага специален подход - поетапно, частично въвеждане на препарата, което позволява да се оцени предварително рискът от алергия и да се сведат до минимум последиците от нея. Тежките алергични реакции - ангиоедем (оток на Квинке) и анафилактичен шок, се развиват много бързо след инжектиране на лекарството. Те изискват незабавна медицинска помощ - поставянето на адреналин и глюкокортикоиди, които имат мощен антиалергичен ефект.
Алергиите към таблетни форми се развиват обикновено във вид на уртикария и пациентите търсят своевременно помощ. В тези случаи се предписва стандартна терапия с антихистамини, понякога в комбинация с глюкокортикоиди, както и хипоалергенна диета. Освен това се налага допълнителен прием на ентеросорбенти - вещества, които извеждат от организма токсините, алергените и другите вредни вещества. Така че, ако имате алергия към лекарства - запомнете точно към кои от тях проявявате непоносимост и ги кажете на лекуващия ви лекар. В някои случаи тази информация може да бъде полезна, когато ви предписват нови лекарства, за да може лекарят да прецени риска от кръстосана алергия.
Милена ВАСИЛЕВА
Алергията към лекарства е сериозен проблем за съвременното ни здравеопазване. Според различни автори разпространението й достига до 10%. Това означава, че средно всеки десети пациент има сенсибилизация - повишена чувствителност, към някои лекарства. Потенциално всяко лекарство може да се превърне в алерген за даден човек. Най-често се развиват алергии към някои антибиотици - особено към пеницилин, сулфонамиди, аналгетици, местни анестетици. Тези лекарства обикновено са лесно достъпни в аптеките без рецепта и може би именно с това е свързан големият брой регистрирани случаи на алергия към тях.
Освен това, алергия, колкото и странно да ви прозвучи, може да се развие дори към противоалергични препарати. Алергенът може да бъде както основно активно вещество, така и други компоненти в лекарството - стабилизатори, пълнители и т.н. Ето защо някои хора проявяват непоносимост към конкретна фармацевтична компания, но спокойно понасят препарат на друга фирма, със същата активна съставка.
Алергична реакция към лекарствен препарат може да се развие както непосредствено след приемането му, така и след известно време. Проявите на алергията варират от сърбеж по кожата до анафилактичен шок. Всичко зависи от вида на препарата, индивидуалните особености на организма, както и начина на приложението му - най-опасни в това отношения са венозните инжекции и инфузии. Освен това, не са редки и случаите на алергии към имунни препарати - ваксини, серуми, кръвни компоненти.
Истинските алергични реакции се развиват обикновено при повторното попадане на алергена в организма. Затова е практически невъзможно предварително да предвидите наличието на алергия към дадено лекарство. Въпреки това, ако някога сте имали подобни нежелани реакции, задължително запомнете названието на “виновните” лекарства и не забравяйте да ги съобщите на лекуващия си лекар. Не ви препоръчваме да разчитате на паметта си, тя много често ни подвежда, особено когато решението трябва да се вземе бързо.
Най-добре е да носите със себе си листче или карта с имената на лекарствата, към които проявявате непоносимост.
Апропо!
Като правило, когато става въпрос за инжектиране на нови лекарства, на пациента се препоръчва известно време да остане в лечебното заведение, за да не се пропусне началото на евентуална алергична реакция. При въвеждането на серум и някои други имунни препарати се прилага специален подход - поетапно, частично въвеждане на препарата, което позволява да се оцени предварително рискът от алергия и да се сведат до минимум последиците от нея. Тежките алергични реакции - ангиоедем (оток на Квинке) и анафилактичен шок, се развиват много бързо след инжектиране на лекарството. Те изискват незабавна медицинска помощ - поставянето на адреналин и глюкокортикоиди, които имат мощен антиалергичен ефект.
Алергиите към таблетни форми се развиват обикновено във вид на уртикария и пациентите търсят своевременно помощ. В тези случаи се предписва стандартна терапия с антихистамини, понякога в комбинация с глюкокортикоиди, както и хипоалергенна диета. Освен това се налага допълнителен прием на ентеросорбенти - вещества, които извеждат от организма токсините, алергените и другите вредни вещества. Така че, ако имате алергия към лекарства - запомнете точно към кои от тях проявявате непоносимост и ги кажете на лекуващия ви лекар. В някои случаи тази информация може да бъде полезна, когато ви предписват нови лекарства, за да може лекарят да прецени риска от кръстосана алергия.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари