Лиляна Петрова: В селата се появиха амбулантни търговци на лекарства - практика, опасна за здравето

Лиляна Петрова е председател на Управителния съвет на Националното сдружение на бакалавър-фармацевтите в България. Завършила е Медицинския колеж в Пловдив. Преминала е курс за следдипломно обучение по Клинична хомеопатия и курс за “Консултант по хранителни добавки”.

- Г-жо Петрова, промените в Закона за съсловните организации беше приет окончателно на второ четене в Народното събрание преди дни. Кои от предложенията ви бяха приети?

- Без дебати и с пълно единодушие парламентът прие окончателно на второ четене промените в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.

С измененията в него бяха включени две нови съсловни организации - на зъботехниците и нашата - на помощник-фармацевтите. Така членството в организациите на зъботехниците и на помощник-фармацевтите става задължително за всички упражняващи професията и доброволно за всички, които имат тази специалност, но не работят по нея.

В мотивите към законопроекта бе посочено, че настоящият Закон за съсловните организации на медсестрите, акушерките и асоциираните медицински специалисти регламентира дейността на една съсловна организация, въпреки разнородния характер на професиите и разнопосочните им интереси. Част от медицинските специалисти, като помощник-фармацевтите и зъботехниците, не попадаха досега в обхвата на закона и техните права и интереси нямаха национално представителство.

След 10 години борба от страна на нашата организация законът вече е факт. Всички наши предложения, които направихме, са безпрекословно приети от членовете на Комисията по здравеопазване. И това има значение не само за практикуващите професията, но и за пациентите.

Преди всичко бакалавър-фармацевтите ще имаме Национален регистър - ще се знае колко сме, къде работим, какви дипломи имаме. Ще се изготви Наредба за професионалните дейности, а това е много важно - да се знае къде са разпределени кадрите и къде не достигат, ще се избегнат нерегламентираните дейности. Ще могат да се проверяват дипломите, за да не се работи с фалшиви такива. Имало е и такива случаи за съжаление в България. Всички колеги, повече от 7500 в страната, по региони или на национално ниво, задължително 

ще се включват в следдипломни обучения, 

за да поддържат професионалната си форма. Съсловната ни организация ще направи усилия да имаме специализации по наредба на Министерството на здравеопазването.

Всички, упражняващи професията бакалавър-фармацевти, ще подчиняват дейността си на строг Етичен кодекс. Това пак рефлектира върху сигурността на хората: да знаят, че когато влязат в една аптека не само магистър-фармацевтите, но и помощник-фармацевтите ще отговарят на тези изисквания. Така ще са сигурни, че ги обслужват фармацевти. 

- Ако трябва да обобщите, кои са най-важните промени в закона, които ще почувстваме и ние като пациенти?

- Това, че ще има регистър, ще има регламент за упражняване на професията, Наредба за професионалните дейности. Ще акцентираме и на следдипломните обучения. При такава отговорна и регулирана професия, не може човек да работи 40 години, без да продължи да се обучава. Тази битка я водим донкихотовски почти 10 години. 

След приемането на промените в закона, вече ще има още една категория фармацевтични специалисти в наше лице, които, когато стане въпрос за фармация, за лекарствоснабдяване, ще могат да изказват мненията си на национално ниво за решаване на конкретни проблеми. Например, за снабдяването с лекарства в малките населени места. Селата останаха без аптеки.

Но в природата няма нищо празно: появиха се амбулантни търговци, чухме за хранителни магазини, които продават лекарства, за автомобили, които се правят на подвижни аптеки. Неща, които изобщо не работят, а и са рискови и опасни за здравето на хората.

Преди да бъде променен Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина преди няколко години, аптеките по селата се завеждаха от помощник-фармацевти. Хората денонощно разчитаха на своята аптека - колегите живееха там, познаваха се с хората.

След промените, заработиха като дрогерия - 

отпускат само лекарства, които са на режим без рецепта. Отпаднаха безплатните рецепти по Здравна каса. Това беше едно недалновидно решение, което сега дава своите “плодове”.

Десет години бях секретар на организацията, сега съм - председател. Като секретар и като човек, който е работил по този въпрос, при мен има цяла папка с писма от кметове, в които казват колко полезни, нужни и добри са помощник-фармацевтите като специалисти. Но минаха 10 години, през които част от колегите се пенсионираха, а другите нямат куража да разкриват аптеки, защото в едно село с 2000 души това начинание е обречено на гибел. Както се казва: “Изпуснахме питомното, сега ще гоним дивото!”

- Какви са вашите предложения за решаване на проблема с липсата на достъп до аптеки в селата?

- За проблема с аптеките и снабдяването с лекарства в малките населени места не сме спирали да говорим. Но нашите предложения не са били чувани и в работни групи към Министерството на здравеопазването и в Комисиите по здравеопазване. Надявам се сега вече, когато ще сме съсловна организация, да има по-задълбочен диалог с нашето съсловие и предложенията ни да се вземат предвид.

Нашето предложение беше ясно, точно и категорично: министърът на здравеопазването да регламентира Специализация по Наредба №1. Ако към нас като специалисти има повишени изисквания, на това трябва да се отговори с обучение, а не чрез закриване на обекти. Освен това е важно при този недостиг на кадри, да не се разпилява и губи ресурс. Точно обратното, да се използва пълноценно и да не се унищожава един модел, доказал своята полза през годините. От това губят не само колегите ни, но и цялото общество. Когато затвориш аптеката и училището в едно село, остават - старците. А след тях - празните къщи.

Милена ВАСИЛЕВА