Лош апетит при децата няма!
Те винаги имат такъв апетит от какъвто се нуждае организмът им
Каква би могла да бъде причината за постоянен, лош апетит при тийнейджър на 12 години? Какви психологически проблеми може да стоят зад това? Синът ми е много емоционален, подвижен, чувствителен, но в същото време трудно споделя чувствата си и душевните си проблеми, държи всичко в себе си. Когато беше на 5 години, почина внезапно баща му. Сега, в периода на активен растеж и формиране на всички важни функции в организма, заедно с увеличеното натоварване в училище, му трябват повече сили, а той е много слаб и крехък. Това го притеснява, но не иска да промени начина си на хранене. Предпочита да яде „химия” в ярки опаковки - бонбони, дъвки, чипсове и т.н. Моля, помогнете ми! Как да постъпя?
Разбираема е вашата загриженост за сина ви. И добре е, че във втората част на въпроса ви преминавате от темата за така наречения лош апетит към психологическите проблеми на момчето. Първо, искаме да ви обърнем внимание, че не съществува такова понятие като „лош” апетит при децата. И „добър” – също няма. Апетитът просто е различен: понижен, среден, повишен - в сравнение с определено усреднено ниво. Но нито към един апетит не можем да прикрепим оценката "добър" или "лош". Това е фалшив, стар термин, безполезен модел. Детето има точно такъв апетит, от какъвто се нуждае организмът му в дадения момент. Такъв апетит, който съответства на неговите нужди, особеностите на организма му и състоянието му – тук и сега. Някои психологически особености или трудности може да повлияят на апетита. Ако детето е в депресия, апетитът може да бъде понижен, въпреки че това не винаги се случва. Случва се и обратното: апетитът се повишава като компенсация при недостиг на положителни емоции.
Много родители, особено бабите, са фиксирани прекалено върху апетита на детето, като при някои това добива мащабите на невроза. Това също си има своята психология: невъзможността да се види истинската ситуация като цяло, чувството за вина и тревогите...
Между другото!
Всичко това се изразява в стремежа на всяка цена да нахранят детето, да му напъхат в устата необходимото, от гледна точка на възрастния човек, количество храна. За детето такъв вманиачен „хранещ” родител или баба, е голям проблем. И обикновено уви, не може да промениш убежденията на такъв „хранител”, тъй като упоритостта му в това отношение понякога достига катастрофални размери.
Ако момчето ви е едва на 12 г., до началото на пубертета остават още една-две години. Напълно вероятно е с началото на пубертета, когато започва бурният му растеж, апетитът му също да нарасне. Много от тези, които преди са изглеждали недорасли и немощни, след 18-годишна възраст стават високи и широкоплещести, здрави момчета.
Вашето момче расте без баща, който вероятно си спомня добре... Не се и съмняваме, че той е заобиколен от вашите грижи, но не му е достатъчно само женското внимание. Положението му сред връстниците едва ли е на високо ниво, а самочувствието му – сами разбирате какво е... Следователно, колкото повече в живота му има игри, движение, въздух, пространство – толкова по-добре ще се чувства и той. Би било добре, ако успеете да го запишете да тренира при разбиращ треньор, с индивидуален подход. Какъв ще е спортът, това не е толкова важно, важното е синът ви да го харесва.
Милена ВАСИЛЕВА
Разбираема е вашата загриженост за сина ви. И добре е, че във втората част на въпроса ви преминавате от темата за така наречения лош апетит към психологическите проблеми на момчето. Първо, искаме да ви обърнем внимание, че не съществува такова понятие като „лош” апетит при децата. И „добър” – също няма. Апетитът просто е различен: понижен, среден, повишен - в сравнение с определено усреднено ниво. Но нито към един апетит не можем да прикрепим оценката "добър" или "лош". Това е фалшив, стар термин, безполезен модел. Детето има точно такъв апетит, от какъвто се нуждае организмът му в дадения момент. Такъв апетит, който съответства на неговите нужди, особеностите на организма му и състоянието му – тук и сега. Някои психологически особености или трудности може да повлияят на апетита. Ако детето е в депресия, апетитът може да бъде понижен, въпреки че това не винаги се случва. Случва се и обратното: апетитът се повишава като компенсация при недостиг на положителни емоции.
Много родители, особено бабите, са фиксирани прекалено върху апетита на детето, като при някои това добива мащабите на невроза. Това също си има своята психология: невъзможността да се види истинската ситуация като цяло, чувството за вина и тревогите...
Между другото!
Всичко това се изразява в стремежа на всяка цена да нахранят детето, да му напъхат в устата необходимото, от гледна точка на възрастния човек, количество храна. За детето такъв вманиачен „хранещ” родител или баба, е голям проблем. И обикновено уви, не може да промениш убежденията на такъв „хранител”, тъй като упоритостта му в това отношение понякога достига катастрофални размери.
Ако момчето ви е едва на 12 г., до началото на пубертета остават още една-две години. Напълно вероятно е с началото на пубертета, когато започва бурният му растеж, апетитът му също да нарасне. Много от тези, които преди са изглеждали недорасли и немощни, след 18-годишна възраст стават високи и широкоплещести, здрави момчета.
Вашето момче расте без баща, който вероятно си спомня добре... Не се и съмняваме, че той е заобиколен от вашите грижи, но не му е достатъчно само женското внимание. Положението му сред връстниците едва ли е на високо ниво, а самочувствието му – сами разбирате какво е... Следователно, колкото повече в живота му има игри, движение, въздух, пространство – толкова по-добре ще се чувства и той. Би било добре, ако успеете да го запишете да тренира при разбиращ треньор, с индивидуален подход. Какъв ще е спортът, това не е толкова важно, важното е синът ви да го харесва.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари