Мозъчните инсулти нямат нищо общо с болестта на Алцхаймер

Моля компетентен специалист да ми разясни какво точно е  мултиинфарктната енцефалопатия и коровата атрофия. Това е написано в моята епикриза според резултата от скенера, който ми направиха наскоро. Преди година както си карах велосипеда, изведнъж почувствах световъртеж и започна да ми се повръща. Почувствах се некомфортно, помислих, че съм получил микроинсулт. Оттогава не се е повторило това ми състояние, но съм притеснен.

---

В отговор  потърсихме за коментар д-р Анелия Бочева - специалист по нервни болести. Тя е подизследовател в девет международни клинични проучвания в областта на епилепсията, мозъчните инсулти и множествената склероза. Професионалните й интереси са в областта на периферната нервна система, мозъчно-съдовите заболявания и множествената склероза. Извършва ЕМГ-изследване на мускулите и нервите.      

- Д-р Бочева, нека да отговорим на въпроса на нашата читателка: в какво се изразява състоянието, наречено мултиинфарктна енцефалопатия?
- Мултиинфарктната енцефалопатия по-скоро е рентгенологична диагноза, защото я поставяме, когато на скенер видим множество исхемични зони в мозъчния паренхим. На болните обикновено обясняваме това състояние по следния начин - наличие на малки исхемични инсулти, които са се случвали във времето. Пациентът може да е усетил някои от тези микроинсулти с някакви леки симптоми. Други обаче може да са възникнали абсолютно безсимптомно. Например, когато засягат мозъчни области, които не отговарят за някакви важни функции и не дават прояви. 

- От какво се причинява, на какво се дължи този проблем?
- Енцефалопатията най-често е резултат от рисковите фактори, провокиращи мозъчно-съдова болест. Най-честите от тях са захарен диабет, артериална хипертония, ритъмна патология на сърцето, всички видове аритмия, атеросклеротични промени по съдовете, най-вече мозъчните артерии и дислипидемии. Но и много други заболявания могат да го провокират, например различните сърдечно-съдови и кръвни болести, обуславящи повишена съсирваемост на кръвта и васкулити. Макар и рядко, подаграта също е рисков фактор, като за нея не се говори толкова много, но трябва да се има предвид. Системни заболявания също могат да доведат до такава диагноза. Изброените дотук рискови фактори са ендогенни, т.е. вътрешни. Но голямо значение имат и така наречените екзогенни фактори - външни, т.е. които са извън нашия организъм и можем да ги коригираме. Такива са тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, травми на главата, различни медикаменти и наркотици. Искам да отбележа, че мултиинфарктната енцефалопатия обикновено е диагноза на по-напредналата възраст. Едно време казвахме: 

болният страда от склероза 

Но трябва да се има предвид, че мултиинфарктната енцефалопатия е едно от основанията за развитие на деменция по-нататък във времето. 

- Тъкмо исках да ви попитам има ли нещо общо с болестта на Алцхаймер - нали и тя е дементно състояние?
- Не, няма нищо общо с болестта на Алцхаймер, обаче е предпоставка за развитие на съдова деменция, която е втората по честота след болестта на Алцхаймер. Така че мултиинфарктната енцефалопатия също е много социално-значимо състояние. Тя стои в основата на това, което по-достъпно, на разговорен език, в миналото наричахме “старческа склероза”. Както казах, не е свързана с болестта на Алцхаймер. Дори напротив. Когато открием мултиинфарктна енцефалопатия, това обикновено означава отхвърляне, изключване на болест на Алцхаймер. Но когато се окаже, че има корова атрофия, това по-скоро потвърждава болестта на Алцхаймер.

- А може ли да има едновременно корова атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия? Както в случая с нашия читател.
- Може. Много често двете състояния се съчетават, защото това са състояния на по-напредналата възраст. Едното обаче не обуславя другото, въпреки че много често се съчетават. Да не кажа, че почти винаги ги откриваме заедно.

- Бързо ли прогресира това състояние?
- Това заболяване донякъде можем да го разглеждаме като вторично, като резултат от рисковите фактори, които изброихме. Така че много зависи от това на какъв терен се е получило - каква е възрастта на пациента, от колко години е хипертоник или диабетик, какъв е 

контролът на кръвната му захар 

и ако има други придружаващи заболявания. 

Имали сме случаи на пациенти с такава диагноза с много микроинсулти -  на скенер се вижда доста тежка картинка, а чисто клинично пациентът е функционално много запазен. В смисъл - няма никакви прояви на някаква патология, на някакви отклонения, справя се с ежедневието. За мултиинфарктната енцефалопатия е характерно следното:  зависи тези микроинсулти в какви зони са се появявали, доколко са засегнали функционално значими части в мозъка.

- Д-р Бочева, какво лечение се прилага при това заболяване?
- Ако трябва да го кажем най-общо, при тази диагноза се прилагат ноотропни, вазоактивни, антиагреганти/антикоагуланти и статини. Но на първо място е лечението на рисковите фактори. Аз вече казах, че мултиинфарктната енцефалопатия е вторично състояние, провокирано от различни фактори. Затова е нужно най-напред да се лекуват кръвното налягане,  захарният диабет и ритъмната патология. Да кажа още няколко думи за медикаментите. Освен съдоразширяващи и ноотропни, се прилагат и антиагреганти или антикоагуланти. Това го решава лекуващият лекар в зависимост от придружаващите заболявания на пациента. И не на последно място - гинко-препаратите. Те спадат към ноотропните лекарства. 

- Така като ви слушам, излиза, че това състояние може да се овладява и човек да живее с него години наред.
- Да, така е. То не е спешно състояние. 

Състояние на спешност е новият инсулт, 

в смисъл ако се появи нов исхемичен участък с нови усложнения. 

- Т.е. прогнозата е добра в общи линии?
- Прогнозата, както вече споменах, зависи от контрола на рисковите фактори и от това какви зони са засегнати. Понякога при наличие на много исхемични инсулти човекът си живее нормално и се справя с ежедневието си години наред. Разбира се, не е изключен и обратният вариант.

- Въпреки че няма пряка връзка с нашата тема, моля ви за отговор на още един въпрос: има ли някакви новости в лечението на по-тежките нервно-дегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер, множествената склероза? Търсят ли се начини и методи, ако не за прекратяване прогресирането на тези болести, то поне за забавяне на тяхното развитие?
По отношение на МС мога да кажа, че интерфероновата терапия вече е стандарт, но все повече навлиза лечението с по-нови средства, които се взимат през устата. Целта е предотвратяване на пристъпите, но трябва да отбележа, че това основно са цитостатици, т.е. лекарства, които потискат имунитета. По отношение на болестта на Алцхаймер в нашата страна се прилагат всички световноизвестни тенденции и методи за лечение. За това основен принос има екипът на проф. Трайков от Александровска болница и в частност самият той, защото прави така, че дементологията в България да бъде на световно ниво. И успява! 



Яна БОЯДЖИЕВА