Още две бъбречни трансплантации приключиха успешно в Александровска болница късно вечерта на 25 октомври
Донорът е 58-годишна жена от Бургас, изпаднала в мозъчна смърт след инсулт.
Бъбреците на починалата са присадени на двама мъже от екипа на проф. д-р Петър Симеонов.
“Все повече трансплантации започват да се извършват през последната година в България, което е оптимистична тенденция. Хора умират всеки ден и понякога сме безсилни срещу това, но донорството е шанс един живот и една смърт да не са били напразни”, сподели виртуозът в трансплантологията на бъбреци проф. д-р Петър Симеонов.
Екип на в. “Доктор” се срещна с последните бъбречно трансплантирани пациенти в Александровска болница. “Имаме невероятния късмет да ни трансплантират бъбрек в това лечебно заведение. Екипът на проф. Симеонов - от санитарката до професора - са уникални хора, грижат се за нас като за писани яйца. Чувстваме се уверени, че няма да имаме проблеми с новите си бъбреци”, споделиха пред нас 38-годишният Светозар Андреев от Пловдив и 48-годишният Звездомир Методиев от Севлиево.
Светозар Андреев:
Жив съм благодарение на дарен орган!
Не смятам, че донорството в България е загубена кауза, ако бях здрав, щях да стана дарител
“Беше 1.15 ч. през нощта, когато ми се обадиха - помислих си, че е грешка, че някой си прави шега с мен. Лекарката ми се представи, но толкова бях шокиран, нищо не чувах какво ми говори. Разбрах само, че на сутринта в 8 ч. трябва да съм в болницата. До обяд имах нов бъбрек...
Животът ми още от първия ден се промени. Виж сега, изпил съм около 100 грама вода за 15 минути. Това количество можех преди да го изпивам за цял ден - жаден ходех, очите ми все във водата бяха. Да не говорим за храната, че ми се виеше свят, че бях вързан за машината, за всичките ми лишения. Нямах собствен живот - всичко се въртеше около апарата за хемодиализа”, емоционално сподели с екипа ни орисията си Светозар Андреев.
“Не се надявах на трансплантация, а бъбреците ми преди 8 години внезапно спряха да работят. Окапа ми косата, окапа ми брадата, започна да ми се вие свят, често ми прилошаваше - и отидох на лекар. Преди това имам изкарани няколко пневмонии за година. Най-вероятно те са ми увредили бъбреците”, каза младият мъж.
“Не смятам, че донорството в България е загубена кауза. Ако бях здрав, щях да даря органите си. И с приятели съм разговарял, но информацията ни е малко, а пък и хората не са наясно какво да правят. Всеки от приятелите ми, от семейството ми, са готови да помогнат с каквото могат - за разясняване на целта на донорството.
Работя като охранител от 15 години. Искам да отида на море, да изям една салата, да изпия една бира, иначе не можех да се разходя, да се изкъпя в морето - рисковете бяха много досега.
Надявам се да имам възможност да науча кой е донорът ми, за да благодаря на близките, че с решението си ми дадоха втори шанс за живот. Чувствам се добре, жив съм благодарение на тяхното решение да дарят органите, а от вас ще разберат, че един болен, от години на хемодиализа, вече се чувства здрав”, с голяма благодарност и влага в очите сподели Светозар.
Звездомир Методиев:
В мен има 4 бъбрека - 2 са от донор!
Клиниката в Александровска болница има много добър екип - от санитаря до професора всички се грижат за нас
“Мислех си, че никога няма да мога да стигна от Севлиево до София - снегът беше затрупал пътищата, хлъзгаво, дървета бяха изпопадали на асфалта. Четири часа пътувах, сам се докарах, на Витиня беше страшно, но надеждата за живот ме крепеше. През нощта ми се обадиха от Александровска болница, разтреперих се от радост. С това шега не бива да се прави и не допусках, че някой ще го направи с мен”, развълнуван сподели с нас Звездомир Методиев.
“Първия бъбрек ми дари баща ми - година и половина вече бях на диализа. Не можа да издържи да ме гледа как се мъча. Казват, че и хората, които даряват бъбрек, се разболяват. При баща ми всичко е наред, 12 години живее пълноценно, строителен работник е, катереше се допреди две години по покривите и нямаше никакви проблеми. На 70 години е сега, дори пуши, но вече се пази от тежка работа.
В България трябва да има повече донори, но и аз смятам, че информацията е малка. Когато си на диализа, ти си непълноценен човек, след процедурата си като обрулена круша - отпаднал, не ти се яде, 5-6 часа трябва да почиваш, за да може да свършиш някаква работа. Кръвното ми винаги беше високо преди диализа, щом като машината изтегли течностите, се нормализираше”, каза Звездомир.
“Аз нямам деца, първото нещо, което ще направя, е едно пътуване до Германия, за да видя племенниците си. Тъгувам за тях, досега не съм ги виждал”, сигурен е в желанието си мъжът.
“След трансплантацията видях баща ми и съпругата ми - стискаха ми ръцете, татко каза, че всичко е наред. Щастлив човек съм, дори се усмихвам. Донорството е благороден жест, но у нас не всеки разсъждава така.
Информацията е малко, по нашия край имаше случаи, когато майки казваха, че си искат детето цяло... Сложно е да се съгласиш да дариш органи - при бъбречна недостатъчност хората може да чакат с години, но ако си със сърдечна недостатъчност, нямаш време да чакаш ново сърце, изкуствените струват страшно много пари. Чакащите за трансплантация имат минимален шанс за живот, не може с години да бъдем поддържани с лекарства.
Клиниката в Александровска болница има много добър екип - от санитаря до професора всички се грижат за нас. В момента имам четири бъбрека - така се случи. Два са си моите, един от баща ми, един от сегашния донор - лекарите ще кажат по-нататък какво ще правят. Проф. Симеонов каза, че така са “завързали” най-новия орган, че да заработи”, сигурен е в добрия изход от трансплантацията си Звездомир.
Люба МОМЧИЛОВА
“Все повече трансплантации започват да се извършват през последната година в България, което е оптимистична тенденция. Хора умират всеки ден и понякога сме безсилни срещу това, но донорството е шанс един живот и една смърт да не са били напразни”, сподели виртуозът в трансплантологията на бъбреци проф. д-р Петър Симеонов.
Екип на в. “Доктор” се срещна с последните бъбречно трансплантирани пациенти в Александровска болница. “Имаме невероятния късмет да ни трансплантират бъбрек в това лечебно заведение. Екипът на проф. Симеонов - от санитарката до професора - са уникални хора, грижат се за нас като за писани яйца. Чувстваме се уверени, че няма да имаме проблеми с новите си бъбреци”, споделиха пред нас 38-годишният Светозар Андреев от Пловдив и 48-годишният Звездомир Методиев от Севлиево.
Светозар Андреев:
Жив съм благодарение на дарен орган!
Не смятам, че донорството в България е загубена кауза, ако бях здрав, щях да стана дарител
“Беше 1.15 ч. през нощта, когато ми се обадиха - помислих си, че е грешка, че някой си прави шега с мен. Лекарката ми се представи, но толкова бях шокиран, нищо не чувах какво ми говори. Разбрах само, че на сутринта в 8 ч. трябва да съм в болницата. До обяд имах нов бъбрек...
Животът ми още от първия ден се промени. Виж сега, изпил съм около 100 грама вода за 15 минути. Това количество можех преди да го изпивам за цял ден - жаден ходех, очите ми все във водата бяха. Да не говорим за храната, че ми се виеше свят, че бях вързан за машината, за всичките ми лишения. Нямах собствен живот - всичко се въртеше около апарата за хемодиализа”, емоционално сподели с екипа ни орисията си Светозар Андреев.
“Не се надявах на трансплантация, а бъбреците ми преди 8 години внезапно спряха да работят. Окапа ми косата, окапа ми брадата, започна да ми се вие свят, често ми прилошаваше - и отидох на лекар. Преди това имам изкарани няколко пневмонии за година. Най-вероятно те са ми увредили бъбреците”, каза младият мъж.
“Не смятам, че донорството в България е загубена кауза. Ако бях здрав, щях да даря органите си. И с приятели съм разговарял, но информацията ни е малко, а пък и хората не са наясно какво да правят. Всеки от приятелите ми, от семейството ми, са готови да помогнат с каквото могат - за разясняване на целта на донорството.
Работя като охранител от 15 години. Искам да отида на море, да изям една салата, да изпия една бира, иначе не можех да се разходя, да се изкъпя в морето - рисковете бяха много досега.
Надявам се да имам възможност да науча кой е донорът ми, за да благодаря на близките, че с решението си ми дадоха втори шанс за живот. Чувствам се добре, жив съм благодарение на тяхното решение да дарят органите, а от вас ще разберат, че един болен, от години на хемодиализа, вече се чувства здрав”, с голяма благодарност и влага в очите сподели Светозар.
Звездомир Методиев:
В мен има 4 бъбрека - 2 са от донор!
Клиниката в Александровска болница има много добър екип - от санитаря до професора всички се грижат за нас
“Мислех си, че никога няма да мога да стигна от Севлиево до София - снегът беше затрупал пътищата, хлъзгаво, дървета бяха изпопадали на асфалта. Четири часа пътувах, сам се докарах, на Витиня беше страшно, но надеждата за живот ме крепеше. През нощта ми се обадиха от Александровска болница, разтреперих се от радост. С това шега не бива да се прави и не допусках, че някой ще го направи с мен”, развълнуван сподели с нас Звездомир Методиев.
“Първия бъбрек ми дари баща ми - година и половина вече бях на диализа. Не можа да издържи да ме гледа как се мъча. Казват, че и хората, които даряват бъбрек, се разболяват. При баща ми всичко е наред, 12 години живее пълноценно, строителен работник е, катереше се допреди две години по покривите и нямаше никакви проблеми. На 70 години е сега, дори пуши, но вече се пази от тежка работа.
В България трябва да има повече донори, но и аз смятам, че информацията е малка. Когато си на диализа, ти си непълноценен човек, след процедурата си като обрулена круша - отпаднал, не ти се яде, 5-6 часа трябва да почиваш, за да може да свършиш някаква работа. Кръвното ми винаги беше високо преди диализа, щом като машината изтегли течностите, се нормализираше”, каза Звездомир.
“Аз нямам деца, първото нещо, което ще направя, е едно пътуване до Германия, за да видя племенниците си. Тъгувам за тях, досега не съм ги виждал”, сигурен е в желанието си мъжът.
“След трансплантацията видях баща ми и съпругата ми - стискаха ми ръцете, татко каза, че всичко е наред. Щастлив човек съм, дори се усмихвам. Донорството е благороден жест, но у нас не всеки разсъждава така.
Информацията е малко, по нашия край имаше случаи, когато майки казваха, че си искат детето цяло... Сложно е да се съгласиш да дариш органи - при бъбречна недостатъчност хората може да чакат с години, но ако си със сърдечна недостатъчност, нямаш време да чакаш ново сърце, изкуствените струват страшно много пари. Чакащите за трансплантация имат минимален шанс за живот, не може с години да бъдем поддържани с лекарства.
Клиниката в Александровска болница има много добър екип - от санитаря до професора всички се грижат за нас. В момента имам четири бъбрека - така се случи. Два са си моите, един от баща ми, един от сегашния донор - лекарите ще кажат по-нататък какво ще правят. Проф. Симеонов каза, че така са “завързали” най-новия орган, че да заработи”, сигурен е в добрия изход от трансплантацията си Звездомир.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари