Проф. д-р Георги Едрев: Евтините слушалки увреждат слуха!
Серозният отит не спира да набира скорост през последните 20 години
Какво значи диагнозата „Серозен отит”? Има ли първоначални признаци това заболяване? Как се лекува? Какви усложнения дава? Откриха го на сина ми, който е на 12 години, и съм много притеснена. Надявам се вашите специалисти да ми кажат точно за какво става въпрос и много ли е опасно това заболяване.
За да получим компетентен коментар по тази диагноза, се свързахме с един от най-добрите специалисти в медицинската област по ушно-носно-гърлени болести, проф. д-р Георги Едрев. Той е национален консултант по оториноларингология, признат е в световен мащаб за един от най-добрите специалисти в областта на микрохирургия на ухото. Проф. Едрев е известен и с постиженията си при възстановяване на слуха при отосклероза. Занимава се с тимпанопластика и други хронични заболявания на ухото. Специализирал е в Ленингад, Москва и Сан Франциско.
- Проф. Едрев, в какво се изразява и как се проявява болестта серозен среден отит?
- Това заболяване набра доста голяма скорост за последните 20 години. Касае се за подмолно заболяване в ушите, главно в детската възраст. Протича без болки, без температура, с леко намаление на слуха в началото. Впоследствие нарушаването на слуха се увеличава. Искам да изтъкна, че в много от случаите родителите не знаят и дори не подозират, че детето има серозен отит. Ако детето е над 3-4 годинки, а и родителите са по-наблюдателни, би трябвало да забележат че то увеличава звука на телевизора. Това е първият признак, който може да ги подсети, че детето им има проблеми със слуха. Защото в началото си мислят, че малчуганът просто е разсеян, играе си и затова не реагира като го извикат. Но пак казвам, повечето родители нямат представа за състоянието на децата си, особено ако са по-мънички. Думата „серозен” в диагнозата означава, че зад тъпанчето, където по принцип трябва да има само въздух, се е насъбрала серозна течност. Забележете: не гной, а серозна течност. Нали знаете, че като преглъщаме, ушите ни пукат. Това е така, защото изкарваме въздух през носоглътката, докато в състояние на серозен отит няма как да изкараме въздух, след като кухините са пълни с въпросната серозна течност. Тази течност се задържа на това място около година, а понякога и повече. Унищожава тъпанчето, буквално го смила и в крайна сметка детето остава без тъпанче с хроничен среден отит.
- А детските лекари, пък и специалистите, те не откриват ли това заболяване навреме?
- Много от лекарите също не познават това заболяване. И което е по-неприятно: обикновено тези деца като ходят на ясла и детска градина, заболяват от вирусни инфекции – хреми и фарингити. Вследствие на тези инфекции серозният отит се усложнява и се превръща в остър гноен отит. Тогава, понеже там вече е слабо място, се появяват болки, покачва се температурата на детето. Родителите съответно се притесняват и го водят на лекар. Да, но този лекар не знае, че всъщност става дума за усложнение от серозен отит. Предписва антибиотик и за една седмица, всичките симптоми преминават, но… серозният отит остава. Той остава, защото не се лекува с антибиотици.
- И какво следва?
- По този начин много от децата в момента страдат и обикновено това са алергични хлапета. Много често обвиняват третата сливица като причина за това състояние, но истината е, че по-често тази болест възниква заради алергията и по-рядко заради третата сливица. Освен това от алергията се уголемява и третата сливица. Затова лечението от един до три месеца е противоалергично, съчетано с локални средства в носа и гърлото.
- Кажете повече подробности за лечението на серозния отит.
- Освен с противоалергични средства, при 20 на сто от засегнатите деца се налага да извършваме специална процедура - цепваме тъпанчетата и поставяме т.нар. вентилационна тръбичка. Не дренажна, защото оттам не изтича секретът, а влиза въздух чрез тръбичката. Въздухът изтласква този секрет в носоглътката и така
постепенно евстахиевата тръба оздравява
Защото главно тя е болна. При това положение процесът е бавен и тръбичката стои там около шест месеца. В случая се прави изкуствена дупка в тъпанчето – постоянна и за да може да оздравее ухото, както вече споменах, от тръбичката в него влиза въздух. Това е по-сложната манипулация. Затова когато детето се упои, за да се поставят тези вентилационни тръбички, обикновено се изважда и третата сливица. Така или иначе детето е в упойка, премахването на третата сливица е за предпочитане и заради предотвратяване на някои усложнения.
- Т.е., ако трябва да обобщим казаното дотук, трябва да препоръчаме на родителите да наблюдават децата си, така ли?
- Това е много важно – наблюдавайте децата си. Ако често установявате, че детето ви е разсеяно, това трябва да ви навежда и на мисълта, че може и да не чува. Освен това появата на чести остри отити, което се получава след всяка хрема или гърлобол, също трябва да предизвика съмнение защо е слабо това място. И да се търси, да се разбере защо се получава така. Мястото е слабо? Защо? Защото там се развива някакъв процес.
- Проф. Едрев, позволете ми още един не само здравен, но и социален въпрос: До каква степен силната музика може да увреди слуха?
- Доказано е, че силната музика и въобще силните шумове увреждат слуха. При над 90 децибела невроепителните клетки се унищожават. Имайте предвид че към 120-130 децибела звук не може да се понася от човешкото ухо.
- А възвратимо ли е това състояние?
- Не, нервна клетка не се възстановява.
- Т.е. не трябва да спираме да повтаряме, че силната музика рано или късно ще се отрази на слуха?
- Първо да повтаряме и второ – хора, които слушат със слушалки, да си купуват скъпи, хубави слушалки, защото евтините са причина за директно увреждане на слуха.
Здравните заведения в днешно време са много по-добре снабдени с модерна апаратура. В днешно време
има много по-добри медицински кадри,
които са по-специализирани, които са на доста по-високо научно ниво. И това е факт. Единственото, от което страда нашето здравеопазване, са проблемите в организационно отношение. Но аз смятам, че рано или късно и това ще си дойде на мястото. Но с чисто сърце мога да заявя, че сегашното здравеопазване не може да се сравнява с това при социализма например. Тогава то беше просто социална дейност. Идва зимата, чичото идва от село, ляга 20 дни в болницата с някаква измислена бронхопневмония, за да изкара на топло, на три пъти ядене. Това беше. Сега тези неща ги няма.
- А какво ще кажете за отношението лекар - пациент? Свидетели сме, и то доста често на агресия по отношение на тези, които ни лекуват. Често сме недоволни от обслужването въобще.
- Вижте. Аз съм наясно, че отношението лекар - пациент го създаде комунизмът. Знаете ли, че по времето на социализма ние, лекарите, ако направим някакъв фал, отговаряхме пред наказателния кодекс по един и същи параграф наред с бръснарите и фризьорите. Ние бяхме сравнени с тях, вземахме едни от най-ниските заплати, това е абсолютно известно. Освен това дежурехме като копои и на дежурство ни даваха по лев и двадесет. Оттогава, та и досега остана усещането, че всеки може да говори с всеки, защото сме равни. Само за сравнение, никой не може просто ей така, директно да се срещне с професора в Монтана – САЩ, например. Първо трябва да минеш през две секретарки, те да те запишат и когато ти дойде редът, тогава ще говориш с него, и то за определено време - за няколко минути. Същото е и в Англия. Знаете ли, че при мен сега идват хора с малки деца, които са записали детето си за преглед при специалист в Англия заради трета сливица, но… за след две години. Моите пациенти например идват директно при мен. Защо? Защото комунизмът ги научи, че може при всеки да ходят директно. Аз лично не се оплаквам от това и никого не бих върнал, обаче по този начин не мога да отсея важното от неважното. Други са отношенията при нас, може би постепенно и това ще се промени.
Яна БОЯДЖИЕВА
За да получим компетентен коментар по тази диагноза, се свързахме с един от най-добрите специалисти в медицинската област по ушно-носно-гърлени болести, проф. д-р Георги Едрев. Той е национален консултант по оториноларингология, признат е в световен мащаб за един от най-добрите специалисти в областта на микрохирургия на ухото. Проф. Едрев е известен и с постиженията си при възстановяване на слуха при отосклероза. Занимава се с тимпанопластика и други хронични заболявания на ухото. Специализирал е в Ленингад, Москва и Сан Франциско.- Проф. Едрев, в какво се изразява и как се проявява болестта серозен среден отит?
- Това заболяване набра доста голяма скорост за последните 20 години. Касае се за подмолно заболяване в ушите, главно в детската възраст. Протича без болки, без температура, с леко намаление на слуха в началото. Впоследствие нарушаването на слуха се увеличава. Искам да изтъкна, че в много от случаите родителите не знаят и дори не подозират, че детето има серозен отит. Ако детето е над 3-4 годинки, а и родителите са по-наблюдателни, би трябвало да забележат че то увеличава звука на телевизора. Това е първият признак, който може да ги подсети, че детето им има проблеми със слуха. Защото в началото си мислят, че малчуганът просто е разсеян, играе си и затова не реагира като го извикат. Но пак казвам, повечето родители нямат представа за състоянието на децата си, особено ако са по-мънички. Думата „серозен” в диагнозата означава, че зад тъпанчето, където по принцип трябва да има само въздух, се е насъбрала серозна течност. Забележете: не гной, а серозна течност. Нали знаете, че като преглъщаме, ушите ни пукат. Това е така, защото изкарваме въздух през носоглътката, докато в състояние на серозен отит няма как да изкараме въздух, след като кухините са пълни с въпросната серозна течност. Тази течност се задържа на това място около година, а понякога и повече. Унищожава тъпанчето, буквално го смила и в крайна сметка детето остава без тъпанче с хроничен среден отит.
- А детските лекари, пък и специалистите, те не откриват ли това заболяване навреме?
- Много от лекарите също не познават това заболяване. И което е по-неприятно: обикновено тези деца като ходят на ясла и детска градина, заболяват от вирусни инфекции – хреми и фарингити. Вследствие на тези инфекции серозният отит се усложнява и се превръща в остър гноен отит. Тогава, понеже там вече е слабо място, се появяват болки, покачва се температурата на детето. Родителите съответно се притесняват и го водят на лекар. Да, но този лекар не знае, че всъщност става дума за усложнение от серозен отит. Предписва антибиотик и за една седмица, всичките симптоми преминават, но… серозният отит остава. Той остава, защото не се лекува с антибиотици.
- И какво следва?
- По този начин много от децата в момента страдат и обикновено това са алергични хлапета. Много често обвиняват третата сливица като причина за това състояние, но истината е, че по-често тази болест възниква заради алергията и по-рядко заради третата сливица. Освен това от алергията се уголемява и третата сливица. Затова лечението от един до три месеца е противоалергично, съчетано с локални средства в носа и гърлото.
- Кажете повече подробности за лечението на серозния отит.
- Освен с противоалергични средства, при 20 на сто от засегнатите деца се налага да извършваме специална процедура - цепваме тъпанчетата и поставяме т.нар. вентилационна тръбичка. Не дренажна, защото оттам не изтича секретът, а влиза въздух чрез тръбичката. Въздухът изтласква този секрет в носоглътката и така
постепенно евстахиевата тръба оздравява
Защото главно тя е болна. При това положение процесът е бавен и тръбичката стои там около шест месеца. В случая се прави изкуствена дупка в тъпанчето – постоянна и за да може да оздравее ухото, както вече споменах, от тръбичката в него влиза въздух. Това е по-сложната манипулация. Затова когато детето се упои, за да се поставят тези вентилационни тръбички, обикновено се изважда и третата сливица. Така или иначе детето е в упойка, премахването на третата сливица е за предпочитане и заради предотвратяване на някои усложнения.
- Т.е., ако трябва да обобщим казаното дотук, трябва да препоръчаме на родителите да наблюдават децата си, така ли?
- Това е много важно – наблюдавайте децата си. Ако често установявате, че детето ви е разсеяно, това трябва да ви навежда и на мисълта, че може и да не чува. Освен това появата на чести остри отити, което се получава след всяка хрема или гърлобол, също трябва да предизвика съмнение защо е слабо това място. И да се търси, да се разбере защо се получава така. Мястото е слабо? Защо? Защото там се развива някакъв процес.
- Проф. Едрев, позволете ми още един не само здравен, но и социален въпрос: До каква степен силната музика може да увреди слуха?
- Доказано е, че силната музика и въобще силните шумове увреждат слуха. При над 90 децибела невроепителните клетки се унищожават. Имайте предвид че към 120-130 децибела звук не може да се понася от човешкото ухо.
- А възвратимо ли е това състояние?
- Не, нервна клетка не се възстановява.
- Т.е. не трябва да спираме да повтаряме, че силната музика рано или късно ще се отрази на слуха?
- Първо да повтаряме и второ – хора, които слушат със слушалки, да си купуват скъпи, хубави слушалки, защото евтините са причина за директно увреждане на слуха.
Здравните заведения в днешно време са много по-добре снабдени с модерна апаратура. В днешно време
има много по-добри медицински кадри,
които са по-специализирани, които са на доста по-високо научно ниво. И това е факт. Единственото, от което страда нашето здравеопазване, са проблемите в организационно отношение. Но аз смятам, че рано или късно и това ще си дойде на мястото. Но с чисто сърце мога да заявя, че сегашното здравеопазване не може да се сравнява с това при социализма например. Тогава то беше просто социална дейност. Идва зимата, чичото идва от село, ляга 20 дни в болницата с някаква измислена бронхопневмония, за да изкара на топло, на три пъти ядене. Това беше. Сега тези неща ги няма.
- А какво ще кажете за отношението лекар - пациент? Свидетели сме, и то доста често на агресия по отношение на тези, които ни лекуват. Често сме недоволни от обслужването въобще.
- Вижте. Аз съм наясно, че отношението лекар - пациент го създаде комунизмът. Знаете ли, че по времето на социализма ние, лекарите, ако направим някакъв фал, отговаряхме пред наказателния кодекс по един и същи параграф наред с бръснарите и фризьорите. Ние бяхме сравнени с тях, вземахме едни от най-ниските заплати, това е абсолютно известно. Освен това дежурехме като копои и на дежурство ни даваха по лев и двадесет. Оттогава, та и досега остана усещането, че всеки може да говори с всеки, защото сме равни. Само за сравнение, никой не може просто ей така, директно да се срещне с професора в Монтана – САЩ, например. Първо трябва да минеш през две секретарки, те да те запишат и когато ти дойде редът, тогава ще говориш с него, и то за определено време - за няколко минути. Същото е и в Англия. Знаете ли, че при мен сега идват хора с малки деца, които са записали детето си за преглед при специалист в Англия заради трета сливица, но… за след две години. Моите пациенти например идват директно при мен. Защо? Защото комунизмът ги научи, че може при всеки да ходят директно. Аз лично не се оплаквам от това и никого не бих върнал, обаче по този начин не мога да отсея важното от неважното. Други са отношенията при нас, може би постепенно и това ще се промени.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари