Проф. д-р Михаил Щелканов: Единственият път за справяне с ебола е спешното създаване на ваксина
Това заяви завърналият се тези дни в Москва от Гвинея проф. Михаил Щелканов - завеждащ лабораторията по екология на вирусите в НИИ по вирусология в столицата на Русия
Въпреки споровете около това дали има ваксина за вируса Ебола или не, днес ще започнем с добрата новина. Американският д-р Кент Брантли, заразил се с вируса Ебола, вече оздравява. 33-годишният медик се заразил със смъртоносния вирус, помагайки на болни в предградие на либерийската столица Монровия. В края на юли, след заразяването, го изтеглят и настаняват в Атланта, в болницата на университета “Емори”. Американският доктор е първият в историята на САЩ човек, когото са започнали да лекуват от хеморагична треска на територията на страната. На 15 август болният съобщил, че лечението е започнало да действа и той оздравява. “Има още няколко препятствия, които трябва да се преодолеят, преди да се говори за пълно оздравяване, но на мен ми помага надеждата скоро да бъда с жена си и децата си”, казва д-р Брантли.
- Проф. Щелканов, какво е вашето най-силно впечатление от здравеопазването в Западна Африка?
- Първото нещо, което ме шокира, това е чудовищната липса на санитарен контрол, дори в столицата на Гвинея - Конакри. Поради това и там е най-високата детска смъртност - около 12%. Децата се къпят в насъбраната дъждовна вода, която се отлива ниско в улиците. Тук липсва каквато и да е санитарно-епидемиологична служба. За такава медицинска система по здравеопазване можем да говорим. Колкото повече се запознаваш с местното здравеопазване, толкова повече се убеждаваш в абсурда, наречен медицина. Това е и първото, и последното ми впечатление.
- А каква е обстановката в болниците?
- Много тежка. Хеморагичната треска протича много тежко, смъртността варира от 60 до 80 на сто. Болните изглеждат ужасно, повръщат, лежат в собствените си изпражнения. Всичко това, разбира се, трябва да се почиства. С това се занимават лекари в специални изолиращи костюми. Много трудно се лекува хеморагична треска и много скъпо. Специфични средства, които да влияят директно върху вируса, няма. Това означава, че трябва правилно да се организира симптоматичната, дезинтоксикационната, поддържащата, дихателната и хемостатичната терапия. В действителност се провежда само симптоматична терапия. Що се отнася до дихателната поддръжка, за това въобще не може да става дума в условия, при които електричеството в Конакри се включва за 6-8 часа на денонощие. Не видяхме и собствени мощни акумулатори в болниците. Всичко това е много скъпо. След всеки болен трябва да се сменя цялата дихателна верига, което е невъзможно да се осъществи при тази нищета. Но хората работят... Проблемът е в това, че малко или повече е организирана работата в единици болници. Но и тук преди няколко месеца имаше проблеми, дори с изолиращите костюми, с ръкавиците, с маските, с културата на персонала.
- Страшно ли беше да попаднете в огнището на епидемията?
- За един вирусолог е много интересно да попадне в инфекциозно огнище, още повече в такова на Ебола. Базовият ни лагер беше организиран от руското посолство в Гвинейската република и Република Сиера Леоне. Но, разбира се, за да проучим ситуацията отвътре, ние с академик Виктор Василевич Малеев трябваше да попътуваме из страната... Естествено, бяхме пределно предпазливи - избягвахме всякакви крайпътни заведения, пък и
печени прилепи не сме яли
- Между другото, от април месец в Гвинея е забранено да се ядат прилепи. Нас не ни допускаха непосредствено до лекуване на болните - за целта беше нужно да имаме специална акредитация. Но излизайки от болницата “Донка”, изпитахме не особено приятни усещания. Знае се, че от нищо не се страхуват само глупаците. Все пак сме професионалисти и си даваме сметка за риска, който поемаме.
- В коя страна от Западна Африка сега положението е най-тежко? Може ли да се каже, че някъде ситуацията се подобрява?
- Още е рано да се каже. Добре е поне това, че сега ситуацията в Гвинея малко или много е поставена под контрол, забранени са традиционните погребения, умрелите болни не се дават на роднините, а биват кремирани. И, за щастие, в обществото сякаш настъпи психологически прелом. Имайте предвид, че погребенията в Гвинея са много сложен обред, от който преди няколко години беше невъзможно да се откажат... Защото някои местни обичаи могат да доведат просто до измиране на нацията. С големи усилия, много бавно, но и в Сиера Леоне и Либерия ситуацията минава под контрола на правителствата там. Обявено е извънредно положение, затворени са всички граници. Обаче в епидемиологичните огнища са съвсем недостатъчни центровете по лабораторна диагностика... Най-голяма тревога предизвиква река Нигер, защото тя е голяма транспортна артерия, а плътността на населението е много висока.
- Тези дни стана известно, че САЩ предоставят на Либерия експериментално лекарство, екстракт, който е тестиран само на животни. Може ли с това лекарство сериозно да се промени ситуацията в региона?
- При много вирусни инфекции вливането на антиекстракт
помага да се понижи остротата на вируса
- Това обаче не е някаква новина. Ако не се приведе в норма хемодинамиката, ефективността от лекарството ще бъде съществено понижена. Само по себе си това лекарство не е абсолютна панацея. Това е само един от елементите на терапията, която трябва да се провежда грамотно и комплексно. Но точно в това отношение са големите проблеми.
- Ще може ли човечеството някога да победи вируса Ебола?
- По отношение на природно-огнищните инфекции действа един общ принцип: докато има природно огнище, опасността от заразяване на попадналите в него хора ще бъде по-висока от нулата. Природните огнища на треската Ебола се намират на Северногвинейските възвишения в гориста зона.
Природни резервоари са летящите лисици. Те обикновено обитават планинските зони на тропическата гора, самите те не боледуват в клинично изразена форма, но отделят вируса чрез фекалии и слюнка. От тях се заразяват приматите. Трудно подвижните и изтощени от болестта големи маймуни са първата плячка на ловците, заразявайки и тях. Хората се заразяват от прилепите, като се има предвид, че добре препеченият прилеп не представлява опасност. Човекът се заразява, като го обработва за готвене - като го реже и прочее. Най-високо ниво на заразеност има сред планинските племена. След това епидемията се прокрадва и към близките села, а по-нататък и към градовете... Единственият път за борба с вируса е създаването на ваксина и редовен мониторинг на природните огнища. Веднага след като епидемията бъде овладяна, следващата крачка е да се започнат изследвания, непосредствено в природното огнище, за да се разберат условията за неговото функциониране и да се направи извод за мащабите на кампанията по ваксиниране.
Яна БОЯДЖИЕВА
- Проф. Щелканов, какво е вашето най-силно впечатление от здравеопазването в Западна Африка?
- Първото нещо, което ме шокира, това е чудовищната липса на санитарен контрол, дори в столицата на Гвинея - Конакри. Поради това и там е най-високата детска смъртност - около 12%. Децата се къпят в насъбраната дъждовна вода, която се отлива ниско в улиците. Тук липсва каквато и да е санитарно-епидемиологична служба. За такава медицинска система по здравеопазване можем да говорим. Колкото повече се запознаваш с местното здравеопазване, толкова повече се убеждаваш в абсурда, наречен медицина. Това е и първото, и последното ми впечатление.
- А каква е обстановката в болниците?
- Много тежка. Хеморагичната треска протича много тежко, смъртността варира от 60 до 80 на сто. Болните изглеждат ужасно, повръщат, лежат в собствените си изпражнения. Всичко това, разбира се, трябва да се почиства. С това се занимават лекари в специални изолиращи костюми. Много трудно се лекува хеморагична треска и много скъпо. Специфични средства, които да влияят директно върху вируса, няма. Това означава, че трябва правилно да се организира симптоматичната, дезинтоксикационната, поддържащата, дихателната и хемостатичната терапия. В действителност се провежда само симптоматична терапия. Що се отнася до дихателната поддръжка, за това въобще не може да става дума в условия, при които електричеството в Конакри се включва за 6-8 часа на денонощие. Не видяхме и собствени мощни акумулатори в болниците. Всичко това е много скъпо. След всеки болен трябва да се сменя цялата дихателна верига, което е невъзможно да се осъществи при тази нищета. Но хората работят... Проблемът е в това, че малко или повече е организирана работата в единици болници. Но и тук преди няколко месеца имаше проблеми, дори с изолиращите костюми, с ръкавиците, с маските, с културата на персонала.
- Страшно ли беше да попаднете в огнището на епидемията?
- За един вирусолог е много интересно да попадне в инфекциозно огнище, още повече в такова на Ебола. Базовият ни лагер беше организиран от руското посолство в Гвинейската република и Република Сиера Леоне. Но, разбира се, за да проучим ситуацията отвътре, ние с академик Виктор Василевич Малеев трябваше да попътуваме из страната... Естествено, бяхме пределно предпазливи - избягвахме всякакви крайпътни заведения, пък и
печени прилепи не сме яли
- Между другото, от април месец в Гвинея е забранено да се ядат прилепи. Нас не ни допускаха непосредствено до лекуване на болните - за целта беше нужно да имаме специална акредитация. Но излизайки от болницата “Донка”, изпитахме не особено приятни усещания. Знае се, че от нищо не се страхуват само глупаците. Все пак сме професионалисти и си даваме сметка за риска, който поемаме.
- В коя страна от Западна Африка сега положението е най-тежко? Може ли да се каже, че някъде ситуацията се подобрява?
- Още е рано да се каже. Добре е поне това, че сега ситуацията в Гвинея малко или много е поставена под контрол, забранени са традиционните погребения, умрелите болни не се дават на роднините, а биват кремирани. И, за щастие, в обществото сякаш настъпи психологически прелом. Имайте предвид, че погребенията в Гвинея са много сложен обред, от който преди няколко години беше невъзможно да се откажат... Защото някои местни обичаи могат да доведат просто до измиране на нацията. С големи усилия, много бавно, но и в Сиера Леоне и Либерия ситуацията минава под контрола на правителствата там. Обявено е извънредно положение, затворени са всички граници. Обаче в епидемиологичните огнища са съвсем недостатъчни центровете по лабораторна диагностика... Най-голяма тревога предизвиква река Нигер, защото тя е голяма транспортна артерия, а плътността на населението е много висока.
- Тези дни стана известно, че САЩ предоставят на Либерия експериментално лекарство, екстракт, който е тестиран само на животни. Може ли с това лекарство сериозно да се промени ситуацията в региона?
- При много вирусни инфекции вливането на антиекстракт
помага да се понижи остротата на вируса
- Това обаче не е някаква новина. Ако не се приведе в норма хемодинамиката, ефективността от лекарството ще бъде съществено понижена. Само по себе си това лекарство не е абсолютна панацея. Това е само един от елементите на терапията, която трябва да се провежда грамотно и комплексно. Но точно в това отношение са големите проблеми.
- Ще може ли човечеството някога да победи вируса Ебола?
- По отношение на природно-огнищните инфекции действа един общ принцип: докато има природно огнище, опасността от заразяване на попадналите в него хора ще бъде по-висока от нулата. Природните огнища на треската Ебола се намират на Северногвинейските възвишения в гориста зона.
Природни резервоари са летящите лисици. Те обикновено обитават планинските зони на тропическата гора, самите те не боледуват в клинично изразена форма, но отделят вируса чрез фекалии и слюнка. От тях се заразяват приматите. Трудно подвижните и изтощени от болестта големи маймуни са първата плячка на ловците, заразявайки и тях. Хората се заразяват от прилепите, като се има предвид, че добре препеченият прилеп не представлява опасност. Човекът се заразява, като го обработва за готвене - като го реже и прочее. Най-високо ниво на заразеност има сред планинските племена. След това епидемията се прокрадва и към близките села, а по-нататък и към градовете... Единственият път за борба с вируса е създаването на ваксина и редовен мониторинг на природните огнища. Веднага след като епидемията бъде овладяна, следващата крачка е да се започнат изследвания, непосредствено в природното огнище, за да се разберат условията за неговото функциониране и да се направи извод за мащабите на кампанията по ваксиниране.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари