Язвената болест е хронично заболяване

Язви могат да се появяват само на местата, обливани от стомашния сок

Язвената болест е хронично заболяване
Яз­ве­на­та бо­лест е не прос­то на­ли­чие на яз­ва в сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­но­то чер­во, а слож­но за­бо­ля­ва­не на це­лия ор­га­ни­зъм. По­нас­то­я­щем ле­ка­ри­те из­пол­з­ват ня­кол­ко тер­ми­на, оп­ре­де­ля­щи яз­ве­на­та бо­лест. Най-ши­ро­ко се при­ла­гат тер­ми­ни ка­то хро­нич­на или пеп­тич­на яз­ва на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка.

В на­уч­на­та ли­те­ра­ту­ра яз­ве­на­та бо­лест се оп­ре­де­ля ка­то хро­нич­но, цик­лич­но про­ти­ча­що за­бо­ля­ва­не, чий­то ха­рак­те­рен приз­нак в пе­ри­од на обос­т­ря­не е об­ра­зу­ва­не­то на яз­ви в час­ти­те на хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт, на­ми­ращ се в кон­такт с ак­тив­ния сто­ма­шен сок (сто­мах, прок­си­мал­на част на два­на­де­се­топ­ръс­т­но­то чер­во).

Глав­на­та от­ли­чи­тел­на чер­та на бо­лест­та е об­ра­зу­ва­не­то на яз­ва в сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка, ко­е­то е и ос­нов­на­та при­чи­на за по­я­ва на сим­п­то­ми­те на за­бо­ля­ва­не­то. Бо­лест­та има хро­ни­чен ха­рак­тер, т.е. бол­ни­те стра­дат от нея в про­дъл­же­ние на мно­го го­ди­ни, по­ня­ко­га цял жи­вот. Тя про­ти­ча цик­лич­но, а то­ва оз­на­ча­ва, че са й при­съ­щи пе­ри­о­ди на обос­т­ря­не и за­тих­ва­не, ко­и­то се ре­ду­ват и мо­гат да про­дъл­жа­ват от ня­кол­ко ме­сеца до ня­кол­ко го­ди­ни. Не­ряд­ко обос­т­ря­ни­я­та се раз­ви­ват през оп­ре­де­ле­но вре­ме на го­ди­на­та, най-чес­то през про­лет­та и есен­та. За­тих­ва­не­то (или ре­ми­си­я­та на за­бо­ля­ва­не­то) се съп­ро­вож­да от заз­д­ра­вя­ва­не на яз­ва­та и об­ра­зу­ва­не на ръб­ци на ней­но мяс­то.

Яз­ви мо­гат да се по­я­вя­ват са­мо на мес­та­та, об­ли­ва­ни от сто­маш­ния сок. Той слу­жи за раз­г­раж­да­не на хра­на­та и при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия е спо­со­бен да раз­т­ва­ря ли­га­ви­ца­та, къ­де­то се об­ра­зу­ва яз­ве­ни­ят де­фект.

В ми­на­ло­то, до от­к­ри­ва­не­то на рен­т­ге­на, яз­ве­ни­те по­ра­же­ния на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка са би­ли смята­ни за опас­ни, но дос­та ред­ки със­то­я­ния. По­я­ва­та и раз­ви­ти­е­то на съв­ре­мен­ни­те ме­то­ди на ди­аг­нос­ти­ка оба­че са по­ка­за­ли, че яз­ве­на­та бо­лест е твър­де раз­п­рос­т­ра­не­но за­бо­ля­ва­не, ко­е­то по чес­то­та кон­ку­ри­ра “по­пу­ляр­ни” бо­лес­ти ка­то ате­рос­к­ле­ро­за­та, сте­но­кар­ди­я­та, зло­ка­чес­т­ве­ни­те ту­мо­ри и др.
 
МНОГО ЧЕСТО ЯЗ­ВА­ТА Е НАС­ЛЕД­С­Т­ВЕ­НА

Оказ­ва се, че при над 50 про­цен­та от па­ци­ен­ти­те с яз­ва  бо­лест­та но­си нас­лед­с­т­вен ха­рак­тер, ка­то при то­ва кол­ко­то е по-близ­ко род­с­т­во­то, тол­ко­ва по-ве­ро­ят­но е раз­ви­ти­е­то на за­бо­ля­ва­не­то. Нас­лед­с­т­ве­на­та пред­паз­по­ло­же­ност най-чес­то се про­я­вя­ва при мла­ди­те па­ци­ен­ти и то­ва ва­жи осо­бе­но за яз­ва­та на два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка. Уче­ни­те до­ри са на­ме­ри­ли на­чи­ни да оп­ре­де­лят та­ка на­ре­че­ни­те мар­ке­ри, или нас­лед­с­т­ве­ни бе­ле­зи на яз­ве­на­та бо­лест.

Към тях се от­на­сят нап­ри­мер  ас­те­нич­ни­ят тип те­лос­ло­же­ние, за кой­то са ха­рак­тер­ни мър­ша­вост, те­сен гръ­ден кош с ос­тър ме­чо­ви­ден меж­ду­реб­рен ъгъл, ну­ле­ва кръв­на гру­па, лип­са на спо­соб­ност за усе­ща­не вку­са на ве­щес­т­во­то фе­нил­ти­о­ас­пар­та­мид, из­ме­не­ние в хи­ми­чес­к­сия със­тав на сек­ре­та на слюн­че­ни­те жле­зи и мно­го дру­ги. Не тряб­ва по ни­ка­къв на­чин оба­че да се отъж­дес­т­вя­ва на­ли­чи­е­то на нас­лед­с­т­ве­на пред­раз­по­ло­же­ност с не­из­беж­но­то раз­ви­тие на яз­ве­на бо­лест. То­ва е са­мо ге­не­ти­чен фон, на кой­то е въз­мож­но раз­ви­ти­е­то на яз­ва под вли­я­ние на ха­о­ти­чен на­чин на жи­вот и дру­ги неб­ла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия на вън­ш­на­та сре­да.

На­ли­чи­е­то на яз­ва е след­с­т­вие, а не при­чи­на за бо­лест­та. Прог­ре­си­ра­не­то, т. е. уве­ли­ча­ва­не­то на раз­ме­ра и дъл­бо­чи­на­та на яз­ва­та, во­ди до въз­мож­но въз­ник­ва­не на кръ­во­те­че­ние или до­ри про­бив. И все пак, то­ва е, та­ка да се ка­же, са­мо ви­ди­ма­та част на айс­бер­га, а ос­но­ва­та на бо­лест­та е скри­та и пред­с­тав­ля­ва сло­жен па­то­ло­ги­чен про­цес, в кой­то яз­во­об­ра­зу­ва­не­то е са­мо зак­лю­чи­те­лен етап.
 
ОПЕ­РА­ЦИЯ СЕ НАЛАГА САМО ПРИ ТЕЖКА ФОРМА НА БОЛЕСТТА

В бол­шин­с­т­во­то от слу­ча­и­те опе­ра­ци­я­та во­ди до пъл­но из­ле­ку­ва­не на за­бо­ля­ва­не­то, но то­ва в ни­ка­къв слу­чай не оз­на­ча­ва, че всич­ки бол­ни, стра­да­щи от яз­ва, тряб­ва да се ле­ку­ват по опе­ра­ти­вен път. Нап­ро­тив, вся­ка опе­ра­ция тряб­ва да се при­ла­га са­мо при теж­ки ус­лож­не­ни фор­ми на яз­ва и при бе­зус­пеш­но при­ло­же­ние на ле­кар­с­т­ве­ни­те пре­па­ра­ти.

Във всич­ки ос­та­на­ли слу­чаи съв­ре­мен­ни­те про­ти­во­яз­ве­ни сред­с­т­ва да­ват мно­го до­бър и на­деж­ден ле­че­бен ефект. Обик­но­ве­но слу­ча­и­те, при ко­и­то се пре­це­ня­ва да­ли да се стиг­не до опе­ра­ция, са два: ре­ше­ни­е­то за хи­рур­гич­но ле­че­ние мо­же да се взе­ме в слу­чай, че на ле­ка­ри­те не се е уда­ло в про­дъл­же­ние на дос­та­тъч­но дъл­го вре­ме чрез ак­тив­на те­ра­пия да пос­тиг­нат заз­д­ра­вя­ва­не на съ­щес­ту­ва­ща­та яз­ва. За яз­ви­те на сто­ма­ха те­зи сро­ко­ве са 3-4 ме­сеч­но ле­че­ние, а за те­зи  на два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка - 6-8 сед­ми­ци.

Вто­ро, при­чи­на за опе­ра­ция мо­гат да бъ­дат осо­бе­нос­ти в про­ти­ча­не­то на яз­ве­на­та бо­лест, сви­де­тел­с­т­ва­щи за го­ля­ма ве­ро­ят­ност от раз­ви­тие на ус­лож­не­ния. Да се пред­ви­ди бъ­де­що ус­лож­не­ние е на­пъл­но въз­мож­но. Нап­ри­мер дос­то­ве­рен приз­нак за евен­ту­ал­но ус­лож­не­ние са чес­ти­те обос­т­ря­ния на бо­лест­та (по­ве­че от 2-3 пъ­ти го­диш­но), из­ра­зе­но усил­ва­не на бол­ки­те, уве­ли­ча­ва­не раз­ме­ра на яз­ви­те при вся­ко но­во обос­т­ря­не и ло­шо­то им заз­д­ра­вя­ва­не при ле­че­ние, из­ра­зе­ни­те ръб­ци в из­ход­ния от­дел на сто­ма­ха, ос­та­ва­щи след пре­ка­ра­ни по-ра­но обос­т­ря­ния. 

Страш­на е не са­ма­та яз­ва, ко­я­то е са­мо ед­но от про­яв­ле­ни­я­та на яз­ве­на­та бо­лест и из­точ­ник на ня­кои от сим­п­то­ми­те й. Опас­ни са ус­лож­не­ни­я­та на яз­ве­на­та бо­лест. То­ва са про­би­вът, кръ­во­из­ли­ви­те, сте­но­за­та и пе­нет­ра­ци­я­та (раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на яз­ва­та в дру­ги ор­га­ни).
 
 ЛЕ­КАР­С­Т­ВА­ТА БЛА­ГОП­РИ­ЯТ­С­Т­ВАТ ОБ­РА­ЗУ­ВА­НЕ­ТО НА РАНА

Ня­кои ле­кар­с­т­ве­ни ве­щес­т­ва уве­ли­ча­ват ве­ро­ят­ност­та и чес­то­та­та на об­ра­зу­ва­не на яз­ви на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка. Те­зи ле­кар­с­т­ва мо­гат да дейс­ват по раз­ли­чен на­чин. Та­ка нап­ри­мер, ед­ни от тях усил­ват об­ра­зу­ва­не­то на ки­се­ли­на. Към тях се от­на­сят ре­зер­пи­нът и ко­фе­и­нът. Дру­ги от­с­лаб­ват за­щит­ни­те ба­ри­е­ри - нап­ри­мер ас­пи­ри­нът и бу­та­ди­о­нът. Тре­ти ед­нов­ре­ме­но усил­ват аг­ре­сив­ни­те и от­с­лаб­ват за­щит­ни­те свойс­т­ва на сли­зес­та­та об­вив­ка (глю­ко­кор­ти­кос­те­ро­и­ди, ин­до­ме­та­цин, вол­та­рен и др.). Но все пак по-го­ля­ма­та вре­да на­на­сят ни­ко­ти­нът и ал­ко­хо­лът.

Чрез мно­гоб­рой­ни на­уч­ни из­с­лед­ва­ния е до­ка­за­но, че при пу­ша­чи­те, под вли­я­ние на ни­ко­ти­на, се уве­ли­ча­ва от­де­ля­не­то на сто­ма­шен сок, а апе­ти­тът сил­но на­ма­ля­ва. Не­ряд­ко ци­га­ра­та за­ме­ня при­е­ма на хра­на. По та­къв на­чин аг­ре­сив­ни­ят сто­ма­шен сок въз­дейс­т­ва сво­бод­но на сли­зес­та­та об­вив­ка, во­дей­ки лес­но до об­ра­зу­ва­не­то на яз­ви.

Пос­тъп­ва­не­то на спирт в сто­ма­ха пък прак­ти­чес­ки во­ди до мно­го се­ри­оз­ни из­ме­не­ния в сте­на­та на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка. От­на­ча­ло сте­на­та се на­пълва с кръв и ка­то че ли се за­чер­вя­ва. Пос­ле кръв­ни­ят ток се за­ба­вя, а в мно­го мал­ки­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве на­пъл­но пре­къс­ва. При те­зи ус­ло­вия сто­маш­на­та сте­на на прак­ти­ка ста­ва без­за­щит­на към въз­дейс­т­ви­е­то на ки­се­ли­на­та, в нея се об­ра­зу­ват кръ­во­из­ли­ви, а на тях­но­то мяс­то мо­же да въз­ник­нат яз­ви. 
 
ХРА­НА­ТА СЪ­ЩО Е ЛЕ­КАР­С­Т­ВО

Пра­вил­но­то хра­не­не е най-важ­на­та със­тав­на част на ле­че­ни­е­то на яз­ве­на­та бо­лест. Съ­щес­т­ву­ват спе­ци­ал­но раз­ра­бо­те­ни ле­чеб­ни ди­е­ти. Ето ос­нов­ни­те пра­ви­ла на ди­е­та­та, пре­по­ръч­ва­на от фи­то­те­ра­пев­ти­те: всич­ки блю­да да се при­гот­вят на па­ра или да се ва­рят. Пре­по­ръ­чи­тел­но е хра­на­та да е във вид на пю­ре или за­пе­че­на. Пор­ци­и­те да не са го­ле­ми и хра­на да се при­е­ма 5-6 пъ­ти през де­ня.

През то­зи пе­ри­од тряб­ва да се въз­дър­жа­те от прес­ни зе­лен­чу­ци, гъ­би, под­п­рав­ки, ка­ша от про­со, фа­сул и грах (мо­же да се при­е­ма са­мо мал­ко пю­ре от зе­лен грах). Раз­ре­ше­ни са и се пре­по­ръч­ват: млеч­ни про­дук­ти (пряс­но и ки­се­ло мля­ко, кон­цен­т­ри­ра­но мля­ко, ке­фи­р и осо­бе­но би­фи­до­ке­фир, ва­ре­ни­ки, пряс­но при­гот­ве­на из­ва­ра, за­пе­кан­ки с из­ва­ра), сме­та­на са­мо в су­пи­те и не по­ве­че от ед­на су­пе­на лъ­жи­ца днев­но; су­пи на ос­но­ва­та на сли­зес­ти от­ва­ри с до­бав­ка на зе­лен­чу­ци и пи­леш­ко ме­со, без под­п­рав­ки; ме­со и ри­ба, ос­нов­но под фор­ма­та на кот­ле­ти, при­гот­ве­ни на па­ра, за­пе­че­ни на фур­на или в мик­ро­въл­но­ва печ­ка, ва­ре­но ме­со и ри­ба на мал­ки пар­чен­ца; зе­лен­чуково пю­ре и суф­ле от цвек­ло, мор­ко­ви, кар­то­фи, тик­ва, тик­вич­ки, цвет­но зе­ле; рох­ки яй­ца и кот­ле­ти на па­ра; бял, ле­ко под­су­шен хляб, киф­лич­ки, пе­че­ни пи­рож­ки с ва­ре­но ме­со, ри­ба, яй­ца, ябъл­ки.

Пре­дяс­ти­я­та мо­гат да се със­то­ят от: же­ли­ра­ни ри­ба и език, не­пи­кан­т­ни си­ре­на, че­рен хай­вер, пряс­на обез­мас­ле­на из­ва­ра. Сол­та и кра­ве­то мас­ло тряб­ва да се при­е­мат в ог­ра­ни­че­ни ко­ли­чес­т­ва.

Не заб­ра­вяй­те, че ва­ша­та яз­ва е кап­риз­но “съз­да­ние” и мо­же да ви на­пом­ни за се­бе си, ако на­ру­ши­те ед­но важ­но пра­ви­ло: ДА СЕ ХРА­НИ­ТЕ ВИ­НА­ГИ ПО ЕД­НО И СЪ­ЩО ВРЕ­МЕ!

Коментари