Родители, не изпадайте в паника, ако детето ви има трудности с говора!

Отнасяйте се с него като към „малък възрастен”, съветва логопед Стойка Митева

Родители, не изпадайте в паника, ако детето ви има трудности с говора!
Синът ми е на три години. Не говори добре и постоянно изпада в истерия и плач, ако нещо не стане на неговото. Консултирахме се със специалист. Каза ни, че ако до една година нещата не се променят, да потърсим отново помощ. Посъветвайте ни какво да правим – много сме притеснени, а срокът от една година за нас е прекалено дълъг, за да стоим само и да чакаме нещата да се оправят.

Помолихме за отговор Стойка Митева, един от най-добрите логопеди и дефектолози в България. В момента работи по Европейска програма за деца с увреждания. 

-    Г-жо Митева, какъв е проблемът на това дете според вас?
-    Вашият въпрос може да бъде разделен на две части: речевото развитие на детето и особености на поведението му. По отношение на първия въпрос, лекарите с основание ви съветват да изчакате една година, тъй като окончателно може да се каже дали при детето има забавено развитие на речта, или това е особеност на индивидуалното му развитие едва когато то стане на 4-5 годинки.

-    Не става ли въпрос и за това, че момченцата започват да говорят по-късно?
-    Да, обикновено момчетата започват да говорят по-късно. В този конкретен случай обаче, родителите трябва да разговарят по-често с детето. По време на общуването с него те трябва да се  изразяват ясно, отчетливо и по този начин да му предадават уменията си за правилна реч. Трябва да му показват и да назовават различните предмети, да му разказват приказки. И да не забравят, че процесът на усвояване на езика протича по-успешно, ако родителите помагат на детето.

-    А по втория въпрос?
-    По втория въпрос нещата са по-сложни. Най-вероятно, поведението на детето е свързано с така наречената „криза на третата година”. На три години при детето се формира активно самоидентификацията. То получава възможност да оформи представата за себе си в настоящето. Интересува се от всички начини да утвърди своето „аз”. Обикновено на 4-5 години това поведение отзвучава, но е възможно фиксиране, затвърждаване на това деструктивно поведение. 

-    И какво трябва да направят родителите?
-    Желателно е да се консултират с детски психолог за диагностициране на причините за поведението му и за определяне на програма за психологическа корекция. В този случай тяхното поведение и това на значимите за детето хора ще е определящо. Като препоръка мога да ги посъветвам да направят отделно помещение за детето или детска площадка за игра. Да му обръщат повече внимание, да играят с него, да търсят интересни неща, които да правят заедно. Родителите на това дете са длъжни да осъществяват по-често физически контакт със сина си, тъй като това помага за по-доброто му интелектуално развитие, включително и на речта. Необходимо е да се отнасят към детето си като към „малък възрастен”, с уважение към мнението и действията му.


 Милена ВАСИЛЕВА

Коментари