Смъртността от инсулти и инфаркти през лятото е с 15% по-ниска!

”През горещите дни разчитаме на климатиците, за да се разхлаждаме. Те са част от съвременния живот, не са лукс, а необходимост. Автоклиматиците помагат на шофьора да се чувства по-добре и да шофира по-сигурно. Така те спасяват човешки животи. Първият ви проблем с климатиците е свързан с изстудяването. Трябва да внимавате да не ви бие студената струя в гърба или в кръста, защото можете сериозно да се разболеете. Вторият проблем е свързан с пренасянето на вируси и бактерии през тях. Всеки климатик има филтри, които трябва да се перат периодично - така ще се предпазите от болести”, съветва доц. д-р Сотир Марчев, изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт, доцент по кардиология на Медицинския университет в Плевен. 

Доц. Марчев знае още как да се пазим в летните горещини. ”Освен с климатици, можем да съжителстваме успешно и поносимо с летните горещини, като си слагаме шапки на главите в най-топлите часове на деня”, убеден е специалистът кардиолог.

---

- Каква е най-точната рецепта да се предпазим в горещините, доц. Марчев?
- Рецептата и за зима, и за лято е една - нарича се шапка. Срещу топлинен удар обаче трябва да се погрижим за повече неща. Дрехите да са светли и свободни, за да не абсорбират топлина и да улесняват охлаждането. Да се въздържаме от големи физически натоварвания в горещо време - активната мускулна дейност ни затопля отвътре и сумирано с високата околна температура, води до загуба на течности и прегряване. Главата е много добре кръвоснабдена и затова през зимата лесно се настива от главата, а през лятото тя прегрява.

- Но тялото ни произвежда топлина и при усвояването на храната...
- Големите порции и храните от животински произход водят до по-голямо загряване, отколкото умерените вегетариански порции - лека храна, както казват хората. Работата в затворени задушни помещения също е предпоставка за топлинен удар. Особено в часовете от 11 до 15, а и през по-дълъг интервал в дните с екстремни горещини.

- Как се отразяват на здравето ни резките промени?
- Много по-опасно е внезапното застудяване, защото повишава кръвното. При затопляне повечето хора се чувстват по-добре. Проблем при бързо настъпване на горещо време може да се появи при хора, които по принцип имат ниско кръвно - може да падне допълнително и да се чувстват неработоспособни, да им прилошее. Но това е цената, която 

плащат за дълголетието си - 

че живеят по-дълго, е всеизвестен факт. Иначе препоръката за тях е в горещините да пият повече течности.

- Кои са конкретните рискове от горещините?
- Лятото е по-добрият период за здравето - смъртността е с 15% по-ниска от през зимата. При високи температури това са сезонните проблеми, но няма измръзвания, падания. Основното е, че сърдечносъдовите проблеми, които са основна причина за смърт, намаляват.

Човек има постоянна телесна температура. Топлината се произвежда във вътрешните органи - черен дроб, бъбреци, и загрява кръвта, която благодарение на повърхностно разположените съдове отдава топлина на околната среда чрез кожата. Когато температурата около нас е висока, кръвоносните съдове се разширяват, за разлика от зимата, когато е обратното. Резултатът е, че стойностите на кръвното налягане намаляват, а с това и инфарктите, и инсултите, и разкъсванията на аортата.

Топлината води до по-слаба съсирваемост на кръвта и болестите, които се дължат на тромб, включително застрашаващата живота тромбоемболия, са по-редки. Доброто кръвообращение подпомага и лигавиците. Защитните им сили се увеличават, което означава по-малко възпаления на гърлото и носа. Лятото дойде, радвайте му се.

- И за хората със сърдечно заболяване ли се отнася?
- Да, дори често им намаляваме дозите на лекарствата през топлия сезон. Причината е, че през лятото заради високите температури и повишеното изпотяване по естествен път артериалното налягане се понижава. Най-често намаляваме диуретиците, защото с изпотяването се отделя много вода. Пациентите, които пият лекарства за ”разреждане” на кръвта, обикновено се нуждаят от

по-малки дози от лекарствата 

срещу съсирване.

- Защо тогава и през лятото има хипертонични кризи?
- На повечето хора артериалното налягане пада. Рядко става обратното, и то в случаи, при които човек се поти обилно, а не приема достатъчно течности. Това води до намален обем на кръвта, на медицински език - хиповолемия. Организмът отговаря със свиване на кръвоносните съдове и се получава хипертонична криза. Изводът е човек да пие достатъчно вода.

- И за да се опазим от слънчев и топлинен удар ли?
- На нашето тяло непрекъснато доливаме вода, защото постоянно губим течности. Ако не компенсираме загубите, се стига до топлинен удар. При хиповолемия няма достатъчно кръв за работата на мозъка и съзнанието се замъглява. Като няма кръв за очите, се замъглява зрението, когато кръвта не стига за работата на червата, се появява гадене, повръщане, при лошо снабдяване на мускулите те започват да потрепват, чувстваме слабост в тях, кожата изсъхва заради малкото останали течности в организма. Това е клиничната картина на топлинния удар. Крайният вариант е загуба на съзнание. Слънчев удар се получава, когато слънцето грее дълго върху главата. Повишава се температурата вътре, това се отразява на работата на мозъка и губим съзнание. Течности в тялото има, но мозъкът е прегрян.

- Колко вода трябва да пие човек през деня и няма ли опасност да повишим кръвното си налягане?
- Има интересна зависимост между кръвното налягане и средата, в която живеем или работим. 

Едно сърце може да работи много 

и пак да не е уморено, т.е. не зависи от това колко кръв изпомпва, ако условията на труд са добри. Ако условията са лоши, сърцето е уморено, макар да изтласква по-малко кръв, и човек се чувства зле.

При горещини и работа на открито най-добре е човек да пие по чаша вода на 20 мин., дори и да не изпитва нужда. А дали пием достатъчно вода, се познава по цвета на урината. Тя трябва да е светла, когато тялото е оводнено. И обратното - ако урината е тъмножълта, тя е концентрирана и това означава, че има недостиг на течности. Има и нещо друго - при употребата на по-малко вода може да се образуват камъни в бъбреците или жлъчката, които запушват каналите на тези органи. За да избегнем този проблем, трябва да се пие повече вода. Така разтворените вредни вещества в урината не кристализират и се изхвърлят навън.

- Бъбреците не се ли уморяват?
- Не се уморяват. Например, когато се налага да направим изследване с коронарография на един пациент, ние го подготвяме предварително, като даваме повече вода. Тя не само че не натоварва бъбреците, а помага да бъдат изхвърлени по-лесно ненужните вещества от направеното изследване, и то в разтворим вид. Водата не пречи на бъбреците, не ги натоварва, а помага.

- Можем ли с повече вода да изхвърлим и полезните микроелементи?
- Навремето хората са боледували от лоши условия, инфекции и рани, а сега боледуваме от добрия начин на живот. Движим се по-малко, а се храним повече. И това ни докарва болестите. Така че движенията, чрез които губим течностите в организма, са добри. Проблемите идват обаче от задръжката на натрий в тялото, който най-често идва от солта. И именно тогава се получава артериалната хипертония.

Затова - не солете! Човекът се е развил в дефицитна на сол среда и именно тя е най-добра за него. Ако искате сърцето ви да работи добре и кръвното да е в нормите, спрете да солите ястията. В момента производителите на храни ги приготвят със значително количество сол, защото знаят, че вкусът допада на потребителя. Ако в ястията си не сипвате сол, ще живеете по-пълноценно.



Люба МОМЧИЛОВА