Стефка Попова-Лазарова: Недостигът на кръв в България е огромен проблем

Тормозят близките на болните и така закърпват положението

Стефка Попова-Лазарова: Недостигът на кръв в България е огромен проблем

Националната кампания “България дарява” обединява близо 120 каузи от цялата страна и различни сфери от живота на общата платформа www.bulgariadariava.bg. Там всеки може да подкрепи каузата, в която вярва и към която е съпричастен, както и региона, където иска да насочи своя принос. 

Българската организация за доброволно кръводарване (БОДК) е част от националната дарителска кампания. Доброволните кръводарители и хората, имащи нужда от кръв, може да се регистрират безплатно в системата “Дари Кръв” през сайта на БОДК - www.bgblood.org, през Facebook: БОДК/BOVBD, както и чрез приложението за мобилни телефони “Darikruv” (за iPhone и Windows). Може да подкрепите каузата чрез платформата https://bulgariadariava.bg/cause/da-populyarizirame-dobrovolnoto-kravodaryavane-v-balgaria/ или чрез SMS с текст DMS BODK на номер 17777, или по банков път: Българска организация за доброволно кръводаряване (БОДК), IBAN: BG80 UBBS 8888 1000 8667 82, BIC: UBBSBGSF, Обединена Българска Банка, Основание: Дарение за дейностите на БОДК. 

Ето какво сподели пред в. “Доктор” председателят на БОДК Стефка Попова-Лазарова.

- Г-жо Лазарова, какво представлява Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК)?

- Ние сме първото сдружение в България, чиято дейност е насочена към популяризиране и насърчаване на доброволното кръводаряване. Ние заостряме вниманието към проблема с липсата на достатъчно кръв. Предоставяме информация, помагаме в случаи на спешна нужда, организираме акции и информационни кампании. Към нас се обръщат хора, които имат спешна нужда от кръв, за да им намерим кръводарители, както и желаещи да станат безвъзмездни кръводарители.  

- Каква е ежедневната нужда от кръв и кръвни продукти в България?

- Ежедневно в България от кръвопреливане се нуждаят над 600 човека. Кръв е нужна за около 80% от болничните манипулации, тоест за 80% от хората, на които се оказва някаква медицинска помощ. Това са пострадалите в катастрофи, подложените на хирургични операции, на органна трансплантация, на страдащите от различни заболявания, включително онкологични, за хора с тежки изгаряния и още много други. 

 

Стефка Попова-Лазарова

- Колко трябва да са доброволните кръводарители в България, за да се покрият нуждите от кръв?

- За да са задоволени нуждите, кръводарителите трябва да са около 35 на 1000 души, а реално те са под 24 на 1000 души. В тези 24 влизат не само доброволните кръводарители, но и тези, които продават кръвта си, както и роднините на болните, които са принуждавани да дадат кръв. 

Реално, по-малко от 25% от всички кръводарители са истинските доброволни и безвъзмездни кръводарители. Точно тях Световната здравна организация обявява за безопасни, защото те нямат користен интерес. Затова не са склонни да скрият някакви противопоказания. Те просто помагат. Кръвните центрове разчитат хората сами да си кажат противопоказанията, за да преценят в конкретния случай дали човекът е годен да дари кръв или неговат кръв може да навреди на реципиента. 

Ние сме на едно от последните места в Европа по брой кръводарители. Основният начин да променим това е да популяризираме нуждата от доброволни кръводарители, да се говори за проблемите и всички свързани с тях обстоятелства, да се предоставя актуална и точна информация и най-вече - да не бъдем безразлични.

За съжаление, хората, които може да станат кръводарители и нямат никакви противопоказания да го направят, са само 40%. Всъщност тези 40% трябва да задоволят нуждите от кръв на абсолютно всички българи. Ние се стремим точно тези хора да разберат колко е важно да даряват кръв, и да го правят редовно, през около 4 месеца. Защото трайността на кръвта е сравнително кратка и не можем да се запасим за години напред. 

- Какви противопоказания крият хората?

- Понякога са си направили татуировка преди 2 - 3 месеца и си казват: “Ако не кажа на лекарите в кръвния център, те няма да разберат“. Да, така е, но това поставя в риск от заразяване човека, на който ще бъде прелята тази кръв. Изисква се период от шест месеца след татуировката. За това време, ако татуираният е бил заразен с хепатит или нещо друго, инфекцията ще се развие и ще бъде хваната при кръвните изследвания.   

Важно е да не скриваме противопоказанията, дори ако те ни се струват незначителни. Например, чудим се защо приемът на един аспирин би бил проблем. В кръвния център няма да хванат, че сте пили аспирин в рамките на 24 ч., но кръвта ви може да се прелее на човек, който е алергичен към аспирин, и така да му навредите. Ако вече е минало едно денонощие от приема на лекарството, няма проблем. 

Разбира се, някои лекарства по-бавно се изчистват от кръвта, като антибиотиците, бета-блокерите и други силни медикаменти. Ето защо, е важно да споделите с лекаря в Кръвния център какво лекарство сте приемали и кога, за да прецени той дали се е изчистило от кръвта, или да ви каже да изчакате някакъв период от време. 

- Как функционира системата на кръводаряване в страните с най-добра статистика? Каква е разликата с България?

- Колкото и неприятно да звучи за нас, доброволното кръводаряване е на високо ниво в страните, в които обществото е достатъчно зряло и информирано. Тогава отговорността на хората един към друг е висока. В България хората масово не знаят за недостига на кръв, че има огромен проблем. 

За съжаление, институциите не правят нищо по въпроса, защото ако признаят за недостиг на кръв, от тяхна гледна точка това означава да признаят, че не са си свършили работата. От друга страна, е много по-лесно директно да тормозиш близките на болните да търсят кръводарители и да се оправят както могат. Точно по този начин системата се закърпва. Нещата може да се променят с държавна политика, с цялостна промяна на системата за кръводаряване, с подобряване на условията и за работещите в кръвните центрове, и за самите даряващи. Всички виждаме как кръвните центрове са обсадени от хора, продаващи кръвта си. Всички отговорни институции обаче отричат съществуването на това явление и срещу тази нелегална търговия не се прави нищо.

- Трябва ли да се дават стимули на кръводарителите?

- Българските кръводарители са доста привилигировани, защото имат право на два дни отпуск. Такова нещо не съществува в повечето държави, но хората там знаят колко е важно да даряват кръв, без да има нужда техен близък. В Италия, където доброволното кръводаряване е на изключително високо ниво, се предоставя ваучер за храна непосредствено след кръводаряване. Това е само, за да се възстанови човекът, да не се чувства отпаднал. Всеки друг подарък изкривява идеята за доброволността. Човек трябва да го прави, за да помогне, а не за да получи някаква облага. Защото пак ще бъде склонен да скрие наличие на противопоказания.

- На каква възраст човек може да стане кръводарител?

- В България възрастта е от 18 до 60 г., по изключение до 65 г. Има държави, в които даряват от 16-годишни. Ние подкрепяме това да се въведе и у нас, защото кръводаряването на 16 и 17 години не поставя в риск здравето на тези млади хора. А пък те са все още здрави и нямат противопоказания. Така ще се увеличи броят на потенциалните дарители. При здрав човек кръводаряването стимулира творенето на нови кръвни клетки и на практика това стимулира имунната система. Така по естествен начин организмът регенерира и се подмладява. Специално хора с леко завишено кръвно налягане споделят, че се чувстват значително по-добре след кръводаряване. 

- Защо се включихте в кампанията “България дарява”?

- Въпреки че сме изцяло доброволческа организация, имаме нужда от средства, за да поддържаме системата “Дари кръв” за намиране на безвъзмездни кръводарители и да помагаме на хора в нужда, за да правим информационни материали и да организираме кръводарителски акции. Надяваме се повече хора да ни подкрепят. В момента в системата са регистрирани над 1600 доброволни кръводарители от цялата страна. 

Мара КАЛЧЕВА

Коментари