Тако Младенов: Разбих си коленната става на спирка, от катерене нямам счупвания!
Салмонела тифи едва не уби мой приятел, пил заразено мляко в Непал
Алпинистът Тако Младенов е на 38 години, като 20 от тях катери активно не само в България, но и в Алпите, Кавказ, Хималаите. Организира алпийските срещи на ждрелото на река Ерма, като лично е екипирал маршрутите по скалата. Това лято Тако заедно с новия си партньор в катеренето Янко Дойчинов направи изключително рисковано изкачване на Пик Щуровски (4277 м) в Кавказ на територията на Грузия. Това беше повод да разговаряме с Тако Младенов за това доколко полезен или опасен за здравето е алпинизмът в сравнение с ежедневието в големия град.
- Тако, защо отиде точно в Кавказ това лято?
- Нашите стари алпинисти са катерили там, защото не ги пускаха в „прогнилия капитализъм”. За тази планина бях чел много и исках да отида. Но все се случваше нещо – война в Северна Осетия, после пак военни действия – чеченци, кабардинобалхаровци... Това лято имахме намерение да изкараме един месец в Алпите, но вместо там случайно изкарахме 20 дни в Кавказ и се качихме с моя партньор Янко Дойчинов на Пик Щуровски. Кавказ е прекрасна планина, въпреки че ни бяха наплашили, че там половината четат Корана, а другите носят автомати. Но открих добри хора. Ние бяхме в Сванетия в пределите на Грузия.
- Имаше ли рискове и изпитания на тази експедиция?
- Още като влязохме в областта, граничните войски ни предупредиха, че в Кавказ няма кой да ни спаси, защото няма спасителна служба, и влизаш на ничия земя по границата с Русия.
Старите алпинисти казват на Кавказ - малките Хималаи – има ледници, лошо време, падат лавини, а няма хора. Изкарахме три дни в чакане на лагер-1 и още седем дни чакане на лагер-2. Откриха се два часа и времето се оправи ненадейно. Тогава направихме изкачването. Като излезеш на едно плато, отдясно ти е Ушба, отпред Чатин и отляво Щуровски. Платото е с огромни цепнатини. От северната стена на Шхелда падат огромни каменопади. Вървиш в мъглата по стръмни снежни склонове и в един момент стигаш до цепнатина, на която не виждаш нито дъното, нито края. Хайде обратно. Стигаш друга цепнатина и така се луташ като в лабиринт. Вървяхме пет часа – беше като хазарт на живот и смърт. Като се качихме на Пик Щуровски и като видяхме в какъв лабиринт сме вървели, осъзнахме, че това е най-хазартната планина.
- Чувала съм зловещи неща за хигиената в Индия и Непал, откъдето тръгвате за вашите катерачни обекти в Хималаите...
- В Хималаите на високото всичко е стерилно. Там водата е от ледниците. Мизерията е долу, в градовете, в ниското. Там гледаш да оцелееш. Не пиеш вода, освен ако не е минерална, и то ако не е менте. Фалшивите неща не сме ги измислили ние в България. Купуваш си само банани, защото са с природно покритие. Аз самият не съм имал случай на щета в Индия. Докато в Непал получих тежък обрив – все едно ми бяха залели гърба с вряла вода. Появи се и изчезна – така и не разбрах от какво.
Имах и пиявици по краката
При мен бяха само две, а хората хващат по десет на ден. Гнусна работа. Не ги усещаш кога са се залепили за теб. Те падат от дърветата по терморецепторите на организма. Но това няма нищо общо с хигиената. Сядаш в заведение да пиеш нещо, идва индиецът, вади мухите от каната с цяла ръка и ти налива. С това не се свиква...
- Какво се случва с човека, който се престраши да пие?
- Мой приятел миналата година си беше позволил да яде мляко в Катманду. После се завърна и едва не умря по нашите болници. Добре че някой се сети да му направи кръвна посявка и откриха първи случай в България на салмонела тифи, еди какъв си щам. Тази бактерия само чака да се разболееш от грип, да ти отслабне малко имунната система и умираш. Моят приятел беше изпил бузите и само очи му бяха останали. Така че в Непал да ядеш месо, да пиеш мляко, каквото и да било, е хазарт. Аз съм бил три пъти в Непал и съм супер предпазлив.
- А за контузиите – къде е по-голяма вероятността да получиш фрактура – при катерене или в града?
- От алпинизма нямам нито една фрактура или контузия. Не е смешно, но след цял ден катерене се пребих на спирката на Мальовица. Разбих си коленната става, което е по-страшно. Ако е само кост, ще зарасне. А ставата е още по-капризна. Носих един метър гипс от чатала до ходилото и вървях като стар пират с дървен крак.
Преди две години дори не висях да боядисвам някаква фасада високо, а работех на равно място. Но така се шибнах, че ми изпукаха предните два зъба и си направих огромна аркада. Хората не повярваха, че съм пострадал на равно.
Най-големите инциденти са, когато не внимаваш
Когато се катериш, там вниманието ти е на 6, даже – на 8. В алпинизма не можеш да предвидиш лавина, каменопад, гръмотевична буря. Ама всичко останало можеш да предвидиш и си подготвен. Докато в градския живот говориш по телефона, дъвчеш дъвка, зазяпваш се нанякъде и в един момент – ба-а-м, пропадаш в шахта. Което доказва, че алпинизмът в крайна сметка не е опасен. Вземете спорт като футбола – там имат скъсани менискуси, в бокса имат мозъчни изменения и увреждания, като започнеш от тъпотията и стигнеш до Мохамед Али, който има паркинсон от налагането по главата. Докато всички алпинисти са като пушки.
Онзи ден на Мальовица дойде Огнян Балджийски от националната експедиция на Еверест 1984 г. Сигурно гони 80 години, но се беше катерил цял ден и беше оцапан с магнезий. Например алпинистът Хенри Карер – военнопленник, 7 години в Тибет, приятел с Далай лама, какво ли не му се е случило, но умира от старост на 94 г. Алпинизмът е дори здравословен. Затова си го обичам. Занимавам се с катерене от 20 години, без да броя годините на безинвентарния алпинизъм по скалите в Трънско. Част от маршрутите, които съм катерил тогава без никаква осигуровка, без въже, без инвентар, сега не бих минал по този начин. Даже ми е страшно! Но всеки катерач е бил така в началото. Иначе инциденти имам по един на година, но все в градски условия.
- Алпинистите сякаш се мумифицирате – ставате сухи и издръжливи?
- Ами,
като ходиш по планините, не ядеш много
Имаш 2 кг ядки и това е. Налагало се е да ям макарони със сушени плодове, защото нямам нито захар, нито сирене, нито масълце. На експедиция е тотален глад, като ти свърши храната. Няма какво да се лъжем. А и многото адреналин и ендорфини ти променят зверски метаболизма. Отделят се триглицериди вследствие на поставянето в стрес, но веднага ги отработваш. А хората, които изпадат в стрес в града, нямат адреналин и ендорфини да им обработят триглицеридите. Затова започва пукане на капиляри и т.н.
При моя хранителен режим няма как да напълнея. Много пъти ми е вкусно, но не прекалявам. 12 толумбички и 4 баклави няма да ми се опънат. Но алпинисткото въже е тънко само 8,6 мм. Мисля и за него как ще ме издържи. Аз съм почти на 40 години, ако сега се изпусна и пусна корем и бузи, никога няма да сваля излишните килограми.
- Здрав ли си сега?
- Четири дни ме боля главата, докато разбера, че е мъдрец. Ако ми се беше случило в Кавказ, щях да си помисля, че имам мозъчен оток и умирам. Голям късмет, че не ме заболя тоя зъб в Кавказ. Е там пак ми пострадаха зъби, но защото си ги мих с ледена вода. Дремахме десет дни в много лошо време, без видимост. Излизахме от палатката, колкото да изтръскаме снега от нея. Разтопих си вода в една паница да си измия зъбите. В това време ненадейно се махнаха облаците. Излязохме бързо и започваме да снимаме красотата наоколо – виждаха се Елбрус, Шхелда, северна Ушба, Чатин. След половин час снимки водата се сгъсти и вече стана на боза от леда. Почнах да си мия зъбите и само се чу – пук, пук, отлепиха се две пломби...
Мара КАЛЧЕВА
- Тако, защо отиде точно в Кавказ това лято?
- Нашите стари алпинисти са катерили там, защото не ги пускаха в „прогнилия капитализъм”. За тази планина бях чел много и исках да отида. Но все се случваше нещо – война в Северна Осетия, после пак военни действия – чеченци, кабардинобалхаровци... Това лято имахме намерение да изкараме един месец в Алпите, но вместо там случайно изкарахме 20 дни в Кавказ и се качихме с моя партньор Янко Дойчинов на Пик Щуровски. Кавказ е прекрасна планина, въпреки че ни бяха наплашили, че там половината четат Корана, а другите носят автомати. Но открих добри хора. Ние бяхме в Сванетия в пределите на Грузия.
- Имаше ли рискове и изпитания на тази експедиция?
- Още като влязохме в областта, граничните войски ни предупредиха, че в Кавказ няма кой да ни спаси, защото няма спасителна служба, и влизаш на ничия земя по границата с Русия.
Старите алпинисти казват на Кавказ - малките Хималаи – има ледници, лошо време, падат лавини, а няма хора. Изкарахме три дни в чакане на лагер-1 и още седем дни чакане на лагер-2. Откриха се два часа и времето се оправи ненадейно. Тогава направихме изкачването. Като излезеш на едно плато, отдясно ти е Ушба, отпред Чатин и отляво Щуровски. Платото е с огромни цепнатини. От северната стена на Шхелда падат огромни каменопади. Вървиш в мъглата по стръмни снежни склонове и в един момент стигаш до цепнатина, на която не виждаш нито дъното, нито края. Хайде обратно. Стигаш друга цепнатина и така се луташ като в лабиринт. Вървяхме пет часа – беше като хазарт на живот и смърт. Като се качихме на Пик Щуровски и като видяхме в какъв лабиринт сме вървели, осъзнахме, че това е най-хазартната планина.
- Чувала съм зловещи неща за хигиената в Индия и Непал, откъдето тръгвате за вашите катерачни обекти в Хималаите...
- В Хималаите на високото всичко е стерилно. Там водата е от ледниците. Мизерията е долу, в градовете, в ниското. Там гледаш да оцелееш. Не пиеш вода, освен ако не е минерална, и то ако не е менте. Фалшивите неща не сме ги измислили ние в България. Купуваш си само банани, защото са с природно покритие. Аз самият не съм имал случай на щета в Индия. Докато в Непал получих тежък обрив – все едно ми бяха залели гърба с вряла вода. Появи се и изчезна – така и не разбрах от какво.
Имах и пиявици по краката
При мен бяха само две, а хората хващат по десет на ден. Гнусна работа. Не ги усещаш кога са се залепили за теб. Те падат от дърветата по терморецепторите на организма. Но това няма нищо общо с хигиената. Сядаш в заведение да пиеш нещо, идва индиецът, вади мухите от каната с цяла ръка и ти налива. С това не се свиква...
- Какво се случва с човека, който се престраши да пие?
- Мой приятел миналата година си беше позволил да яде мляко в Катманду. После се завърна и едва не умря по нашите болници. Добре че някой се сети да му направи кръвна посявка и откриха първи случай в България на салмонела тифи, еди какъв си щам. Тази бактерия само чака да се разболееш от грип, да ти отслабне малко имунната система и умираш. Моят приятел беше изпил бузите и само очи му бяха останали. Така че в Непал да ядеш месо, да пиеш мляко, каквото и да било, е хазарт. Аз съм бил три пъти в Непал и съм супер предпазлив.
- А за контузиите – къде е по-голяма вероятността да получиш фрактура – при катерене или в града?
- От алпинизма нямам нито една фрактура или контузия. Не е смешно, но след цял ден катерене се пребих на спирката на Мальовица. Разбих си коленната става, което е по-страшно. Ако е само кост, ще зарасне. А ставата е още по-капризна. Носих един метър гипс от чатала до ходилото и вървях като стар пират с дървен крак.
Преди две години дори не висях да боядисвам някаква фасада високо, а работех на равно място. Но така се шибнах, че ми изпукаха предните два зъба и си направих огромна аркада. Хората не повярваха, че съм пострадал на равно.
Най-големите инциденти са, когато не внимаваш
Когато се катериш, там вниманието ти е на 6, даже – на 8. В алпинизма не можеш да предвидиш лавина, каменопад, гръмотевична буря. Ама всичко останало можеш да предвидиш и си подготвен. Докато в градския живот говориш по телефона, дъвчеш дъвка, зазяпваш се нанякъде и в един момент – ба-а-м, пропадаш в шахта. Което доказва, че алпинизмът в крайна сметка не е опасен. Вземете спорт като футбола – там имат скъсани менискуси, в бокса имат мозъчни изменения и увреждания, като започнеш от тъпотията и стигнеш до Мохамед Али, който има паркинсон от налагането по главата. Докато всички алпинисти са като пушки.
Онзи ден на Мальовица дойде Огнян Балджийски от националната експедиция на Еверест 1984 г. Сигурно гони 80 години, но се беше катерил цял ден и беше оцапан с магнезий. Например алпинистът Хенри Карер – военнопленник, 7 години в Тибет, приятел с Далай лама, какво ли не му се е случило, но умира от старост на 94 г. Алпинизмът е дори здравословен. Затова си го обичам. Занимавам се с катерене от 20 години, без да броя годините на безинвентарния алпинизъм по скалите в Трънско. Част от маршрутите, които съм катерил тогава без никаква осигуровка, без въже, без инвентар, сега не бих минал по този начин. Даже ми е страшно! Но всеки катерач е бил така в началото. Иначе инциденти имам по един на година, но все в градски условия.
- Алпинистите сякаш се мумифицирате – ставате сухи и издръжливи?
- Ами,
като ходиш по планините, не ядеш много
Имаш 2 кг ядки и това е. Налагало се е да ям макарони със сушени плодове, защото нямам нито захар, нито сирене, нито масълце. На експедиция е тотален глад, като ти свърши храната. Няма какво да се лъжем. А и многото адреналин и ендорфини ти променят зверски метаболизма. Отделят се триглицериди вследствие на поставянето в стрес, но веднага ги отработваш. А хората, които изпадат в стрес в града, нямат адреналин и ендорфини да им обработят триглицеридите. Затова започва пукане на капиляри и т.н.
При моя хранителен режим няма как да напълнея. Много пъти ми е вкусно, но не прекалявам. 12 толумбички и 4 баклави няма да ми се опънат. Но алпинисткото въже е тънко само 8,6 мм. Мисля и за него как ще ме издържи. Аз съм почти на 40 години, ако сега се изпусна и пусна корем и бузи, никога няма да сваля излишните килограми.
- Здрав ли си сега?
- Четири дни ме боля главата, докато разбера, че е мъдрец. Ако ми се беше случило в Кавказ, щях да си помисля, че имам мозъчен оток и умирам. Голям късмет, че не ме заболя тоя зъб в Кавказ. Е там пак ми пострадаха зъби, но защото си ги мих с ледена вода. Дремахме десет дни в много лошо време, без видимост. Излизахме от палатката, колкото да изтръскаме снега от нея. Разтопих си вода в една паница да си измия зъбите. В това време ненадейно се махнаха облаците. Излязохме бързо и започваме да снимаме красотата наоколо – виждаха се Елбрус, Шхелда, северна Ушба, Чатин. След половин час снимки водата се сгъсти и вече стана на боза от леда. Почнах да си мия зъбите и само се чу – пук, пук, отлепиха се две пломби...
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари