Запушените жлъчни пътища причиняват цироза на черния дроб

Усложненията могат да доведат не само до цироза на черния дроб, а и до кръвотечения, чернодробна кома...

Запушените жлъчни пътища причиняват цироза на черния дроб
Ус­лож­не­ни­я­та на жлъч­но­ка­мен­на­та бо­лест мо­гат да бъ­дат обус­ло­ве­ни от ре­ди­ца при­чи­ни:

ИН­ЖЕК­ЦИ­Я­ТА ВО­ДИ ДО ОС­ТЪР ХО­ЛИ­ЦИС­ТИТ

Ос­т­ри­ят хо­ли­цис­тит е въз­па­ле­ние на жлъч­ния ме­хур. То­ва за­бо­ля­ва­не се про­я­вя­ва из­вес­т­но вре­ме след ка­то е ми­нал прис­тъ­път на жлъч­ни­те ко­ли­ки и по на­ча­ло ня­ма яр­ко из­ра­зе­ни сим­п­то­ми. Стра­да­щи­те от не­го хо­ра се оп­лак­ват, че след при­е­ма­не на маз­на, пър­же­на или пи­кан­т­на хра­на, в ре­зул­тат на пре­жи­ве­ни въл­не­ния или сът­ре­се­ния по вре­ме на пъ­ту­ва­ния за­поч­ва да ги бо­ли “ко­ре­мът”. Те оба­че не мо­гат да по­со­чат къ­де точ­но ги бо­ли и най-чес­то по­каз­ват об­ласт­та око­ло пъ­па или под реб­ра­та.

Бол­ка­та обик­но­ве­но е тъ­па и пре­ми­на­ва с вре­ме­то. По-къс­но мо­гат да се до­ба­вят та­ки­ва сим­п­то­ми ка­то бо­лез­не­ност на чер­ния дроб и на жлъч­ния ме­хур при на­тис­ка­не, при опип­ва­не на об­ласт­та на дяс­но­то под­реб­рие.

С раз­ви­ти­е­то на за­бо­ля­ва­не­то бол­ка­та за­поч­ва да се усил­ва, оти­ва към кръс­та, меж­ду плеш­ки­те и над клю­чи­ца­та. Тем­пе­ра­ту­ра­та за из­вес­т­но вре­ме не се вди­га над 37,2 гра­ду­са, след то­ва ряз­ко “под­с­ка­ча” до 39 гра­ду­са. Оп­ре­де­ле­ни ре­зул­та­ти от ди­аг­нос­ти­ци­ра­не­то на за­бо­ля­ва­не­то да­ват дан­ни­те от ла­бо­ра­тор­ни­те из­с­лед­ва­ния на кръв­та. Осо­бе­но дос­то­вер­но е ул­т­раз­ву­ко­во­то из­с­лед­ва­не на жлъч­ния ме­хур и на жлъч­ни­те пъ­ти­ща.

МЕ­ХА­НИЧ­НА­ТА ЖЪЛ­ТЕ­НИ­ЦА ПРО­ТИ­ЧА ПО РАЗ­ЛИ­ЧЕН НА­ЧИН

При миг­ра­ция на жлъч­ни­те ка­мъ­ни въз­ник­ва за­пуш­ва­не на жлъч­ни­те про­то­ци и вслед­с­т­вие на то­ва - ме­ха­нич­на жъл­те­ни­ца.

Свик­на­ли сме да упот­ре­бя­ва­ме ду­ма­та жъл­те­ни­ца във все­кид­нев­на­та реч, ко­га­то го­во­рим за про­мя­на в цве­та на ко­жа­та. Но в ме­ди­ци­на­та под тер­ми­на жъл­те­ни­ца се раз­би­ра ця­ла гру­па сим­п­то­ми. При­чи­ни­те за въз­ник­ва­не­то на жъл­те­ни­ца­та мо­гат да бъ­дат раз­лич­ни. Все­ки вид жъл­те­ни­ца про­ти­ча по раз­ли­чен на­чин и има оп­ре­де­ле­ни осо­бе­нос­ти как­то в по­ка­за­ни­я­та на ла­бо­ра­тор­ни­те из­с­лед­ва­ния, та­ка и в кли­нич­ни­те про­я­ви.

Ус­лож­не­ние на жлъч­но­ка­мен­на­та бо­лест мо­же да бъ­де ед­на от раз­но­вид­нос­ти­те на жъл­те­ни­ца­та - ме­ха­нич­на­та жъл­те­ни­ца. Пре­ди всич­ки то­ва е син­д­ром, обус­ло­вен от на­ру­ша­ва­не­то на от­ти­ча­не­то на жлъч­ка­та по жлъч­ни­те пъ­ти­ща. Въз­ник­ва ви­на­ги след сил­ни бол­ки и при то­ва бър­зо. За нея е ха­рак­тер­но по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та на тя­ло­то в ре­зул­тат на на­ру­ша­ва­не на об­мя­на­та на жлъч­ни ки­се­ли­ни. По­я­вя­ва се ко­жен сър­беж, но тъй ка­то за­пуш­ва­не­то е не­пъл­но, сър­бе­жът не е си­лен.

Ос­вен то­ва то­зи вид жъл­те­ни­ца ни­ко­га не пре­диз­вик­ва ас­цит - съ­би­ра­не на теч­ност в ко­рем­на­та ку­хи­на или, прос­то ка­за­но, вод­нян­ка. При жъл­те­ни­ца­та от то­зи вид се уве­ли­ча­ва рав­ни­ще­то на би­ли­ру­бин в кръв­та. То­ва да­ва жъл­то оцветяване на ко­жа­та, на ли­га­ви­ци­те и на скле­ри­те. Тъй ка­то би­ли­ру­би­нът, кой­то в из­ме­нен вид се от­де­ля с жлъч­ка­та в чер­ва­та, иг­рае ро­ля в оц­ве­тя­ва­не­то на из­п­раж­не­ни­я­та, при сил­но за­пуш­ва­не на жлъч­ни­те про­то­ци из­п­раж­не­ни­я­та мо­гат да бъ­дат обез­ц­ве­те­ни, а ури­на­та - тъм­на.

ХО­ЛАН­ГИ­ТЪТ Е ВЪЗ­ПА­ЛЕ­НИЕ НА ЖЛЪЧ­НИ­ТЕ ХО­ДО­ВЕ

От съ­че­та­ва­не­то на спо­ме­на­ти­те две ус­лож­не­ния се раз­ви­ва ос­тър хо­ли­цис­тит при за­пуш­ва­не на про­то­ка и хо­лан­гит - въз­па­ле­ние на жлъч­ни­те хо­до­ве.
Хо­лан­ги­тът е за­бо­ля­ва­не, ко­е­то за­поч­ва с прис­тъп на ос­т­ра бол­ка ка­то при чер­нод­роб­ни ко­ли­ки. След то­ва бър­зо се по­я­вя­ва жъл­те­ни­ца, ко­жен сър­беж и по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та. Ос­вен то­ва се от­бе­ляз­ва уве­ли­чаване на чер­ния дроб, кра­ят му е зак­ръг­лен, а в кръв­та има из­ме­не­ния, пре­диз­ви­ка­ни как­то от въз­па­ле­ни­е­то, та­ка и от ток­сич­ни­те увреждания на ор­га­на.

Ус­лож­не­ни­я­та при за­пуш­ва­не­то на жлъч­ни­те пъ­ти­ща мо­гат да до­ве­дат до мно­го теж­ки със­то­я­ния: ци­ро­за на чер­ния дроб, кръ­во­те­че­ния, чер­нод­роб­на ко­ма, чер­нод­роб­на не­дос­та­тъч­ност, ра­ни по жлъч­ния ме­хур с про­бож­да­не, из­к­люч­ва­не на жлъч­ния ме­хур, вът­реш­ни фис­ту­ли, пан­к­ре­а­тит и др.

Не тряб­ва да се заб­ра­вя, че при пъл­но за­пуш­ва­не на про­то­ка са дос­та­тъч­ни са­мо 4 дни, за да се по­лу­чат не­об­ра­ти­ми из­ме­не­ния в чер­ния дроб. В то­зи слу­чай се раз­ви­ва ос­т­ра чер­нод­роб­на не­дос­та­тъч­ност, ко­я­то в поч­ти 90 на сто от слу­ча­и­те до­веж­да до смърт. За­то­ва и при най-мал­ко­то по­доз­ре­ние за прис­тъп на чер­нод­роб­ни ко­ли­ки не­за­бав­но ви­кай­те ле­кар!
 
СО­КО­ЛЕ­ЧЕ­НИ­Е­ТО ПО­МА­ГА, АКО ВЯР­ВА­ТЕ В НЕ­ГО

Дъл­ги го­ди­ни уче­ни­те от Нор­фол­к­с­ка­та ла­бо­ра­то­рия по хи­мия на хра­ни­тел­ни­те про­дук­ти под ръ­ко­вод­с­т­во­то на д-р Н. Уокър се за­ни­ма­ват с раз­ра­бот­ването на ле­чеб­ни прог­ра­ми, ос­но­ва­ни на из­пол­з­ва­не­то на со­ко­ве от прес­ни пло­до­ве и от зе­лен­чу­ци. Уче­ни­те са би­ли прив­ле­че­ни от то­ва, че прес­ни­те со­ко­ве съ­дър­жат мно­жес­т­во по­лез­ни за ор­га­низ­ма ве­щес­т­ва, и то в та­ко­ва ко­ли­чес­т­во, ко­е­то поз­во­ля­ва да се го­во­ри за не­съм­не­на­та им ле­кар­с­т­ве­на цен­ност.

Ос­вен то­ва со­ко­ве­те се ус­во­я­ват от ор­га­низ­ма по-лес­но и по-бър­зо, от­кол­ко­то са­ми­те пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, от ко­и­то са при­гот­ве­ни. Бла­го­да­ре­ние на сво­я­та кон­сис­тен­ция со­ко­ве­те не пре­диз­вик­ват ус­лож­не­ния у бол­ни­те.

Но тряб­ва да се знае, че из­ле­ку­ва­не­то за­поч­ва то­га­ва, ко­га­то чо­век е нас­т­ро­ен за не­го. Ле­че­ни­е­то с прес­ни со­ко­ве се пра­ви в Нор­фол­к­с­ка­та ла­бо­ра­то­рия са­мо съв­мес­т­но с пси­хо­те­ра­пев­тич­но въз­дейс­т­вие.

Док­тор Н. Уокър от та­зи ла­бо­ра­то­рия пред­ла­га со­ко­ве­те да се упот­ре­бя­ват в сме­сен вид. То­га­ва спо­ред не­го стра­нич­ни­те въз­дейс­т­вия на един или на друг сок мо­гат да бъ­дат ком­пен­си­ра­ни чрез дейс­т­ви­е­то на ос­та­на­ли­те със­тав­ки на смес­та.

Со­ко­ве­те тряб­ва да се при­гот­вят не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди упот­ре­ба. В кра­ен слу­чай е поз­во­ле­но да се съх­ра­ня­ват 2 ча­са в хла­дил­ник. Те тряб­ва да се пи­ят на глад­но не по-мал­ко от по­ло­вин час пре­ди хра­не­не.

По вре­ме на со­ко­ле­че­ни­е­то е не­об­хо­ди­мо да се ог­ра­ни­чи упот­ре­ба­та на та­ки­ва труд­нос­ми­ла­е­ми про­дук­ти ка­то тлъс­то ме­со, слад­кар­с­ки из­де­лия, ва­ре­но мля­ко, сме­та­на, то­пе­но си­ре­не, пър­же­ни хра­ни и др.
 
КА­МЪ­НИ­ТЕ В ЖЛЪЧ­НИЯ МЕ­ХУР ИМАТ РАЗ­ЛИ­ЧЕН СЪС­ТАВ

В ме­ди­цин­с­ки­те спра­воч­ни­ци най-чес­то се при­веж­да кла­си­фи­ка­ция от че­ти­ри ви­да ка­мъ­ни, раз­ли­ча­ва­щи се по хи­мич­ния си със­тав.

ХО­ЛЕС­ТЕ­РИ­НО­ВИ­ТЕ камъни се съ­дър­жат в жлъч­ния ме­хур в мал­ко ко­ли­чес­т­во. То­ва са мал­ки по раз­мер ка­мъ­ни със за­об­ле­на фор­ма. Ос­нов­но се със­то­ят от хо­лес­те­рин с ма­лък при­мес на би­ли­ру­би­но­ва утай­ка, пиг­мен­ти и бел­тъ­чи­ни. Ако се пус­нат във во­да, те не по­тъ­ват. Най-чес­то имат бе­лез­ни­ка­вожълт цвят.

БИ­ЛИ­РУ­БИ­НО­ВИ­ТЕ (ПИГ­МЕН­Т­НИ) ка­мъ­ни са мал­ки по раз­мер с неп­ра­вил­на за­об­ле­на фор­ма, със­то­я­щи се ос­нов­но от би­ли­ру­бин с при­мес на жлъч­ни пиг­мен­ти и на бел­тъ­чи­ни. Хо­лес­те­ри­нът в тях е мал­ко - не по­ве­че от ед­на тре­та от об­щия със­тав. Обикновено те са мно­го, а на цвят са ръж­ди­вока­фя­ви и не са осо­бе­но твър­ди.

Би­ли­ру­би­но­ви­те ка­мъ­ни се об­ра­зу­ват вслед­с­т­вие на зас­тоя на жлъч­ка в чер­ния дроб или в жлъч­ни­те пъ­ти­ща, как­то и при дру­ги за­бо­ля­ва­ния, про­ти­ча­щи с про­це­си на хе­мо­ли­за (раз­пад на ерит­ро­ци­ти­те). Те­зи ка­мъ­ни се об­ра­зу­ват нап­ри­мер при бо­лес­ти­те на кръв­та или при на­ру­ше­ние на об­мя­на­та на жлъч­ни­те пиг­мен­ти, ко­е­то чес­то се сре­ща при ци­ро­за на чер­ния дроб.

СМЕ­СЕ­НИ­ТЕ ХО­ЛЕС­ТЕ­РИ­НО-ПИГ­МЕН­Т­НО-КАЛ­ЦИ­Е­ВИ ка­мъ­ни мо­гат да бъ­дат с раз­лич­ни раз­ме­ри. Ос­нов­но се със­то­ят от хо­лес­те­рин, но в със­та­ва им вли­зат пиг­мен­ти и кал­ций. Те­зи ка­мъ­ни се сре­щат най-чес­то.

Сме­се­ни­те ка­мъ­ни се об­ра­зу­ват най-чес­то при въз­па­ле­ния на жлъч­ния ме­хур и про­то­ци­те и са при­чи­на за се­ри­оз­ни па­то­ло­гич­ни про­це­си.
КАЛ­ЦИ­Е­ВИ­ТЕ ка­мъ­ни се със­то­ят на­по­ло­ви­на от кал­ци­ев кар­бо­нат, на­по­ло­ви­на - от дру­ги ком­по­нен­ти. То­зи вид ка­мъ­ни се сре­щат ряд­ко. Об­ра­зу­ват се на фо­на на въз­па­ле­ние. То­ва са плът­ни, гра­па­ви, бе­лез­ни­ка­ви об­ра­зу­ва­ния.
 
ПЪР­ВА Е КО­ЛИ­КА­ТА В ДЯС­НО­ТО ПОД­РЕБ­РИЕ

Най-ха­рак­тер­ни­ят син­д­ром, с кой­то се про­я­вя­ва ос­т­ри­ят прис­тъп на жлъч­но­ка­мен­на­та бо­лест, е жлъч­на­та ко­ли­ка. То­ва са вне­зап­но въз­ник­на­ли ос­т­ри бол­ки в дяс­но­то под­реб­рие, ко­и­то оти­ват към дяс­на­та клю­чи­ца, към дяс­на­та ръ­ка и към гър­ба.

Обик­но­ве­но за­ед­но с бол­ки­те се по­я­вя­ва га­де­не и пов­ръ­ща­не с при­мес на жлъч­ка. Ако бол­ки­те не пре­ми­нат бър­зо или не им се про­ти­во­дейс­т­ва с ни­що, след из­вес­т­но вре­ме се раз­ви­ва ко­жен сър­беж, а пос­ле ко­жа­та при­до­би­ва жъл­те­ни­кав цвят. То­ва оба­че са кла­си­чес­ки­те сим­п­то­ми. Но прис­тъ­път на жлъч­но­ка­мен­на­та бо­лест мо­же да пре­ми­не и по друг на­чин. Око­ло по­ло­ви­на­та от мла­ди­те хо­ра в мо­мент на прис­тъп най-чес­то из­пит­ват бол­ки в дру­ги мес­та: в ля­во­то под­реб­рие или в над­ко­рем­на­та об­ласт. По­ня­ко­га бол­ка­та мо­же да въз­ник­не и в дяс­на­та по­яс­на об­ласт и око­ло пъ­па, ко­е­то да­ва по­вод да се пред­по­ла­га, че то­ва е прис­тъп на ос­тър апен­ди­цит.

Има ре­ди­ца из­с­лед­ва­ния, ко­и­то по­ма­гат да се из­бег­не греш­ка­та. Те поз­во­ля­ват да се оп­ре­де­ли да­ли бол­ки­те са пре­диз­ви­ка­ни от ня­как­ва па­то­ло­гия в жлъ­че­из­веж­да­ща­та сис­те­ма или не.
 
СИМ­П­ТО­МЪТ НА МЪР­ФИ НЕ Е ШЕ­ГА

При не­го бол­ни­ят из­пит­ва бо­лез­не­ност на ко­рем­на­та сте­на при пал­па­ция (на­тис­ка­не с пръст) в точ­ка­та на про­ек­ци­я­та на жлъч­ния ме­хур по вре­ме на дъл­бо­ко вдиш­ва­не. При из­с­лед­ва­не за то­зи сим­п­том бол­ни­ят се­ди, а чо­ве­кът, кой­то из­с­лед­ва сим­п­то­ма (при­я­тел, член на се­мейс­т­во­то), стои зад гър­ба му. По­мо­ле­те бол­ния да вди­ша дъл­бо­ко. След ка­то е по­ел въз­дух, на­тис­не­те с пръст вър­ху точ­ка­та на про­ек­ци­я­та на жлъч­ния ме­хур. Ако бол­ки­те са пре­диз­ви­ка­ни от въз­па­ли­те­лен про­цес в жлъч­ния ме­хур, па­ци­ен­тът ще по­чув­с­т­ва бол­ка при на­тис­ка­не­то в та­зи точ­ка.
 
БОЛ­КА НА ПОС­ЛЕД­НО­ТО РЕБ­РО ПОД­С­КАЗ­ВА ЗА СИН­Д­РОМ НА БО­АС

При син­д­ро­ма на Бо­ас се из­пит­ва бо­лез­не­ност при на­тис­ка­не на пос­лед­но­то реб­ро вдяс­но от кос­т­ния из­рас­тък на преш­ле­на. За из­с­лед­ва­не на то­зи сим­п­том от­на­ча­ло опи­пай­те дол­но­то реб­ро. На­ме­ре­те преш­ле­на, към кой­то то­ва реб­ро се прик­реп­ва. На­тис­не­те точ­ка­та, раз­по­ло­же­на на гър­ба 1,5 см вдяс­но от из­да­де­ния из­рас­тък на преш­ле­на.
 
 

Коментари