Защо системна грешка се представя за персонална в случая с изоставената родилка от Симеоновград?

Кой е по-спешен - раждаща с прееклампсия или блъснат каруцар?

На този въпрос не би могъл да ви отговори нито лекар с бели коси и 20 години стаж в спешността, нито експерт по спешна медицина без да снеме анамнеза и прегледа болния. В случая дежурният колега е прав. При наличие на районна координационна централа и дежурен лекар в нея, същите са оставили той да вземе решение, кой от двата случая е по-спешен. Предаден адресът, той трябва да бъде изпълнен в най- кратко възможно време. Прегледал е родилката, видял е че няма да роди веднага, има стабилни жизнени показатели и е рискувал.

Разстоянието Хасково Симеоновград е 30 и се изминава за 30 минути. Това означава поне 1 час забавяне за катастрофата, защото екипът отива и се връща. В спешната медицина е заложен платинен половин час при травматизъм, защото травматичният пациент губи кръв и са засегнати жизнено важни системи. Колегата ни не е знаел какво е състоянието на пострадалия при катастрофата и е рискувал. Оставил е на произвола на съдбата ясния пациент и е тръгнал към другия за когото е бил единствена алтернатива. Какво и как е преживял колегата ни, могат да ви кажат само спешни медици с бели коси, защото в неговата ситуация сме попадали всички през последните години. Не е лесно да практикуваш спешност, оставена на опита и субективната преценка на пациенти, оператори на тел. 112 и спешен медицински телефон. Субективизмът в спешността винаги крие опасност от грешки и затова по света е утвърдена практиката за работа с утвърдени от експерти правила и алгоритми. Но спешната медицина в България се отличава със самобитност и колорит.

Как по света е решен въпросът когато едновременно възникнат няколко спешни случая, а наличните екипи са заети? Във всеки случай решението не се взема на базата на субективната преценка на приемащия и подаващия повикването както е унас, а се разписва в протоколи. И тези протоколи за приемане на повикването задължително се спазват от пациенти и оператори на спешни телефони, защото това е част от стратегията за спасяването на живота. Това е утвърденият начин за управление на времето и обстоятелствата в спешността, с които се спасява живот.

В приемния протокол за спешно повикване се уточнява степента на спешност, преценява се кой екип да бъде изпратен. При животозастрашаващи състояния се насочва приоритетно реанимационен лекарски екип, ако липсва наличен се насочва лекарски екип , ако липсва такъв се насочва долекарски или парамедицински екип, но варианти винаги има много. Ако в района няма наличен екип се търси съдействие от съседни свободни екипи, ако и те липсват, се тръгва на пресрещане. Ако и тази възможност е изчерпана се минава на вариант съдействие от Хеликоптерна спешна медицинска помощ. Всички това е разписано от експерти, протоколирано и одобрено от министерството на здравеопазването.

У нас обаче всичко това стои като проект за нов стандарт по спешна медицина, в едно чекмедже в Министерство на здравеопазването и чака да му дойде времето за обществено обсъждане и одобрение. По времева рамка на Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ 2014-2020 г. триажът по протоколи, утвърдени от МЗ трябваше да е факт. Но реалността е друга, и докато е така, ще има забавени повиквания, ще има застрашаващи живота на пациентите субективни решения на спешни медици.

В заключение
ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ ПАЦИЕНТИ И СПЕШНИ МЕДИЦИ ОКАЗВАНЕ НА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО СЪВРЕМЕННИ СТАНДАРТИ, ИЛИ ВСЕ ТАКА ЩЕ СТРАДАМЕ - ПАЦИЕНТИТЕ НЕОБСЛУЖЕНИ СПОРЕД ДОБРАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА, А НИЕ НАКАЗВАНИ ЗА ГРЕШКИТЕ НА СИСТЕМАТА!


Д-р Десислава Кателиева,
председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ (НАРСМП)