Гл. асистент д-р Екатерина Иванова: При астма и артрит причината може да е непоносимост към храни

Д-р Екатерина Иванова-Тодорова е имунолог в Лабораторията по клинична имунология на Университетска болница “Св. Иван Рилски” в София и главен асистент към Катедрата по клинична лаборатория и клинична имунология на Медицинския университет в София.

Предлагаме ви най-важното от лекцията на д-р Тодорова по време на дискусията “Хранителен интолеранс при пациенти със системни автоимунни заболявания и други хронични възпалителни състояния”, на която присъстваха също така проф. д-р Малина Петкова, ендокринолог в Университетска болница “Лозенец”, доц. д-р Снежина Михайлова от УМБАЛ “Александровска” и представители на пациентски организации.

- Що е интолеранс към храни, д-р Тодорова?

- Хранителният интолеранс е нежелана реакция към храната с клинични симптоми, които не протичат по класическите имунни механизми за алергия (не са IgE медиирани).

Първоначално този тип състояния са били наречени погрешно неимунни. Всъщност се оказва, че това са абсолютно имуномедиирани състояния, механизмите на които обаче, протичат съвсем различно от тези на алергиите. 

Непоносимост към храни води до забавяне в растежа

Хранителната непоносимост се причинява от липсата на способността на организма да усвоява определени вещества или части от тях.

Това на практика е идиосинкратичен имунен отговор, който се наблюдава в резултат на отделни дефицити, които могат да са в метаболизма, в абсорбцията, или други аномалии в процесите на смилането и резорбцията на храната. Тук спадат и някои генетични дефекти, които вървят ръка за ръка с част от автоимунитета. 

- Кога говорим за алергия към определени храни и кога за хранителен интолеранс?

- За разлика от хранителната алергия, която е IgE медииран процес, хранителната непоносимост обикновено се свързва с имунен отговор срещу химични субстанции с ниско молекулно тегло и биологично активни компоненти на храните.

Клиничните симптоми са сходни с тези при много алергични състояния - като подуване на корема, болка и диария, но обикновено са отложени във времето. 

Също така много от тези реакции на непоносимост към храни се свързват не само със симптомите от страна на храносмилателния тракт, но и с клинични състояния, като астма, уртикария, главоболие, обриви, хиперактивност, болки в ставите. 

Основната разлика между алергия и интолеранс (непоносимост) към дадена храна е, че когато говорим за алергия към храна, се има предвид образуване на антитела от клас IgE и симптомите след консумацията на тази храна са мигновени, като могат и да са животозастрашаващи. 

Д-р Екатерина Иванова

Когато говорим за непоносимост към определена храна, се има предвид образуване на антитела от клас IgG. Симптомите са отложени във времето, като могат да се проявят от часове до седмици след консумацията на провокиращата храна и което е много важно - не са животозастрашаващи.

Те предизвикват неспецифично възпаление, което може да има и системен характер с изява на симптоми от много органи и системи, и често води до усилване на симптомите на основното заболяване, както е в случаите със системните автоимунни заболявания.

- Кои автоимунни заболявания имат връзка с интолеранса към храни?

- Засега връзка с хранителен интолеранс се прави само при някои от автоимунните заболявания: цьолиакия, възпалителни заболявания на червата, ревматоиден артрит, някои от автоимунните болести на щитовидната жлеза и множествената склероза. 

- Известни ли са причините за тази непоносимост?

- Те се разделят на няколко групи. Към първата спадат т.нар. метаболитни дисфункции или невъзможността за правилното разграждане на лактоза и фруктоза.

Вторите са генетичните дефекти. Към тази група спадат и част от автоимунните състояния. Това са дефекти в гените за някои от рецепторите за витамин D. Много от пациентите с автоимунни заболявания имат дефицит на витамин D. 

Третата група са фармакологичният отговор към хистамин и тирамин.

Хистаминовият интолеранс най-общо се разделя на два вида - генетичен, когато имаме дефект в диаминооксидазата, един от двата ензима, разграждащи хистамина, и негенетичен, който много често се среща при огромната част от пациентите с автоимунни и хронични възпалителни състояния. 

Четвъртата група са идеопатични, т.е. тук тепърва ще се набавя информацията. Това са интолеранси, причинени от токсините в някои риби или от консерванти и подобрители от всякакъв вид. 

- Какви са симптомите?

- Симптомите са неспецифични и обикновено не са свързани само с храносмилателната система, защото много често те имат отложен характер.

Това означава, че вие може да сте хапнали една храна и тя да предизвика зачервяване на кожата например, което ще дойде след 48 часа и ще обвините друга храна или някаква различна причина за това зачервяване. Именно поради това диагностиката на интолеранса към храни е нещо доста сложно.

Миди, яйца, мляко, глутен най-често причиняват хранителна алергия

Много често интолерансът към храни в различните групи имитира състояния, свързани с алергията към храни, както и имитира състоянията на основното заболяване на дадения пациент. 

Например, интолерансите към лактоза, малтоза, захароза и фруктоза причиняват симптоми само в гастроинтестиналния тракт: абнормен газ в червата, болка в корема, диария, гадене, повръщане.

Най-честите симптоми при хистаминов интолеранс са сърбеж и подуване на кожата, проблеми със стомаха и червата, придружени с главоболие, хиперактивност и др.

При тираминов интолеранс има мигренозно главоболие и уртикария.

Оказва се, че глутаматът, който се влага в редица продукти на масовата индустрия, всъщност е най-опасният, защото има най-много системни изяви, както от страна на централната нервна система - зачервяване и изтръпване на лицето, тръпнене и скованост в ръцете и краката, стягане в гърдите, замаяност, замъгляване на зрението, психологични реакции, каквото се сетите от страна на гастроинтестиналния тракт, както и от страна на дихателната система. 

- Как се поставя диагнозата хранителен интолеранс?

- Основният проблем на интолеранса към храни е, че симптомите му имат отложено действие, понякога дори с 48 часа. Именно затова е много трудно да се диагностицира интолеранс.

Допълнително усложняващ фактор е и фактът, че всеки човек има индивидуален лимит на интолеранс към дадена храна, над който се изявяват клиничните симптоми.

Относно поставянето на точна диагноза алергия или интолеранс към храни, това не може да се направи само по данните от един тест. Това е и грешката на много от пациентите, които са склонни сами да си поставят диагноза интолеранс, като видят отклонения в показателите при някой от тестовете, на които са се подложили. 

Европейската академия по алергология и клинична имунология обаче смята, че за интолеранс към храна трябва да се смята комбинация от клинични симптоми, подкрепени с резултатите от няколко теста.

Едва тогава се прилага така наречената елиминационна диета - от 3 месеца до една година. След това храната се въвежда на малки дози и се следи реакцията на пациента./zdrave.to

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Румяна СТЕФАНОВА